Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора

Sverige

Мнения: 2 212
Всеки има свои страхове. Някои основателни, други не. Но при всички случаи, който е казал, че това, от което трябва да ни е страх е самият страх, е бил прав. На страхът очите са големи. Страхът парализира и не дава никакъв глас на разума. Дори мислите си не чувам, когато се страхувам. Изпитвам само онова парализиращо чувство, което замъглява съзнанието.
Как се преодолява това? Имам чувството, че не издържам на напрежението и стреса в това състояние. Мисля, че конкретната причина пораждаща този страх не е толкова важна, колкото как се преодолява това чувство, което те кара да се чувстваш по-малък и от мравка и те води само към апокалиптични мисли...
Цитирай

София

Мнения: 1 210
Хубави мисли ...   Peace
Страх, паника .... ако за това говориш : да смразяващо е .
И се случва .
Дишаш дълбоко, казваш си :
"Да, факт .... а сега мисли трезво ! " 

Цитирай

Варна

Мнения: 13 404
С капките на Бах! Действат безотказно!
Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 856
Страховете ми не ми действат парализиращо! Разбира се, имам такива, но те са напълно нормални човешки страхове. Преодолявам ги с мисълта, че всичко се случва и никой не е застрахован, че такива са нещата от живота и че ще направя всичко, което зависи от мен, за да не станат реалност страховете ми. Друго не мога да направя. Понякога нещата просто се случват и никой нищо не може да промени. Моля се да не ми се случва разбира се, но... А когато един страх действа смразяващо и толкова силно, колкото описваш ester, това не ми прилича на обикновен, безобиден страх. Страхът от разни неща убива повече, отколкото убиват нещата, от които се страхуваме. Ужасният страх, повече от нормалното, когато измъчва човек, за мен е болест и трябва да се лекува.
Цитирай

Узунджово

Мнения: 1 271
С капките на Бах! Действат безотказно!

Монда, би ли разказала малко повече за тези капки? Чувала съм, че хомеопатите ги изписват. И те ли са като хомеопатичните препарати (лекарството се изписва според човека, а не според болестта)?
Цитирай

Варна

Мнения: 13 404
С капките на Бах! Действат безотказно!

Монда, би ли разказала малко повече за тези капки? Чувала съм, че хомеопатите ги изписват. И те ли са като хомеопатичните препарати (лекарството се изписва според човека, а не според болестта)?
Ето я темата
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=165501.0
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Говоря точно за този парализиращ страх. В случая конкретно, че дадено нещо не е по силите ми, че няма да се справя, а това ще доведе до провал. Че ще се изложа. И въобще все в тази посока. Че не ставам за това, щом се плаша толкова и т.н....като почна да обощавам в най-лошия случай стигам до все по-страшни и страшни мисли...
Цитирай

Варна

Мнения: 1 191
Мислиш си кое е най-лошото, което може да се случи вследствие на неуспеха ти. После си преценяваш чак пък толкова ли е лошо. И виждаш, че няма смисъл да се кахъриш за глупости на цялостния фон житейски, тъй да се каже.
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
Монде, някой пробвал ли ги е тия капки?
...наистина ли има ефект, или всичко е на принципа на самовнушението?

...не знам защо, ама на мене това ми звучи малко
ала еликсирите на Хлебаров... Thinking
Цитирай

под дъгата

Мнения: 630
Самоконтрол, дълбоко дишане, изправяне пред самия страх. Откриването и осъзнаването на конкретната причина, мисля, е доста съществен момент.
.. Мисля, че конкретната причина пораждаща този страх не е толкова важна, колкото как се преодолява това чувство...
Цитирай
Аз ги преодолявам със самовнушение.Преди се отдавах изцяло на страха, но това не ме доведе до никъде, напротив - навреди ми.Засега методът ми не е чак толкова успешен ,защото след стресови за мен ситуации два дни се чувствам като парцал, но мисля, че напредвам.Много е важно да не ти куца самооценката.Трябва да се поработи основно в тази насока.
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 449
Говоря точно за този парализиращ страх. В случая конкретно, че дадено нещо не е по силите ми, че няма да се справя, а това ще доведе до провал. Че ще се изложа. И въобще все в тази посока. Че не ставам за това, щом се плаша толкова и т.н....като почна да обощавам в най-лошия случай стигам до все по-страшни и страшни мисли...

съобщих на достатъчно на брой, хора че възнамерявам да "го" направя и след това сравнявайки "страха" и неизпълнението на обещанието, страха ми се видя много по-малко "зло" ...
Цитирай

София

Мнения: 2 021
Феварин
Ципралекс
Водка Peace
Цитирай

Варна

Мнения: 984
Превърнала съм го в условен рефлекс, тъй като ме е страх от уличните кучета /хапаха ме една зима/, та те са навсякъде! И като усетя, че някое е тръгнало след мен или като минавам покрай глутница полегнала на припек на някоя полянка покрай пътя, започвам да си пея една песничка, даже на глас си я пея, даже силничко, така че поне аз да се чувам:
"Те-чееее, всичко течееееее
времето няма бряг
и ни влече - няма как!
И тъъъъй всяко момче
всъщност е бъдещ мъж
поет или моряяяяяк!

А морякът иска да е капитан
смел капитан,
капитанът иска да е Магелан!
Поне Магелан!
...
Приятел с теб съм днес
и утре и докрай
въпрос на мъжка чест,
не на игра
триририра!"

Това е моята рецепта. Laughing
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Буба Мара, разбира се, че е много важно да се открие конкретната причина, в случая аз я знам. Страхувам се от провал на проект, с който съм ангажирана и отговорна персонално. Дали е ниска самооценка, дали е това, че не беше планирано да остана сама с тази задача, дали е защото за пръв път (в живота си) се сбълсквам с такава отговорна и трудна едновременно задача, дали защото съм се разклатила напоследък по ред причини...но вместо да се мобилизирам да работя, защото време няма, аз по-скоро се сковавам от страх и апокалиптични картини пред очите ми, които чертаят все някакви такива провали, как излагам себе си и цялата си фирма и т.н....абе всичко ми се вижда по-черно и страшно от дявола...

Едни от най-успешните методи са според мен да произнесеш бавно на глас всичко, което те плаши и наистина да видиш, че най-най страшното не е всъщност толкова страшно. Т.е. кое е най-лошото, което може да се случи - да си загубиш работата, примерно. Е, от това ли се свършва света? (явно за мен, да....) или пък другото, което сега се опитвам да направя е да кажа ок - трудно е, страшно е, но само защото не смея да се изправя очи в очи с него...готова съм на какво ли не да избягам от това, а после ... пак няма да се чувствам успяла и предоляла страха си. Докато бягаш при трудност и опасност, няма да знаеш, че можеш да ги преодоляваш и всяка следваща ще носи това парализиращо усещане....а когато се гмурнеш в дълбокото и все пак изплуваш, може би след няколко гмуркания, ще се научиш и да плуваш в по-дълбоки води. Викат му развитие. И това се чудя, наистина ли за да се научиш да плуваш трябва да се гмурнеш първо така и да се схванеш от страх първоначално или ако си открил правилните води от първия път се плува леко и по течението...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора