Много ви благодаря на всички. Чак днес отварям пак и видях колко много поздрави съм получила.
- Публикувана: 18 окт. 2008, 11:12 ч.
- Последно мнение: 26 май 2009, 18:10 ч.
Къде искаме да сме погребани?
Кремация и в Черно Море. Всеки път, като го видя това море и ми се размекват краката. Доживотна любов си е това. Дарявам и органи, нямам скрупули.
За местенето в Бг всичко зависи, бих желала да е толкова добре един ден, че да не е икономически обусловен избор къде живея, което май ще стане скоро. Но винаги има и други фактори. Детето ще си стане мъж, ще се ожени и сам ще си решава, къде да живее. И той, като мен може да отида да живее надалеч, знае ли човек...
ЧРД на патерица!
За местенето в Бг всичко зависи, бих желала да е толкова добре един ден, че да не е икономически обусловен избор къде живея, което май ще стане скоро. Но винаги има и други фактори. Детето ще си стане мъж, ще се ожени и сам ще си решава, къде да живее. И той, като мен може да отида да живее надалеч, знае ли човек...
ЧРД на патерица!
Малко встрани от темата, но с толкова желаещи за кремиране и разпръсване на пепелта в море/океан, след 10-20 години, ако при плуване глътна малко вода, ще се чудя вода или пепел съм глътнала, и ако е пепел - то чия ли? Дали ще ме сложат в графа "човекоядец" тогава? 
Това в кръга на шегата, разбира се
Между другото, Ганг не е ли най-мръсната река в света точно по тази причина?
Това в кръга на шегата, разбира се
Между другото, Ганг не е ли най-мръсната река в света точно по тази причина?
Между другото, Ганг не е ли най-мръсната река в света точно по тази причина?
Хахаха, едва ли е тази причината, пепелта си е пепел. Пък и те не ги ли пускат телата да плуват по реката? Но причината се нарича екскременти и то от много хора, да речем 300-400 милиона.
за втори път я виждам тази река от самолет, изключително е впечатляваща.
как да се справя с географската недостатъчност в трудни моменти?
като почина леля ми разбрах след месеци, бях бременна и ми го спестиха (не разбирам защо)
баба ми почина миналата година. съобщиха ми същата вечер и на другия ден беше погребението.
самолета на тръмп ако бях наела можеше и да стигна навреме, братовчедка ми от кюстендил едва успяла.
моля се да не се случват такива случки
постоянно си мисля и аз кое, как, евентуално, по принцип и ако...
аз неща да ме пръскат в море, мисля че все няма да намеря бряг където да се събера
Хахаха, едва ли е тази причината, пепелта си е пепел. Пък и те не ги ли пускат телата да плуват по реката? Но причината се нарича екскременти и то от много хора, да речем 300-400 милиона.
То общо взето всичко там изхвърлят. Иначе, да, телата пускат. А и имат обичай поне веднъж годишно, ако не се лъжа, да се изкъпват в реката 
. Хахаха, едва ли е тази причината, пепелта си е пепел. Пък и те не ги ли пускат телата да плуват по реката? Но причината се нарича екскременти и то от много хора, да речем 300-400 милиона.
То общо взето всичко там изхвърлят. Иначе, да, телата пускат. А и имат обичай поне веднъж годишно, ако не се лъжа, да се изкъпват в реката . 
уф, тематично, колкото и да ми е гадна темата, не искам да ме горят. някак самата мисъл ме влудява , аз изобщо изпитвам ужас от огън. нека ме погребат на някое много слънчево място, не, че има някакво значение...нали ще съм умряла...
Изобщо не ми пука къде ще съм погребана. Но преди няколко години разбрах, че много ми пука къде ще умирам (е ако умра внезапно, тоя проблем отпада). Баща ми умря за 3 месеца от рак в Канада. Не каза конкретно нищо по темата за това къде иска да умре и да бъде погребан, защото имаше надежда, че ще го излекуват до деня, в който почина. Но в моментите когато я губеше споменаваше, че му иде да си се прибере в родния град в БГ, където е живял само до 14тата си година. А аз като седях при него в болницата, гледах хубавата гледка през прозореца и си мислех, че в никакъв случай не искам когато аз умирам да виждам тази гледка. Мисълта, че ще виждам тази гледка ми се струваше по ужасяваща от мисълта, че един ден може и аз да умирам бавно като него. Мислех, че искам да виждам София през прозореца си. И от тогава нещо се пречупи в мен. До преди този момент, никога за 10 години (до тогава, сега са вече повече) не бях чувствала носталгия по България и бях убедена, че ще си живея щастливо цял живот в Северна Америка някъде. Но тези чувства ги интерпретирах като подсъзнателен страх, че животът ми ще мине в Северна Америка, а не в България. Защото иначе ако животът ми тук е толкова хубав, какво ще ми пречи тук и да умирам? Та от тогава си знам, че някой ден ще се върна в България. Сега не, но някой ден. И сега в ежедневието си не чувствам носталгия, но си имам едно на ум...
Може би и при теб е така?
Може би и при теб е така?
Все едно че съм го писала аз. За себе си знам, че трябва да се върна в България. Има едно планинско селце, там искам да е.
Не искам да ви развалям романтиката 
(за морето) с административни въпроси, но все пак искам да попитам това "морско погребение" позволено ли е в България (или Европа)? Защото и аз искам в Черното море, там съм израстнала и сигурно би ми харесало да се завърна един ден там, пък било то и в прахообразно състояние 
, но се замислих дали дават така
Иначе ми е все тая, честно да ви кажа, където им е удобно на оставащите след мен там да ме заровят.
Моята свека (само да спомена, че няма още 50 години) наскоро ми каза, че си харесали някаква поляна в гробището, където сега само зарявяли урната или разхвърляли пепелта ли, не разбрах точно, но при всички положения няма паметници и имена отгоре, всички общо на полянката, било много евтино- 500 евро само (другите места са 4000-5000 хиляди), идеше ми да й кажа "мерси за икономията", ама се въздържах от толкова черен хумор, можеше да ме разбере неправилно
(за морето) с административни въпроси, но все пак искам да попитам това "морско погребение" позволено ли е в България (или Европа)? Защото и аз искам в Черното море, там съм израстнала и сигурно би ми харесало да се завърна един ден там, пък било то и в прахообразно състояние , но се замислих дали дават така Иначе ми е все тая, честно да ви кажа, където им е удобно на оставащите след мен там да ме заровят.
Моята свека (само да спомена, че няма още 50 години) наскоро ми каза, че си харесали някаква поляна в гробището, където сега само зарявяли урната или разхвърляли пепелта ли
, не разбрах точно, но при всички положения няма паметници и имена отгоре, всички общо на полянката, било много евтино- 500 евро само (другите места са 4000-5000 хиляди), идеше ми да й кажа "мерси за икономията", ама се въздържах от толкова черен хумор, можеше да ме разбере неправилно
Biba Sparrow, административно може и да не е разрешено, но ако се кача на една лодка и платя на лодкаря да ме изведе във водата, кой администратор ще дойде да пита какво правя...
Честно казано, не знам дали е разрешено, но знам, че не е забранено. А и не ме интересува. В Германия скоро имаше морско погребение на родител на една приятелка, точно по начина, по който го описах.
По-важното е има ли къде да се направи кремацията в България?
Честно казано, не знам дали е разрешено, но знам, че не е забранено. А и не ме интересува. В Германия скоро имаше морско погребение на родител на една приятелка, точно по начина, по който го описах.
По-важното е има ли къде да се направи кремацията в България?
Да, и аз съм чувала тук за морски погребения, но май са със специални разрешения и не дават на всеки. Не знам със сигурност, де.
То вярно, че можеш да разхвърляш пепелта където си искаш, но мисълта ми е дали няма някакъв закон, в който да се казва, че всеки умрял трябва да се зарови на определеното за целта място и после да те гонят (не теб, де) защо този умрял няма гроб, а останките му са се изпарили някъде. Сигурно много разсъждавам 
. Сетих се обаче, че преди време даваха една жена по телевизията, която обикаляше навсякъде да си издейства позволение да зарови урните на родителите си в градината си, и не й даваха. Тя пък от инат не ги погребваше в нормално гробище и 2 години си ги държеше в секцията в хола 
а онези от службите периодично й пращаха глоби, защото и това не било позволено. Та затова позадълбах с размишленията
А в БГ кремират, но от финансова гледна точка сигурно ще е по-изгодно да се кремираш там където си, пък после каквото останало- в чантата на преносвача и готово
То вярно, че можеш да разхвърляш пепелта където си искаш, но мисълта ми е дали няма някакъв закон, в който да се казва, че всеки умрял трябва да се зарови на определеното за целта място и после да те гонят (не теб, де
) защо този умрял няма гроб, а останките му са се изпарили някъде. Сигурно много разсъждавам . Сетих се обаче, че преди време даваха една жена по телевизията, която обикаляше навсякъде да си издейства позволение да зарови урните на родителите си в градината си, и не й даваха. Тя пък от инат не ги погребваше в нормално гробище и 2 години си ги държеше в секцията в хола а онези от службите периодично й пращаха глоби, защото и това не било позволено. Та затова позадълбах с размишленията А в БГ кремират, но от финансова гледна точка сигурно ще е по-изгодно да се кремираш там където си, пък после каквото останало- в чантата на преносвача и готово
О, да, несъмнено е по-изгодно да бъдеш кремиран там, където те свари гостенката. Аз се зачудих, ако мястото е БГ има ли алтернатива, но явно има.
Иначе за кремирането в ДЕ знам със сигурност, че може да кремираш някой и да държиш урната в вас, т.е. да не го погребваш. Иначе съм ходила на гробище за урни. Представлява една стена с много вратички, зад които има ниши за урните. На вратичките се слага една табелка с име и дати и ала бала и толкова.
Тази жена с глобите в ДЕ ли е?
Отделно е, че може да погребеш урна с какъвто си искаш прах и да оставиш истинския у вас или да правиш каквото искаш с него... Имам предвид, че никой не прави разследване, какъв точно прах има в урната.
Какво и да е де... Опции има - законови или не...
Иначе за кремирането в ДЕ знам със сигурност, че може да кремираш някой и да държиш урната в вас, т.е. да не го погребваш. Иначе съм ходила на гробище за урни. Представлява една стена с много вратички, зад които има ниши за урните. На вратичките се слага една табелка с име и дати и ала бала и толкова.
Тази жена с глобите в ДЕ ли е?
Отделно е, че може да погребеш урна с какъвто си искаш прах и да оставиш истинския у вас или да правиш каквото искаш с него... Имам предвид, че никой не прави разследване, какъв точно прах има в урната.
Какво и да е де... Опции има - законови или не...
В Холандия при кремация се дава една книжка с информация къде е разрешено да разпръснеш пепелта. Отначало урната на свеки беше също поставена в стена, която се използва за такива цели в гробището. След това и разпръснахме пепелта във Фондел Парк, Амстердам. Не беше разрешено, но тя искаше да а там. Една дъждовна сутрин, с надеждата, че няма да има много хора и осъществихме последното желание. Сега, когато времето е хубаво ходим на пикник там. Много странно усещане е всеки път, като че ли и тя "присъства".
За себе си, не съм решила още къде, но искам също кремация.
и осъществихме последното желание. Сега, когато времето е хубаво ходим на пикник там. Много странно усещане е всеки път, като че ли и тя "присъства".За себе си, не съм решила още къде, но искам също кремация.