Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 9 окт. 2008, 09:59 ч.
  • Преглеждания  1 824  Мнения  20  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 244
Здравейте, при нас войната вкъщи започна. Много ми е неприятно да откривам такава тема. Обаче, нещо стана с моето прекрасно добро детенце.
Става дума за синът ми и моето психическо състояние. Става дума за изпускането на нещата от контрол, като казвам това, нямам предвид контрол върху детето, а изобщо върху себе си и всичко, с което се захвана, включително и възпитанието на сина ми. Преди четири седмици тръгна на детска градина. Знаете как е в началото. Една седмица ходи една не ходи. Болен е.
Което означава кисел. Но не това е причината да пиша.
Никога не съм го глезила, според мен. Но прекалено много съм говорила и обяснявала всичко. Гледала съм да има свобода. И да не ходя след него да казвам това не прави, онова не пипай. Недей там да се качваш, че ще паднеш. Не съм от тези майки. Но може би тази прекалена свобода ми се връща тъпкано.
И друга грешка, храня го още. Не иска сам. Изобщо от бебе няма никакво желание да хване лъжицата и да се храни. Сега воювам и за това. В детската градина е единствен, които не може сам да яде. Е единствен може да бори до двайсет, да познава всички коли и цветове. Да брои до пет на английски и т.н. Обаче какво от това като неможе да изяде една филия сам.
Следваща причина да пиша е, че започна да обижда децата и хората навън. Явно агресията, която излъчвам у нас му се отразява, но думите, които използва не ги знае от мен, а от едно филмче (не го взимайте - за патето грози).
Още една причина, за да пиша е, че е страхотен егоист, вещоман. Нищо не дава на сестра му и на никой друг.  Ако тя се заиграе с нещо той веднага тича да го отскубне от ръцете й. Много съм му купувала играчки. Затрупан е. Но знае, всяко нещо от кого му е. Контролира ги всички. Усеща се като изчезне например някоя кола и я търси, пита и т.н.
Опитвам с добро, но всичко се прави НАРОЧНО наобратно. На всичко НАРОЧНО се казва НЕ. Стана изведнъж. Държи се лошо с бабите му (за което те страдат много).
Нервите ми не издържат вече. Реших да не обръщам внимание, да се опитам по-спокойно обаче в следващата минута пак се карам. Затворен кръг. Дано да е период и да премине. Обаче  ме е страх, че насаждам в него много лош поведенчески модел. Таткото го няма - ходи на работа.
Бебето беше много ревливо и още е голяма глезана. Израстна ми в ръцете. Та така. Сигурно съм за темата с породени деца. Обаче мисля, че това което става с баткото не е само защото има сестричка.
Забравих да кажа, че е лъв, че имаше проблем при раждането му и наистина всички в началото се бяхме втрещили в него. Но това все пак беше в съвсем бебешките периоди. Сама го гледам. Отскоро баба му идва да ми помага.
Ако някой има подобни проблеми, особено ако вече са преминали, моля да сподели. Приемам съвети, а дори и без съвети би било хубаво да си поговоря с вас.
Малко объркано стана, но в момента ми досажда, че искал да пише букви на компютъра, а бебка лази с невероятна скорост към опасни зони и тичам да я спасявам...
Лек ден.


Реклама
# 1
  • Мнения: 643
Абсолютно някои неща се отнасят за моя син. Познава всички коли и цветове от двегодишен, но доскоро не искаше да си хване филията с ръка да яде, искаше да му я чупя на залъци и така си взимаше. В градината яде сам, ние също сме втори месец на градина.
Супа яде с лъжица и съответно се цапа доста, но  не искаше и това.
Мисля си ,че може да е ревност от бебето, тя сега е на 1,4 мес, играят си ,но не й дава никоя от неговите коли , удря я понякога, това го научи от детската градина, защото там се биел някакъв Тони . Тя каквото хване в ръцете, той и го дръпва с такава сила, че като го види ,че тръгва към нея, сама му дава играчките.
Е, обидна дума още не е научил , но го очаквам.
Аз също сама съм си ги гледала досега децата.
Но пък сега измисли да я командори и и казва-донеси ми това, донеси ми онова, лазят, стрелят ,скачат, правят много неща заедно .
Но то е отскоро, тя като започна да разбира какво говорим.

# 2
  • Ку-куландия
  • Мнения: 777
Слава богу, имало и други. Мислех, че само при нас така. От около месец големият ми син на 3г и 3м има същото поведение - реве за всичко, не дава играчки на брат си на 1г и 8м, бие го, обижда наред и в къщи и навън, иска да го храня, кагато яденето е за лъжица и иска да му га пасирам, може да ходи до тоалетната сам, но ме вика с него и т.н. Аз също съм много изнервена, по цял ден сама с децата, вече ми идва нанагорно. Надявам се да е период и да отмине, че ни предстои тръгване на градина и много се притеснявам.

# 3
  • София
  • Мнения: 3 268
При деца с малка разлика,както е при твоите състоянието ти е нормално.Лошото е,че тъкмо нещата ще се оправят и ще влезнат в пуберитета.Дето се вика,дупе да ти е яко.Да са ти живи и здрави дечицата! Grinning

# 4
  • София
  • Мнения: 3 147
Мисли позитивно . Не спирай да говориш . Гушкай го повече . Детето ти се нуждае от повече нежност , говорене и внимание .

# 5
  • Мнения: 4 279
Мисли позитивно . Не спирай да говориш . Гушкай го повече . Детето ти се нуждае от повече нежност , говорене и внимание .
Точно така Hug

# 6
  • Мнения: 2 110
Много нови неща за кратко време!
Да мисля, че определено е агресия от струпани отговорности !
Аз също имам син и по-малка сестра ! Той мълчи и нищо не казва, започна да не се храни и да повръща, прикрива ревността! Представи си все едно мъжа ти да доведе една жена у дома и да ти каже и теб и нея ще ви обичам ! Това изпитват децата ! Освен това като се появи по-малкото ние някак си ,подсъзнателно приемаме големите за ГОЛЕМИ , и те трябва бързо да пораснат ! Трябва да се отделя повече внимание на децата, обич !

# 7
  • София
  • Мнения: 2 722
Така като гледам отговорилите - да си ходим в породената тема.  Wink
Определено факта, че ние сме поизнервени и доста поуморени не ни прави модел за подражание. И аз виждам нервните си изблици в поведението на баткото, опасявам се, че ще ги видя и у малкия след време.
Период е, не преминава, но се трансформира и става по-поносим. И моя Милен в началото беше център на внимание, направо център на вселената и детронирането му при влизане в яслата /на 2,8/ беше болезнено за цялата фамилия. По същия начин и аз не съм му вървяла по дупето със забрани, рано научи много неща, самостоятелен е, и цялото поведение което описваш, вече го преминахме.
Година по-късно, нещата са следните "Не искам да ходя на детска, защото там ми казват какво да правя"
Нарочното наобратно още не е преминало, но като че ли вече разбира че прави напук на себе си и поне за неща, касаещи удобството му не прави напук.
Все още търся правилния начин да се справя с положението, не позволявам да ме въвлича в словесни битки и борба за надмощие, но за момента се получава така, че аз прилагам правилото - по умния отстъпва, а той си мисли, че е победил.
Говорене му е майката, но аз вече имам мазоли на устата.

# 8
  • София
  • Мнения: 175
И моят син почти на 3 години не може да се храни сам, но това е защото е много злояд и ако не му бутам в устата сигурно по една лъжица на ядене ще яде. Отскоро е в период на инатене за всяко нещо, но се надявам да отмине. И той се роди с проблеми, които много болезнено изживях и сигурно съм му предала тревогите си, и затова е нервно дете. Всичко, което постигам като възпитание, става с много търпение и обяснения. Опитам ли да му се наложа по някакъв начин ми дава страхотен отпор.

# 9
  • София
  • Мнения: 172
Част от нещата, които описваш са били, а понякога и сега, са част и от нашето ежедневие. При нас се оформи моделът на временнни затишия, последвани от краткотрайни пикови експлозивни моменти, за които е добре да успееш да се подготвяш психически.

А освен това мисля, че можеш да се позачетеш и тук:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=295025.0

Поздрави! Горе главата и не му се давай на сладурчето.

# 10
  • в Низината
  • Мнения: 703
Напълно те разбирам, защото вкъщи е горе-долу същата работа. Не мога да си обясня детската градина ли му влияе така зле на дисциплината или причината е друга. Последната случка, която мога да споделя е от снощи, когато надраска стените и паркета из целия хол с пастели, без изобщо да ми обръща внимание.
Незнам какво да те посъветвам, защота самата аз се виждам в чудо и незнам как да се справям повечето пъти.

# 11
  • София
  • Мнения: 92
И в нас е същия филм. Войната на таралежите започна от момента в който малкия тръгна да пълзи и прояви интерес към играчките на брат си. Незнам вече на какво да го отдам - ревност ли, капризи, характери, но не виждам как ще го преодолеем. Говоренето и обяснението действат точно 2 минути. Надявам се някой ден когато малкото човече порасне и не е толкова зависимо от мен, разбира игрите на брат си да намерим мирно решение на проблемите.  А до тогава....здрави нерви си трябват. Hug

# 12
  • Мнения: 9 817
Бебе вкъщи+тръгване на детска градина+често боледуване- кисело, мрънкащо, агресивно и недоволно дете.
Често срещано е. Моята племенница беше по същия начин след като се роди брат й.
С времето нещата се нормализираха.
Обръщай повече внимание на голямото дете. Свободата, която си му дала е похвална, но детето има нужда от грижа и от знанието, че има един човек- неговата майка, която понякога му забранява и му се кара да не се катери и да не пипа.

# 13
  • София
  • Мнения: 244
Благодаря на отговорилите мами...
Съжалявам, че го казвам, но даже се радвам, че има и други с такива проблеми. 
Трябва да имаме сили да изтърпим тези трудни периоди. Трябва много любов и търпение. Знам това, но и вие знаете за онези умопомрачителни моменти дори и кратки, когато се чувстваш безпомощен и в задънена улица...
Франческа Салиери разбира се, че се грижим за децата си. Най-малкото, че даже отчаяно контактуваме с непознати само и само да споделим проблеми и обменим човешки опит.. То точно от толкова грижи и забрани като се стигне до война, нервно дете и т.н. се чудиш какво да правиш.
Uva_uva и момиченцето ми откакто започна да се докопва до КОЛИТЕ на батко си стана страшно.
Gergi  с какъв цвят ги надраска или са шарени?Wink
Bobi_bgd мерси за линка.
Beroea мисля си, че и ние сме виновни за това злоядо състояние на дечицата...дано да греша.
Mama_Galia баш сме си за породената тема наистина като гледам отговорилите мами.
stefani  няма ли да има малка почивка все пак между пубертетът и сегашното състояние ..хихи... ша луднем ..?Simple Smile
Presi абе да сме живи и здрави та това да са ни проблемите...
ina221 много е яко това с колите нали? Направо ме шашка някой път като познае инфинити или нещо друго не толкова комерсиално...
Лек ден на всички. Явно днес съм в по-оптимистично настроение.


# 14
  • Мнения: 643
Наистина е много яко , всички го знаят от малък по улиците и го закачат : тази каква е , онази каква е, даже таксиметровите шофьори му се чудят, като се возим и като ги казва.
Кадилак и крайслер аз например трудно различавам, ако не ги видя отпред, а на него един поглед отстрани му е достатъчен. И за всички е така -само отстрани като ги погледне, но най много му се чудя за американските коли, защото в нашия град рядко се срещат.
За другото - трябва да се справим ,като поотраснат малко, ще е по-лесно.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт