Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора


Мнения: 2 123
Мили осиновени деца,
Започвам тази тема по няколко причини:

1. Поради собствената ми себичност непрестанни напъни да споделям невероятно умните ми мисли  Wink, пипам нон стоп в темата, която все пак е за вас - вие да си казвате и споделяте нещата, които ви вълнуват. Уви, не съм само аз ... получава се така, че темата, която приканва осиновените деца да споделят се превръща в разговор между осиновителите, които един през друг си разказваме кой от кой е по-готин.

2. На няколко пъти се случва, пишещите тук деца, основателно да казват, че нямат кътче, в което да пишат, без да бъдат обсъждани, коментирани, обвинявани и въпросвани - нека темата "Осиновени време е да кажем..." да си остане ваше запазено пространство. Всички можем да четем, но нека имате тема, в която да сте спокойни, че след ваш постинг няма да се появи веднага коментар - независимо дали положителен или отрицателен.

3. От друга страна, може би не е излишно  newsm78 осиновителите да казваме какво мислим... виждам, че Мираета е писала, че иска това да се случва. Ако направим една отделна тема, в която заедно - родители и деца да коментираме написаното.
Който иска да чете. Ако смята, че четенето ще му дойде в повече емоционално - просто не отваря темата.

Сега отивам да прочета написаното от Мираета пак и ще се върна да опитам да отговоря

  bouquet за всички
Цитирай


Мнения: 2 123
Цитат
Имам един елементарен въпрос.
Да му е хрумвало на някого, който ни сравнява с децата, останали по домовете, че ни сравнява само с тях, а с децата, отгледани в здравите си и биологични семейства, никога не ни е сравнил ???
Т.е,  за него май ние по предназначение, по правило, по аксиома сме си за тази съдба и затова за сравнение с благополучните биологични семейства и дума не става .
Е на този въпрос чакам отговор.

Не знам за "някого", аз по тоз въпрос съм направила следното: http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&a … g424105#msg424105

Пуснах тема и тук, в "Нашите деца", но темата в зачатие редактирам периодично, когато чуя поредната изцепка... Мисля, че в темата съм отговорила точно на този въпрос
« Последна редакция: чт, 09 окт 2008, 12:13 от Fussii »
Цитирай

София

Мнения: 1 843

Цитат
Имам един елементарен въпрос.
Да му е хрумвало на някого, който ни сравнява с децата, останали по домовете, че ни сравнява само с тях, а с децата, отгледани в здравите си и биологични семейства, никога не ни е сравнил ???
Т.е,  за него май ние по предназначение, по правило, по аксиома сме си за тази съдба и затова за сравнение с благополучните биологични семейства и дума не става .
Е на този въпрос чакам отговор.

Засега ще смогна да отговоря само на този въпрос. Ще бъда спонтанна и честна: Не искам да сравнявам децата (по принцип, не само моите) с децата останали по институциите и тези, които ще израснат там до пълнолетие. Но категорично не искам да сравнявам и с другите, отгледани в... някакви семейства.
Защото изразът "здраво, биологично" семейство ми се струва доста идеализиран, а моята реална представа за същото е далеч от понятието "здрав", за съжаление.

Щеше ми се да познавам някое "здраво, биологично" семейство и се надявам, че има и такива. Убедена съм, че има. Но всеки гледа от висините на собственото си житие.

За щастие, най-сетне спрях да сравнявам децата, с когото и да било. Дано е за добро. Не искам да омаловажавам болките им (сегашни или бъдещи), но не желая и да ги товаря преждевременно с тежести, които те не искат и не са готови да носят.
Хеле пък да носят и моите... стига ни, че се намерихме, че сме заедно. Банално, но факт.

Съдбата си, известно време, ще я ковем заедно. После пиленцата ще пораснат и щем, не щем, съдбите ни ще се разделят. Живот.
Цитирай

София

Мнения: 9 299
Първо искам да цитирам Дар извън темата, по която ще пиша, но това е много вярно:
За щастие, най-сетне спрях да сравнявам децата, с когото и да било. Дано е за добро. Не искам да омаловажавам болките им (сегашни или бъдещи), но не желая и да ги товаря преждевременно с тежести, които те не искат и не са готови да носят.
Хеле пък да носят и моите... стига ни, че се намерихме, че сме заедно. Банално, но факт.

Сега ще пиша по темата - Фуси, извинявай, но тази тема не ми харесва - няма разлика, дали критиките и "компетентните" мнения ще се вихрят в темата на осиновените, или тук - една и съща плява ще се лее, независимо че е отделена физически в пространството. Пак ще ме извиняваш, но тази тема ми звучи малко като тема например в подфорума за Родители, преживели загуба, в която непреживелите такава да дискутират мненията на мамите, загубили дете (съжалявам за примера, но този подфорум ми е доста близък, та затова него давам за пример). Това е моето мнение.

А иначе - каквото и да се напише, както и да се напише, каквото и предупреждение да се сложи, където и да е, темата на осиновените винаги ще бъде най-четената и в нея ще се ръсят най-много бисери, защото българите сме народ клюкари и тяхната болка ни е интересна. Като добавиш към това неистовото желание на някои мами да си повярват, че бидейки супер майки, техните деца няма да изпитат нищо от факта, че са осиновени, стигаш до простото заключение, че там винаги ще се пишат глупости. Лошото е, че на това не може да попречи никой и осиновените деца са прави, че изчезнаха и спряха да пишат тук.

На Мираета не мога да отговоря - не съм ги сравнявала никога с децата по домовете, но не ги сравнявам и с моето - всеки човек има свой път в живота, така че какъв ще бъде неговия само времето ще покаже.
Цитирай


Мнения: 1 249

Цитат
Имам един елементарен въпрос.
Да му е хрумвало на някого, който ни сравнява с децата, останали по домовете, че ни сравнява само с тях, а с децата, отгледани в здравите си и биологични семейства, никога не ни е сравнил ???
Т.е,  за него май ние по предназначение, по правило, по аксиома сме си за тази съдба и затова за сравнение с благополучните биологични семейства и дума не става .
Е на този въпрос чакам отговор.

Засега ще смогна да отговоря само на този въпрос. Ще бъда спонтанна и честна: Не искам да сравнявам децата (по принцип, не само моите) с децата останали по институциите и тези, които ще израснат там до пълнолетие. Но категорично не искам да сравнявам и с другите, отгледани в... някакви семейства.
Защото изразът "здраво, биологично" семейство ми се струва доста идеализиран, а моята реална представа за същото е далеч от понятието "здрав", за съжаление.

Щеше ми се да познавам някое "здраво, биологично" семейство и се надявам, че има и такива. Убедена съм, че има. Но всеки гледа от висините на собственото си житие.

За щастие, най-сетне спрях да сравнявам децата, с когото и да било. Дано е за добро. Не искам да омаловажавам болките им (сегашни или бъдещи), но не желая и да ги товаря преждевременно с тежести, които те не искат и не са готови да носят.
Хеле пък да носят и моите... стига ни, че се намерихме, че сме заедно. Банално, но факт.

Съдбата си, известно време, ще я ковем заедно. После пиленцата ще пораснат и щем, не щем, съдбите ни ще се разделят. Живот.

Отговарям веднага:

Никой никого не кара да сравнява. Но не е имало смислено обобщен разговор по темата в реалността, а и тук с нас, в който да не е споменато това, че не следва да забравяме, че сме с друга съдба в сравнение с тези деца.  На мен ми се изтъква винаги това сравнение. Не аз го искам, на мен ми се предявява като постоянен аргумент.

Здраво семейство е това, което всеки ден си страда от различни болежки, а не от една постоянна за десетки години, която да го катурне съвсем.
Здраво е семейство и само с един родител и едно дете, както и само с една леля и едно дете и пр. и пр. варианти.
Най-много се плаша от идеалните взаимоотношения. Такива няма, а ако има, то нещо много гнило се крие под тях. Та здрав не значи идеален.  За мен ти си здрава мама със здраво семейство и се уча от теб в доста отношения. Такива има и сред биологичните семейства без началната травма именно от изоставяне.

Ето затова ни е трудно да пишем тук - на моменти забравяте,  че думите ни не са за пред деца, а за между нас си. Кой и кога е казвал, че с размисли за възрастни следва да си товарите децата и защо аз сега се чувствам  виновна за това? Който и да е споделил нещо тук, не е имал никаква идея, че го казва на и за деца.
И ние се радваме много на всеки нов и аз гледам снимки с голям кеф и пр.
И ти и другите, които ясно формулират какво не им допада, много улесняват разбирането, защото така е много лесно да кажеш какво и как усещаш.

Съдбите ви никога няма да се разделят, дори време, разстояния, болести и пр. да ви разделят физически.
Те винаги ще са твоите момичета, а ти - тяхната мама. Вие си имате самостоятелно място в съдбата на тези деца и то си е само и единствено ваше. Може душите им да са имали нужда да са с вас и затова така да е трябвало да се случи и да има първично изоставяне, именно за да можете да се съберете, знае ли човек.  Praynig Peace
След време ще казват  на децата си, дори и ти да не си жива :"" Баба ви така и така рисуваше, този филм го гледахме с баба ви през една зима" и пр. и пр. Това са си мои въображаеми картини, но ти реално създаваш своя свят за децата си. На моите винаги така говоря и много разказвам за баба и дядо.
Надявай се, да ви се разделят, ама не  Hug Laughing Cool, таман ще ги поотгледаш, изучиш и изправиш на крака и ще ти тупнат по едно внученце да не си загубиш тренинга,  както си набрала скорост.
  Hug Hug Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 843

Ето затова ни е трудно да пишем тук - на моменти забравяте,  че думите ни не са за пред деца, а за между нас си. Кой и кога е казвал, че с размисли за възрастни следва да си товарите децата и защо аз сега се чувствам  виновна за това?
...
И ти и другите, които ясно формулират какво не им допада, много улесняват разбирането, защото така е много лесно да кажеш какво и как усещаш.

Е много ясно се формулирам, няма що! Видя ли пак как се "разбираме"?

Не иде реч за вашите думи, а за нашите, родителските бесове, комплекси, наречи ги както искаш. Голяма задача е да не ги товариш волно или неволно децата. Защото на думи е рахат, в действителност има дни, дето не ставаш за нищо, камо ли за "супер" майка...

Инак, те винаги ще са си моите момичета, аз даже забравям редовно, че не са "мои"... но се надявам да не ги задуша с любовта си. Мерси от такваз любов!
А, дано доживея за внучета! От твоите уста, в божиите уши! Wink

П.С. Е, много ти пишат. Таз кутия празна не стои!
Цитирай


Мнения: 2 084
Все си мисля, че порасналите имат "рецепти", че имат отговори на въпросите, че ще ме научат как да не греша. Иска ми се да вярвам, че мога да се справя добре. Искам децата ми да не страдат. Искам да не направя нещо, да не кажа нещо непраивилно. Навярно се престаравам и прекалявам.
Цитирай


Мнения: 2 172
Мираета, чета те в различни теми. Успокой топката......... Hug
И аз съм като фурия на периоди и докато не ми мине никой да не ме успокоява!
Но все пак Praynig
Цитирай


Мнения: 1 249
Мираета, чета те в различни теми. Успокой топката......... Hug
И аз съм като фурия на периоди и докато не ми мине никой да не ме успокоява!
Но все пак Praynig

А само в една ли имам право да пиша ? Wink Wink  Не знаех, че нямам право в други да пиша.

А кое е израз на неспокойна топка ? - Има постинги от един автор и в други теми, написани една след друга.  Не съм видяла на тях да пишеш такива успокоителни постинги. newsm78

« Последна редакция: сб, 11 окт 2008, 20:43 от Miraetta »
Цитирай


Мнения: 2 172
Нито броя последователни постинги, нито ти казвам в кои теми да пишеш и в кои - не.
........Ами  този,последния ти пост е израз на неспокойна топка. Wink
Цитирай


Мнения: 625
      Fussii , идеята ти е добра, дано и реализацията е такава   Hug
 kalina@ , рецепти за живота няма, поне аз не ги знам ,макар също да съм се надявала, че съществуват такива.Мен също ме е страх да не сбъркам, да не прекаля, да не задуша децата си , а съм биологична майка.Явно е нормално , с една дума тези чувства не идват от осиновяването, така предполагам.
   
Цитирай

на път

Мнения: 2 592
За мен е от изключително значение възможността да чета мнения и мисли на порасналите осиновени "деца" във форума  Hug. Препрочитам по няколко пъти написаното.
Не съм си и помисляла никога да ги съдя ... за мен това е едно друго ниво на мислене, чувства, разум.
« Последна редакция: пн, 13 окт 2008, 13:42 от d_iva »
Цитирай


Мнения: 2 172
Дива, не ги съдя. Обичам ги. Както си обичам и скачащото на всяка дума мое "петле".
Сега чакам да бъда изядена за този си пост.
Цитирай


Мнения: 625
 newsm62 newsm62 newsm62 Няма, споко!
Цитирай


Мнения: 2 172
Има ли нужда от диалог?Диалог никога няма да има- това за да не спамя други теми.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора