Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора
Искам да споделя с вас, защото направо ще се пръсна.

Имам страхотни проблеми с майка ми, направо не знам какво да я правя тази жена. Отровила ме е до дъното на душата ми. Ревнува ме от баба ми (която й е майка), ревнува ме от собствения ми баща. Баща ми почина преди повече от десет години, не е спряла да бълва срещу него. Колко бил лош и незаинтересован, как й изневерявал, как не му пукало за нас. Говори ми неща, които бих предпочела да не знам. Как съм била плод на "почти изнасилване", как искала да ме абортира и други подобни. Упреква ме, че го идеализирам, че ми бил на пиедестал. Това е далеч от истината, въобще не го споменавам пред нея, а и в себе си нямам някакви илюзии.

На баба ми пък крещи, че ме била развалила и затова нищо не ставало от мен. Двете живеят заедно във взаимна омраза. Баба ми е над 80 годишна и като знам какво трябва да изтърпи, мога да изпитвам само гняв и нечовешка омраза.

Омраза заради всичкият тормоз, който сме изживели като семейство; омраза заради всички развалени празници през всичките тези години, защото празниците винаги са повод за крясъци; заради страха, в който сме израстнали със сестра ми. Непрекъснатият страх какво трябва да кажем и какво не, за да не разгневим кралицата-майка. Заплахите, че ще ни даде в дом за сираци. Униженията. Плашенето, че е болна и ще умре, плашенето, че щели сме да останем на улицата и да умрем от глад. Обвинява ме в злопаметност, защото помня тези неща. Как можело да съм била толкова злопаметна. А аз не мога да се откъсна от това детство.

Чувствам се смачкана и употребена. Смачкана от прехвърлените й амбиции, от комплексите й, от ужасния й език. Изкривена съм от страхове, някой като повиши тон, дори и да не се отнася за мен, усещам как се затварям в черупка и ми иде да изчезна. Каквото и да направех като дете, все не беше достатъчно, все беше подразбиращо се. Като дете на гениална майка нямах право на провали, но нямах право и на похвали. Пренесох това във възрастния си живот, все не съм доволна от себе си, каквото и да постигна, е малко или се е случило по случайност, а не заради усилията ми. Навсякъде и от всеки си прося любов, одобрение и приемане и все не е достатъчно.

Изпочупена съм и не мога да се събера. Понякога мразя майка си, както сега, понякога я обичам. Когато я мразя, ме е гнус от себе си. Как може човек да мрази майка си, не съм пубертет отдавна. Що за човек може да мрази майка си. Страх ме е, че ще се превърна в нея, че ще тормозя децата си... Все отлагам забременяването, все се питам що за майка ще бъда. Въпроси без отговор...

Моля, без коментари за пързалки. Не е.
Цитирай

UK

Мнения: 444
Много ми се иска да ти помогна с някакъв съвет, но знам че каквото и да ти кажа няма да ти помогне до толкова, че да успееш да преодолееш проблема и да се справиш със всички спънки, получили се от отношението на майка ти към теб. Затова те съветвам, ако имаш финансовата възможност да отидеш на психолог, защото той със сигурност помага и съм уверена, че само с негова помощ ще успееш да заживееш с ново съзнание и нови мисли за настоящето и бъдещето.
Искрено ти пожелавам по-скоро да откриеш начина по който да се избавиш от неприятните помисли, от самовнушенията, собствената ниска оценка на Аз-а си и да преминеш бариерата на всичко, което ти е пречило до сега да живеш свободно!
Успех и не се отчайвай, колкото и трудно да ти звучи в момента. Просто отиди на психолог, така ще поставиш УСПЕШНО ново начало на своята вътрешна промяна.
Цитирай


Мнения: 11 155
Според мен работата си е направо за психолог, дано успее да ти помогне по някакъв начин.
Не разбирам само защо продължаваш да поддържаш контакти с тази жена, като по груби сметки трябва да си около 30те години. Зачеркваш я от живота си, не се обаждаш повече, не я виждаш и толкова.
Цитирай

София

Мнения: 175
Може би е време да приемеш, че тя толкова си може. Знанията, уменията и чувствата й стигат само за такова отношение. Ако знаеше и умееше повече, би се държала различно. .. Помисли над това и прецени - не е ли време да се довериш на собствените си възможности, а на нея /майка ти/ да погледнеш с разбиращи очи.   bouquet
Цитирай

софия

Мнения: 156
Щом отлагаш забременяване, значи живееш или се срещаш с някого. Животът винаги отнема едни неща, но дава други. Може да имаш до себе си добър човек, който да ти даде разбирането и любовта, които не си ги получила от майка си. Трудностите изковават силен характер. Не мисли,  че животът те е смачкал. Излез от общението с майка си и търси живот другаде. Успех! hearts  remybussi
Цитирай


Мнения: 194
На колко години си?
Цитирай

в тълпата

Мнения: 2 563
Моля, без коментари за пързалки. Не е.

Разбира се, че не е. За съжаление има такива майки.

Това, което мога да посъветвам е, да се грижиш за себе си, да създадеш здраво семейство, да бъдеш човека, който мечатеш да бъдеш, за да не те засягат обидите на майка ти. Ти го можеш, само трябва да се грижиш за себе си. Аз мисля, че деца на такива родители трябва да станат малко егоисти, за да оцелеят. Слагай себе си над нея, за да запазиш здравето си!

Успех!
Цитирай
О, Боже, все едно аз съм го писала този пост. Кой ще ми повярва, че заради това, че сме скрили няколко стотинки с брат ми под пътеката в коридора, милата ни майчица ни съблече голи и ни изгони пред вратата. Стояхме посред зима голи във входа на блока, докато един съсед не се прибра и не светна лампата на стълбището, тогава тя ни прибра обратно. Колко унижения, колко бой, обиди... На 30 години съм и до ден днешен плача като се сетя. Имам детенце на годинка и на моменти се улавям да се държа като майка ми, не толкова екстремно, но.... Аз само лошо съм видяла... На моменти съм много слаба, колко често съм мислела за самоубийство... Искам да се посъветвам с психолог, но се срамувам... Имам страхотен мъж, но понякога се вбесявам от малки неща, налитала съм му на бой, заплашвала съм го с нож... Срамувам се много, наистина...Тя разби нервната ми система, аз съм жертва на една самозабравила се жена  Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 340
Когато я мразя, ме е гнус от себе си. Как може човек да мрази майка си, не съм пубертет отдавна. Що за човек може да мрази майка си. Страх ме е, че ще се превърна в нея, че ще тормозя децата си... Все отлагам забременяването, все се питам що за майка ще бъда. Въпроси без отговор...

Горкичката.  Ти си просто жертва на системен тормоз от детските години.  В никакъв случай не се чувствай виновна, че я мразиш.  Ако ти е развалила детството и сега продължава да ти трови живота, тя си е напълно заслужила омразата ти.  Да не би лоши хора да не могат да станат майки??  И като станат майки това автоматично да ги прави добри??  Най-тъпото клише, което непрекъснато чета по тоя форум е, че всяка майка е най-добрата майка за своето дете.  Това е пълна тъпотия!  Има жени, които са ужасни майки и децата им са много по-щастливи без тях!

Моят съвет е: дръж се за сестра си, дистанцирай се от майка си и в никакъв случай не мисли, че ще станеш като нея.  Мисля, че това е последната опасност...
Цитирай

в очите на двама мъже

Мнения: 1 367
Харакири,Никоя,мили момичета,изтръпнах като четох постингите ви!Всяка от вас наистина е жертва на невероятен тормоз,и то от страна на жената,която би трябвало да е готова да даде живота си за вас.Но знаете ли какво си мисля-и двете разполагате с модела "как НЕ трябва да се прави" и "каква майка НЕ трябва да бъда".Това би могло да ти бъде от полза,Харакири,в бъдещата ти роля на майка.А ти,Никоя,просто трябва да го преодолееш СЕГА,за да не страдат хората,които обичаш.Знам,че е трудно,но трябва да го направиш,за да не се превърнеш в точно копие на жената,донесла ти толкова многоо страдания и ужас.Нали не искаш да причиниш същото на твоето дете?
Харакири,не се страхувай да станеш майка.От думите ти личи,че си интелигентна жена.Сигурна съм,че ще успееш да избягаш от миналото си и да  изградиш собствения си малък свят,в който тази така наречена твоя майка няма място.
Прегръщам ви! Hug
Цитирай


Мнения: 340
О, Боже, все едно аз съм го писала този пост. Кой ще ми повярва, че заради това, че сме скрили няколко стотинки с брат ми под пътеката в коридора, милата ни майчица ни съблече голи и ни изгони пред вратата. Стояхме посред зима голи във входа на блока, докато един съсед не се прибра и не светна лампата на стълбището, тогава тя ни прибра обратно. Колко унижения, колко бой, обиди... На 30 години съм и до ден днешен плача като се сетя. Имам детенце на годинка и на моменти се улавям да се държа като майка ми, не толкова екстремно, но.... Аз само лошо съм видяла... На моменти съм много слаба, колко често съм мислела за самоубийство... Искам да се посъветвам с психолог, но се срамувам... Имам страхотен мъж, но понякога се вбесявам от малки неща, налитала съм му на бой, заплашвала съм го с нож... Срамувам се много, наистина...Тя разби нервната ми система, аз съм жертва на една самозабравила се жена  Crying or Very sad

Съчувствам ти много.  Прочети малко за пост-травматично стресово разстройство (post-traumatic stress disorder) защото явно майка ти това ти е причинила.  И в никакъв случай не се обвинявай за поведението си.  Ти си жертва, а не лош човек (то и майка ти може да е била жертва, не знам, това е лошото на семейното насилие-- че предизвиква цикъл).  Мисля че психолог много много да ти помогне.  Няма изобщо от какво да се срамуваш.  Психологичните рани, трябва да се лекуват, точно както и физическите.  Успех ти желая!
Цитирай
Благодаря ви за коментарите.

Ходих на психолог няколко пъти, тя ми каза, че трябвало поне 2 години да ходя, за да имало ефект, защото съм била много зле. Е, завоалирано го каза, но това беше смисълът. Много обезкуражаващо ми прозвуча и се отказах. Самите сеанси по-скоро ме натоварваха, отколкото нещо друго. Не ми олеква особено от говорене, а непознатият човек с/у мен ми напомня за вечната заръка "каквото става вкъщи, остава вкъщи и не се говори за него". Да не говорим, че вкъщи разбраха за психолога по случайност и се наслушах на какво ли не. Колко съм слаба, умните хора сами се справяли... Злобни вметки от уж интелигентни, образовани хора. Не знам дали бих опитала пак, с друг психолог, примирила съм се.

Mirama, поддържам контакти, защото ми е майка. Чувствам се длъжна. Тя е възрастна и болна жена, жал ми е за нея. Животът й не е бил от леките, опитвам се да я разбера, да забравя. Освен това живее с баба ми, а на баба ми държа. Какво говори на мен не е толкова от значение, наревавам се и минава, но това, че тормози една стара и беззащитна жена, не мога да го преглътна.  Mad

К-А-М, на почти 27 г. съм.
Цитирай


Мнения: 5 653
Харакири, Никоя...не знам какво да ви кажа, какъв съвет да ви дам...
Обаче почувствах силно желание да ви прегърна  Embarassed
 Hug  Hug  Hug  Hug  Hug
Желая ви да преодолеете детските травми и да бъдете щастливи  Hug
Цитирай

NL

Мнения: 1 560

Mirama, поддържам контакти, защото ми е майка. Чувствам се длъжна. Тя е възрастна и болна жена, жал ми е за нея. Животът й не е бил от леките, опитвам се да я разбера, да забравя. Освен това живее с баба ми, а на баба ми държа. Какво говори на мен не е толкова от значение, наревавам се и минава, но това, че тормози една стара и беззащитна жена, не мога да го преглътна.  Mad


Наистина детството ти е било ад Tired.Имах една приятелка с подобна съдба-ами мога да кажа,че момичето наистина не е добре психически Tired(някои биха я нарекли луда...живee си в някакъв нейн си свят с илюзии).
Мога да те посъветвам единствено,ако имаш възможност да прибереш баба си,при себе си.Поне старините на тази жена да са по спокойни.А майка ти,не искам да коментирам,че ще стана много крайна,но наистина заслужава да не я погледнеш Naughty....нека си стои сама, да има време да мисли,за това което е причинила на околните.
Цитирай
Мила Харикири

Ти можеш!!!!!
избяхвам да пиша дълбоко във форума, защото това винаги много ме разстройва!Не ми се е случило нищо революционно, а страшно още по-малко.Но съм човек който безумно много изживява всеки път  мъката когато я срещне под каквато и да е форма около себе си и околните.Много често се разплаквам заради случайно срещнали очите ми гледки.
И винаги безкрайно много се опитва да преобърна света и да помогна.
И мисля че това е основното нещо от характера ми.Да помагам.
И винаги съм била гордас от себе си именно с тази си черта.

Мисля че и за това намерих обяснение.Винаги съм получавала много много лщбов.Точно пбратното  на това което ти се случва на теб!
НО! Винаги има НО!

Баща ми който ме е отгледал ме е поел в ръцете си когато съм била на две годинки.И до ден днешен признавам че няма по добър баща от него.
не сме говорели за това вкъщи.Вероятно е било достатъчно тежко за майка ми.
Това което съм подразбрала е че човекът който ме е създал, е тормозел майка ми, за бой не се еизползвала тази дума, но я е замервал с чинии, вероятно е крещял, живеели сме в барака.....

И така докато майка ми не се изнесла.Всъщност незнам - била съм само на 2(а и дали съм имала 2)

разбира се аз спомени за това нямам.Но си мисля че всичко се закодира в нашите глави, в нашите души.и макара на пръв поглед аз да съм "най-самоотвержения и мъдър човек", знам че всичко това е плод на въпросните 2 години.Огромната доза обич и закрила които съм получила след това от баща си (втория) са ме спасили от провала и омразата, агресията, за които не ми се мисли колко пагубно са могли да пратят в точно обратната противоположност.

Чак сега когато съм на 35 и имам свое си здраво семейство разбирам, защото анализирам себе си, че моите страхове от  не от крясъци, а дори само повишаване на тон, хора клито употребяват алкохол, сцени на кавги....и т.н. сцени които просто ме разтреперват от страх, всичко това е закодирано в мен уви пот първите ми две години невинен бебешки живот.

Какво ме е спасило - вярвам че това е добротата която намирах у дома и хората заобикалящи ни.
Имала съм комплекси като малка - за вида ми, за обидите на разни деца (уви децата понякога са жестоки), но пък явно съм предпочитала да гледам предимно другите пък , които са ми се радвали.Както се казва инстинкт.

Инстинкт , които имаш и ти.
Самият факт че споделяш всичко написано вече те извежда на пътя на успеха.Говори за това, пиши.
Вината която чустваш е плод на възприетите "моралнби клишета" на нашето общество.Лочгично е е дна майка да е най ценното нещо за децата си.Логично защото така е в по-голямата част на съществуването на света - в каквато и форма да го погледнеш - и при животните майчиния инстинк си е майчина лщбов и т.н.
НО!!!!
това не е закон!Има и различни примери.Както при теб с майка ти!
но тази различност не те прави по-малко заслужаваща правото да бъдеш щастлива.

ДЛЪЖНА СИ ДА СЕ ПОГРИЖЕШ ЗА СЕБЕ СИ!!!
това е цикъла на живота.Не можеш да направиш нищо за майка си! Мъдростта която можеш да и дадеш със своята обич, сега е необходима повече на теб!Имаш нужда от своите концентрирани сили.Няма място за вина.Каквото майка ти е направила за теб, го е направила- добро или лошо, няма значение, минало е времето.Сега ти се грижиш за себе си и повярвай ми, проумей, не можеш да промениш светогледа на някой.Спасявай се!
не си висновна.
Абе какво се оплитам.уви староста на хората ни кара да чустваме вина.Но няма защо, това е необратим процес, на нея и дадено, като малка, на теб ти е дадено като малка, и на децата ти ще бъде дадено като малки.....
виждаш ли света се движи - какво предпочиташ  - да дадеш ня накой които вече уви е минал тази потребност (ти дори не си съществувала) или да дадеш на себе си и да бъдеш подкрепа , силна основа за своите деца.

не знам какво казвам, мисля че се оплитам , защото има много неща в главата ми. но ето ти един пример.

баща ми, безкрайно го обичам.Живее сам.опитвам се да съм и тук и там.Да не го оставям сам.Но той ми каза нещо много много безкрайно много мъдро за мен. "Мила виждам че ти е тъжно, но аз просто остарявам...."Гледай си децата, сега тре са наред!Аз като съм бил малък са ме гледали-сега съм голям Mr. Green и се оправям сам. Ти имаш задължение към себе си и децата, аз съм си минал по каналния ред!

дано ме разбираш.Момиче, спасявай се!!!!!Отговорна си към себе си.Когато можеш бъди добра, но когато трявба спасявай себе си!!!

обичам те, макар и отдалеч!!!!
обичай се и ти!!!!!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора