Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 177 отговора
Аз дори не планирам бременност ,но една от причините е ,че не изпитвам никакво влечение към каузата.Имала съм особено настоятелни гаджета ,а аз си признавам  че се втрещявам от такова предложение,някак ми звучи като доживотен ангажимент за който дори не се знае как се справяш(ами и наркоманите и престъпниците си имат родители)!
От мои познати съм чувала интересни изказвания,моята мама каза ,че ме е обожавала още преди да ме зачене,имала е интуиция че ще си има най-сладкото момиченце на света(и е била права Laughing)представяла си ме е като жив човек,на мен ми звучи чудесно,но и странно!тя ме е родила на 21а,аз съм на и ...9 не мога да си представя нищо такова?!
Има ли жени при които майчинския инстинктда е дошъл с раждането или след това?!Съмнявам се ,че ако има майки които съжаляват че са родили ще си признаят ,а може и да няма Thinking
Ех ако имаше компютърна симулация, чрез която да се почувствам майка дори и за час,щеше да е върха!Имам колежка която роди на37,само казва ,че и е тежък и труден живота и че е родила заради годините,ако се била размислила сл.години можело и да е късно?!Тя нищо чудно и да е потребител тук(аз те ценя и уважавам просто изказа различно мнение и затова те цитирам Smile)
Извинете ме,стана малко дълъг увода ,но исках да ми разберете правилно въпроса!
« Последна редакция: пт, 10 окт 2008, 11:15 от anineshich »
Цитирай


Мнения: 1 080
Чак, когато родих.
До тогава не съм имала никакви чувства към децата.
Никога не съм търсила контакт с тях и не съм знаела как точно да се държа пред малки деца!!!
По- точно когато забременях - тогава се промених тотално!!!
Цитирай

София-Ливан

Мнения: 941
може ли още не ти е дошло времето, може би още не си срещнала подходящия човек  от който да поискаш да имаш дете, но когато това стане няма начин да не обикнеш бебчето, дали още когато е в теб, или когато го родиш или месец след това, просто това си е майчински инстинкт и това не зависи от нас, просто се случва и тогава вече се чудиш как си живяла без това бебе, други неща те вълнуват, чувстваш се завършена някак, пълна с любов.
Пожелавам ти един ден да усетиш това чувство
Цитирай


Мнения: 26 211
Определено след раждането. Преди това бях като теб, никога не съм искала деца.
Цитирай


Мнения: 645
Исках детенце още преди да забременея, по стечение на обстоятелствата при мен това се случи късничко - на 31. Бременността ми беше планирана. Докато бях бременна се чувствах щастлива и пълноценна. Когато родих, обаче, трудно осъзнах какво точно се е случило. Очакванията ми бяха да изпитам безумна любов към бебето. Изпитах я, но не веднага. Стана постепенно. Сега обичам невероятно много сина си. Тази обич не може да се сравни с нищо.
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 6 318
Заобичах ги още докато бяха в корема ми  Peace
Цитирай

София

Мнения: 682
Заобичах моята Ива още, докато беше в корема ми. Имах трудна бременност и лежах за задържане и много я исках и чаках с нетърпение!
Цитирай


Мнения: 9 816
Още докато бях бременна заобичах детето си без да се интересувам от това какъв ще бъде полът, цвета на очите и пр. подробности.
А когато се роди дъщеря ми и ми я подадоха за първи път да я прегърна вече знаех,че сърцето ми вече живее извън моето тяло.
Цитирай

София

Мнения: 2 460
Аз съм в 21 г.с. и все още обичам приятеля си повече от всяко същество на света. Не мога да си представя да обичам някого повече от него... Той вика: Ще видиш, като се роди бебето... Засега не изпитвам любов към него и ми е малко странно. По-скоро грижа и любопитство. Казват, че като го гушнеш за пръв път, ти става най-любимото същество на света... Smile
Цитирай


Мнения: 4 966
Моите ги заобичах постепенно, докато ми бяха в корема, но преди това вече бях решила, че искам да имам свои деца. Искам и още 1-2, но чужди деца не ме прехласват, не са ми интересни - грубо казано, не обичам децата. Обичам само своите, но това е странно и необяснимо чувство и при мен то стана физически осезаемо след раждането, когато ги видях и докоснах за първи път.
Цитирай

София; Дружбето

Мнения: 2 134
Аз като теб не планирах бременност и ми беше много страноо като забременях. Заобичах, в пълния смисъл на думата, бебето някъде около месец след раждането, когато ми се усмихна за първи път и ме погледна в очите
Цитирай

Пловдив

Мнения: 6 366
Аз все още наричам мойто създание "Мистър Фетус" или "плода".

Преди няколко дни котката ми се пресели във великите ловни полета след 15-годишен пълноценен живот.

Любовта към нея е по-силна, отколкото към 13-седмичното Мистър Фетус (не знам пола, но Мистър пасва повече).

Като дойде времето за хормони, миризми и влюбено гледане, ще кажа как е минало. Може би ще е като любовта към котката, поне докато е безсловесно.

Според Кърт Вонегът любовта към кучетата била същото като към братя или деца.
Цитирай


Мнения: 2 646
Аз съм в 21 г.с. и все още обичам приятеля си повече от всяко същество на света. Не мога да си представя да обичам някого повече от него... Той вика: Ще видиш, като се роди бебето... Засега не изпитвам любов към него и ми е малко странно. По-скоро грижа и любопитство. Казват, че като го гушнеш за пръв път, ти става най-любимото същество на света... Smile

И аз бях така. Все си мислех - абсурд да обичам детето повече от него. Сега това е факт. Заобичах я истински може би около десетина дни след раждането. Преди това пак ми беше мила, тревожех си се за нея. А през бременността ми това толкова искано и чакано дете ми е създавало доста черни мисли от рода на - как ще ни се промени живота, ще можем ли да го гледаме, ще ме харесва ли, ще се обичаме ли... Вятър и мъгла.... Като си дойде бебчето ще ти бъде най-обичното същество на света! Love
Цитирай

София

Мнения: 14 776
Когато родих дъщера си, все още "не я познавах"... Гледах я отстрани и си повтарях "това е моето дете"... Когато навърши 2 месеца вече бях тотално и безвъзвратно изгубена в любовта си към нея и това чувство става все по-силно и силно, че направо ме боли  Love
Цитирай


Мнения: 4 785
Аз винаги съм обичала бебета и деца и това да стана майка за мен си беше нещо много желано.
Още когато разбрах, че съм бременна, започнах да изпитвам чувства на обич към растящото коремче. Всеки преглед с ехограф засилваше все повече чувствата ми към бебчето,но истинската любов изригна точно в мига, в който го чух да проплаче и го видях с очите си!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 177 отговора