Безумия на/преживени с мъжте ви

  • 72 238
  • 309
  •   1
Отговори
  • Мнения: 262
Извинявам се за профанското заглавие, вероятно идващо от думата "безумия" - като на вестник, с цел привличане на публика.

Ще ли разкажете случки, в които вие и половинките сте пряки или косвени, волни или неволни участници?

Който намира "безумието" за твърде интимна тема е свободен да не взема участие по темата. (Не намирам точната дума, може би, с която да  го формулирам - нека се разбира всичко, излизащо извън рамките на всекидневието).

И нека почна аз, една нагледна илюстрация.

Прибираме се ние с Б., вече ми е убягнало от съзнанието от къде, и в къщи - нито капка вода.
И Б. казва - О, аз съм много мръсен, не мога да си легна в бели чаршафи. Айде да ме водиш на чешмите пред банята (централната, Софийската) да ме изкъпеш.
Аз - О, как ще те водя! Абсурд! Не съм ли аз също толкова мръсна? Виж как ще си легна.
Той - Една женичка не може да се измърси никога толкова, колкото един мъж! (След години,  цитирайки му въпросната му фразичка, ме гледа в ступор:"Аз съм казал такова нещо?!"
И виждам вече как Б. си постила неопрен да спи на пода. Тогава му казвам на майтап - Е, добре, дай да те водя да те къпя на банята.  А той го възприема на сериозно, целия просиява и почва да си стяга багажа за къпане.
След еди колко си минути вървим по нощната София той напред, аз, като арабска жена - отзад, с две торби в ръце - всички принадлежности за къпане, като почнеш от шампоан, балсам (за едносантиметровата му коса) до голяма кърпа...
Тогава чешмите бяха още в две редици в градинката пред банята, клякам аз накрая на едната редица отгоре на чешмата, Б. - дибидюс по пишка, поливам го със синята ни купа от тая топла вода... Изкъпа си се съвсем хубаво. Дотук добре, ама не бяхме предвидили, че там водата няма система за оттичане, и на края Б. се оказа заобиколен от метър и половина в радиус сапунена пяна...
Таман беше успял да се загърне с кърпата, и гледам двойка полицаи се появяват откъм гърба му - Какво правите тука бе? Оная вечер гонИхме едни цигани, сега вас ли?! И аз в Младост нямам топла вода...
Б., за защита, каза единствено, с категоричен тон - Да, но ние нямаме НИКАКВА!

Та това ми е първия разказ, от този момент нататък мисля за Б. като за моя принц с граховото зърно...

Обещавам, ако и вие разказвате разни, втория да бъде по-сериозен, и необясним, и по-страшничък. Като сценарий за късометражен филм. Всъщност не съм го споделяла с  никого от близките, става за споделяне само с далечните.


# 1
  • Мнения: 216
ние си нямаме изцепки (за сега), но е интересна тема и ще я следя, доста смешна ще е ...

# 2
  • Мнения: 1 813
Аз ще чакам Belle Fleure да разкаже от предната седмица случките с нейния мъж. Има няколко култови просто.  ooooh!

# 3
  • Мнения: 35 891
много от нещата, преди да ги преживеем, са ми изглеждали леко безумни
след това - съвсем нормални, за това не мога да се сетя за нещо конкретно

# 4
  • Мнения: 3 703
 Първата ми заплата, бъдещия съпруг-безработен от 2 месеца, финансовата криза-страшна, пет лева нацяло не сме виждали от месец. Срещаме се в една градинка, сядаме на пейка и аз, неописуемо гордо, вадя 130 лв. на десетачки и му ги връчвам. Засегнала съм му обаче мъжкото достойнство и незабавно ми ги бута обратно:" Аз нямам нужда от твойте пари!". Така ли, ми и аз, то щастието не е в парите, нали! Боричкаме се известно време в стил "вземи ги ти", накрая мъжО хваща банкнотите, къса ги на две и ги хвърля на тревата. Стоим около минута, като омагьосани, не мърдаме, не дишаме...и като повя един нежен ветрец, като скочихме да ги събираме пустите пари...едва не се изтрепахме, не знам как не ги докъсахме. Mr. Green
 Не знам дали беше безумно, но със сигурност не беше умно, половин месец лепихме десетачки и пазарувахме в различни магазини. Crazy

# 5
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Още гаджета ще ходим към квартирата му. Чакаме рейс 9 на Ректората. Идва, спира, хората почват да слизат...изведнъж някаква мома с цялата си тежест се приземява върху мен, почвам да се възмущавам публично качвайки се в рейса. Оказа се, че била джебчийка и ровила в мрежичката на някакъв дядо. Половината рейс обяви мен за съучастничка, а любимия бил сводника ми. Иди обяснявай, че нямаш сестра...  ooooh!

# 6
  • Мнения: 1 733
Geo Nadidn, много ми хареса историята ти Simple Smile А и така си я описала, че си я представих живо и още се смея Simple Smile

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Чак за безумие не се сещам, но темата изглежда да бъде интересна, бих я следила с  удоволствие, особено при описание на такива случки с къпането на мъжа Simple Smile

# 8
  • Мнения: 3 703
Daniele,мерси, на мен още ми е смешно, а минаха 16 г. оттогава.
Sedada , чакаме следващия разказ!  newsm20

# 9
  • Мнения: 2 379
Ами например забавно беше, когато в Истанбул се загубихме из едни супер забутани и супер отдале4ени махали4ки и спряхме един местен 4овек, за да попитаме за някаква посока. А този взе, 4е извади един около 30 сантиметров нож и запо4на бавно и небрежно да се по4есва с върха на ножа по ръката. Laughing Ние и двамата се облещихме и замръзнахме. Освен това искам да добавя, 4е мъжът ми е италианец и подобни Балкано-Ориенталски жестове за него са още по-непонятни и животозастрашаващи, отколкото дори и за мен. После се оказа, 4е явно 4овекът има навик така да си помага на концентрацията, когато разсъждава Laughing и все пак успя да ни упъти. Wink

# 10
  • Мнения: 2 161
Не е точно безумие от негова страна,но ме изненада с вълнението си тогава.Отиваме в Метро,но е в началото на зимата и е студено.Аз съм с анцуг,нямам яке,защото сме с кола,нямам пари,нямам телефон.Влизаме в Метро и по средата се скарахме и аз го оставам без обяснение и излизам навън.Излиза той след известно време,но виждам,че е с една торбичка,значи нищо повече не е купувал,само е платил и се оглежда.Аз точно щях да отида при него,но си казвам:оглеждай се,оглеждай се,сега ще видиш...И си стоя скрита по нататъка от входа.Той е много висока и се забелязва,обаче след известно време спрях да го виждам.И изведнъж се сетих,че има за какво да се притеснявам,защото живеем в другия край на града,до морето.В паниката си тръгвам пеша,излизам от метро,минават коли покрай мен,Метро вече затваря.Просто трябваше да отида и да застана до колата.Но нещо вътре ме кара да продължавам да се инатя.И така,излизам от метро,тръгвам нагоре към гловния път,завалява студен дъжд.И нито едно такси не спира.Така вървя до Петлешев,но този район ми е непознат.Чакам,чакам,чакам на една спирка такси,а вече започва и да духа.Умирам от студ с този анцуг и нищо отдолу,дори тениска нямах.Накрая насреща се задава едно такси,аз махам,а човека казва,че се прибира вече.Незнам как съм го погледнала,но направи обратен завой и ме взе в моята посока.Пред кооперацията,понеже и ключ нямам,звъня и с глас като котка мяукам,да слезе мъжът ми да плати таксито.И си казвам,че ей сега ще има страхотен скандал.Обаче той слиза,мята една банкнотана човека,не си взема рестото,направо ме грабва на ръце и в асансьора.Ама аз колкото и да съм зле,чувствам,че направо сърцето му ще изкочи,и целият трепери.Влизаме,децата облещени:мамо,мамо,носят топла вода,махат ми маратонките,чорапите,ама аз на шушулка.С такъв страх ме гледаше иказва:никога,никога не прави така.А той ме търсил пред метро,обаче аз нали тръгнах и по пътя не е осветено и аз по-навътре вървях от платното и после в тази тъпа спирка се наврях...нямаше как да се намерим.Ама така го изплаших!Направо целият се тресеше.Накрая аз трябваше да го успокоявам.Ако бях се забавила още малко,щял да ходи в полицията.Ужас.

# 11
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Божичко, Седада! Заради теб изкарах горещо мляко през носа - нека ти тежи на съвестта.  Joy Joy Joy
Как не съм се сетила да изкъпя дона, не знам.  Laughing
Сетих се за нашата покупка на килим.
Килимът.
Бяхме още гаджета и тъкмо бяхме заживели заедно в една чудна, нова кооперация на райско място. Всичко хубаво, но в хола нямахме килим (и още неща, но нейсе  Laughing). Взех аз един солиден хонорар и рекох: "Така и така, да купим туй-онуй, но най-вече килим!".
Някъде бях чула, че на Околовръстното имало магазин за килими, избор голям. И тръгваме ний по Околовръстното в един есенен съботен ден. Колата дали беше на монтьор, имаше ли такава, не помня. Качихме се на един раздрънкан автобус и по- едно време аз съзирам Ботаническата градина. Я да разгледаме първо градината, много е красиво. Слизаме, разглеждаме градината и на заминаване дори си купихме цветя два броя в саксии. Нали се обзавеждаме?
И понеже сме много интелигентни и двамата, решаваме да продължим пеша - няма начин магазинът да не е някъде наблизо.
Тръгваме ние със саксийките пеша край Околовръстното. Вървим, вървим - няма магазин. А то есен, кал - ужас! Колите минават и ни пръскат не закачливо, ми направо злобно. Пак с кал.
Най-после виждаме прословутия магазин. Да влезем, ама ни е срам - междувременно сме пораснали с по един метър (подметки от кал), опръскани и мърляви, че и саксийки носим.  Joy Трихме се, търкахме, влязохме. Избрахме килим, навиха ни го и гордият дон го нарами. Аз вървя след него със саксийките.
Излизаме пак на шосето, за да хванем такси. Няма такси! Висяхме, висяхме - с рейс ще се приберем. И тръгваме към спирка. Обаче спирката за наше удобство никаква я няма.
Вървим ние с дона по едни калища, по едни ливади (не тучни, а обратното). Той носи килима на рамо, аз ситня зад него с... ъх, саксийките. Само три циганчета ни трябваха още, за колорит. По едно време се присъедини и едно куче.
В крайна сметка, прибрахме се - нито килимът бе загубен, нито саксийките.  bowuu
Миналата година изхвърлихме прословутия килим със сълзи на очи.  hahaha
П.П. Ще ви спестя историята как аз и донът решихме да си сложим кисело зеле (ние семейство ли сме, или какво! Mr. Green) и обикаляхме Бояна за подходящия овален камък.  hahaha

# 12
  • София
  • Мнения: 1 783
Въх, че те едно и две ли са....

Лятото преди две години. Той е в командировка, в петък се прибира, в събота заминаваме за Родопите, където вече са децата с родителите ми. Там се предвижда да празнувам рожден ден, ще присъстват доста хора. След това направо поемаме към Крапец. Четвъртък е, отивам да закупя приблизително 6-7 килограма пържоли и прилежно ги замразявам. Също така две малки тортички в кутии и....
Петък сутрин е, изпрала съм всичко, което може да се изпере, но продължавама да пера, зер три седмици няма да ни има, за Крапец трябват модни тоалети. Простирам, прибирам, гладя, пак простирам. Обаждане "Пиленце, днес няма да се прибера, ще се прибера утре, в неделя заминаваме", "мхмпф, добре", изсумтявам аз. Продължавам да водя борба с бъдещия багаж. Обаждане "Пиленце, купи си билет за рейса заПазарджик за около пет часа, аз ще те чакам, ще спим тук и после заминаваме направо", "ъъъъъъъъъмхпфхффффф, добре", изсумтявам аз. Обаждам се на брат ми, да ми помогне за носенето на багажа и, о, радост, той ще пътува следобед към морето и ще ме закара до Пазарджик. Обаждам се на пиленцето, което нарежда да го чакам на магистралния Макдоналдс, той ще пристигне там в 6.
Натъпквам в един сак оразмерен по Ноевия ковчег, всичкия багаж, плюс още неизсъхналото пране, 6-7-те килограма замразени пържоли и двете тортички, обличам се изцяло в бяло, със сандали на ток, ми не съм виждала пиленцето десетина дни, да съм хубава, и бивам закарана на магистралата. Защо брат ми прави такива физиономии като вдига сака?? Аз съм вече на мястото на срещата, сакът е стоварен от посинелия ми брат до мен, купувам си лате макиато, тъмни цайси 212 играят ролята на диадема за буйната ми грива и се подготвям за срещата с любовта.
Брат ми с неохота  и невярващ, че някой ще дойде ме оставя, аз го успокоявам.
17. 30 часа: "Милоооооооооо, аз съм тука вече  Flutter". "Ааъаъааъаъ, аз съм тука на един връх край Хасково, след три часа съм при теб!", аз  Shocked Thinking Crossing Arms Whistling ooooh! Tired
18 часа: "Сестра ми, дойде ли мъж ти?", "Аааааааа, да да , пътуваме вече Outta Joint"
Пуша, пуша, говоря по телефона, говоря по телефона, пуша. Срещу мен е един часовник, чиито стрелки се движат мнооооооооооооооого бавно. Защо, по дяволите сложих книгите за четене най-отдолу??? Не смея дори да ида да се изпикая, зер ще ми свие някой пържолите и прането....
20 часа " Пиленце, след малко слизаме от вр. Аида и тръгваме към теб", "Милооооооооооо, Макдоналдса го затварят в 23.30 Cry"
Стрелките на часовника отсреща се въртят на обратно, пазарджиклии се прибраха, пътниците са разредиха, офффффф, слава Богу, изпикавам се и си купувам още едно лате макиато. Пуша, пуша, гледам часовника. Наистина се въртят на обратно, но вече е
23 часа: Персоналът започва да прибира масите и да ме гледа съчувствено.
23,15 часа: започвам с подритвания, побутвания и примъквания да придвижвам сака с пържолите, прането и тортичките към ТИРаджийското заведение 20 метра по нататък. Срещу мен върви тъжна и самотна девойка и с плачлив глас пита работи ли Макдоналдс. Е, поне не съм само аз...
Сядам на дървената маса, купувам си кафе с вкус на прегорели какалашки и се приготвям за кръгова отбрана, аз съм в бяло, а багажът ми скъпоценен. Спират ТИР-ове и автобуси, никой не ми обръща внимание, леко съм разочарована, сякаш Crossing Arms...
Напред е магистралата, по която рядко минават коли и аз мога да позная джипа на мъжа си. но го няма.
00 часа:Изведнъж откъм насрещното се появява познат силует, с леко къси развяващи се крачоли на работния гащеризон, и прескача мантинелата. Уморено го прегръщам, той не е виновен, работата му е такава. Обаче,
 барбар със сака, токчетата ми, белите ми дрехи, трябва да пресечем магистралата, да прескочим мантинелата и да отидем при колата отсреща. Вече нямам сили да реагирам адекватно,. Достатъчно беше, мъж ми да вдигне сака.
Стигаме до джипа. Натоварваме се. Колегата му ми съчувства за преживяното и.........започва да кара на заден по магистралата, за да спестим 15-ина минути от връщане и обръщане. Кара на заден около 2 км. Молех се утре да мога да видя децата си...... Видях ги.
Има и още от тази одисея, но стана много дълго.
Фактът, че за тези часове не ми излезе късметът с никой на магистралата и до днес е спихва самочувствието ми.

Последна редакция: ср, 29 окт 2008, 12:23 от Имелда Маркос

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 423
Ще разровя 20-годишните спомени с него и ако излезе нещо много безумно, ще го споделя.

Но пък с удоволствие ще чета за сега вашите  Laughing

# 14
  • Мнения: 2 379
Фактът, че за тези часове не ми излезе късметът с никой на магистралата и до днес е спихва самочувствието ми.

Финалът е умопомра4аваЩ. Joy

Оба4е все пак цялата тази история оставя едно такова 4увство на 4овъркаЩо лЮбопитство и незадоволеност у 4итателя, понеже не казваШ какво стана с пържолите! Ставаха ли за ядене и ядохте ли ги? Laughing

Общи условия

Активация на акаунт