Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора

България

Мнения: 5
Искам да споделя с вас проблемите си, защото просто ще ескплоадирам... От години (може би поне 3) мъжът ми все по-охладнява в отношението си към мен.Женени сме почти 15г. Имаме и дете (предучилищна възраст). Няма никаква ласка, нежност, топлина към мен.Когато се приближа към него и реша да го целуна, той отстъпва и общо взето ме изтърпява. Преди много ми помагаше в домакинството, а сега - е все изморен от работа. Много, много не разговаряме - избягва, защото не сме се разбирали. Реших и му писах писмо - в което описах всичко, което мисля и го поканих за разговор -е, чаках чаках да подеме разговор - не, докато пак аз не го попитах. Другият (и то немаловажен) проблем е липсата и на секс. Спи на другият край на леглото, обърнат на другата страна. Ако се случи нещо - то е на двата месеца веднъж. Открих случайно че гледа/сваля порно от интернет - лошо няма, аз не съм против порното, но да ме замества с него...много ме наскърбява. Правя какви ли не опити за разговори, за затопляне на отношенията - но, все се блъскам в стена - отговаря ми че нямало смисъл.Питах го дали няма любовница - отговори - нямал, стана и излезе от стаята. Правя му различни малки подаръчета - все жестове на внимание. Грижа се изцяло за детето. Зададох му въпроса ребром - ако иска да се разделяме, защото така да живеем уж заедно, но в същото време сами - не става. Попита какво ще стане с детето - а за мен отговора е яснен - аз ще си го гледам, но той (много го обича) - натъжи се и пак млъкна.
Така че просто незная какво да правя - не е хубаво да остана сама, детето трябва да расте в семейство с мама и татко, но и така не се издържа.
Моля за съвет.
Цитирай
Мила не искам да те плаша, но моя случай започна точно по-същия начин и свърши към момента зле - не знам дали си ми чела темата, но твойта е все едно аз съм я писала - отчуждението, порното, но и факта че продължаваше да се грижи за детето. Наистина единствения разговор са разговори, докато не е станало късно. Друг е въпроса, че едва ли ще разбереш кога е късно и кога не е - той едва ли ще си каже, поне моя не можа - не знам от срам ли, от гузна съвест ли.
Ще се моля за теб всичко да ти е наред, защото наистина иначе болката е голяма
Цитирай


Мнения: 1 061
Съжалявам, съвет едва ли някой може да ти даде. Казваш, че опитваш да разговаряте, но не срещаш отклик. Единствения вариант е, да оставите детето някъде при някоя баба, за една вечер и да седнете да проведете сериозен разговор. Без да има вероятност да ви прекъсват или разсейват. Кажи му, че е крайно време да се изясните, ако не изпитва нищо към теб, просто няма смисъл. Лично аз смятам, че съвместен живот, само заради детето, не е живот. Струва ми се, че ти още го обичаш, но знаеш, че "насила хубост не става". Разбери дали нещо притеснява съпругът ти, или просто любовта си е отишла. Тъжно е, гадно е, болезнено е, но докога ще издържите така?
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 449
какво е станало преди 3 години?
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Ако искаш да си запазите семейството, трябва да се примириш с това отношение. Колкото и да те боли той явно вече не изпитва никакви чувства към теб. И дори да го насилваш постоянно да разговаряте, да решавате какво ще правите, да се опитваш да промениш нещата явно няма да се променят. Намери си някой, който да ти дава обичта, която ти е необходима, внимание и уважение. Щом вкъщи не ги получаваш тези неща имаш моралното право да ги намериш някъде другаде. Другият вариант е да се разделите и да намериш щастие с друг човек.
Цитирай

България

Мнения: 5
Вярно е, че дълбоко в сърцето си го обичам. Мисля, че и той все още ме обича (или поне така ми се иска). Има много положителни качества, заради които го уважавам и харесвам. Но...сръдните му (а те са от началото на брака ни) вече ми идват в повече. По едно време ходих и на психотерапевт (бях стигнала до ръба да психясам) - това което ми каза, бе че аз заемам 1/3 от семейното пространство, а на останалата част се е разположил той, също  - аз наистина поемам много инициативи - посъветваме да се оттегля - но кой ще ги върши различните наща ако не аз, след като той е пасивен?! Мъжете не обичат силните жени,а моят хем му харесва, хем му е удобно че се справям със задачите, хем не иска да е това което аз предложа. Психотерапевтката сигурно щеше да ми помогне, - вика ме и на следващи посещения, но така ми "одра" кожата, че... Mr. Green
И как да стигнем до разбиране - като той е абсолютно пасивен - аз му предлагам да излезем на кафе, аз го викам да спортуваме заедно, аз го каня на екскурзии...
Искам някой да се погрижи за мен, някой да ме поглези...
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Ролите се заемат в самото начало на брака. Щом ти си го научила да поемаш много инициативи и все ти да си стратега на вашето семейство, вече е късно да промениш каквото и да било. Той хем се чувства добре, хем се чувства смачкан, защото ти си му иззела функциите и ролята на лидер в семейството. И все пак никога не трябва да си мислиш, че нещата са непоправими. Според мен може да прекарвате заедно в занимания, които обаче и на него му харесват. Аз не карам мъжа ми да прави нещо, което не харесва, но само защото аз го искам трябва да го свърши. Намерили сме кои неща се харесват и на двамата и ги правим заедно с голямо удоволствие - например ходим често на театър, плуваме заедно, излизаме заедно по магазините, на екскурзии в чужбина. Той пък си ходи сам на мачове, на срещи с приятели и така. Аз си излизам с мои приятелки, ходя си сама на фризьор, разни такива женски глезотии.
Цитирай

България

Мнения: 5
какво е станало преди 3 години?

Горе-долу по-това време той си направи фирма и сега работи за себе си (не за работодател). От тогава ангажиментите и отговорностите му рязко се увеличиха, а като прибавя че пътува всеки ден (работи в друго населено място) - никак не му е лесно и на него. Но не смятам че това трябва да са оправдания за липсата на топлина...
Цитирай


Мнения: 178
Не знам какво им става на тия мъже - ще кажеш,че една майка ги ражда. Моя хубавец е горе- долу на същото дередже. И той е хладен и не ми обръща много внимание. При теб нещата са от 15 години, а при мен от 3-4. Малката е само на 2 и ако се стигне до такива взаимоотношения като вашите - не знам какво ще правя...И аз умея да се справям в живота сама , но не искам сама да живея!!! #Cussing out Моето мнение е ,че никога не трябва да се смесват служебните с личните проблеми. Но стигам до извода,че повечето мъже не правят това разграничаване ...и...става един миш-маш...
Цитирай

България

Мнения: 5
Tristan77, много си права за ролите в семейството,но ...какво да направя като няма училище за съпрузи, а и като се осъзнавам много късно. Единственият вариант май е да търпя у дома, и да си намеря нещо по-така навън  Embarassed
Но...тук за сега ми е проблем моят си морал - не мисля че мога да изневеря на съпруга си.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Според мен ако ти си имаш някой друг извън семейството, това съвсем няма да е изневяра. Защото на практика той вече не ти е верен. Верността не е само физическа. Той духовно ти изневерява, като се е отдалечил от теб и демонстрира липса на обич и нежност. И все пак си мисля, че има друга... Дано не съм права.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 4 069
Сигурна и си, че няма друга? Не искам да те насаждам кофти мисли, но на такова ми мирише и на страх от негова страна да вземе решение.
Цитирай

Сливен

Мнения: 183
    Момичета,моя мъж да не е брат на вашите?Но при нас и секса намаля значително.Получавам повече внимание на работа отколкото в нас.Абе ужаасно е.И той е хладен към мен.Пробвала съм с разговори,ама бяха напразни  Sad
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 449
Според мен ако ти си имаш някой друг извън семейството, това съвсем няма да е изневяра. Защото на практика той вече не ти е верен. Верността не е само физическа. Той духовно ти изневерява, като се е отдалечил от теб и демонстрира липса на обич и нежност. И все пак си мисля, че има друга... Дано не съм права.

пишеш глупости
Цитирай

България

Мнения: 5
За "друга" не мога да разбера - нали казах че той работи извън града ни, т.е. излиза сутрин и се връща вечер - къде е бил? - естествено на работа. Една сутрин излезе необичайно рано - вечерта само подхвърлих (без да задавам въпроса "къде?"- защото знам че в този случай ще излъже) че съм го чула да излиза по-рано от обикновено,а той: "да" - и с това се приключи. И аз не искам да се самонавивам за "другата",но ....пък като е мъж - да има смелостта да каже! Пък нали трябва да си вярваме, нали сме големи, разумни хора.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора