Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
от известно време насам нещата в къщи не вървят. вече не мога да го понасям психически, а напоследък започвам и физически да изпитвам отвращене към него. не се заблуждавам че нещата ще се оправят. а така не искам да живея.
но...едновременно с това и ужасно ме е страх. страх че е , че ще съм сама, страх ме е че не знам как ще сързвам двата края, а имам детенце.
имам нужда някой да ми даде кураж. че ще се справя.
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
от известно време насам нещата в къщи не вървят. вече не мога да го понасям психически, а напоследък започвам и физически да изпитвам отвращене към него. не се заблуждавам че нещата ще се оправят. а така не искам да живея.
но...едновременно с това и ужасно ме е страх. страх че е , че ще съм сама, страх ме е че не знам как ще сързвам двата края, а имам детенце.
имам нужда някой да ми даде кураж. че ще се справя.
Няма да е лесно! Това е и страх към новото; към промяната (който по принцип носим в себе си), но и срах от реална преценка на ситуацията... Щом си наясно обаче, че нещата няма да се оправят не си заслужава човек да губи време и да трупа огорчения и разочарования... Кризисно ще е за теб и детето ти в някои ситуации и със сигурност в началото. Но кризите са най- добрата територия за градивни промени. Иначе същесвува реалността влошените взаимоотношения в двойката ви да рефлектират по недобър начин върху детето ви....
Претегли си на кой от обкръжението си за какво и доколко би могла да разчиташ.  Сподели затрудненията си с доверени хора!..
Често планетите се  подреждат в наша подкрепа по непредвидим начин!
Смелост и успех  към новия ти живот!
Peace
Цитирай

София

Мнения: 5 710
То си е страшничко като си помислиш, но в действителност се оказва доста по-лесно. Здрав ли е човек, няма нищо страшно, с всичко може да се справи!
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 1 318
Страшно си е! Страшното минава, когато се адаптираш към новото! Няма лесно!
Отговорността и за детето, хилядите въпроси, които ще те връхлитат! С времето ще отминат и най-малките ти страхове! Много е хубаво, когато се почустваш силна и че може да се изправиш пред всичко и че няма граници за теб! Страхове, винаги ще имаш!
Трудно е , обаче да си сам, самотата за мен е най-голямия ми страх, но за сега намирам утеха, спокойствие, щастието си в детето си! Той ми дава всичко и заради него си заслужава всяка една направена крачка напред към общото ни добро!
Цитирай
и мен ме е страх - признавам си. Мисля и премислям, ами ако се проваля. Ако не успея да дам на малкото слънчице нещо необходимо и то да е лишено милото. Дните ми минават в отчаяние и страх.
Цитирай


Мнения: 1 812
и мен ме е страх - признавам си. Мисля и премислям, ами ако се проваля. Ако не успея да дам на малкото слънчице нещо необходимо и то да е лишено милото. Дните ми минават в отчаяние и страх.
Детето има истинска нужда само от обич и топлина!Страхът е лош съветник!Щом човек е здрав и вярва в себе си,няма нищо непреодолимо!
Цитирай
 Hug, MALVINA
Цитирай

в дупката

Мнения: 38
аз също мислих над тази тема...
и мен ме е страх от неизвестното...навика просто си оказва силно влияние...а и човека нищо лошо не ми е направил...просто ме обича
много съжалявам,че не мога да му отвърна със същото!

и се чудя (тъй като искам дете ) дали е правилния избор да съм самотен родител?
ако например имам момченце кой ще му приказва по мъжки?
като види детето другите деца с по двама родители ще ме пита-аз защо нямам татко?какво да му кажа...
толкова е сложно...  Confused
Цитирай

София

Мнения: 590
Дните ми минават в отчаяние и страх.

чудесно  Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 760
И аз от дълго време чета ..
« Последна редакция: ср, 29 окт 2008, 09:27 от Другарката певица Рени »
Цитирай

София

Мнения: 6 449
И аз от дълго време чета ..но да си споделя,че барем ми олекне..
Тръгнах с големи надежди.. / бай дъ уей нямам брак, само живеем заедно / Но нещо се пречупи у мен,не знам..Не чакам никакви принцове, щото няма за кога да чакам, а и такива няма. Удобен ми е живота, независим. Не сме цъфнали материално, но се справяме. Нооооо все като стане дума за дете, все отговора е по-нататък..Е кога бе, аз съм на 40!! Да, точно така, не се шашкайте. Той е на 36. Брак нямам-подтиска ме това. Един вид аз се грижа за къщата, кепевам всичко, гледам го, той си плаща ипотеката и толкова. Ако мен ме няма той няма да може да живее само с неговата заплата. Не е някой, който лежи и чака-ходи, работи , но пак няма да стигнат.
Не зная дали ме обича..То пък какво ли значение има, мажното е отношението.

Чудя се дали да не си стегна багажа , да си намеря някой просто да родя едно дете / или по какъвто и да е било начин / , да го гледам сама. Обаче пък от друга страна за мен това е направо лудост - това дете никога няма да има истинско семейство, няма да знае какво е тати...


Това е.

Не смятам, че да родиш и гледаш сама дете е лудост! то тогава доста голяма част от мамите тук са си луди!
Детето има семейство когато има кой да го обича!  Дали ще е само мама или и тати и други роднини - за него най-важния чове си е мама! И изобщо не знаеш ако мъжа с когото си ако забременееш и родиш дали няма да поиска да е баща! Ако иска - ок, ако - не....чудо голямо! Малко ми се гади вече от тези захаросани изречения - детето да има пълно семейство бла бла...а колко "пълни" семейства живеят в кошмар и по-добре да не са толкова пълни?! Моя приятелка ми е завидждала, че родителите ми са разведени и имат прилични отношения за разлика от нейното "пълно" семейство! Така че, всичко зависи от теб - искаш ли дете?  готова ли си да промениш живота си като завинаги? Защото детето първо 9 месеца се носи в тялото, после до 18 година го носиш в ума си да го възпитаваш, но цял живот ще го носиш в сърцето си! Отговори си на тези въпроси и не мисли за друго! (финансовата страна виждам, че не е водеща при теб!)
Цитирай

София

Мнения: 118
Хм, честно казано, това не ми звучат като разсъждения на 40-годишна жена, ще ме прощаваш. То, вярно, че младостта е състояние на духа, ама... Хич не се знае дали имаш време вече да родиш детенце. Направи, каквото ти е по силите, ако ли не - осинови си едно и спри наистина да вярваш във въздушни кули и принцове на бели коне... обикновено се оказва само едно магаре цялата тая компилация.
Извинявай, ако ти звуча много рязка, но майка ми е с твърде малко години по-голяма от теб, а аз имам дете на 2. Та не разбрах от какво се оплакваш, честно  newsm78
Цитирай


Мнения: 760
Е благодаря за отговорите ви, ама хич не ми стана по-леко. Даже напротив. Може би попаднах на неправилната тема. И се заричам вече никога да не я чета.
Не хвърча из облаците, ама хич. Мисля, че съм го написала. не търся принцове и други подобни. НО: не харесвам разведени семейства, или деца без родители..Такова ми е мнението. Израстнала съм в нормално такова, с двама родителя. Това, че не съм родила на 20 и няколко - айде няма нужда да ми го натяквате, така се е получило. Не мога да родя от някой си, случайно забременяла.
Ще си тая мъката у себе си, не по форума.
Не ви обиждам, но...кофти се получи.
Цитирай


Мнения: 99
Първото си дете гледах като самотна майка заради ужасно неподходящата същност на биологичния му баща. Срещнах се с простотията човешка веднага - отношението на част от майките от блока към детето ми (не даваха на чадата си да играят с моето, щото не е като другите), отношението към мен (аууу, внимавайте, не дружете с нея, защото ако я поканите у дома, ще ви отмъкне мъжете! и т.н. еснафлъци). След това пък открих и нещо друго - когато някой "кавалер" ми досаждаше, беше достатъчно да кажа, че имам дете и това моментално го караше да се изпари (да си призная, в един момент използвах това просто да се позабавлявам с неподходящите мъже). Дълго си мислех, че по-зле не може да бъде, съжалявах се. Обаче след това се запознах с една прекрасна майка, която ми каза: "Това, че си гледаш детето сама, може да се превърне в страхотен коз за теб. Защото така ще знаеш веднага кой мъж е подходящ и кой не. Просто подходящият ще става за татко на детето ти". Преди 4 години се запознах със сегашния си съпруг и съм щастливо омъжена, по любов. Но мога едно да кажа на гостенката, която отвори темата: Опитайте с мъжа Ви да намерите път един към друг - опитайте семейна терапия, ако искате мога да Ви насоча към специалисти. И чак когато се убедите, че не става, си тръгнете и гледайте напред! Аз много силно вярвам във втория избор (особено когато съм убедена, че първият е бил абсолютно неподходящ).
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.