Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора

София

Мнения: 2 750
Възможно ли е такова чудо-разделени родители, но живеещи в едно жилище, отглеждащи заедно децата си?

Нека тези, които са го преживели, споделят  Praynig

П.С. Не знам дали темата ми е точно за тук, но вие сте преживели раздялата, така че смятам, че ще сте по-компетентни  Hug
Цитирай

София

Мнения: 578
 Имам познат,който е разведен с жена си,но вече 3-4 години живеят в общото си жилище и не са казали още на децата си.Много ми е странно такова съжителство,защото обикновено невъзможното съжителство води до развод,ама...шарен свят...
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Незнам какво очакваш да ти кажа..живях така в последната 1 година..
Но те и предните няколко не бяха особено "съвместни"..
Свиква се..ако нямате особени проблеми или "дрягзи" и сте "преглътнали" чувството за собственост един спрямо друг.. Ако можеш да заспиваш без се "ослушваш" и да си винаги усмихната..Значи няма да имаш проблем с това..))
Цитирай

София

Мнения: 2 750
да, странно е.  Rolling Eyes то цялата ни ситуация е толкова странна и сложна...но като срещу себе си имам стена, няма как да разрешим проблемчетата си, които се трупат и вече се превърнаха в проблемище..., водещи до раздяла  Rolling Eyes а срещу мен продължава да стои стена с железни порти (визирам мъжа си).

не мога да взема никакво решение...
затова се чудя дали това би могло да е поне временно решение, най-вече заради по-голямото дете, понеже то разбира.
голяма бъркотия  Rolling Eyes
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Ако правилно виждам -"голямото" още няма 5 г..?
Е, едва ли ще е толкова трудно..
П.с - защо не може да го обсъдите с мъжа си?
Цитирай

София

Мнения: 54
Така живяхме две години /една докато течеше бракоразводното дело и още почти година след това/. Тези са най-кошмарните години в живота ми. Ако имаш избор, не се спирай на този вариант. Аз лично нямах никакъв личен живот и пространство - по всяко време можеше някой /дори без да знам кой има ключ от апартамента/ да влиза и да рови в нещата ми, заварвах непознати лица "вкъщи" и т.н. като капак бяхме две домакинства съответно с два хладилника. Синът ми /на 5 години/ винаги питаше защо в къщите, където ходим на гости нямат два хладилника мъжът и жената и кога ще си купят. Когато се счупи "семейната" ни прахосмукачка, познай кой трябваше да купи нова ... /не мога да оставя детето на непочистено и да мета килим, нали? Бившия просто си я ползваше след това, сякаш си е негова/. Юридически има разделение на стаите, но бившия си влизаше в "моята стая" и си вземаше каквото му трябва. Мога още да разказвам, но вече искам да забравя всичко това. Не го пожелавам никому. А децата бързо се приспособяват.
Цитирай

София

Мнения: 2 750
П.с - защо не може да го обсъдите с мъжа си?
ПОСТОЯННО се опитвам. ПОСТОЯННО!
Винаги е един безкраен монолог, в който той само мълчи и накрая изтърсва нещо в опит да се заяде, аз побеснявам и всичко приключва. На другия ден се държи все едно нищо не е било  Shocked Ужасно странен характер. Така е било винаги.
Имаше един момент на проблясък, в който участваше в разговорите и толкова.

Днес водихме тежък "разговор" - нито дума не обелва. Дори и с ченгел не мога да ги извадя.

Е, не мога така вече...Не че имаме кой знае какви безбожни проблеми, но както вече казах малкото се трупа и вече е МНОГО голямо  Shocked
Винаги съм мислела, че ако в брака участват двамата, нещата ще са по-лесни.
В нашия участвам само аз.
Трудно е да се обяснят 10 години с две думи  Confused
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
А споделяла ли си наистина намеренията си?
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
мен ме окриля това 10 години
и твоят гняв сега...една средродилна депресия да не те друса? не те обвинявам или да се заяждам, но си мисля, че брак от 10г, при положение, че първото дете е родено значително по-късно и второто - още толкова - ми не се крепи на неразбиране и проблеми
още повече ти самата като с "накрещя" тук - спомена, че проблеми ако трябва да бъдем честни - няма...
я седни и преосмисли нещата
идеален брак и мъж няма
но след като 10г си била ок и дори имаш второ дете от този мъж - което със сигурност не е случайност - ако беше с акъла с който си сега - че не го търпиш - щеше да махнеш бебето
та мисълта ми е - всичко изглежда наред до сега когато ти идва нанагорно и вече нямаш сърец да носиш....
почини си и помисли и тогава решавай
успех мен ми се струва че има хляб в брака ви - просто ти си изнервна, а жената е тази дето изнася обикновено брака на гърба си...
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Аз изкарах година така. Започна се със сериозен разговор и точно определяне на правата и задълженията на "общото домакинство" докато е такова. Стъпка втора - всеки си имаше отделна стая и добре, че можехме да си го позволим. Стъпка трета - всеки придоби собствен личен живот, който да не интересува другия...не казвам, че е лесно или приятно!
Доста тежка година беше...и винаги имаше надежда да се върнем назад и да се обединим, но не се получи... Имаше си и една положителна страна - винаги когато исках да изляза, можех да го направя след предварителна договорка и БНД гледаше малката. Тогава като че излизах най-много...като останах сама значително разредих забавленията, просто приятелките ми идваха на гости...ама това е друга тема!
Цитирай

София

Мнения: 2 750
А споделяла ли си наистина намеренията си?
Да, но той никога не ме взима насериозно.  Rolling Eyes С добро, с лошо от моя страна...-затваря се в себе си и пуска железата пред м/у нас  Shocked

catnadeen , понеже съвсем в кратки слова писах-недописах, не е станало съвсем ясно  Embarassed Rolling Eyes От 10 години сме заедно, от 6 имаме брак. От 10 години, исках да кажа, той реагира на проблемите ни по еднакъв начин - с мълчание.
Имали сме сътресения във връзката, в брака...при това сериозни; преодолявали сме ги някак или по-скоро сме ги подминавали. Но от около повече от 2 години (може би) сътресенията стават още по-сериозни. Идват, подминаваме ги с надежда за по-добро, уж. А май става по-зле. За мен причината е, че няма човек с/у мен, с който да може да се ГОВОРИ  Rolling Eyes
Не е като да нямаме проблеми, просто не ми се нищат и не мога да ги опиша с две думи. Много сме несъвместими, много. Неговите реакции предивзвикват у мен най-лошото поведение и обратно. Трудно е да се обясни.
Продължаваме напред само защото все още, въпреки всичко, се обичаме  Rolling Eyes
затова се появи и второто дете. Не знам дали е грешка, след като вече е родено, да е живо и здраво, не мога да го коментирам това.

Вчера категорично му заявих, че се разделяме. За 1ви път ме взе насериозно. И направо се разпадна пред очите ми. Всичко в него угасна. Тогава разбрах, че наистина много ме обича.
Дадохме си отново шанс, обичам го, детето го обича, но не знам докога ще успеем и дали ще успеем.
знам, идеално няма, но поне да е търпимо (се надявам)  Rolling Eyes
Май доста объркано го написах  newsm78
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Вчера категорично му заявих, че се разделяме. За 1ви път ме взе насериозно. И направо се разпадна пред очите ми. Всичко в него угасна.

Охх..незнам..не мога да давам съвети в случая..
Тези "сценки" ги гледах почти всяка година и затова и аз доста години се задържах..
Истината е-че ако обичаш и причиняваш на другия подобни терзания (въпреки, че открито е отправил "зов" за помощ) - за мен е всчико друго, но не и любов..Може да е навик, дълбоко и искрено приятелство дори, уважение и тн..Но не и да не се вслушва..
Цитирай

София

Мнения: 2 750
Вчера категорично му заявих, че се разделяме. За 1ви път ме взе насериозно. И направо се разпадна пред очите ми. Всичко в него угасна.

Охх..незнам..не мога да давам съвети в случая..
Тези "сценки" ги гледах почти всяка година и затова и аз доста години се задържах..
Истината е-че ако обичаш и причиняваш на другия подобни терзания (въпреки, че открито е отправил "зов" за помощ) - за мен е всчико друго, но не и любов..Може да е навик, дълбоко и искрено приятелство дори, уважение и тн..Но не и да не се вслушва..

и аз не знам.
има доза истина. че е любов, любов е, макар може би да изглежда друго, разказано по този начин.

тези "сцеки" наистина не трябва да се случват. явно съм го ударила и аз по течението.  Rolling Eyes
кой знае...
объркано ми е, нормално,и сигурно ставам досадна.... Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 1 334
kalli, характерът ми е такъв, че не бих могла да гледам мъжа когото съм обичала как се разхожда безразличен около мен или пък как ме ядосва и да усещам как губя себе си.  Confused
За мен нещата са крайни, защото от опит съм разбрала, че е по-добре (ако може да се нарече така) "ужасен край, отколкото ужас без край".  #Cussing out
До преди няколко години мога кажа, че се определях като жена с характер, но в последно време с голямо огорчение забелязах, че съм започнала да се променям и съм се превърнала в жената-компромис и никак не се харесах. Проблемите в семейството ни са сериозни и след многократни скандали и разговори взех решение да се разделя с мъжа си.
Но съм на мнение, че преди да се предприеме каквато и да е крачка е хубаво човек да е убеден в действията си за да не съжалява след време ... 
 Blush Отнесох се, извинявай!
Цитирай

София

Мнения: 2 750
kalli, характерът ми е такъв, че не бих могла да гледам мъжа когото съм обичала как се разхожда безразличен около мен или пък как ме ядосва и да усещам как губя себе си.  Confused
За мен нещата са крайни, защото от опит съм разбрала, че е по-добре (ако може да се нарече така) "ужасен край, отколкото ужас без край".  #Cussing out
До преди няколко години мога кажа, че се определях като жена с характер, но в последно време с голямо огорчение забелязах, че съм започнала да се променям и съм се превърнала в жената-компромис и никак не се харесах. Проблемите в семейството ни са сериозни и след многократни скандали и разговори взех решение да се разделя с мъжа си.
Но съм на мнение, че преди да се предприеме каквато и да е крачка е хубаво човек да е убеден в действията си за да не съжалява след време ... 
 Blush Отнесох се, извинявай!

Съветът ти много се доближава до моите размисли в/у нещата.  Hug
Явно още не съм крайно убедена и ще полагам още старания.
Той пък е крайно убеден, че ме обича и трябва да сме заедно, надявам се и той да полага усилия...Пък каквото-такова  Rolling Eyes

Благодаря на всички  Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора