По принцип и де факто за ДГ

Какво точно разбираш под "неудобен въпрос"? Чак ми стана интересно.

Аз също определено не съм съгласна с този аргумент.
И то го казвам от опит.

При нас децата се приемат от 7.45 до 9.15.
Родителите влизат в стаята с децата, събличат ги,поиграват си с тях(ако имат време),
пият кафе или чай, говорят си помежду си и споделят с нас важни (а и не дотам ) неща.

Атмосферата е излючително relaxed. До сега не ми се е случвало да видя разстроено дете от
появата на друга майка. Даже точно обратното. Много родители се заиграват и с другите деца,
имат малко време да почувстват климата в групата, опознават се помежду си, коментираме важни неща...

Това сигурно се дължи на факта, че са свикнали да виждат чужди родители наоколо. И че техните собствени също присъстват понякога. Когато това не е изградено като практика, децата биха се чувствали неравностойно.

Dama, какво като е практика? Какво пречи и тук да се изгради като практика?

Да не говорим, че не е само въпрос на практика. Месеци наред вечер, когато си взимах децата, престоявах 2-3 часа, докато се наиграе сина ми. Бях единственият родител, който го правеше, повечето се завъртаха за макс. 5-10 минути (и това е много даже). Та имам лични наблюдения по въпроса и те са, че присъствието ми не е попречило на нито едно детенце. Някои дечица си играят, други седят самотни и самички, независимо там ли съм или не. Ако някое от моите предпочита да стои при мене и да играем на нещо, около нас се присламчват и други деца (и има голям шанс това да е именно някое от по-самотните към момента), така че реално е от полза и за учителките, и за децата. Да не говорим за мнението, което детецата придобиват, че ДГ не е място, където те просто са захвърлени. Както и за впечатленията, които аз придобивам от това как детето ми е приобщено към останалите деца, играе ли си и как се чувства (нещо, от което много учителки въобще не се вълнуват.

Не може някъде да действа, някъде - не. Дори да е въпрос на практика - какви са пречките да има такава практика тук. Мисля, че доста родители с удоволствие биха се възползвали от нея.

Дори да приемем, че ти, Dama, си права, и че някои дечица ще страдат от чуждото родителско присъствие - не разбирам защо моето дете трябва да страда, че е захвърлено и изоставено, защото някой друг не е пожелал или не е могъл да си уреди така нещата, че също да може да присъства. Тоест практиките поощряват минималната грижа за децата от страна на родителите, вместо максималната.

Намирам подобна практика за ... меко казано неприемлива. От 5 до 10 минути (при условие, че няма никакъв проблем и се обменя обичайната информация за това как е протекъл деня) е НАПЪЛНО достатъчно. Правила съм забележка на една баба, която всяка вечер се пльосваше до едната ни госпожа да си говори с нея, а тя милата от криворазбрана деликатност не можеше да я отпрати, и само се въртеше като пумпал - хем да си поговори с въпросната госпожа без работа, хем да следи още 20 деца на площадката... И съм против влизането на родители в групата. От хигиенни съображения. И не само.

Чак пък да влизат родителите в стаята за игра? 
Доста по трудно ще свикне детето да бъде оставяно, отколкото ако бързо научи , че мама го облича и тръгва на работа.
И моето е ревало и сега понякога не е на кеф да влиза, но стоя десетина мин в съблекалните и си говорим и това е. Един единствен път съм влизала с него в стаята за игра, защото беше много разстроен, но нямаше кой знае какъв ефект. Не мисля, че някоя майка , която има възможност да седи до 9 в градината ще го заведе час или два по рано , че да си играе там с него. безсмислено ми се струва.
Пък и тук приемът на децата приключва в 8.15 защото 8.30 е закуската.
И аз съм против грубите думи на някои госпожи, ако нещо много ме притесни разговарям с тях, но знам, че идеално няма как да стане. Никой не може да гледа дете , както родителите му, но пък в градината свикват на общуване с други деца и по добре се подготвят за това какво ги чака в училище, отколкото ако се гледат от майките или бабите им до 6 годишна възраст.

Че къде прочете да казвам, че съм против да се изгради такава практика?
Просто такава в момента няма и нито от мен, нито от теб зависи това да се случи.
Така че родителите трябва да мислят за други начини да помогнат на децата си да се адаптират по-лесно. Никой не казва, че твоето дете трябва да се чувства захвърлено и изоставено. По-скоро имам чувството, че ти усещаш така нещата. Ако нямаш доверие на хората, на които оставяш детето си всеки ден или имаш някакви по-специални изисквания, които не могат да бъдат изпълнени, по-добре се откажи от услугите на въпросната градина.

Нямам намерение да споря. Аз описах по-горе как преминават при мене тези 2-3 часа, за действията на някоя си баба не мога да отговарям, нито пък на някоя госпожа, която и е трудно да се заиграе с децата, за да се разкара бабата. Ако на някой му е достатъчно учителката да му каже "яло, спало, слушало" - чудесно - за мене не е. Предпочитам сама да погледам и да видя какво и как се случва. А не после след една година да ми казва детето "Ти знаеш ли, че аз по цял ден плачех" за същия този период, за който аз съм знаела, че е яло, спало и слушало.

Pasinet, защо да не си заведе детето час или два по-рано, ако знае, че това ще помогне на адаптацията му? Ако знае, че няма да се налага да го оставя ревяща, разстроено? Защо не погледнем малко по-далеч от това, което сме свикнали да чуваме "Ще пореве и ще свикне"? То и на бой се свиква...

Dame, напротив - именно от тебе и от мене зависи да се въведе такава практика. Ако никой не я търси, ако всички я смятат за ненужна и излишна - няма как да дойде - сегашната ситуация е явно угодна и на двете страни. Децата да му мислят. Ще свикнат.

И грешиш - не става въпрос за мене и моите 'специални' изисквания. Наясно съм каква част от тях мога да получа и каква не, за останалите търся начини да помогна на детето си. В случая говоря чисто теоретично, въз основа на наблюденията ми от не една градина и не едно дете.

Maria.St-напълно съм съгласна с теб
Само да имаше повечко така мислещи майки
Но съм те чела и в други теми и ми отвори очите за доста неща(конфликтите и болести и т.н-ти си знаеш) 

Защото за моето дете знам, че това няма да помогне на адаптацията му. Само ще иска още и още да стоя. Ако на някое друго помага, нямам против , ако майката иска да стои и 2 часа.

По отношение на "яло, спало, слушало" и за мен не е достатъчно, но съм пробвала следобедите да се крия да гледам понякога, защото ако той ме види изобщо няма шанс да стои все едно мен ме няма. А мен не ме топли неговото поведение в мое присъствие, а в мое отсъствие. Това няма как да разбера. Приемам на доверие.

Също съм съгласна.

Аз самата имам желание сутрин като заведа детето в градината да остана малко с него, да го успокоя, да му покажа, че няма нищо страшно и мама знае къде го оставя. Да му покажа, че общувам с другите майки и деца и това е правилно - нали ние сме тези които учем децата си да общуват.

Винаги съм мразела сутрешното изтръгване на детето от ръцете ми и продължителният му рев. И обяснението вечер, че е било много добре, защото "всичко си е изяло".  Това ли е най-важното нещо на света, или просто нямат какво друго да кажат на родителите?

И понеже някой попита за доверието в градината - аз специално нямам никакво доверие на лелките в държавната ясла. Самата дума ясла определя начина по който се отнасят към децата ни. За тези, които не знаят яслата е място, където слагат храна за животните, обикновено овце и кози, докато ги държат затворени в кошарата.

Това е нещото, което биха искали да кажат. А могат да кажат и направят много други по-удачни неща. Само че, за да ги направят, трябва първо ние-родителите, да предприемем правилните стъпки.
Нищо хубаво даром не идва.

И стига вече с това "Щом не ви харесва, сменете градината". Това да не е стока някаква, щом не ни харесва един производител, да си купуваме от друг.

Не мога да се съглася, че щом на детето не му харесва на едно място, то аз трябва да измислям комбинации и да му търся друго място. Смятам, че всеки трябва да си върши работата както трябва. Ако от мен изискват много на работното ми място, то и аз изисквам много от другите, които са се нагърбили да работят.

Мартини, много ти благодаря за думите       Наистина. Не мога да ти опиша какви чувства ме обземат след часовете, които съм откраднала от децата, съпруга или работодателя си, и съм висяла пред пс-то, за да прочета как някой ми се отяжда или ми обяснява, че съм ненормална...

Извинявам се на авторката за лиричното отклонение. И за да не съм съвсем извън темата, май пропуснах да кажа, че и аз не съм от мълчащите родители. В общи линии действам в следната последователност - разговор с учителка / директорка, ако няма ефект, казвам на родителската (с нужната доза деликатност, разбира се), ако усетя, че другите са на друга вълна или темата просто не ги вълнува, следва спасяване поединично (обикновено пак чрез разговор с учител/директор за намиране на компромис, приемлив и за двете страни).