Дайте ми основание да не се разведе човек

ако мъжът не пие и не те бие, а имате дете/деца, не се развеждай, децата имат нужда и от двамата
Горката жена, ако живее с мъжа си, само защото не я бие... Направо е за бой  Е, това на шега, разбира се.

Смятам, че донякъде е така, но...само донякъде.
Ако имаш дете от един мъж, и той "горе-долу" е 4овек, трябва да сте заедно заради детето. Естествено, ако те малтретира или нещата са съвсем нетърпими- развод и край. Имаш право на избор.
За да имаш 2 деца, нещата придобиват друг аспект. Мъжа трябва да е работен, чо4евен, всеотдаен, добър...

Разбира се има и отвратителни мъже, заради който съществува тази тема. По-добре без баща в слу4ая.
Това е моето некопетентно мнение, така стоят нещата според мен.
По-опитните мами ще кажат по-то4но.

единственото основание са децата; но няма универсална формула- всичко е до човек, до мироглед, до психическа нагласа, до конкретните обстоятелства;
аз за себе си знам, че бих опитала всичко, за да не се разведа, защото децата на каквато и да са възраст трудно го понасят. Но пък и да живееш с човек, който не обичаш и/или който не те обича е мъчение и за теб и за детето.
Най- добрия вариант е, когато и ти и партньорът ти съумеете да намерите начин с цената на компромиси да запазите семейството. И то здраво семейство- децата да не са свидетели на караници и разправии, сцени на ревност или неуважение.

Имам една леля. Напусна мъжа си, когато децата и бяха съответно на 10 и 15 години. Имаше си причини и то основателни. Докато се разправяха кой крив кой прав изкараха всичките си "мръсни ризи" пред децата. След три години се върна в семейството си, защото и двете й деца страдаха от депресия и натвориха какви ли не глупости. Все си мисля, че ако още в началото беше поговорила с мъжа си можеха да намерят компромисен вариант, в който и двамата да са доволни. В крайна сметка пак стигнаха до него- сега всеки има свой живот в свободното си време и общ семеен живот, където благополучието на децата им е най- важно, но по трудния начин.

@malina_m
А какви са ти основанията да се развеждаш?

може да дадем аргументи "за" само ако знем твоите "против" 

както и да е - аз не съм на мнение, че жертвайки два живота и възможността им за щастие ще създадеш едно/или повече щастливи деца! малкия чувствая когато съм разстроена въпреки, че аз го прикривам, а е само бебе... представяш ли си като порасне? а лошия пример /напр. на разбито семейство, на примиряване, на живот без любов а по сметка/ си е лош пример и по-добре без какъвто и да е пример!

Няма универсален отговор на този въпрос! Във всеки случай твърдението, че си заслужава един брак да се запаза САМО заради децата не е правилно. Казвам ти го на базата на година и нещо личен опит Мъжът ми не пиеше и не ме биеше, но така успяхме да психираме детето, че до ден днеше (вече 3 години) не мога да потуша последствията

Всичко зависи от ценностната ти система и от това как разбираш семейството.
Когато аз казах на мои познати мами че сме се разделили с мъжа ми те всички бяха много изненадани "защото отстрани изглежда, че сме перфекното семейство". Когато им казах причината за раздялата чух следното : "ехееее, че то при мен това си е всекидневие, даже и по-зле, ама какво да правя търпя го, нямам друг избор"
Човек винаги има избор, както и винаги може да намери оправдание за постъпката и решението си.
Някои казват в името на детето съм с него/нея а други точно обратното

Panther, трудно, дълго, скучно, а и сложно ще е да описвам. Различия в психологията, типовете характери и т.н., които тежат особено, когато човек се чувства неподкрепен и извървяващ пътя си сам. На практика всеки го извървява сам, но човек има нужда да види някакво отражение на мечтите, целите, разбиранията си... предполагам, на всички е ясно това усещане за баланс, без което е трудно да се реализира каквото и да е в живота.

Е бедна ти е фантазията колко добре те разбирам!!!!!!!!!!!
Само дето при нас това дето си го написала имаше и съответното продължение. Очуждихме се един от друг, той си намери друга и в крайна сметка ни изгони
И всички останаха безкрайно изненадани, защото отстрани нещата наистина изглеждаха наред

вярно е  . Даже им се възхищавахме за чудно-хармоничните взаимоотношения, а то каква била работата 

Благодаря ви. Да, знам, че всеки взема решенията сам - исках да видя развитието на други подобни случаи...

Наблюдавам мъжът си от години и те уверявам, че неговата житейска философия води до страхотни резултати и много уравновесен живот(само дето аз нищо не съм закачила от нея за толкова години)...Та той просто си седи на брега на реката и чака да види какво ще му донесе течението.... е понякога проявява волско търпение обаче накрая винаги е възнаграден. Ако нямаш сериозни, наистина сериозни причини да искаш да си прекъснеш брака, аз бих казал да не бързаш.
Успех

Децата често пъти служат като оправдание за непрекратяване някакво изчерпано от съдържание съжителство,но според мен причината е в страха да се вземе  решението за раздяла. Ако една връзка не ти дава нищо и не се страхуваш да се пребориш с бъдещето без настоящата си половинка , няма причини агонията да продължава. Много е трудно да се вземе това решение,още по-трудно да се оповести публично. Следват едни самообвинения , едно чувство за вина...Много,много е трудно. Ако имаш смелостта да го направиш и да си понесеш и негативите - дерзай. живота е пълен с изненади и много от тях са хубави.