Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора

София

Мнения: 2 153
Много съжалявам ако темата се повтаря, дори дълго мислих дали да я пусна, но ми е много необходима вашата подкрепа.
Скоро ще раждам за втори път. Първият беше преди 12 години. Нищо не помня, а и тогава нищо не знаех и всичко мина някак като насън.
Сега съм много потисната. Просто ме е страх. Знам, че това е донякъде нормално, но се притеснявам да не стане твърде задълбочен този страх и да попречи на нормалното протичане на раждането.
Исках таткото да е с мен, но осъзнах, че на него много не му се иска и реших да не го принуждавам. Пък и пари нямаме толкова в излишък. Той не ми е отказал директно, дори се съгласи, но така, че да ми стане ясно - страх го е да присъства, притеснява се. Каза, че ще стои в коридора през цялото време.
Много искам да си гушна бебочето вече, но като си помисля през какво трябва да мина и...
Никога не ме е било толкова страх от болка - аз съм смел и държелив човек. Незнам какво ми става този път... Искам всичко да е наред с бебето и с мен. Искам да съм в кондиция да приема новия си живот с радост, а не смазана от страх, болка и притеснения.
Как да се справя? Колкото и да си повтарям хубави работи вътре в мен ме яде страхът.
Благодаря на тези, които ще ми отговорят.
Цитирай

гр.Пловдив

Мнения: 2 519
И мене много ме е страх! Това ще ми е второ раждане, първото преди 4 г. не беше от най леките, но тогава нямаш идея за какво става въпрос и не ти пука много... Доверила съм се на лекаря и вече гледам много да не му мисля, ако мислиш за лошото, няма да е по- леко, така че гони всички отрицателни мисли и се настройвай само позитивно!
Цитирай

област Софийска

Мнения: 1 645
Не знам, раждала съм само веднъж, но не мисля, че това е болка за умиране. Моят съвет е просто да се настроиш, че така или иначе малкото човече трябва да излезе от теб и мисля,че мисълта как ще го гушнеш и целунеш после, ще ти помогне да изтърпиш болката. Също така мисля, че страхът е преди раждането, но когато то започне, просто няма да можеш да мислиш за това, а ще мислиш как да помогнеш на бебчо да излезе по-бързо на бял свят. При мен поне беше така. През цялата бременност умирах от страхове, бях се наслушала на какви ли не ужасяващи истории от мои родили вече приятелки, но като настъпи момента, като че ли забравих и страх и всичко и гледах само как по-скоро да свърши. А и, казват,  в повечето случаи второто раждане било по-лесно от първото. Бъди спокойна, не мисли за самото раждане и болката, а мисли, че след броени дни ще прегърнеш малкото си бебче. Успех ти желая и леко раждане. Smile
Цитирай

Германия

Мнения: 6 913
сега и аз да кага нещо банално - мисли позитивно, настрой се да посрещнеш новият живот с радост, а не със страх. От моите познати тук знам, че всяко раждане е различно, така че приеми го като приятно приключение, а не като предстояща заплаха. Хайде, леко да мине! Flutter newsm10
Цитирай

София

Мнения: 4 601
Когато раждах (за пръв път ми беше) заедно с мен раждаше и една жена (второ раждане за нея). Значи тя дойде с изтекли води, нямаше почти никакво разкритие, сложиха и таблетка, след малко епидуралната упойка и докато се усети - роди. Дойде няколко часа след мен и роди 30 мин. преди мен.
Така че спокойно, момичета, обикновено второто раждане протича по-леко и по-бързо! Всичко ще е наред. Моят съвет е да си искате епидурална упойка, ако болницата, в която ще раждате го позволява. Аз си исках и не съжалявам, това ми спести доста от болката.
Леко раждане и да се похвалите!!!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Ето как аз преодолявам страха по принцип, но това направих и като трябваше да раждам:

Мисля за след това. Значи почват ти болките, стягаш си чантата и ...се пренасяш мислено след момента на раждането. Мислиш си нещо от сорта: "Когато пак влезна в апартамента ни, вече ще съм родила и ще си гушкам бебето, то ще е едикакво си." Отиваш в болницата, правят ти разни манипулации, ти си мисли: "След 2-3-10 часа или утре всичко това ще е минало. Утре ще си гушкам бебето и вече ще се чувствам добре. Утре ще се изкъпя /примерно/ или ще изям един шоколад." Изобщо Не се концентрирай върху това, което ти се случва, а в момента след това. При мен действа безотказно.

Когато пък съм много щастлива правя точно обратното - концентрирам се на момента, за да запазя спомена жив Smile

Разбирам те за таткото, но нали ги знаеш мъжете колко са крехки  Rolling Eyes

Успех и леко раждане.

Цитирай

сърцето ми е до морето

Мнения: 1 305
Сама трябва да се опиташ да се успокоиш и да гледаш напред-какво щастие е да си гушнеш бебето за първи път! smile3541 А и всички лекари казват , че второто се ражда много по-бързо и лесно от първото.Леко и спокойно раждане! А после да сте много щастливи family
Цитирай

Chicago,USA

Мнения: 217
Нормален е този страх,не се притеснявай.И аз скоро раждах за втори път,определено имах мнооого притеснения и страхове,но слава Богу,всичко мина успешно,родих доста по-бързо от първия път,по-бързо се и възстанових,така че няма страшно SmileНастрой се позитивно и мисли за мига,в който вече ще се гушкате с малкото човече HugА и в сравнение с деветте месеца бременност,раждането минава за няколко часа Wink
Леко раждане ти желая и скоро да се похвалиш с едно хубаво и здраво бебе Love
Цитирай

в мъжки прегръдки

Мнения: 3 545
Моето положение беше същото като твоето. Разликата в годините на двете ми е деца е 13. Гинеколожката ми каза че за мен "това не е второ раждане а първо раждане за втори път". Затова (ние също нямаме възможности) но реших че дори ако трябва ще изтегля заем и ще си платя на лекар. Струваше ми 700 лв. да родя секцио по собствено желание със спинална упойка. Това са най-разумно похарчените пари според мен!
Цитирай

Емаесесаесесапипиа

Мнения: 465
Мен също ме беше мноого страх. Родих първото си дете преди четири и половина години и още помня болката от раждането и всичкото, което си мислех, докато траеха контракциите... Лекарите ме разубедиха за епидуралната упойка, така че сега се бях настроила за големи болки. Може би именно защото първия път и представа си нямах за какво става дума и ми дойде като гръм от ясно небе та толкова ме боля, а сега понеже се бях настроила за най-нетърпими мъки всичко ми се видя толкова, толкова по-лесно и безболезнено. Отидох в болницата с 8 см. разкритие с търпими болки. Пукнаха ми водите на място и ускориха раждането с медикаменти. След около час и половина родих с няколко повърхностни шева. Болезнените контракции бяха около петнайсетина минути и се търпяха, а този път напъването беше доста по-осезаемо. При първото ми раждане едва ставах близо две седмици от леглото заради много болезнена епизиотомия, сега още два часа след раждането припках из родилното. Много бързо си стъпих на краката и поех грижите за бебка. Няма по-бързо възстановяване от това след нормално протекло раждане. Може би, това, че сега родих бебе с 700 г. по-малко от първото също е оказало някакво значение за степента на болката. Не знам. Но и сега още имам спомен от първото раждане, а второто съвсем забравих. Надявам се и при теб да е така.
Цитирай

София

Мнения: 709
Според мен е нормално да се чувстваш така, още повече че си минала веднъж през това.
Ако искаш да минимизираш болката - поискай си упойка - по време на моето раждане ми сложиха епидурална упойка макар и само за 45 минути /но това е друга тема/ и повярвай ми - още помня блаженството и щастието което изпитвах тези 45 минути!!!!
Следващия път като раждам или ще е секцио, или задължително с епидурална упойка!!!!

Поздрави и ЛЕКО раждане!!!!!!!!!!
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 254
Абсолютно нормално е да те е страх:-)И аз ще раждам втори път и мен ме  е страх,ама още е далеч,затова не го мисля ,като дойде ще го мисля.Първия път беше без грам връзка и много късметски:-))
стискам палци,и мислено съм с теб.стисни очи и не му мисли много.
УСПЕХ! newsm10
« Последна редакция: пн, 11 юли 2005, 12:59 от esprit »
Цитирай


Мнения: 1 250
Намери си някакво занимание, докато чакаш и няма да се замисляш толкова.

Иначе да ти кажа, всеки път гледането на бебе си е като за първи път. За 6 години (при моите разликата е толкова) тотално бях забравила всичко!
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Ето как аз преодолявам страха по принцип, но това направих и като трябваше да раждам:

Мисля за след това. Значи почват ти болките, стягаш си чантата и ...се пренасяш мислено след момента на раждането. Мислиш си нещо от сорта: "Когато пак влезна в апартамента ни, вече ще съм родила и ще си гушкам бебето, то ще е едикакво си." Отиваш в болницата, правят ти разни манипулации, ти си мисли: "След 2-3-10 часа или утре всичко това ще е минало. Утре ще си гушкам бебето и вече ще се чувствам добре. Утре ще се изкъпя /примерно/ или ще изям един шоколад." Изобщо Не се концентрирай върху това, което ти се случва, а в момента след това. При мен действа безотказно.




Това правя и аз - и работи наистина безотказно. Имам само добри спомени от раждането и бях много, много спокойна точно, поради това.
Цитирай

New Zealand

Мнения: 5 184
Моя приятелка роди второто си дете 11 години след първото. Първото и раждане е било някакъв ад, което я е наплашило до смърт, но все пак се решава да има второ. Каза 4е второто е било "песен" направо и 4е изобщо сравнение не може да става...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора