Темпераментните деца - тема 6

Millena моля майка да я вземе откакто се е родила, но никой не я иска.....
Гледат я няколко часа а през това време ми се обаждат по телефона да ми се оплакват какви неща е свършила.
Но боят определено не е начин. просто бях на ръба на силите си и за това я нашамарих.
Сега гледам да не и се хващам на щуротийте.
А какво прави по конкретно: хвърля си нарочно биберона и шишето на земята, въпреки, че преди това сама казва :не, пак го прави и чака да видя как ще реагирам.
Тича нарочно на улицата при колите и си изкарвам акъла.Знае, че не трябва, защото непрекъснато и говоря, яде фасове и камъни по детските площадки, ей така за видя аз как ще реагирам.Вече не реагирам никак....оставям я да прави каквото иска и като, че има някакъв ефект.
Явно щом види, че не и обръщам внимание, губи интерес.
Прави нещо което е забранено!
В неделя получих съобщение, че сме приети за втори път в ОДЗ, но мъжа ми беше категоричен, че е малка да я пускам.....
Е малка, не малка, аз луда станах....
И така отказах мястото....
От една страна гледам децата, на нейната възраст как боледуват нон стоп по яслите и ми е жал, но от друга страна, никой не му е жал пък за мен.....
Даже от нерви невралгия получих и с дни ме болят адски зъбите.
Пих антибиотик, не помага, пих хомеопатия-също, ходих на ирисова диагностика-нищо.....
Само когато майка я гледа за 2-3 часа през уикенда съм О.К.
Сега съм малко по-спокойна.Реших, че няма смисъл да се нервирам.Явно е период и трябва да се надрасте.
Забравих да се представим.
Халата е Кал, а аз съм Галя.....

Запис   

С нетърпение чакам да разкажеш за семинара, Миленче   

Разбирам ти напрежението много добре, но процеса трябва да се прекъсне при теб, тя е много малка, за да го направи. Знам, че е адски трудно, минала съм през това. ей тази сутрин ми беше супер тежка и ревах преди малко от тях, ама...
Писали сме много по въпроса, затова само ще синтезирам, почети назад, ако имаш време, надявам се да намериш разбирането, от което имаш нужда сега.
Абсолютно нормално е на тази възраст, че и по-големи да изследват границите ни, така се учат. Затова трябват правила, много сериозни, от сега. И много, много говорене. Изглежда, че не разбират, но не е така, натрупва се. Отиват при колите (моите и досега го правят понякогА) - обясняваш, ако го прави нарочно казваш, че се прибирате от разходка и го правиш на момента! Без крясъци, без шамари, обясняваш правилното, като се наруши - наказание, в случай прибирате се у дома. Яде фасове - казваш, че ще се разболее, ще я боли коремчето и я махаш от там, разсейваш я с друго. Ти й правиш "цирк" като крещиш и тя това търси, грубо казано иска да види дали като направ нещото и мама ще й обърне внимание. Сама си видяла, че като не обръщаш внимание губи интерес. Намали забраните, но сложи ясни правила. Трудно е да ги спазва, затова ти избирай местата, на които да не й се налага да ги нарушава. Неведнъж много от нас сме казвали, че си променихме живота и средата изцяло, за да оцелеем психически в процеса на порастване на децата си.
За градина определено е малка, но ти трябва малко помощ и разсейване - мъжа ти може ли да я погледа някоя вечер, а ти да излезеш за 1-2-3 часа, помага много, просто за малко да не си във въртележката.

И пак казвам, прочети темата, писали сме много, не искам да се повтарям, а и точно в момента нямам сили.

Мими, непременно! Само дано съм в по-добра кондиция до тогава, че днес нещо изпуших и аз  Очаквам да се разрева докато я слушам да говори, което често ми се случва докато я чета.

 Millena благодаря за разбирането.Започнах да чета вече.

Maria.St прочетох, че детето ти е имало проблем с храненето.....
И ние сме така...вечно е под нормата.....
Но така стана откакто юни месец ни откриха пикочна инфекция.Какъв ужас изживях не е истина....
Оказа, се че малката има срастване на срамите устни и се образува нещо като джобче и там се събират бактериите.
На какви ли не доктори я водих и периодично правим стерилна урина, за да я следят.
При вас имаше ли някакъв проблем?

Привет на всички в новата тема и от мен!
При нас последният шамар, който отнесе Яна беше заради неправилно пресичане. Нямах угризения, защото живота й е най-важен за мен! Тя просто тръгва, без въобще да му мисли, а милион пъти говоря  и обяснявам едно и също.....

В момента и аз не съм мн. в кондиция, но скоро ще пиша!

sladkish4e , добре дошла в нашите редици! Надявам се да ти помогнем с каквото можем и да си бъдем взаймно полезни, защото тук определено всички си помагаме по някакъв начин. Трябва мн. спокойствие/което е ужасно трудно/ и найстина както Милена ти е написала -ясни правила, който да се спазват!

Mъжо вика на Кал:преди да се родиш майка ти беше най-безгрижната и усмихната жена, а сега едвам гледа.
Много ми стана смешно, но като се замисля, по едно време се бях превърнала в един "буреносен облак".
Сега съм по-спокойна.....Понякога......Поне гледам да осъзнавам нещата.....но понякога не ми се получава.

Всички тук сме така  Дано ти помогнем да се почувстваш по-добре. Поне малко.

Здраейте! Казам се Албена,майка съм на Мимо. Откакто съм го родила търся начин да се "преборя с него", всъщност няма нужда от кавички, защото чувствам отглеждането му именно като борба, в никакъв случай като гледане и възпитание, по скоро даже като звероукротяване На кратко - беснее постоянно, чупи, хвърля всичко, удря, хапе, скубе, бута децата, продължава да се буди през нощта - пие, пикае, идва в леглото ни и така в тоя ред до сутринта, даже днес щях да пускам тема да питам няма ли шанс да се наспя най-после, на 3 години е вече, а откакто се е родил се броят на пръсти нощите, в които не се е събудил нито веднъж.
Постоянно реве и хленчи, тръшка се, всичко е "не" и "няма"....Не издържам вече, крещя, пия успокоителни, пия алкохол и отчаяно търся щастието да си майка, ама нещо не го намирам

Харесвам ви инициативата за тези теми   
Не пиша много, но ви чета като ме свие нещо под лъжичката .
Намирам отговори и насоки .
Благодаря ви ! 

На новите попълнения - добре дошли! Няма да давам съвети, само ще ви кажа - търпение, има светлина в тунела. При нас се появи към 6-тата година - за последните 2-3 месеца забелязвам наистина невероятна промяна. Всичко говорено през всичките тези години започва да дава резултат. Така че - стискайте зъби и горе главата!
Миленче, то май ми е технически въпросът, ама за авторските права евентуално за превод и издаване в БГ. Ти си знаеш, де!

аха, в списъка ми е   

Мойта калпазанка е вече почти на 6 години и още незнам какво значи да си легнеш вечер спокойно и да се наспиш.... Няма почивка ни денем, ни нощем, а е толкова чувствителна, че незнам как да и помогна да се овладява на моменти. Може-би времето, опита, годините ни каляват за живота. Знам, че човек трябва да е въоръжен с огромно количество спокойствие, но е мн. трудно да не изпушиш. Поне на мен ми е ужасно трудно.
 На мен самата си ми омръзна да й правя забележки , а тя постоянно при конфликтна ситуация си запушва ушите и ми казва - " Не ми викай! Не ти ли омръзна все да ми се караш!"  ...... И ми е гадно, и се упреквам и немога да се променя......

Добре дошли на новодошлите!
Желая здрави нерви!
Не е лесно да си майка на темпераментче, но удоволствието от победите ни с тях е неописуемо! 

мамаГаби, вдъхна ми оптимизъм   
Милена, успех на семинара 

Колко познато  Има дни, в които просто наистина сякаш само това правя и просто блокирам и не мога нито да спра, нито да им измисля нещо на децата, та да престанат те да измислят щуротийки.

А за спането - моите и досега се събуждат (почти 4 и 5.5 год.), Ния почти всяка нощ, Ники общо взето не толкова често, но в по-емоционални периоди и той понякога почти всяка нощ.