Скоро ще раждам за втори път. Първият беше преди 12 години. Нищо не помня, а и тогава нищо не знаех и всичко мина някак като насън.
Сега съм много потисната. Просто ме е страх. Знам, че това е донякъде нормално, но се притеснявам да не стане твърде задълбочен този страх и да попречи на нормалното протичане на раждането.
Исках таткото да е с мен, но осъзнах, че на него много не му се иска и реших да не го принуждавам. Пък и пари нямаме толкова в излишък. Той не ми е отказал директно, дори се съгласи, но така, че да ми стане ясно - страх го е да присъства, притеснява се. Каза, че ще стои в коридора през цялото време.
Много искам да си гушна бебочето вече, но като си помисля през какво трябва да мина и...
Никога не ме е било толкова страх от болка - аз съм смел и държелив човек. Незнам какво ми става този път... Искам всичко да е наред с бебето и с мен. Искам да съм в кондиция да приема новия си живот с радост, а не смазана от страх, болка и притеснения.
Как да се справя? Колкото и да си повтарям хубави работи вътре в мен ме яде страхът.
Благодаря на тези, които ще ми отговорят.