Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 20 окт. 2008, 09:44 ч.
  • Преглеждания  3 439  Мнения  69  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 24
Като ме стегне шапката и хуквам из горите. Никой не може да ме спре! Жена ми не си пада по тези неща, но и няма пристъпи на ревност. След последния път ми каза: „Че коя ли би искала да се събуди с теб...там?!”....Мисля си: „...а дали?”
.......................................................
Ето къде:
...................................

Октомври, някъде из резерват “Стенето” в Стара Планина, около 6.30 сутринта...събуждам се, а все още е тъмно. Излизам от чувала, разравяйки шумата около мен и с премръзнали от утринния мраз пръсти запалвам малко огънче между трите камъка, които ми служат за огнище. Съвсем малък огън – колкото да ми стопли кокалите на ръцете и да заври алуминиевото канче с вода и кафе, сложено на жарта. Пламъчетата едва осветяват околните вековни букове и зловещо се губят в мрачната гора, реката бумти на стотина метра долу, а една земна тераса два на два метра ме дели от скалистата пропаст над реката. Слагам си малко мед в кафето, забърквам останалия с орехи за закуска и си свивам на ръка една цигара...клекнал пред огъня сръбвам шумно първата глътка, дръпвам от цигарата и издишвам дима, още прижумящ... и точно в този момент се показва слънцето над огромния горист хълм на изток и ми влиза в очите...вече отдавна е изчезнала сивата дрезгавина и онова неопределено чувство – какъв ден ще бъде днес – мрачен или слънчев.
Няма възторг, няма диалог, няма кой да те попита: “Как е?”...ей това му е най-хубавото –няма защо да отговарям “добре е!”, единствено една лисица на отсрещния склон за миг показва ухиленото си лице и ме поглежда право в очите и изчезва след миг (отсрещния склон е на 50 метра, но би ми отнело часове да стигна до там – по стръмните скали през реката...)
Гася фаса в огъня, изпикавам се в него и го заравям с ланшна шума, сякаш нищо не е било... смъквам въжето с храната от съседното дърво и скатавам обратно багажа си, един последен поглед назад – сякаш никога не си бил тук...дори човешки крак не е стъпвал! Правя първата неуверена крачка нагоре на юг...Очакват ме още два дни ходене.

Последна редакция: пн, 20 окт 2008, 11:23 от Seltakis

Реклама
# 1
  • Мнения: 2 421
Като ме стегне шапката и хуквам из горите. Никой не може да ме спре! Жена ми не си пада по тези неща, но и няма пристъпи на ревност. След последния път ми каза: „Че коя ли би искала да се събуди теб...там?!”....Мисля си: „...а дали?”

За да иска някоя да се събуди с теб там, значи трябва да иска да се събуди с теб навсякъде. Така, че жена ти вероятно е права да мисли, че нямаш толкова близка жена.

Знаем, че смисъла на темата е да покажеш отново начина си на писане, но все пак да отговорим и на въпроса.

# 2
  • Мнения: 517
Притеснителното не е къде, а с кого. Жените не се интересуват от мястото, ако са с точния човек. В този ред на мисли, сигурен ли си, че жена ти не те е нарекла отчайващо непривлекателен?

# 3
  • Нови Искър
  • Мнения: 4 186
жена ти те е закопала ooooh!
а моя мъж се оплаква, че точно на такива места обичам да се будя до него ooooh!
дай да праим трампа Rolling Eyes
имаш моите уважения, ако наистина го правиш това, описаното по - горе....

# 4
  • Плевен
  • Мнения: 2 070
Нищо против нямам да се събудя на такова място по подобен начин. Условието е да имам достатъчно топли дрехи и достатъчно топъл спален чувал и удобни обувки. С теб или без теб - не знам - не те познавам.
Ще допишеш ли разказа или като останалите ще го оставиш на нашето въображение?

# 5
  • в гори тилилейски
  • Мнения: 1 187
Определено си смени професията - перото ти подхожда повече от индекси и цифри.
Жените не се интересуват от мястото, ако са с точния човек.

# 6
  • София
  • Мнения: 3 268
Откъсът,който си цитирал е прекрасен.Не знам кой е авторът,но толкова жива картина е нарисувал,че сякаш бях там,с този мъж.Не си падам по палатки и гори тилилейски,аз съм човек на удобствата,но ми се прииска да съм там.Честно!Да изживея точно това усещане на допир с дивата природа,мирисът на борова смола да гъделичка приятно сетивата ми и двудневната брада на мъжът до мен да драска бузата ми.

# 7
  • София
  • Мнения: 4 677
Няма мъж на света , заради който да остана да спя в гората , съответно да се събудя до него  Simple Smile

п.п. Харесва ми как пишеш  Peace

# 8
  • Мнения: 8 637
Прави ми впечатление, че лирическият герой консумира много мед. Дали не намеква нещо за мечката.

# 9
  • София
  • Мнения: 3 268
Селтакис,ако ти си авторът,поздравления.Явно с това си вадиш хляба,нямам друго обяснение иначе. Wink

# 10
  • ВОДОЛЕЙ
  • Мнения: 4 910
Seltakis, има тема - Публикувайте любимите си откъси от книги, стихове....и прочие. Можете да списвате там редовно, вместо за всеки нов "хемороид" да си пускате тема. Не се притеснявайте да сте си любим, за сега не е диагноза, най-много някой да Ви каже, че сте комплексар.

Не ми харесва написаното като произведение, отделно не бих се събудила там... и така. Като чета из темата обаче - жена Ви може и да не е права. Т.е. не де не е права, а по-скоро въпросът и да не е риторичен, поне за Вас. Отговорих и по темата.

Последна редакция: пн, 20 окт 2008, 10:53 от NinoTino

# 11
  • ВОДОЛЕЙ
  • Мнения: 4 910
Прави ми впечатление, че лирическият герой консумира много мед. Дали не намеква нещо за мечката.

Ахаха, после ше има - ни пише, ни се обажда. Мечката, де.....  Laughing

Ама меда от бурканче ли е или е от оня урбанизирания  Laughing дето е в полиетиленови пакетчета. Авторе, уточнявай и следи детайлите. Много са важни, когато се опитваш да създаваш романтика. Щото ква романтика с мед в найлон? То като жена само от силикон. Медът е от кошера, "кацнал" на близкия бук, нали?

Таз заран е ведра и щедра. Благодаря!

Последна редакция: пн, 20 окт 2008, 10:59 от NinoTino

# 12
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
...сякаш бях там,с този мъж.Не си падам по палатки и гори тилилейски,аз съм човек на удобствата,но ми се прииска да съм там.Честно!Да изживея точно това усещане на допир с дивата природа,мирисът на борова смола да гъделичка приятно сетивата ми и двудневната брада на мъжът до мен да драска бузата ми.
Точно това си мислех докато четях Peace

# 13
  • Мнения: 3 424
единствено една лисица на отсрещния склон за миг показва ухиленото си лице и ме поглежда право в очите и изчезва след миг

Според мен си направо късметлия,
можеше да е вълк.

# 14
  • София
  • Мнения: 1 210
Жена ти е щастливка  Grinning
Поздравления, че си успял да я накараш сигурна с теб  Peace
Що дразниш само майките тук / и други / ....? !  Wink
Мен пък ми е интересно, би ли позволил на някоя жена да се събуди там , до теб в тази ситуация ?
Аз мисля, че не .
Поне на твое място аз не бих  Simple Smile

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт