Майките,избрали да останат вкъщи-3

Здравейте и от мен
аз все още не мога да се причисля към вас, защото детето ми е много малко (6 месеца) и имам още време до приключване на майчинството, но виждам, че времето върви и скоро ще трябва да направя избор.
Така или иначе на старата си работа въобще нямам намерение да се върна, с мъжа ми даже мислехме вариант ако не си намеря междувременно друга работа да правим още едно бебе и да прелея от майчинство в майчинство.
Освен това и мен страшно ме притеснява въпроса с яслите - как ще си пусна толкова малко детето, ужас!
Объркана съм защото и мъжът ми, който още отначало като се оженихме бяхме говорили, че един ден като имаме възможност ще си остана вкъщи, а сега той сам ми казва че съм се откъснала от живота навън и че все пак трябва да почна да мисля за някаква работа. Финансово ще можем да си го позволим, но не и без известни материални ограничения.
Та това е - ще съм благодарна за всяко мнение 

Здравейте и от мен
Аз си гледам детенцето вкъщи,не съм работила откакто се омъжих(вече 4 години).
Добре ми е вкъщи,не ми липсват толкова социалните контакти,излизаме с приятели,срещаме се с роднини,спокойно ми е,отпочинала съм,рядко съм изнервена.Гледам си малката,мисля си,че много добре се възпитава детето,когато се занимаваш повечко с него
Интересно ми е да ви чета,много е приятно в темичката.Надявам се да намерим общ език.
Алегра моето мнение е,ако ти самата се чувстваш подтисната и сякаш нещо все не ти достига и липсва,можеш да започнеш да си търсиш работа.Това си има и предимства и недостатъци,както сама знаеш.Още ти е малко детенцето,порадвай му се колкото по-дълго можеш

Добре дошла, Мери,
Хубаво е, че се чувстваш добре. Аз на моменти сякаш откачах от въртележката покрай децата. Но си остават хубавите моменти и усещането, че детството им не се е изнизало почти незабелязано покрай другия ни живот.

 Ако човек извади късмет да си намери работа на половин ден, а през това време да наеме бавачка най-добре ми се вижда. Или да започне да учи нещо според интересите си. Така всички ще са доволни - майката ще има време за своето развитие, детето ще има компания, а семейният бюджет няма да пострада.

Здравейте и от мен
От 2003 до момента съм в къщи гледам сега малкият,а кака му е на градина.
Живи здрави май с малкият ще се гледаме и другата година до градина.
Така че влизам във вашата банда

Привет
Виждам сте се отдали на спокойна неделна идилия и нямате време за форума
Ние сме добре,тати си е при нас и ни глези,малката не заспива и не ни остава на саме
Следобеда ще поизлезем да я разходим,да поиграе в един детски кът с дечица и така.Някое филмче и хоп свършил уикенда.От утре пак отначало
Лек ден и много усмивки

Чак сега видях, че са ни преместили в отчетните.

Сега към обичайната лудница се прибавя и предколедната. Време е за подаръци.

Здравете и от мен      ...от много време се канех да се запиша.....после пък я загубих темата къде е ........и понеже сега я видях ще се възползвам от възможността да се присъединя към отбора на неработещите/извън къщи/ мами.Пък и гледам част от моите дружки/Пепи и Духи,с които напоследък все по-рядко се засичаме по Пловдивските паркове/ вече са се записали.
Аз съм си вкъщи вече повече от пет години.....преди това имах възможността да поработя здраво,да понатрупам опит и образование...както и няколко спонтанни аборта,затова още от първите седмици на бременността с баткото/Самуил-в момента е на 4г и 9месеца/ се спрях....и се посветих на семейния уют и спокойствието.Когато той поотрасна и се бях амбицирала да се връщам пак в трудовите редици,но се оказах отново бременна и след повечко лежане и пазене се сдобихме с още един сладур/Ивайло-на две и половина/.......и така,до настоящия момент съм мама на пълен работен ден.Нямаме си баби/т.е. имаме една,ама тя е с предимно представителни фукнции,а и по няколко месеца в годината е извън страната/,таткото ни пътува много и в момента и да искам-няма много алтернативи...пък и не ми се ще да пускам малчо на ясли/то не,че има места,но хипотетично ако разсъждаваме че има-предпочитам да си спестим това удоволствие/....На моменти  и на мен ми идва в повече застояването/въпреки,че определено не ми липсват социални контакти и извън детските площадки и форумите/,но както и да го погледнем,най-добрия вариант който виждаме със съпруга ми е аз да съм домакиня и да се занимавам с децата и дома.....Пък и се опитваме да увеличим бройката на наследниците с поне още една госпожица....,че и биологическия часовник цъка настоятелно .
Та,това е накратко представянето ми...иначе както повечето от вас съм нон стоп в едно абсолютно динамично и интересно откъм ситуации шоу.....двамата си играят много,но и доста се поступват......имат много общи интереси,но и същевременно са много различни......всеки си търси вниманието и се бори за надмощие,но пък и все по-често се  коалират с/у мен.Добре,че баткото от време на време ходи на градина,но не е от най-редовните...а и малкия взе да се поочовечва....та все по-често ми остава по-малко време и за мен.

Люба, толкова ми хареса разказcj ти! Някак си звучиш много земно и лишено от всякаква претенциоpна напудреност! Всъщност това е истината при повечето от нас-предпочитаме домашния уют и то не толкова заради нас самите, а заради малките слънчица! Пожелавам ти искрено да се сдобиеш и с момиченце! Нашият педи преди малко на визитацията пак ме навиваше за трето, но на мен не ми се и чува! Две ми стигат! Да са живи и здрави!
Дами, кажете как се готвите за идващите празници - къде ще сте? Децата какви подаръци са си поръчали и как написахте и пратихте писмото на Стареца?
Миналата година с каката написахме заедно писмото-тя го украси и после го оставихме на перваза на терасата. Изчаках я да се залиса в игра и го взех оттам. След малко тя излезе сама на терасата, за да провери и като видя, че го няма, не мога да ви опиша каква емоция изживя. Никога досега не я бях виждала толкова развълнувана- е, естествено започнаха едни въпроси защо не е видяла шейната, колко бързо летят тези елени и т.н. до милион! Тази година се надявам да изпита същото щастие и невинна радост от празниците!

Любе ,

Люба ,добре дошла сред нас!
Как се подготвяме за празниците...никак .На нас ни предстои преместване,отново.И двамата с мъжа ми сме от Враца,но се срещнахме в Сф,там се оженихме и там живяхме около 7-8години.Обаче той е военен и преди две години го преместиха в Плевен.Сега  го съкратиха,искахме да останем в Плевен...ама не би,само със спокойствие не се живее .Та мислим да се връщаме в Сф.Там имаме жилище..оф,дано всичко да се подреди.Децата...не ми се мисли просто.Как ли ще понесат промяната?!Отсега им говорим,подготвяме ги,но ще видим.Ще се местим февруари.

Валенце, а работа имате ли в София? Дано всичко мине по план-не казвам без проблеми, защото ще е прекалено оптимистично и наивно! Дано обаче децата се съгласят с вашите доводи и не оспорят решението ви! И бързо да се приспособите отново към лудницата на София. И ние се местихме преди две години и никак не ни беше пирятно, поне на мен. Тогава обаче каката беше още малка, а бебчо в корема ми и поне от тази гледна точка нямахме проблеми. Но пък всичко останало покрай едно преместване е доста неприятно. Да не говорим колко ми липсват всички приятели, с които се виждахме постоянно, а сега само се чуваме по телефона 

Любе  
Вече нямам търпение да дойде 21-ви и да се видим най-накрая  

Ma4o ,всъщност мъжа ми получи много добро предложение за работа.Но,макар че уж било сигурно,аз си падам недоверчива.Така или иначе и в плевен той в момента няма добра работа-както писах съкратиха го,в момента е в предизвестие.Започна и тук работа,но заплатите в града са направо .
Аз се радвам от факта,че се прибираме в Сф.Там оставихме много приятели преди две години.Плевен е чудесен град и ще ни липсва,но нищо не ни задържа тук,нищичко.

Благодаря Ви за милото посрещане! 
Мачо,написала съм го както и стоят нещата......понеже и да искам и да не искам-това е реалността...Осъзнавам,че предвид обстоятелствата това е най-доброто което мога да направя в момента/въпреки,че никога не съм се представяла в тази си роля.......но това беше преди 10-тина години,когато се чудех на приятелките ми дето си стоят вкъщи и си гледат децата...,после,обаче,се научих"никога да не казвам никога"....и разбрах,че има моменти дето не са изпускане/.
За Коледата сме се подготвили досега с украсата/която тази година гледахме да е преди всичко устойчива на бутане и дърпане,че малкия звяр е неудържим при вида и / и с някои от подаръците,но се възползвам преди всичко от он лайн магазините,че няма как да запазя тайната......Ще празнуваме вкъщи със/или у приятели с деца,защото все още не сме за навън/,а и  другото което също се научих през годините  е да не правя предварително планове и да не залагам цели които не зависят само от мен,така че плановете ще се нагласят според "каквото дойде".
Валенце,понякога децата се адаптират по-бързо и лесно и от нас......ние се преместихме/неочаквано и за нас самите/ преди 10 месеца/вярно в същия град но всичко коренно се промени откъм условия и обкръжение/,но децата ми преживяха промяната най-леко......е,вярно,че през цялото време им обяснявах и изтъквах само хубавите страни от нея.
Пепи,то и преди това може........ама много студено,бе:2cold:/пък и вече не излизаме с количка и да стигна до Центъра си е направо приключение/...

Наистина, децата се приспособяват много лесно към нова среда и обстоятелства. Възрастните повече го преживяват.
На мен почти винаги ми е било приятно да се запозная с нови хора, да сменя средата, града, работата и т.н. Това са нови възможности, които животът ни предлага. Както се казва в Цар лъв - домът е там, където дупето ти седне. ТОва е една любима фраза за семейството ни.