Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора


Мнения: 847
Накратко-С мъжа ми сме разделени от година и три месеца. През годините заедно сме имали не дотам велики проблеми, но...с времето колата се преобърна. Една вечер той ми каза-Събирай ми багажа. Тръгна си с идеята да видя колко ще ми е трудно без него и да ми залипсва/както той се изразява/. Междувременно аз срещнах човек, който се грижи безпрекословно за мен и децата ми. Сега вече мъжът ми иска да се върне, а аз не. Но не спирам да изпитвам чувството на вина, че не съм му дала шанс. Той постоянно ми повтаря че съм го предала и че мисля само за себе си. В мен бушуват противоречиви чувства- мразя го, обичам го, съжалявам го, оправдавам го., обвинявам себе си, търся нещо да успокои съвеста ми. През тази година се случиха много неща, но не искам да се впускам в подробности, защото ще стане много дълъг поста ми. незнам какво да направя, не ме напуска чувството-Ето, той иска да спаси семейството, а аз не Crying or Very sad
Цитирай

София

Мнения: 1 318
Аз съм в подобна ситуация в момента! Моя съпруг след 5 месеца дойде и каза, че си идва, някакъв моментен проблясък ли беше, какво ли и до ден днешен незнам! Е, така и все още не си е дошъл. Толкова време (а при вас е тройно повече) не ме потърси, дори ей така да попита как съм, а изведнъж се сети, че съм му липсвала! Е, когато каза, че си идва, въпреки, това, че аз не бях сигурна напълно в желанието си да живея с него, все пак приех всичко мълчаливо в името на детето и на това да е спокойно съвестта ми, че все пак съм дала шанс да опитаме пак, но той така и не си дойде! Сега съвестта ми е чиста, понеже аз опитах, а той за пореден път се възползва от мен! Предполагам, че и твоята дилема е същата! Аз на себе си не можах да помогна, та на теб ли да там адекватен съвет! Трудно решение ти престои, ти имаш и някой до себе си! Незнам, прецени, но едва ли ще е пак същото с мъжа ти и едва ли бихте върнали любовта си един към друг както е било преди! Ако искаш прочети моята тема, момичетата са дали доста мнения, дано и на теб ти бъдат полезни, така както на мен ми бяха полезни в трудния момент, а и ми бяха голяма упора!
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
О, при мен това чувтсво е в особено тежка форма..
Той много ме обича..детето още повече и тн..
В очите на "хората" аз съм го зарязала слаб и болен..и тн. Повечето не знаят обаче, че не аз, а той почти живее с и е издържан от любовницата си..
Месеци наред не можех да спя заради решението си..Но вече свиквам и си вървя с изправена глава..
Цитирай

на изток от рая

Мнения: 174
И аз съм на хорото, момичета. Много ме обича, иска да има пак семейство, децата, дрън-дрън.
Каквото беше-беше, казвам и толкоз. Е, понякога  се плаша и се отдавам на "Ами ако..."
Нали ги знаете "Ами ако наистина се е променил?", "Ами ако не се справя сама с децата?" и т.н. Е, да де, ама ако взема и умра утре, какво? Какво съм направила с живота си?!
Припомням си изневерите, шамарите, безотговорността, обещанията (предишните) и ми минава. Бързичко при това.  Laughing
Цитирай

Varna, Bulgaria

Мнения: 462
И аз имах същото усещане преди около година (ние сме разделени от повече от 2 години вече). Той ме усещаше и помагаше това чувство на вина да се засилва в мен, но пък действията му и отношението, говореха друго. И в един момент казах НЕ и приключих с мисленето кой до колко е виновен. Раздялата беше факт и нищо не можеше да ме върне на зад.
Още повече, че той имаше шансове неколкократно, при това съвсем в лицето показани , но тогава се чувстваше сигурен и не му пукаше.
Сега се старая (поне за момента-заради "обецата", която виси на ухото) да не давам пълна сигурност на човека до мен, колкото и да е добър,защото ме е страх да не се повтори всичко.
Може би трябва да помислиш от кое точно имаш повече нужда или по-точно от какъв човек до себе си. Какво искаш от човека до себе си и какво можеш да му дадеш ти самата?
аз съм човек, който много мисли преди да каже ДА или НЕ, а кажа ли НЕ и КРАЙ това наистина означава, че сме преминали границата и възможностите за спасение или друг вариант.
Това си е моето мнение
Цитирай


Мнения: 847
Оо, и той се старае да ме кара да се чувствам три пъти по-винвона. С часове го слушам по телефона и всяка втора дума е -Ти си виновна Sad
Цитирай

София

Мнения: 1 350
Виж сега, живота си е твой, живей си го както ТИ искаш, а не както мъжа ти иска.
Той щом сега ти натяква и те обвинява, представи си какво ще е ако го прибереш.
Много е вероятно да ти натрива носа непрекъснато и да ти отрови живота.
Ако не го обичаш, ако има друг човек до теб, който ти е важен и цениш - не прави компромиси със себе си!
Цитирай

София

Мнения: 1 334
Аз съм в сходна ситуация и изпитвам колебания, но като се замисля за преживените моменти на болка, мъка, усещане за безизходица и отчаяние (а по принцип съм ведър човек) и си давам кураж да продължа напред. А в твоя случай вече си намерила и друг мъж, който както твърдиш е грижовен. Според теб заслужава ли си да се върнеш назад? Не мислиш ли, че те манипулира за да постигне целта си? Сигурна ли си, че той се е променил и ще бъдеш щастлива с него? Няма ли да съжалиш, че си пренебрегнала мъж, който те прави щастлива заради един, който не е ясно какво ще ти поднесе в бъдеще?
Може би ако си отговориш на тези въпроси ще решиш и какво искаш ...
  bouquet

Успех!  Peace
Цитирай


Мнения: 847
Нито съм сигурна че се е променил, нито мисля че ще бъда щастлива. Но гадното усещане, че аз слагам край на брака, непиятният привкус когато видя щастливо детенце с двамата му родители и мисълта че моите деца са лишени от такива моменти само защото майка им така е решила ме съсипва.
Тежат ми и срещите с общи приятели и роднини, тежат ми празниците...изобщо някой може ли да ми каже още колко време ще ми трябва да превъзмогна всичко това.
Цитирай
Защо изпитваш вина.нали той си е тръгнал?
И аз изпитвах вина....и аз така се мъчех от угризения,когато му затворих вратата,след като той направо опит да се съберем.
Минава.Вярвай в себе си?
Защо им е на децата да имат баща,ако ще растат в атмосфера лишена от спокойствие,радост и уют...
От какви моменти са лишени твоите деца????
Кажи? От изнервена майка и лош баща?
Що за постъпка е неговата провокация...Всичко друго е,но не достойно и благородно.А мъж,който си позволява да вкарва вина на някой,не е Мъж...не е достоен мъж за мен.
От първият ти пост разбрах,че той сам си е тръгнал...Искал е да се справяш сама..Баси и комлексарщината...Що за експерименти си е правил...Каква всъщност е била целта му newsm78
Не се чувствай виновна,ти....Помисли къде ,как   и  с кой ще си по-щастлива.За да имаш щастливи деца ,трябва да намериш вътрешен мир...С Баща у дома или без баща у дома...рожбите ти пак ще пораснат-но ако тати само вика и обижда мама-как ще възприемат света-и какви семейства ще създадат по-късно те самите?
Цитирай


Мнения: 847
Благодаря ти ЛОЛО. Да, сам си тръгна. Три месеца гледа сеир как ще се справя. В момента в който осъзна че ме е загубил безвъзвратно той се сети че не може без мен. Не си търся оправдания, и аз направих много грешки, но той не ми остана длъжен грам. Върна ми го тъпкано. И не спира даме тормози. Тази нощ от два до четири слушах обидите му и псувните му.Да не говорим през деня колко пъти ми се обади да ми напомни за себе си. Когато е сам е вулгарен до погнуса, а когато има хора около него е по хресем и от ангелче. И за всички добричкият страдалец, който мисли за децата си и лошата му жена, която мисли само и едиствено за себе си. Ох сигурно говоря несвързано, за което моля да ме извините, но не съм на себе си днес, междувпрочем цялото денонощие.
Цитирай

Казанлък

Мнения: 104
Ам.. не че нещо.. ама няма ли начин да му затваряш телефона още на първото вменяване на вина, на първата псувня.. когато не ти се слуша, казваш му да се обади кога може нормалнно да говори и при първото усещане за дискомфорт от твоя страна.. затваряш тела, ако е упорит, изключваш го. За справка аз също се разделих наскоро с бащата на дечко... той съзнателно или не ми мрънкоти и ми вменява и на мен някакви гадни усещания.. в тези моменти мисля лично и само за себе си и детето си! То има нужда от щастлива майка, която да го радва, то зависи основно от мен... тъй че айде моля, не дей го слуша.. задваряш телефона и толкова. това си е психо атака и пак казвам... няма защо да бъдеш лоялна, щотот с разбраността си страдаш ти, а бившия ти няма да стане по-щастлив.. мисля. newsm78
Цитирай


Мнения: 847
Заплашва ме че ако му затворя ще дойде, и аз за да не създавам излишни гадни емоции на децата си го слушам. А и да ти кажа, такъв страх е насадил в мен, че и през ум не ми минава да затворя. Чудя се как да го успокоя, да се укроти и така....незнам какво да кажа.Затъвам все повече, защото когато се държа добре, той го приема за знак че искам да се съберем, когато съм дръпната го вбесявам и си навличам неприятности.
Цитирай

София

Мнения: 671
Ше умра от смях.....бе вие добре ли сте? newsm78
Кви са тея странни чувства за вина,пък и т'ва"как да му затворя телефона...ма той ше се ядоса..."
Ай сиктир бе,домът ми да не е летен лагер,та кой кога иска да си стоварва багажа пред него.
Цитирай

somewhere... over the rainbow

Мнения: 165
И аз съм на хорото, момичета. Много ме обича, иска да има пак семейство, децата, дрън-дрън.
Каквото беше-беше, казвам и толкоз. Е, понякога  се плаша и се отдавам на "Ами ако..."
Нали ги знаете "Ами ако наистина се е променил?", "Ами ако не се справя сама с децата?" и т.н. Е, да де, ама ако взема и умра утре, какво? Какво съм направила с живота си?!
Припомням си изневерите, шамарите, безотговорността, обещанията (предишните) и ми минава. Бързичко при това.  Laughing

Ииихуууу и от мен! Само, че аз си преживях чувството на вина - след три пъти даване на шанс си казах "стига, писна ми". В крайна сметка се убедих - черното няма да стане бяло. И сега ми е добре, камък хвърлих от плещите си! Знам колко е ужасно да се чудиш ден след ден "ами, ако...". Ставаш половин човек, това те обсебва. И заслужава ли си цялото това терзание! Твърдо НЕ. Претеглете нещата, както направих аз, ако трябва си напишете списък ЗА и ПРОТИВ. Така ще видите и нагледно дали заслужено изпитвате чувство на вина, или не. Сега друго ми е интересно - при нас ролите се смениха. БНД се чувства виновен и се чуди как да ми се извинява. Но четвърти шанс няма да има! Чак ме досмешава от тази размяна на ролите.  Mr. Green
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора