Скоро ми се случи да говоря с една позната която е евангелистка и редовно посещава разни евангелски църкви. Цялото семейство са евангелисти включително и дъщеря и която е на 18 г.
Та тя ми разправя, че дъщеря й имала гадже и оня ден я питала дали може да се целува с гаджето си и това не е ли нарушение на църковните правила. Майката беше много горда, че дъщеря и я пита за такива неща дали може да се целува с гаджето си.
Аз и казах в шеговит тон че дъщеря й сигурно и секс още не е правила. Тя подскочи и каза че ЕСТЕСТВЕНО че не е правила секс все още. Нали не е омъжена как да прави секс. Каза ми че дъщеря и била решила да се пази за съпруга си и майка й я подкрепя напълно. Тогава аз и казах че това е много рисковано защото е напълно възможно да се оженят и после да разберат че не си допадат сексуално. И затова е задължително жената да е пробвала мъжа дали става преди брака.
А тя ми извади тогава един довод който ме накара да се замисля и да пусна тази тема.
Каза ми - "Не е възможно двама души да се обичат и да са влюбени един в друг и да не си допаднат сексуално" В мен възникнаха два въпроса:
Първият е - възможно ли е двама души да са влюбени един в друг и после да установят че изобщо не си подхождат сексуално. Любовтта между мъжът и жената не е ли гаранция че те си подхождат всякак. Все пак една жена няма да се влюби в мъж който и е противен и гаден. От тази гледна точка горното твърдение изглежда логично. Но все пак възможно ли е да си влюбен до полуда в някого и после да се разочароваш сексуално.
А втория ми въпрос е: вие лично бихте ли поощрили дъщеря си да се пази за съпруга си девствена. Това отживелица ли е вече и тези майки които дават такъв съвет на дъщерите си мислят ли че могат да им причинят големи разочарования в бъдеще.
Та тя ми разправя, че дъщеря й имала гадже и оня ден я питала дали може да се целува с гаджето си и това не е ли нарушение на църковните правила. Майката беше много горда, че дъщеря и я пита за такива неща дали може да се целува с гаджето си.
Аз и казах в шеговит тон че дъщеря й сигурно и секс още не е правила. Тя подскочи и каза че ЕСТЕСТВЕНО че не е правила секс все още. Нали не е омъжена как да прави секс. Каза ми че дъщеря и била решила да се пази за съпруга си и майка й я подкрепя напълно. Тогава аз и казах че това е много рисковано защото е напълно възможно да се оженят и после да разберат че не си допадат сексуално. И затова е задължително жената да е пробвала мъжа дали става преди брака.
А тя ми извади тогава един довод който ме накара да се замисля и да пусна тази тема.
Каза ми - "Не е възможно двама души да се обичат и да са влюбени един в друг и да не си допаднат сексуално" В мен възникнаха два въпроса:
Първият е - възможно ли е двама души да са влюбени един в друг и после да установят че изобщо не си подхождат сексуално. Любовтта между мъжът и жената не е ли гаранция че те си подхождат всякак. Все пак една жена няма да се влюби в мъж който и е противен и гаден. От тази гледна точка горното твърдение изглежда логично. Но все пак възможно ли е да си влюбен до полуда в някого и после да се разочароваш сексуално.
А втория ми въпрос е: вие лично бихте ли поощрили дъщеря си да се пази за съпруга си девствена. Това отживелица ли е вече и тези майки които дават такъв съвет на дъщерите си мислят ли че могат да им причинят големи разочарования в бъдеще.
. Въпреки това не бих и причинила такова осакатяване.Човек не бива да робува на предразсъдъци.
