Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Детски ясли и градини
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора

Плевен

Мнения: 262
Не знам дали правилно съм озаглавила темата, но става въпрос за следното.
Гледах дъщеря си доскоро в къщи, т.е. не е ходила на ясла. И на 15.09, на 2г.10мес. тръгна на градина. Днес точно става един месец. В началото имаше ревове, естествено, сега сурин плаче около 5 мин.за баща си само като я въвеждам в сградата на градината. Но една от учителките ми каза, че изобщо не комуникра нито с тях, нито с децата. И наистина, като я разпитваме за градината, тя нищо не казва. Какво са правили, дали се е хранила, спала. Пълно мълчание. Като я попитам госпожата като и зададе въпрос, дали отговаря, тя казва "Не". И това честно казано ме притеснява и то не малко. В къщи е весела, игрива. Говори много, пее, танцува. Е, станала е малко по-капризна, но това не е болка за умиране. Имаме познати деца с които се заиграва, доколкото може на тази възраст. Но в градината явно се е изолирала от всички.
Ако някой е имал подобен проблем, нека ,моля, да сподели. Че започвам да се замислям вече за детски психолози.
Цитирай


Мнения: 9 816
Е за психолози още е рано.
Просто някои деца свикват с ДГ за ден, а на други им трябват месеци.
Говори с детето си, разбери от какво се притеснява и защо не иска да комуникира с останалите деца и учителките.
Цитирай

Плевен

Мнения: 262
Е за психолози още е рано.
Просто някои деца свикват с ДГ за ден, а на други им трябват месеци.
Говори с детето си, разбери от какво се притеснява и защо не иска да комуникира с останалите деца и учителките.
Говорим си. Всеки де я разпитвам, задавам въпроси каквито се сетя. Питам я дали някой и се кара, добри ли са лелите госпожите, има ли деца, които се бият. Тя ми казва, че госпожите са добри, че лелитя я гушкат и и помагат в обличането и храненето. И аз съм сигирна, че не скрива нищо, защото ако нещо не харесва, ще ми го каже.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 467
Моята дъщеря е на 3г. Също не ходила на ясла. Направо на градина от един месец вече Smile
Първоначално беше залепена за госпожите и лелката. Не се отделяла от тях и само искала "нещо да ти кажа, мола"  Laughing
Постепенно се отпусна и заиграва с децата. Сега вече има приятелки дори.

Може би на твоето дете му трябва време. Важна е позитивната нагласа.
Цитирай

София

Мнения: 6 970

А кога ще бъде време за тях?  newsm78

Първоначалната ми реакция беше да кажа, че с времето ще се отпусне... но ако ставаше дума за моето дете - вече щях да съм се посъветвала с психолог, особено като знам за какви по-дребни проблеми с дъщеря ми се съветвам .  Crossing Arms
Цитирай


Мнения: 13 811
....Имаме познати деца с които се заиграва, доколкото може на тази възраст. Но в градината явно се е изолирала от всички.
Ако някой е имал подобен проблем, нека ,моля, да сподели. Че започвам да се замислям вече за детски психолози.

Да, моят беше аналогичен. Големият ми син е роден през януари и тръгна на ДГ през септември с предходния набор. Съжалявам и до днес, че пролетта го пуснах 3 седмици на ясла, което беше изключително травмиращо за него. Спрях го и изчаках до новата учебна година за ДГ, както вече писах. Първите 2-3 седмици стоя на един диван и не мръдваше по цял ден /учителката беше изключително добра- и като човек и като професионалист и ни информираше за всичко/. Не плачеше, но не общуваше ТАМ с децата и не се включваше в нищо колективно /той по принцип не е колективист, което го отчитам като фактор/. Много бяхме притеснени и определено ако нямаше напредък щях да потърся помощ на психолог- те нали са затова, няма нищо срамно или страшно, напротив. Не се наложи, обаче. Благодаря на учителките. Усилено започнахме обща кампания за социализация. Тръгнаха по разходки и едната госпожа редовно го хващаше за ръка- него и друго дете, вървяха заедно, след което ги оставяше- двете деца, незабелязано. Тя си знае, явно, какво се прави в подобни случаи. Даваше му задачки /индивидуални/, правеха постановки с други деца в роли, стихчета, песнички. Постепенно се приобщи и в ІV група и сега, вече ІІІ клас си има верни приятели /малко на брой, но пък наистина приятели, а не просто поредните познати- той прави това разграничение много ясно/. Дори си завърши с този предходен набор, тъй като не пожела да се раздели с някои от децата и с госпожите. До края на ДГ обаче учителките винаги ме информираха ДАЛИ Е ИГРАЛ с децата, не как се е справил с материала, не дали е спал и дали е ял, а именно дали е играл.

Та лично за мен постановки от типа на "Ще свикне" са крайно неудачни, необмислени и в разрез с интересите на детето. Ако поведението му е крайно необичайно, негативно или дълго време няма адаптация /един месец за мен е дълго време/ аз бих потърсила активно решаване на проблема. "Свикването" не е решение, а натрупване пасивно на негативни преживявания, които по- скоро допринасят вреди, отколкото ползи. Ако има проблем /вътрешен или външен/ бих го потърсила и бих положила усилия да го реша, не бих чакала.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
за мен един месец е крайно малък срок за да се стига до психолози
по простата причина ,че аз не се адаптирам тъй лесно, камо ли детето
а и нямам навика да се съветвам с такива
но! лично и аз считам, че ако имаш добри познати такива - но добри и изпробвани - си струва да се допиташ какво да помогнеш на детето
защото за мен със сигурност НЯМАТЕ все още някаква травма да се отработва, но един психолог, ще ти даде добри насоки как да помогнеш и какво да подскажеш /ако желаят да те чуят учителките де/ на учителките как да помогнат на детето ти
ако има в ДГ психолог не пречи да отидете на консултация

за мен спокойното поведение на детето след ДГ е добър показател, че то все пак се справя с травмата и ще я преодолее....
някои деца като сина ми са по-некомуникативни и по-индивидуалисти
сина също не се социализира лесно...но не съм го и очаквала - той покрай мен трудно намира деца с които да игаре и страни, камо ли иначе
вярвам обаче, че ако до месец-два пълни обаче като ходене на ДГ не се справи - ще се алармирам и ще търся съдействие на детсик психолог за съвети как да му помогна да преодолее личните си проблеми

успех, ти ще усетиш - все пак ако те притеснява състоянието на детето, не пречи и не боли да го заведеш на психолог, пък и не е срамно,  а ще си спестиш доста главоболия за после....
Цитирай


Мнения: 384
Говори първо не само с едната, а с двете госпожи. Те са тези, които трябва да  научат детето ти как да се държи в такава голяма група. И се опитайте заедно да решите проблема.
Успех и от мен!
Цитирай

София

Мнения: 2 437
... Имаме познати деца с които се заиграва, доколкото може на тази възраст.

Това изречение ме навежда на мисълта, че просто детето още изучава и опознава хората около себе си.
Изчакай още месец и тогава виж как ще е. Особено бавно ще е, ако по принцип си е самостоятелна и няма нужда от някой, с който да се забавлява.
Голямото ми момче  е такъв особняк Smile
Просто й трябва повече време за опознаване и свикване с хора и обстановка.
Щом не плаче и е спокойна вечер- това е чудесно.
Цитирай


Мнения: 80
Имам абсолютно същия проблем с моето момче.Аз го приемам като голям проблем, а баща му-не.Той, както и учителките твърди, че детето ще свикне.
Самият факт, че повечето деца не са като него и нямат никакво притеснение от нищо, ме кара да се тревожа.
Той харесва деца, особено по-големи и иска да играе с тях, но никога не прави първата крачка.Отстъпва, дава си играчките и никога досега не е проявявал агресия, освен към нас, най-близките.Това ме навежда на мисълта, че той се притеснява и страхува от непознатото, вкл. и от толкова много непознати деца в детската градина.Стои отстрани и гледа, без да се включва в игрите.На двора в градината не се пуска на пързалката, докато някоя госпожа не му каже, не излиза и не влиза, докато не му бъде казано, а в къщи не е така.Затова имам чувството, че въпреки 3годишната си възраст е започнал да се съобразява с правилата в градината и до такава степен се притеснява, че чак не смее да направи нищо сам, по собствена воля.
Т.е. той се контролила-когато разбрах това, изумях, но се и притесних, защото не е редно 3годишно дете да се самоконтролира и да се съобразява с околните.Мисля, че има време за това занапред.
Като го питам иска ли да отиде при други деца в друга градина, ми казва, че иска в тази група да остане, като го питам защо се притеснява да играе с децата, започва да се ядосва и не ми отговаря нищо.През деня бил спокоен според учителките, като отивам да го взема, обикновено стои и наблюдава как някои други деца, макар и самостоятелно играят.Изглежда ми спокоен, но притеснен.Определено не се впуска в игри, особено с други деца.Дори да иска допълнително да се храни, се притеснява да каже.Ако иска нещо, не смее да го поиска.По-скоро при него проблема е притеснението.Затова си мисля, че като свикне с тези хора-деца и учителките, ще се отпусне.В къщи ми говори за децата, знае имената им и даже обяснява, че някои от децата са го викали да играе с тях.Като го питам играл ли е, той ми казва, че не, защото не искал.
Не знам, може би му трябва известно време, защото заради честото боледуване не му се събират повече от 10 дни продължително ходене, боледуване и пак така.
Цитирай

София

Мнения: 621
Аз имах същият проблем с дъщеря ми. Тръгна на детската градина на 2 години и 9 месеца.
И започнаха най-ужасните 6 месеца в живота ми. Тя не играеше, не общуваше, ревеше и не се хранеше. За 6 месеца не е хапнала и трошичка в градината!
А тя е супер адаптивно и общително дете!!! Но градината й подейства така. И по моите наблюдения причината при нея не беше притеснението и несвикването (тя през цялото си детство е сменяла местоживеенета, среди, езици, държави - никога не е имала проблем с адаптация).
При нея тази реакция беше протест - протест срещу дисциплината и коликтивизацията! Тя не успяваше да намери адекватен начин за манипулиране на цялата тази тълпа деца, възпитателки и лели. Докато, когато те гледа човек, който те обича - няма го този проблем, бидейки дете бързо намираш начин за "справяне" с мама, татко, баба, роднина, приятел. А тук изведнъж няколко накуп непознати хора, които имат власт над теб, нареждат ти и от теб се очаква да им изпълняваш заповедите! Трудно е! Изисква се време да се нагодиш Smile
След като минаха 6-те месеца, изведнъж всичко се оправи - почна да се храни, да играе с децата, завъди приятелства и ходи с удоволствие на градината.
Посъветвай се с психолог, ако се чувстваш несигурна, няма да навреди!
Цитирай

наоколо

Мнения: 532
Смятам ,че детето не се е адаптирало още и затова не общува с другите.Има нужда да опознае по-добре това ново място ,в което е попаднало,за да се отпусне.
В това няма нищо лошо,ако не се задълбочи.Мисля ,че заедно с учителките може да поработите по адаптацията му.Ако й се обръща повече внимание,ако й предлагат разни интересни играчки,ако я гушкат...........
За твое спокойствие се посъветвай с психолог,но мисля,че това към момента не може да се нарече психологически проблем,а просто реакция към новата среда.
Желая успех и на двете ви!
Цитирай

сф

Мнения: 3 078
дъщеря ми е ранна ясладжийка. сега е на ДГ. повече от свикнала е, харесва й, възпитателките казват, че там е супер, че и тя се чувства супер и всичко е ок. обаче като я разпитвам кое как е, тя мълчи и нищичко не казва. опитвам и ролеви игри -  с мече или някое друго животинче, но и на тях нищо не казва. по книгите пише, че е допустимо около 2 месеца детето да не говори за заведението, което посещава. значи трябва да изчакам още около месец и половина.
казвам нашата ситуация само за пример - ето ти на едно дете, което е напълно 'свикнало' и адаптирано, но не говори за тамошния си ден  Peace
Цитирай

В лудницата на 2-рия етаж.

Мнения: 2 026
И ние го имаме този проблем,ходи от почти месец на градина,там почти не яде,според странични източници(не госпожите) е срамежлива и некомуникативна,сутрин плаче,там се успокоява.като я питам за градината нищо не казва или отговаря откъслечно,чак онзиден ми изпя песничката за зеленчуците.Мисля,че още се адаптира и опознава хората около себе си,защото според нея играела само с двете съседчета,които познава от по-рано.Но мисля,че усвоява това,което трябва като материал,рисува,правят фигурки от пластелин,просто и трябва време.Мисля,че и твоето дете е същото.Ако имаш познат психолог,консултирай се,но според мен е рано да се говори за какъвто и да е проблем,след като детето вкъщи е спокойно.
Цитирай


Мнения: 119
Моята дъщеря тръгна на градина на 2 г и 10 мес.  записаха я направо в 1ва група. МНого тежко го преживя и изобщо не се адаптира. И тя не говореше изобщо за това какво се случва през деня в градината. Започна да се напикава и да боледува, като преди това беше много здраво дете и не беше се напикавала от 1, 5 год. възраст. След няколко поредни бронхита разви много тежка пневмония и влязохме в болница, след което аз я отписах от градината. В резултат на пневмонията разви астма, с която се борим и до днес. Скоро я водих на хомеопат заради астмата (сега е на 8 години, вече ученичка). Първият преглед на хомеопатите е по-скоро изготвяне на психологически профил. Лекарката ми каза, че боледуването и проблемите със здравето се дължат на изключително силния стрес, който е преживяла в градината - психиката и никога не е преодоляла раздялата с родителите и това, че сме я оставяли там сама. Макар, че ми се стори странно, ме накара сериозно да се замисля. След градината я записах на занималня в читалището до нас, където се чувстваше чудесно.

Наскоро пуснах малкото момче (2 г 6 мес) на занималнята в читалището. Той не плачеше, но от госпожата разбрах, че не играел с другите деца (а иначе е много общителен) и седял сам, прегърнал едно одеалце, което си носи от нас. Веднага го спрях от занималнята. Мисля, че е малък и не е готов да се раздели с нас, макар че ми се е случвало да го оставям в детски клубове за почасово гледане на деца и там много добре се адаптира. Учителката в читалището е малко строга и явно той не е приел стила и отношението.

Моето мнение, на базата на опита с голямото дете, е че децата не трябва да бъдат карани да приемат или свикват с нещо, което не им харесва и ги стресира. Трябва да се търсят други варианти, които да са по-приемливи. Детската психика е сложна и много чувствителна и преживяванията в детсвото имат много голямо отражение за развитието и формирането на личността. Моят съвет е да потърсиш друго място и решение за детето.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора