Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора

Отвъд алеята зад шкафа

Мнения: 2 528
Дъщеря ми е на 2 години. От известно време започна безпричинно да посяга на други деца. Да кажем играе си в пясъка, изведнъж се обръща и без причина удря детето до нея с лопатката по главата. Това се случва на периоди. Една седмица няма нищо, на следващата .....държи се ужасно. Днес успя да удари 3 деца и да оскубе други две, едното го оскуба доста силно преди да успея да реагирам. Умирам от срам по градинките, родителите се сърдят. Оставям на страна другите й бели, но това безпричинно посягане към другите деца много ме притеснява. Не искам да я бия като направи така, защото си мисля, че така само ще й покажа, че нещата се оправят с бой. Същевременно имам чувството, че моите приказки изобщо не стигат до нея, колкото и да й се карам, тя не възприема. Може би трябва да се обърна към детски психолог. Утре няма да я водя на детската площадка, че нямам очи да се появя там.
« Последна редакция: ср, 22 окт 2008, 09:42 от Ellypr »
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 459
Освен караницата, какво друго предприемаш? Караш ли я да се извини на ударените деца? Прибираш ли я вкъщи с думите, че който не може да играе мирно с другите деца, ще си играе сам вкъщи?
Малко твърдост би решила проблема, децата не са идиоти, бързо схващат.  Wink Laughing
Цитирай

София

Мнения: 1 976
Обикновено наред с извиняването на детето, което е наранила щерка ти се предприема и същото действие спрямо нея, за да усети дали е добре на детето, което е наранила.
Знам, че звучи много грубо, но щом разговорите и убежденията не помагат обикновено следващата стъпка е точно тази. Дръпваш детето ти встрани, караш то да се извини, събираш му играчките, прибираш го вкъщи, като наказание и му обясняваш защо няма да играе с другите. После следва ответното действие - ако е оскубала - дръпваш й косичката. Е, не така, че да я скалпираш, но достатъчно силно, за да разбере. Ако пък е ударила - плесваш по горе-долу същия начин, за да осъзнае, че причинява болка на другите с действията си.
Знам, че повечето майки от форума ще скочат веднага срещу написаното от мен, но това е най-крайната мярка за действията й, за да осъзнае какво причинява самата тя. Tired
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
Аз много практикувам обратното-ако не оскубе никого за 5 мин веднага хваля много,изобщо като има мир за 10 мин не пропускам да кажа" виж колко е хубаво като си мил с другите и си играете добрв" или нещо от рода,иска ми се да помнят добрия развой при добро поведение и да се стремят към него отколкото да избягват лошия при агресия..
Цитирай


Мнения: 9 816
От опит при мен вършеха работа и съветите на инка62 и на anette1104.
Трябва да има от всичко по малко- и наказания и похвали и поощрения.
Цитирай

Варна

Мнения: 148
И не разчитай на мигновен успех дори и да предприемеш всички тези мерки наведнъж. Децата не са идиоти, но и не бързат да се приемат съветите и заръките ни!
Цитирай

Cambridge, UK

Мнения: 1 421
Според мен няма за какво да се притесняваш. Моята дъщеря се държи по същия начин. Предполагам, че в момента са в такава възраст, че осъзнават света и отношенията между хората. Не че е правилно да се държи така, но освен да й говориш не виждам какво може да направиш. Аз Карина я пляснаш веднъж - два пъти заради това, но установих, че и тя започва да прилага тази игра на "пляскането" при другите деца. Просто приеми, че детето ти е по-палаво и това да не го водиш на площадката не мисля, че е правилно  Naughty Повтаряй си, че не зависиш от другите мами там и че правиш всичко възможно за да възпиташ правилно детето си. Според мен този период отминава  Peace
Цитирай


Мнения: 257
Със сигурност е период, не се притеснявай! Peace Не е правилно да я отделяш от другите деца, защото в по-късна възраст ще и е трудно да се адаптира към тях. Повишено внимание, повечко извинения и много търпение, това е. Wink
Цитирай

София

Мнения: 699
Прибираш ли я вкъщи с думите, че който не може да играе мирно с другите деца, ще си играе сама вкъщи?

Това според мен е една много добра мярка - стига обаче самата ти да запазиш спокойствие.  Peace
Цитирай


Мнения: 4 785
И аз изпадам често в твоята ситуация. Говоря му, че не е хубаво това, което прави, обяснявам му, не възприема. За това напоследък, ако изпаднем в такава ситуация, директно се изнасяме от площадката и право вкъщи.
Цитирай

София

Мнения: 1 227
Моята Ани използва сила срещу нас вкъщи. Хапе, бие, но на детската площадка е мирна. Какво ли не предприех да я отуча, говорех, карах се, сърдех се, карах я да се извинява, хапех я /естествено не мога да я ухапя, както тя мен  и излиза така все едно си играем/. Ако удари без да иска или нарочно /което мноооого рядко се случва/ друго дете я карам да се извини. Това лято в Гърция ненадейно постигнахме резултат с отучването да хапе. Съседско момиченце по стая, на възрастта на Ани, я ухапа зверски 2 пъти, единият път се чудехме дали да я заведем на лекар, но нямаше разкъсана тъкан и само промихме със спирт. Стана ужасно синьо на мястото на ухапването. След тези две ухапвания тя разбра как боли, всеки път когато се опитваше да ме ухапе й напомнях Ирина и колко я е боляло. Вече 2 месеца тя не е хапала силно, имаме изпуснати моменти, но нищо както преди. Научих я какво е леко и силно ухапване, пляскане, дръпване на косата и т.н. И сега ако иска да ме ухапе на игра идва при мен или при баща и казва "Може Ани леееко апе?" и наистина не ни хапе. Виждам и че желанието й да хапе и удря е много намаляло.
Не знам дали помогнах, защото на нас случайността ни помогна. Едва ли някоя майка ще може да отвърне със същата сила, за да покаже, че боли. Смятам, че към всяко дете има трябва да отделен подход. Пожелавам ти скоро да го намериш.
Стана дълго, извинявайте.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 459
Просто приеми, че детето ти е по-палаво и това да не го водиш на площадката не мисля, че е правилно  Naughty Повтаряй си, че не зависиш от другите мами там и че правиш всичко възможно за да възпиташ правилно детето си. Според мен този период отминава  Peace
А ако беше майка на набито и тормозено дете, пак ли така щеше да разсъждаваш? Имаш ли представа какво е детето ти да те гледа жално с надежда да го защитиш от някое малко нападателче, което с нищо не е предизвикало?
Ако дадете на децата си ясно и твърдо да разберат, че общуването с връстниците им не включва бой и агресия, само тогава можете да разчитате, че "периодът" ще отмине. Повтаряйки им до припадък, че "така, мамо, не се прави" и успокоявайки се колко добри родители сте, няма да решите проблема, а може да го задълбочите. Познавам родителите на доста агресивни деца в училищна възраст, които израснаха пред очите ми и знам - свикне ли едно дете да си решава проблемите с бой, няма отучване. Най-много в по-голяма възраст да захитрее и да замени физическата агресия със словесна...
Колкото по-рано детето проумее какви са правилата на социума, толкова по-бързо и лесно ще се впише в него. От вас се иска само малко повече твърдост и отговорност, нищо повече. Дали и кога ще отмине периодът зависи само от вас.
Цитирай

Outside the Matrix

Мнения: 1 581
Няма такива "периоди", както и няма удряне без причина. Какво означава без причина?? Причината децата ви да удрят е във вас самите. Моите защо не удрят, защото така са се родили, неудрящи? Когато 2-годишно дете посяга, прочувствените обяснения са последното, което върши работа. Остра забележка на по-висок тон, задължително извинение пред удареното дете и мигновено прибиране вкъщи. Ако това не помага и ако пострадалите от моето деца се множат, наред идва един хубав шамар. Аман от безпомощни родители и от изчакването на какви ли не "нормални" периоди...
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 857
Научих я какво е леко и силно ухапване, пляскане, дръпване на косата и т.н.
  Да, това е правилното според мен  Peace. Така постъпвах и аз. Той скубе - аз също ,до момента в който престане. За хапането беше по същия начен! Да не говорим че малкия удряше ...главички.Просто ей така си седим, играем, и в един момент - бум, в челото , или в носа... Всяко дете има такъв период ,в който скубе,хапе и удря/като по правило започва първо към хората от семейството/.
 Това, че ще отмине от самосебе си- не е вярно! Ако не се реагира адекватно и навреме, нещата се задълбочават. Да не говорим,че имам познати дечица,които на по 7-8 год. продължават да удрят, просто защото не са взети мерки .
Цитирай

Отвъд алеята зад шкафа

Мнения: 2 528
Моето "агресивно нападателче" е още не е навършило 2 години. Не е бебе, но не е и съзнателен човек. Има и нещо друго - детето ми е много самостоятелно и като цяло гледам да не се намесвам в игрите му навън. Като падне съм я научила да стане и да продължи, а не да опищи площадката. Нея също я удряли други деца, но тя сякаш не обръща внимание на това, продължава си играта. Не мисля, че на 2 години един "хубав шамар" ще оправи нещата. Мое лично шесто чувство. Ще пробвам с наказание.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора