Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

София, Банишора

Мнения: 559
Имам наблюдения към такива деца и се моля моето да не е злоядо.
Най-пресния пример е племеницата ми. Тя е на 3 години и нищо не харесва. Всеки път яде на сила  Sad Предполагам, че нещо със захранването не е било както трябва. Като беше по-малка, за да хапне повече всички покрай нея се правеха на маймуни, даваха се играчки и т.н. Сега яденето става само със мнооого молби. "Хайде Криси яж...Криси глътна ли? Готова ли си?" Тая дума "хайде" се повтаря по 100 пъти (без да преувеличавам) на хранене!
Чета тук - там, че детето не би стояло гладно. Но при нея нещата не стоят точно така. Тя стои гладна, ако никой не й настоява. До следващото ядене вече е много гладна и хапва точно 3 залъка и до там  ooooh! Или малко салата и спира. Детето на 3 години тежи около 13 кг. Сега тръгна на детска. Там няма кой да се занимава така с нея и отслабна много  Sad Разболя се естествено и за един месец пи два пъти антибиотик. За мен това е кошмар.
От скоро почнах да закранвам моето момче, но хич не му харесва. Мръщи се, стиска устни, даже има позиви за повръщане  Sick
Питам се дали ме чака подобен кошмар?
Цитирай


Мнения: 7 171
Аз съм на мнение, че от глада по-велика сила няма! Naughty
Колкото и да е инато едно бебе/дете, едва ли би могло да удържи на глад Peace, а ако се насилва, е мн по-вероятно да се навлекат др проблеми...омраза към този който настоява на детето да яде Confused
Аз не съм насилвала сина ни-колкото реши толкова.
В мом е към 12кг-на 2г и почти 11мес е. Разболявал се е само от вирусни-4-5 на бр до момента.
Мисля си че стреса е повлиял на Криси, не това, че на градината никой не тича след нея.. Confused
Цитирай

Стая № 6

Мнения: 502
     Не трябва да имаш такава нагласа предварително,че детето ти може да стане злоядо. Напротив,колкото по-позитивна си в мисленето по този въпрос и колкото повече се вслушваш в детето си,толкова нещата ще са по-добре.
    Имаме си много добра педиатърка,и друг път съм я хвалила. На въпросите ми,защо дъщеря ми расте слабичка и няма голям апетит само се усмихва и казва-защото това си е тя,нейният организъм,нейните нужди. Важно е детето да е жизнено,здраво,килограмите никога не са решаващи. И каза още нещо-че точно тези слабички момиченца стават после на-големите хубавици. newsm10
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 691
Дете с дете не си приличат, така че трудно мога да се осмеля да ти давам съвети. Все пак ще ти кажа моите основни ръководни принципи още от началото на захранването:
1. Детето не се насилва - ако покаже най-малкото нежелание или неудоволствие от храната, веднага спираш (пък ако ще и на първата лъжичка да е).
2. Детето се изчаква да прояви интерес към храната и желание да опита - когато стане, тогава. Захранването не е състезание.
3. Никога, ама никога не се правят опити детето да се разсейва с приказки, играчки, телевизия или разни маймунщини, за да се заплесне и да отвори устата. Яде се само съзнателно, с внимание и желание. Ако не - детето напуска масата! или където там го храниш... но това е следващият ми принцип:
4. Храненето става само на масата от чиния/купичка, а не където и да било другаде от бурканче/пластмасова кутия или каквото и да било друго. По възможност, на масата и друг да се храни, т.е. детето не се дели от семейството и храненето му не се превръща в специална процедура.
Като цяло това спазвах и още го спазвам... в резултат детето ми не е от най-ящните или поне не е лакомник, но в момента, в който огладнее, сам ме води в кухнята и си иска храна, а в момента, в който се нахрани, става от масата и никаква сила не е в състояние да го накара да се тъпче допълнително. Яде сам с лъжичка и виличка от доста време (е, цапа се, но го прави с желание).
Цитирай

София, Младост 4

Мнения: 8 614
  Аз уж бях злояда като малка, в първи клас бях 15 кг и то дълго време, май няколко години. Положението се оправи, когато пораснах и спряха да ме преследват, изведнъж започнах да ям почти всичко и именно по толкова от колкото имам нужда.
  Абсолютно съм убедена, че освен ако няма някакъв здравословен проблем, човек няма да се остави да умре от глад, а когато човек е гладен всичко е вкусно.
  От личния опит и нагласа захраних малките много близко до това което е описала мата космата. Отдална ги оставям сами да ядат, никога не съм ги гонила с лъжичка, а ако огладнеят те сами си искат. Съответно гледам по възмоност да има само храни, които бих желала да ям, така че като огладнеят да хапнат от тях. За справка малките са родени по 2,5 кг, на годинка бяха едва 7,5 кг, а сега на 2,2 г бяха 10,5 кг. До годинка бяха почти основно на кърма, като след това постепенно увеличиха сами твърдата храна и намалиха кърменията. Но никога не съм ги насилвала, не съм се притеснявала или ядосвала колко са яли и не са боледували сериозно. Това за мен е най-важното, да изпитват удоволствие от храната и те и аз да сме спокойни и да не се тъпчат с боклуци само и само да хапнат нещо.
Цитирай

Банско

Мнения: 2 829
Хайде и аз да пиша по темата- за да подкрепя мненията на Мата Космата и Айла. И аз като дете бях набедена за злояда и имам много ярък спомен как все ме карат да ям още малко, а аз просто се чудех как е възможно човек да яде още когато просто не е галден!
Затова избрах за сина си Педагогическото захранване и го оставих сам да преценява кога и колко да яде. Никога не съм знаела колко изяжда, затова и сега казвам много приблизително Smile
Малкия беше на кърма до почти 6 месеца. Захраних го малко по-рано отколкото исках, защото успяваше много, много ясно да покаже че иска да опита от нашата храна. Общо взето или трябваше да го захраня, или да се крием от него докато ядем или да реве и да вика "аааа" протягайки ръце по време на цялото хранене (номера със залъгване с играчка не минаваше, той знаеше какво иска!) До годинката изяждаше не повече от 2-3 чаени лъжички твърда храна на ден, към година и половина започна да хапва прилични количества твърда храна, май някъде около година и 9 месеца кърменето беше намаляло и постепенно сам си замести храненията. Отби се към 2 г.
Но пък, моят син вирвеше от по-едрите-на 6 м. беше 8 кг и 800 гр. на годинка беше към 11.5 кг, на 18 м. беше към 12.5, а на 2 г.-около 13 кг.
Иначе е много здрав, за последен път е пил лекарства към 6 месеца (защото тогава още слушах педиатърката и не смеех много да споря с нея) аз се старая да е в контакт със всеки възможен вирус (нарочно го събирам с деца) и той обикновено ги прихваща и ги изкарва много леко и без никакви лекарства (тече му носа няколко дни).

В заключение ще кажа, че много често децата просто отговарят на очакванията на родителите си. Ако ти като майка очакваш че детето ти ще е злоядо или инато, или трудно и ревливо- детето усеща тази ти нагласа и веднага я оправдава Smile Опитай да се настроиш позитивно, а не всеки път когато детето се намръщи на някое ядене да си казваш "ето, знаех си, злояд е, сега трябва да яде!"
Цитирай

Карлово

Мнения: 4 021
Мата космата, копирах си правилата ти, да ги препращам на новоизлюпени майки мои приятелки, точно това е и моето виждане относно храненето, за авторското право ще се разберем, надявам се Very Happy
Дъщеря ми "беше" злояда, докато ми писна да слушам всички около мен, колко грама и кога трябва да изяжда. Затова със синът знаех какво да правя. Спирах в момента, в който дадеш знак, че не иска. Дори да е на първата лъжица, както казва Мата. Един месец след началото на захранването имах най-ядящото дете на света. Дори лигавник не ползвам, той си държи устата отворена и аз само пълня, пълня.  35 Ако сравня обаче какво количество изяжда спрямо други деца на неговата възраст, сигурно ще е 1/3. Но за мен сега е важно да яде с удоволствие.
Моментът с подканянето действа точно наобратно. Когато свеки е у нас/тя живее на долния етаж и често ни гостува/, има досадния навик да подканя дори и възрастните. Ами и на мен като ми каже три пъти "Хапвай си" и на мен ми се отщява. Дъщеря ми вече си хапва добре, но когато започне някой да и натяква "ЯЖ" и тя спира да яде.
Цитирай

София

Мнения: 5 399
Аз не съм била злояда като малка, но минах през този кошмар с малкия бръм.  Confused Това беше най-ужасния период от майчинството ми, в който побърках и себе си, и детето си. Абсолютно ненужна драма, породена от постоянното присъствие на ящни деца, които след като си излапваха собствената манджа, посягаха към тази на Каби.  ooooh! Оттам следваше и ненужното сравнение между децата.

Това, което mata_kosmata е написала е много ценно. Аз за съжаление го осъзнах след като стигнах до задънена улица и потърсих подкрепата в момичетата от ПЗ. След като спрях да го насилвам да се храни, да чакам от него увеличение на порциона, да го занимавам с ключове и маймунщини, нещата лека-полека се обърнаха в обща полза.

Има периоди, в които Каби се храни много добре и дори "не мога да го изхраня", има и такива, в които се муси и отказва всичко освен плодове. Не мога да скрия, че умирам от удоволствие да го гледам когато яде и когато е позитивно настроен към процеса, и съответно - случва се все още вътрешно да се гърча когато протестира. Напоследък реших да приложа моя си тактика, която, мисля, е достатъчно голям да разбере - стане ли от масата, яденето приключва до следващото хранене. Почне ли да ми примрънква да яде, му напомням правилото и след няколко минути вече му предлагам само плод. Засега няма ефект, но горкото дете има рогата майка.  Mr. Green


... В заключение ще кажа, че много често децата просто отговарят на очакванията на родителите си. Ако ти като майка очакваш че детето ти ще е злоядо или инато, или трудно и ревливо- детето усеща тази ти нагласа и веднага я оправдава Smile Опитай да се настроиш позитивно, а не всеки път когато детето се намръщи на някое ядене да си казваш "ето, знаех си, злояд е, сега трябва да яде!"

Подкрепям!  Peace   bouquet
Цитирай

София, Банишора

Мнения: 559
Ох, наистина ме успокоихте! (не вярвах  Mr. Green )
Точно заради сравненията между децата и това колко трябва да ядът съм се шашнала. В отчетната тема повечето са захранени и харесват почти всичко. Хапват с удоволствие по цели бурканчета, а Алекс както вече споменах се мръщи още на първата лъжичка.
Аз опитах да го захраня още преди месец. Преди това бях убедена, че ще го захранвам след като навърши 6, защото е на кърма и няма да бързам, но според мен беше готов по-рано.
Също като при yanast, много иска да опитва от нашата храна. Като му дам нещо от масата си умира от кеф  Smile
Благодаря ви, за съветите и споделения опит! Наистина ми помогнахте!   bouquet
Цитирай

В. Търново

Мнения: 873
едни мои приятели хранят 3-годишното си дете така:той го разнася из къщата:"ето го бойлерчето!а виж сега пералнята",тя тика с лъжицата в устата.със същия успех детето би могло да им каже"ще ям,само ако ми правите шоу Twisted Evil
моята дящеря спря да бъде "злояда",когато аз спрях да мисля кога и по колко яде.от този и период остана само омразата към лигавниците-тя свързваше слаганео на лигавник с яденето и започваше да пищи още прдеи първата лъжица.сега се преобличаме след всяко хранене,но пък хапва,когато е гладна и си личи,че това и харесва Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 166
И моят син не изяжда много големи количества в сравнение с другите деца, но яде с удоволствие. Дори се кара ако понякога не успявам да разбера кога да престана да гохраня.

Въпреки всичко според мен злояди деца има. Или поне такива, които обичат много малко неща за ядене. Дъщеря ми беше от тях. И аз съм се опитвала да се съобразявам с това. Но има и деца (аз познавам две такива), които са оставяни 3 дни само на вода (защото само това са искали) с цел да не се насилват и да ядат от това, което им се предлага или съответно от това, което има на масата.
Цитирай

Германия

Мнения: 1 584
Моята е на 2г и 3м и не е от най-дебелите - 12-13kg е. Винаги е вървяла слаба и жилава, въпреки че след (късното) захранването ядеше добре - каши, пюрета, попара, грис по-късно...Сега е голям зор яденето - особено вечер, когато сме всички на масата. Прилагам правилата на мата космата общо взето. Обаче едно се питам - вие и тук съветвате да си поискат сами храна - какво давате тогава? Тя иска почти всичко което види - плодове, зеленцуци яде много, което е добре, сирене, кашкавал..не са вредни уж неща - ама така с тия междинни яденета, не се ли разваля пак следващото "голямо" ядене - обяд или вечеря и проблема си остава Thinking
Цитирай

София

Мнения: 384
Една от любимите истории на свекърва ми е колко злояд е бил моят мъж и какви циркове са правили, за да го нахранят. Това започнало още от третия месец и продължило докъм 2-3 години. Задължително в "спектакъла" участвали трима души. Нейната свекърва се преобличала, свекърът се подавал отвън през прозореца, за да го разсейва, а тя в това време чакала да се залиса и му мушкала в устата лъжицата. Същата работа била и с брат му. Същата работа била и с неговата дъщеря преди 13 години. За нея това са мили спомени и често разказва какви театрални постановки им организирали, за да лапнат 2-3 лъжички. За мен тази тактика е дълбоко погрешна и гарантирано произвежда злояди деца. Не послушах нито един от съветите й относно захранването и синът ми е абсолютна противоположност - има голям апетит, казва "ам-ам" на всяка лъжичка. Захраних го на 6 месеца. На тази възраст мога да кажа, че си беше абсолютно готов. Не го насилвам да яде неща, които не харесва (като попарата и повечето плодови пюрета). Не му правя никакви циркове. Още като види, че се запътваме към столчето за хранене, започва да се радва, защото си знае какво следва.
Реакцията на свекървата, като го види как си похапва е: "Бреей, голям късмет извади с това дете. Нашите всички бяха злояди".
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 134
Обаче едно се питам - вие и тук съветвате да си поискат сами храна - какво давате тогава? Тя иска почти всичко което види - плодове, зеленцуци яде много, което е добре, сирене, кашкавал..не са вредни уж неща - ама така с тия междинни яденета, не се ли разваля пак следващото "голямо" ядене - обяд или вечеря и проблема си остава Thinking
След като непрекъснато тръбим, че е изключително полезно количеството храна, които човек приема за един ден да се разпредели в повече от три хранения /например в пет, шест или повече/, не виждам причина да не приемем констатацията за вярна и по отношение на дребчовците. Не мисля, че един плод например може да "развали" следващото хранене, дори напротив - повечето диетолози препоръчват плодовете да се ядат около половин час преди основното хранене, за да могат да се разградят и да се усвоят добре от организма.
По повод на коментираните по-горе принципи на захранването - в библиотеката има една прекрасна статия, която съм разпечатала с големи букви за нашата баба и продължавам да разпращам на всички приятелки, които захранват.  Smile
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=196516.0
Цитирай

Германия

Мнения: 1 584
След като непрекъснато тръбим, че е изключително полезно количеството храна, които човек приема за един ден да се разпредели в повече от три хранения /например в пет, шест или повече/, не виждам причина да не приемем констатацията за вярна и по отношение на дребчовците. Не мисля, че един плод например може да "развали" следващото хранене, дори напротив - повечето диетолози препоръчват плодовете да се ядат около половин час преди основното хранене, за да могат да се разградят и да се усвоят добре от организма.

Съжалявам ако съм се изразила неточно- аз не съм против даването на плодове или разпределянето на няколко порции, но при нас тия "подръпвания" явно идват повече. (следобедна закуска беше кисело мляко и малини. След това около 18ч - кашкавал) Съответно "вечерята" беше само малко салата от зеле, с която се лигави сигурно 30 мин ...Като я взема - следва рев, че иска да яде. Като сложа чинията - почват пак лиготиите. Яде сама - ама пак - боцка миниатюрно парче, "дъвче" мнооого дълго и тн ...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора