Бягай - ОПАСНО - проблеми със свекървата .... ?!?

На линийката на момичето са изписани имената на двамата. 

@ Това за коментара за кг-рамите няма да го коментирам. Майка му явно е откровена простачка щом това й е трън в очите и щом си позволява и да коментира. 

Когато се запознах с майката на бившия си приятел тежах малко по-малко от цифрата в лявата страна на лентичката и бях меко казано огромна.  При все това никога не съм чула коментари относно физиката ми. Жената ме прие, въпреки че е от този тип обсебващи майки, а той: мамино синче.

Много сложна ситуация Попадала съм в такава за съжаление. Майката на бившия ми приятел не ме хареса, защото не съм от най - фините Много просташко да изразиш такова отношение към някого. Добре, че поне не ми го каза директно в очите.Отначало приятелят ми не се съгласи с нея, но след доста пилене маминото синче взе да омеква и да поддава. Е не исках такъв живот... казах му, че искам човек, с който да създам семейство, да имаме дечица и сега е момента да реши иска ли да съм аз. Не получих отговор 2 месеца , колебаел се , не бил сигурен , да сме си останали гаджета за сега.. дрън дрън. Много ми е чудно след 2 години връзка как няма да си наясно. Както и да е разделихме се. И добре, че стана така.
За съжаление май нямам много късмет с родителските тела, защото сега пък моята майка не харесва съпруга ми.... Майка ми ми постави ултиматум - или тя или съпруга ми. За съжаление не си промени отношението дори след като се роди дъщеря ми. Много ми е било тежко на моменти от нейното отношение и нападки. Но и всеки има право на собствен избор , особено за такова лично нещо като избора на спътник в живота. Ако мъжът ти е мамино синче ще се вкараш в голям кошмар.
Ако той се колебае дори и малко не е за теб. Човекът, с който ще градиш семейство трябва да те подкрепя винаги и пред всеки.
Според мен трябва да му дадеш време (месец , два).Ако няма решение си търси друг. Няма да ти е лесно, но нещата се превъзмогват.
Това за килограмите са пълни глупости, ти се жениш за сина и той трябва да те харесва ... Ако не те приема такава каквато си не виждам защо ще сте заедно.
И съвет от мен ... не го чакай много време , ако не се реши бързо не ти трябва да си губиш времето .. живота е кратък.

Един съвет от мен-не излагай толкова много лична информация по форумите, че не знаеш кой в какъв филм може да те вкара...Ако проекто свекито разбере къде я описваш... Изтрий поне града от аватара си, че вашата община си е доста малка...

А според мен за толкова кратка връзка не може да имаш изисквания към някого да се разделя с родителите си... Но то друга страна, много е важно да прецениш кандидат съпруга ти дали може да носи отговорност, да се грижи за някой освен за себе си и дали е толкова силно зависим от родителите си...

Разбери накъде клони човекът. Ще може ли да се опълчи срещу мама. Ако не - бягай бързо, защото и по-нататък ще е така.

Според мен,мъж,който на 32 години не може да решава самостоятелно и чака мама да помага /за решенията, сега,а после.../не си струва усилието.
Когато ние с моя мъж решихме да се женим,бяхме студенти, на по 22-23 години, и се познавахме от ... 4 месеца и малко.Всички скочиха срещу нас,с изключение на моята майка.А баща му как го убеждаваше /пред мен/,че бърза,че му е рано,че е отишъл да учи, а не...Е,моя мъж им каза ,че решението взема той,защото става въпрос за неговия живот...и след още 2 месеца се оженихме.И досега сме заедно,вече 20 години.Но той винаги е бил на моя страна.Сигурна съм ,че за тия 20 години свекър ми е казал поне 2-3 неща по мой адрес,но аз не съм научавала за това.И не ми е работа да знам ,дали ме е харесвал,дали ме е одобрявал,важното е че мъжът ми е до мен.
Написах го всичкото това,за да си дадеш ясна сметка,че ако сега реши да сте заедно,ти предстоят много битки,по всякакъв повод-сватба, кръщенета,рожденни дни и пр.Ако майка му има различно виждане за нещата,той винаги ще се колебае и ти винаги трябва да го убеждаваш,за всяко едно нещо ,по което нямате едно мнение със свекървата.А то ще е много често,щом тя не те възприема.
Просто си помисли имаш ли желанието и силите за една постоянна война ,най-вече на нерви.

Нещо не сте ме разбрали, или аз не съм се изразила правилно. Ще опитам пак:

Явно това, че момичето е по-едро Е част от проблема в очите на кандидат-свекървата, колкото и да не ви се иска да е така    Не я коментирам свекървата що за човек е, за да си позволява изобщо да сложи този проблем на масата.

Моят съвет не е момичето да отслабва, за да се докаже на свекърва си, а да разбере колко е сериозен този проблем ( ако го има изобщо) първо за нея, после за Ценко,  да си даде време, ако иска да го решава.

От абсолютно личен опит ви казвам, че ако наистина има такъв проблем, той е сериозен и замъглява самооценката на жената.
Като започне да се решава, ще се поизбистри пред погледа,  ще се погледне по-широко на картинката, възможно е дори да
се окаже, че тази връзка не я удовлетворява с компромисите, които ще й се наложи да прави с една глупава жена ( майката).
Защо трябва да си го причинява? А? Ясно е, че приятелят й е средностатистически български мъж - подвластен на мнението и оценките на майка си.  Цял живот. Дом и Семейство ще кютне доволен, че е оженил младите, а за нея ще останат проблемите, които после ще решава ( пак тук) анонимно. С много пистолети.

Много добре казано, подкрепям напълно. При вземането на такова важно решение, каквото е с кого да прекараш живота си, човек трябва много внимателно да огледа и прецени нещата от различни гледни точки. И най-вече това с компромисите. Всеки човек има семейство, в което е израсъл, чиито продукт е. И това семейство ще продължи да е част от живота му - майка, баща, братя, сестри, със всичките съпътстващи зълви, етърви, зетьове и т.н. Колкото повече културни и социални различия има - толкова по-зле, толкова по-големи ще бъдат компромисите. И човек трябва да прецени готов ли е за тях.

Щом я наричаш свекърва значи го приемаш почти вече като твой съпруг, а това ми се струва пресилено за отношения от 6 месеца. Не пришпорвай нещата. Рано ви е да говорите за съвместно съжителство. Дай време както на него, така и на семейството му да промени мнението си за теб. 

За съжаление е така - има родители, които смятат, че идеалният зет/снаха не се е родил/а. Аз по принцип винаги съм гледала с насмешка на анти-свекърва-темите, може би защото имам готина свеки, с която си лафим по скайпа, обаче ако тази жена е използвала думите "проста медицинска сестра", няма как да застана на нейна страна. Дано не й се наложи никога проста медицинска сестра да й сменя памперса.
Това, което мога да кажа на авторката, е да си поговори с момчето, да решат искат ли да имат бъдеще заедно и да го направят. Като виждат, че не се получава - ще се разделят, не е болка за умиране. Майката не бива да бъде чак такъв препъни-камък. А и самата жена явно не е свикнала още.
Аз искам да задам и един малко по-деликатен въпрос, ако искаш, не отговаряй -  преди теб колко приятелки е имал и защо се е разделил с последната?

Не знам точната бройка,може би аз не си спомням какво ми е казвал. Знам,че е имал приятелка и в ученическите си години, и в студентските. Знам и за т.нар. неангажиращи връзки - за по нощ-две,седмица-две. С последната си приятелка е бил 2 години (!  !), и са се разделили,защото тя се хванала с друг. Интересното за тази връзка е,че за цялто това време, което според мен не е никак малко, никой с никого не се е запознавал /т.е. в играта не са били родителите/, не са мислили за нещо по-сериозно ... Червената лампа светва,нали ? Защо тя "се е хванала с друг" ? Дали не е преживяла и тя като мен неговата нерешителност и пасивност, но да не е реагирала по същия начин, а просто е решила да търси късмета си на друго място? Това са все догадки,но не и точната истина. Но пораждат съмнения и дават повод за размисъл според мен.
Другото което знам е,че аз съм първата жена,която той представя на родителите си. Това също ме е озадачавало, но съм приела факта,че може би предишните му връзки не са били до такава степен приемани от него за сериозни, за да се "осмели" да направи и тази крачка. Но пък както споменах по-горе - последната преди мен е била 2 год., не 2 дни,не 2 седмици, не 2 месеца. Повече от странно ми е и намирам нещо ненормално в цялата тази работа.

Т.н. свекърва и доводите и няма да коментирам, но мислиш ли, че тя като жена не забелязва набезите ти. 6 месеца не е време за което даден човек/мъж/ да реши дали иска/не иска да прекара живота си с някой.

Явно аз не умея да се израязя добре. Ще опитам пак : Единственото нещо,което ме вълнува на този етап е да знам намеренията му по принцип ако щете. А не да вземе каквото и да било решение. Аз също смятам,че имам нужда от още време. А това,че тя евентуално е забелязала набезите ми - не мисля. Тези неща си ги знаем само аз и той. Той не споделя нищо с тях /с нея/,по обясними причини ... Това което тя със сигурност знае,че се виждаме - след като не се е прибрал вкъщи, значи е с мен. Нищо повече ...

Аз разбрах, че за намеренията става въпрос, но човек не започва една връзка с точни и ясни намерения, според мен. А 6 мес. са начало на връзка. На този етап може да имате намерения да поживеете заедно, примерно, другото само ще се разбере.

бейби, виж какво сега ще ти кажа, защото аз така се разделих с най - голямата си любов. И ние така като вас бяхме много щастливи. Живеехме първо само двамата, после се преместихме у тях. Всичко вървеше чудесно, родителите ни се познаваха и аз си мислех, че ме харесват. Вършех почти цялата домакинска работа, забавлявахме се, наистина всичко беше страхотно, не мога да го обясня с думи, защото няма такива думи! Та живеехме си ние прекрасно и изведнаж мойта любов започна да се държи странно - не споделя, не излизаме, затваря се майка и си говорят с часове, а като го попитам ми казва: 'аа нищо..",превърнах се в мебел. Хиляди пъти го питах да не би да е спрял да ме обича, а той ми казваше че не е. И накрая се изпусна, че му били поставили ултиматум! Аз му казах, че за мен такава връзка не може да съществува и сложих край. Три години се боря с мисълта за него! Но по-добре така, отколкото да съм във вечни състезания с невероятната му, безценна майка! Мислех си, че като го пусна на свобода ще оцени какво е загубил, обаче се излъгах и той никога не се обади повече! Чувствам се уйасно предадена, но за какво ми е такъв човек?! Дори го бях попитала, ако съм бременна и ако имам нужда от него, а майка му се обади, дали ще отиде, каза ми :"Естествено!" Уж щеше да мисли, трябваше му време...но така свърши всичко! Сега той е с едно моми4е от 2,5години и още не смее да вземе решение какво да правят, защото родителите му я били "ПРОУЧВАЛИ"! Направи си изводи!

Това е най - общият, съкратен вариант на историята ми, която не казвам, че е като твоята, но ситуациите са сходни. Направи си равносметка какво искаш ти и от какво имаш нужда и това ли е човекът за теб, щом на толкова години се колебае, защото майка му го е заплашила!