Дайте ми основание да не се разведе човек

ако мъжът не пие и не те бие, а имате дете/деца, не се развеждай, децата имат нужда и от двамата
Горката жена, ако живее с мъжа си, само защото не я бие... Направо е за бой  Е, това на шега, разбира се.

единственото основание са децата; но няма универсална формула- всичко е до човек, до мироглед, до психическа нагласа, до конкретните обстоятелства;
аз за себе си знам, че бих опитала всичко, за да не се разведа, защото децата на каквато и да са възраст трудно го понасят. Но пък и да живееш с човек, който не обичаш и/или който не те обича е мъчение и за теб и за детето.
Най- добрия вариант е, когато и ти и партньорът ти съумеете да намерите начин с цената на компромиси да запазите семейството. И то здраво семейство- децата да не са свидетели на караници и разправии, сцени на ревност или неуважение.

Имам една леля. Напусна мъжа си, когато децата и бяха съответно на 10 и 15 години. Имаше си причини и то основателни. Докато се разправяха кой крив кой прав изкараха всичките си "мръсни ризи" пред децата. След три години се върна в семейството си, защото и двете й деца страдаха от депресия и натвориха какви ли не глупости. Все си мисля, че ако още в началото беше поговорила с мъжа си можеха да намерят компромисен вариант, в който и двамата да са доволни. В крайна сметка пак стигнаха до него- сега всеки има свой живот в свободното си време и общ семеен живот, където благополучието на децата им е най- важно, но по трудния начин.

може да дадем аргументи "за" само ако знем твоите "против" 

както и да е - аз не съм на мнение, че жертвайки два живота и възможността им за щастие ще създадеш едно/или повече щастливи деца! малкия чувствая когато съм разстроена въпреки, че аз го прикривам, а е само бебе... представяш ли си като порасне? а лошия пример /напр. на разбито семейство, на примиряване, на живот без любов а по сметка/ си е лош пример и по-добре без какъвто и да е пример!

Всичко зависи от ценностната ти система и от това как разбираш семейството.
Когато аз казах на мои познати мами че сме се разделили с мъжа ми те всички бяха много изненадани "защото отстрани изглежда, че сме перфекното семейство". Когато им казах причината за раздялата чух следното : "ехееее, че то при мен това си е всекидневие, даже и по-зле, ама какво да правя търпя го, нямам друг избор"
Човек винаги има избор, както и винаги може да намери оправдание за постъпката и решението си.
Някои казват в името на детето съм с него/нея а други точно обратното

Е бедна ти е фантазията колко добре те разбирам!!!!!!!!!!!
Само дето при нас това дето си го написала имаше и съответното продължение. Очуждихме се един от друг, той си намери друга и в крайна сметка ни изгони
И всички останаха безкрайно изненадани, защото отстрани нещата наистина изглеждаха наред

Наблюдавам мъжът си от години и те уверявам, че неговата житейска философия води до страхотни резултати и много уравновесен живот(само дето аз нищо не съм закачила от нея за толкова години)...Та той просто си седи на брега на реката и чака да види какво ще му донесе течението.... е понякога проявява волско търпение обаче накрая винаги е възнаграден. Ако нямаш сериозни, наистина сериозни причини да искаш да си прекъснеш брака, аз бих казал да не бързаш.
Успех