Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 18 окт. 2008, 11:12 ч.
  • Преглеждания  8 525  Мнения  135  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 201
Като "прабългарка" в чужбина, току що направила 10 години в America, днес ми е малко черно и се замислих - къде искам да умра? 

Явно че след 10 години надали ще се върна в България, и явно детето ми ще иска да остане тук.

Днес станах на 35 и ме налегнаха ретроспекции - нали се сещате...

Та въпроса ми е - искате ли да умрете далеч от родината си или не ви пука?  Бихте ли се върнали в България ако детето ви избере да остане в страната, в която сте се преселили?

Мъка ми е.. как така се случи.. и защо съм аз далеч от България.. На 35..

Вие изпадали ли сте в подобни настроения?  Или е от рождения ден?

Реклама
# 1
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 5 158
Замисляла съм се доста често и не знам защо, но искам детето ми да избере някое хубаво място, вода, върби, тишина, цветя, да ме кремира и да остави там праха ми. Не искам да ме погребва някъде, не искам да идва на гроба ми или да го свързва с мъка, а да се радва, че съм на хубаво място.
А за това, че съм далеч от родината, усетих го много силно, когато починаха дядо ми и свекърва ми и не можахме да отидем, стана ми много тежко. Надявам се някой ден да изпълнят желанието ми...
А за връщането - ако детето ми остане тук, то бих искала да съм край него, а не далеч. Защото знам сега колко ми е тежко, че сме далеч от родителите си.

# 2
  • Кебекуйка
  • Мнения: 3 932
На този етап ми е все едно,
там където ще е най-лесно на всички останали...
още не съм на 35, така че мнението ми подлежи на преразглеждане.

# 3
  • Германия
  • Мнения: 7 044
Ще впиша в завещанието си, че искам кремация и после да разсеят праха ми от някой горски връх. Гробно място и поддържането му тук струват скъпо, няма нужда да обременявам децата си с такива разходи. Стига ми да ме помнят с добро.

# 4
  • Oslo / Varna
  • Мнения: 977
На първо място:

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, pug!
  bouquet

Бъди жива и здрава и не позволявай подобни черни мисли да минават през главата ти!

Нормално е около рожденния си ден да изпаднеш в "дупка".

Нормално е да се питаш: "Сгреших ли като заминах да живея толкова далеч от БГ?"

Нормално е да правиш ретроспекция, но нека тя да бъде положително преживяване!  Grinning

Гледай позитивно - имаш си прекрасно детенце, предполагам и чудесно семейство и живот там, макар и далеч от .бг.


Още веднъж:
Поздравления за празника ти!
Изживей този ден усмихната, щастлива и обичана!

# 5
  • Мнения: 3 318
от рождения ден е...
честито и да си жива и здрава дълги години! и да не ги мислиш тези погребения и други такива мисли.

# 6
  • Германия
  • Мнения: 7 606
Мен ми е все едно. Нали Ще съм мъртва, какви претенции мога да имам тогава?  Laughing

4естит рожден ден   bouquet

# 7
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
Първо, честит рожден ден!   bouquet Hug Още много години да посрещаш този ден, и винаги с усмивка!


По темата - честно казано, не ме интересува  Laughing. Човек не може да реши кога ще умре, нито къде. Е, освен в определени случаи, но не говорим за това. По-скоро гледам работите ми да са наред, че ако се случи да изчезна неочаквано, да не оставя хаос след мен Thinking.

# 8
  • Италия
  • Мнения: 3 425
Честит и ОТ МЕН  Hug Hug Hug

Аз пък съм на периоди....не само рождения ми ден може д аме наведе на тази мисъл  Rolling Eyes

И аз бих искала кремация и да разпилеят праха ми,ОБАЧЕ къде е законно това?!В България не е  newsm78

# 9
  • Cтраната на лалетата...
  • Мнения: 7 914
честит рожден ден  bouquet

честно казано не ми пука къде ще умра,къде ще ме погребват и тн... пука ми как живея Peace
пука ми всъщност как ще умра -  искам да е внезапно и безболезнено Thinking

# 10
  • Мнения: 340
Изобщо не ми пука къде ще съм погребана.  Но преди няколко години разбрах, че много ми пука къде ще умирам (е ако умра внезапно, тоя проблем отпада).  Баща ми умря за 3 месеца от рак в Канада.  Не каза конкретно нищо по темата за това къде иска да умре и да бъде погребан, защото имаше надежда, че ще го излекуват до деня, в който почина.  Но в моментите когато я губеше споменаваше, че му иде да си се прибере в родния град в БГ, където е живял само до 14тата си година.  А аз като седях при него в болницата, гледах хубавата гледка през прозореца и си мислех, че в никакъв случай не искам когато аз умирам да виждам тази гледка.  Мисълта, че ще виждам тази гледка ми се струваше по ужасяваща от мисълта, че един ден може и аз да умирам бавно като него.  Мислех, че искам да виждам София през прозореца си.  И от тогава нещо се пречупи в мен.  До преди този момент, никога за 10 години (до тогава, сега са вече повече) не бях чувствала носталгия по България и бях убедена, че ще си живея щастливо цял живот в Северна Америка някъде.  Но тези чувства ги интерпретирах като подсъзнателен страх, че животът ми ще мине в Северна Америка, а не в България.  Защото иначе ако животът ми тук е толкова хубав, какво ще ми пречи тук и да умирам?  Та от тогава си знам, че някой ден ще се върна в България.  Сега не, но някой ден.  И сега в ежедневието си не чувствам носталгия, но си имам едно на ум...

Може би и при теб е така?

# 11
  • Ispania
  • Мнения: 4 053
Вземи мисли за хубави неЩа на рожденият ти ден Naughty,какво си се замислила за умиране.
  bouquet  bouquet  :bouquet:4ЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,ЖЕЛАЯ ТИ ОТ ВСЕ СьРцЕ ДА МНОГО ЩАСТЛИВА И САМО ХУБАВИ МОМЕНТИ ДА ИМАç ПРЕЗ ЖИВОТА ТИ  bouquet.

В мойте буйни години като застрахователен агент Mr. Green,си дадох сметка ,4е латиноамериканците много дьржат да бьдат погребани в тяхната дьржава,докато ние европейците не сме толкова предвидливи,не  мислим за смьртта заЩото само самата мисьл ни наранява.
Мойта половинка ме е предупредил,4е иска кремация Confused,каза ми 4е не иска да има гроб ,кьдето хората да го оплакват,иска да му се разспрьснат сениците в морето,....за да е а всякьде Cry.Тьжно зву4и,но аз го разбирам.
Моята баба по4ина март месец,не исках да си ходя в БГ ,заЩото не исках да видя гроба и....за мен тя не е там....аз винаги казвам,4е моята баба не е в гробиЩата,а е на друго място много по хубаво.
За себе си не зная Confused,иска ми се да сьм близко до оби4аните от мен хора в БГ когато ве4е ме няма НА този свят,но не искам децата ми да мислят,4е сьм 2 метра под земята.В сьЩото време ако децата ми са извьн БГ не искам да си мислят 4е сьм толкова дале4е от тях...Не искам  и да сьм дале4е от лУбимият 4овек.......Охххх,разреШЕНИЕ НЯМА.....освен да хвана половинката и двамата кьм БГ Mr. Green,.....детето ми е малко,все оЩе глас няма Crazy..така  Ще се реШат проблемите.

# 12
  • USA
  • Мнения: 1 169
Честит Рожден Ден!

Преди време и аз бях в "черна дупка". Вчера една приятелка ми се обади от Англия и тя се наплака. Ей така без особена причина. Мъжът ми смята, че е абсолютно нормално, защото сме отделени от нашата "support system" (семейството и всички близки с които сме израснали). Има голяма истина. И в тези мигове се замисляш и става едно черно и странно и се чудиш- защо? И аз съм се питала къде искам да умра, но определено искам да съм наблизо до децата ми. Това ме кара да се замисля, какво мисли майка ми. Вероятно същото. Тъжно. Не искам да мисля повече. Макар и на 36 все още имам нужда от мама. Особено когато съм болна...ей така само да я видя, да ми направи чай с препечена филийка и сиренце. Да ме завие, да ме стопли в нейната прегръдка...

# 13
  • Мнения: 1 147
Никога не е стоял за мен въпроса. Искам да ме кремират, и да ме погребат някъде на зелено и далече..в България.
Казала съм на всички, които това засяга, и го има написано също.

# 14
  • State of Mind
  • Мнения: 613
Вие изпадали ли сте в подобни настроения?

Да. И интересното е, че започнах да изпадам в такива настроения, около 10-тата си годишнина в емиграция. Сега навлизам в 12-тата и става все по-трудно.

Та въпроса ми е - искате ли да умрете далеч от родината си или не ви пука? 

До скоро не се замислях по този въпрос. С напредването на възрастта ми, все повече се усещам да мисля, че не, не бих искала да умра тук в Америка.
Бих предпочела да съм в България, но ако е невъзможно, бих се задоволила и просто с Европа.
Не знам какво и защо изобщо така го чувствам, но за тези 10 и повече години не можах да почувствам Америка като дом. Прелитайки океана и нещо се пречупва в мен. Живеейки тук, поглеждайки Европа там виждам едно цяло и моя дом. Там не се чувствам като на друго място (живяла съм в зап.европейска страна, преди да дойда в Америка).

С две думи, мисля, че за да имам духовно спокойствие, когато наближи "оня" ден, ще е добре за мен да бъда в Европа.
[/quote]

Бихте ли се върнали в България ако детето ви избере да остане в страната, в която сте се преселили?

Толкова ми е трудно да отговоря на този въпрос. Тази година успях да си отида в България за първи път след 7 години и оттогава разбрах, че моето място не е тук. От друга страна дъщеря ми е родена тук, тя пък за първи път пък тази година успя да види Европа и България и ....  не можа да приеме и двете. Беше шокирана/изплашена от много неща, тъгуваше по Америка. На мен пък ми беше тъжно, че я виждам такава и колко различно двете виждаме двата свята и как живеейки в единия, то все някоя от нас двете ще страда по другия....
Мисля, че имам още съвсем малко време да променя нещо (тя сега е на 7). Още няколко години и наистина не знам как ще отговоря на въпроса. Май трябваше да си го задам, когато тя беше по-малка, само че тогава пък изобщо не съм имала вълненията, които имам сега....

Най-отдолу го пиша, но не последно по значение  Simple Smile Честит Рожден Ден! Много късмет, щастие и обич!!!

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт