Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора


Мнения: 1 261
Това ми го изпратиха по Скайпа вчера и реших да го споделя с вас, тъй като наистина всичко написано е вярно....

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате,
че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо
съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало
да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си
спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление - там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме..
Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и
пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели.
Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се
виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си,
крадяхме череши и ги ядяхме с костилките - и на никой костилките не му прорастваха
в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и
бутилки от "Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите - но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите: Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
09. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
10. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
11. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
12. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
13.Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли..
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
29. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
30. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
31. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
32. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
33. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
34. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 14 .
44. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 14.

Цитирай


Мнения: 645
Така е.  smile smile
Цитирай

София

Мнения: 1 489
 35 35 35
Ех,как ме разсмя...защото се сетих за крадените череши и сливи.
После пък ми стана тъжно...

Чакай пак да прочета...стана ми едно такова мило...върнах се в спомените от детството ми.
Цитирай


Мнения: 4 785
Леле, това съм го получавала по мейла си поне 20 пъти от две години насам Laughing.
Цитирай


Мнения: 9 816
Имаше поне 5 такива теми досега.
Но иначе мнооого истини и носталгия се крие в този текст.
Цитирай

Разград

Мнения: 2 077
Ама то няма и номер 43.
Цитирай


Мнения: 645
Ама то няма и номер 43.
Няма ли?  ooooh!Едва сега видях. Laughing Вероятно, защото 34 се повтаря два пъти.
Цитирай

СОФИЯ

Мнения: 8 604
 newsm51
Цитирай


Мнения: 26 187
Радвам се все пак, че детето ми не едно от тях.
Цитирай

СОФИЯ

Мнения: 8 604
Радвам се все пак, че детето ми не едно от тях.

А ти? "Славни" времена си бяха, а сега и децата ни са обсебени от....не само нови технологии.
Е, минало бешело...

доста евъргриин е темата  да си пострадаме за игра на ръбче и жумичка в централен квартал, не помага, но топли
Цитирай

София-Лагера

Мнения: 2 476
35 35 35
Ех,как ме разсмя...защото се сетих за крадените череши и сливи.
После пък ми стана тъжно...

Чакай пак да прочета...стана ми едно такова мило...върнах се в спомените от детството ми.
Много мили.Чета го за първи път.
И ми става мъчно за дъщеря ми.
Отива на гости на приятели в едно село.
Решава да ми се обади и те и дават телефона.
А той с тия шайбите от едно време.Та тя беше попитала как да ме набере.
Но определено едно време си беше добре.Имала съм страхотно детство.
Цитирай


Мнения: 26 187
мама САННЯ, обичам удобствата и глезотийте, не бих се отказала от това сега да бъда дете  Embarassed
Като малка живеех в малък град, но на оживена улица, т.е. неподходяща за игра.
Дъщеря ми сега е в голям град, но на малка улица, пълна с деца и игрите нямат край, това, съчетано с удобствата на днешното време, за мен е идеалното детство Peace
Цитирай

Euskal Herria

Мнения: 5 945
Чак ми се доплака..... Наистина ги нямаше удобствата на днешния ден, новите технологии... Но пък играехме до късно, ключа от апартамента - висеше на ластик на врата. Родителите ми бяха по цял ден на работа, сами отивахме и се връщахме от училище. Нямаше компютри, мобилни, кабелна ТВ. Но се познавахме всички съседи от блока (8 входа), квартала се знаеше на пръсти, навсякъде имахме познати. Най-редовно си ходехме на гости - по комшийски. И беше нещо обичайно съседа да ти услужи с чаша захар. Помня вечерите, когато се редувахме със съседите да се събираме и вечеряме - един път у тях, после пък у нас....
Преди известно време със сестра ми си говорехме точно за това, а племенникът ми учудено ни гледаше - как така е нямало компютри и GSM-и. И накрая попита: "А колко програми гледахте по кабелната?". Направо зяпна като му обяснихме, че тогава нямаше кабелна, а само І-ва и ІІ-ра програма и то до 23,30 ч  (и не целодневно)....
 Липсват ми човешките взаимоотношения от онова време, но както по-горе четох "минало бешело"
Цитирай

София

Мнения: 1 028
Няма и номер 28.  Laughing

По темата. Стана ми много хубаво като се върна назад и си спомня как сме се забавлявали на вън като деца и колко по-спокоен е беше живота. Съжалявам, че дъщеря ми няма да има същото детство.
Цитирай
Мдаааа, хубаво си беше едно време, аз много си го харесвам моето време, ама и сегашното хич не е лошо. Какви играчки само, забавления, рожденни дни в детски центрове, атракционите в лунапарковете, даже химикалите, не бих се отказала от това. Само едно нещо не ми хареса в тази писаница, това за каските, много е важно. Статистиката е стрррррашшшна, точно заради каските има много нелепи случаи, така че с това шега не бива.
Колкото до многото модерни технологии, какво да кажа. Моята бебка на 1,6м цял ден говори по въображаеми телефони, каквото хване всичко е телефон, една от първите и думи е Ало. Кво да говорим всеки ще въздиша по миналото, защото това е неговия живот.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора