Нека духа, нека вее - с усмивки МАРТенчето ще ни грее!

Здравейте, и аз чета, но по-рядко пиша!
Емма спи без възглавница, а и съм чувала, че е по-добре и не мисля да слагам, има една в леглото си, но тя си я прегръща.
Лека нощ на всички!

Привет от мен!
Ние вече сме в Норвегия.Имам нет,но трудно е връзването,добре че мъж ми разбира,та се вързахме към някаква връзка от стаята!И чак днес си видях пиленцето,че и те нямаха Нет.
Студ и сняг е при мен!Онзи ден като дойдохме беше -8 вечерта!Имаше сняг,но се постопи,за да си сменим гумите на колата!
Муцуна,ние го имахме същия проблем с хапането,удрянето.Хапеше почти до кръв.Но лошото е,че дядо й й позволява и не прави забележки,а търпи.И тя си го хапе.НО баща й я ухапа няколко пъти когато тя го хапе.ЯВНО и нея си я боли,та така я отучихме да хапе.Но ината си е инат и си прави щуротиите пак.Блъска,дърпа,къса.В магазините като сме пазарували,на касата жените са се възмущавали какво невъзпитано дете имаме и всичко дърпа....,като иска нещо,докато не го получи не мирясва!  Аз си я пошляпвам по ръце,по дупе,дори и по бузите съм я шляпвала,но не разбира,и не разбира от дума.След малко отива и пак си прави нейното.И кофти е,че сега като е с нашите,пак ще я научат да си прави каквото иска и после пак нови уроци с нас! Не знам какво да те посъветвам,но напълно те разбирам и съчувствам!

Флоранс,Гено и Петърчо са били страхотни ХЕЛОУИНЧЕТА!Танче,на последната ти снимка,Гено прилича на ИВАН,А ПЕТЪРЧО има повече твоята физиономия!Много са сладки двамата!Къде ги открихте тези жестоки костюмчета!Върха са!И агънцето на Флоранс също!
Относно двуезичието при децата,ще ви споделя в Мароко какво дете на българи срещнахме.То беше на 5 години,ходеше на градина.Говореше перфектен френски,и български еднакво.Дори майка му и баща му са го питали за някои думи на френски,които те не разбират.До един момент казваха родителите му,че много е преплитал езиците.Говорел е на двата едновременно,но след това се е осъзнало детето,че едното е БЪЛГАРСКИ,другото френски и ги е разграничило.Изключително любознателно и умно дете!Възпитано,като му кажеш нещо,изпълнява.....дете мечта!

Мини,безпроблемна бременност до края,и се радвай мноооого сега на Стефи,че после ще е повече внимание за малкото човече!Но предполагам,че кака Стефи ще е помощничка! Мислили ли сте за име на малката принцеса?Или може би не искаш да споделяш предварително!Стефания като име много ми харесва!

Зайо,стискам палци да сте здрави и много щастливи в ГЕРМАНИЯ!Имай вяра и всичко ще се нареди!И на работата ще те харесат,сигурна съм!

Добро утро

По едно кафенце от мен днес-да е спорен и приятен денят ви. 

И лека закусчица от мен, че само кафенце не е добре за стомахчето!

Хубав ден на всички и дано скоро да се вдигне мъглата!

Ето моята сутрешна хрумка за заглавие:
Може да е влажно и мъгливо, по-важно е, че МАРТенчето е игриво!

Напоследък само аз предлагам заглавия и вече започвам да се притеснявам, неудобно ми е ... даже няколко пъти не съм писала какво ми е дошло на ум, за да не ставам досадна.

оо, Лили, ама ние на теб разчитаме, който си го има- си го има /таланта де/   
Мери  радваме се, че писа, успешно турне
Зайко- успех и лесна адаптация в новата среда
аз да се похваля, снощи бяхме в майкини да "отпразнуваме" 10 години откакто оперираха баба ми от рак /на дебелото черво/, много сме щастливи че преодоляхме тогава това, изискваше много грижи, много търпение, много сълзи и нерви, но важното е, че има за какво
за съжаление леля не можа да се спаси от тази коварна болест 

mini_79, благодаря ти за комплиментите!
Това, което пишеш е страхотно. Браво за победата над тази гадна болест. Знам какво е. Моята баба почина от рак на стомаха за няма и три месеца. Беше в много напреднал стадий и с много разсейки. Успокоявам се, че поне не се измъчи много. До края казваше, че нищо не я боли (явно не е бил засегнат нерв). Извинявайте за мрачното отклонение, но нямаше как да не се сетя ...
Хубав ден на всички, пълен само с ведри мисли, добро настроение и весели случки! 


Съжалявам 

Съншайн, благодаря, че сподели (става ми по- спокойно, когато знам, че има и други като моя зверунгел)
Зайко, аз май бая съм изпуснала, чак сега разбирам за смяната на "климата" . Живи и здрави бъдете и много късмет !
Мини, Господ здраве да дава на баба ти още дълги години !
Мила, съжалявам за твоята баба . Моят баща почина от рак няма и 2 месеца преди да забременея с Ал.

И като стана дума за Ал - тази сутрин мноооого плака, става все по- зле, а само като се сетя как се радвах първите два дни . Още с качването в колата май знаеше къде ще го водим, а като видя сградата на ОДЗ-то ... не ми се говори. Къса ми се сърцето. Пуснах няколко сълзи, но се сдържах. Не знам колко още ще понесе лесноранимата ми душа

Муци, ще мине сигурно и това ще преживеете, няма начин
и сега специално за Амели, прочетох в един друг форум следните мисли и искам да й ги подаря, сигурна съм че чете при нас и се надявам да й харесат

Научих..., че трябва да сме благодарни,
че Господ не ни дава всичко, което поискаме.

Научих..., че парите не ти купуват класа.

Научих..., че онези малки неща, които се случват всеки ден,
правят живота толкова вълнуващ.

Научих..., че под всяка твърда черупка се крие някой,
който иска да бъде ценен и обичан.

Научих..., че възможностите, никога не се пропиляват.
Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал.

Научих..., че ако таиш горчивина, Щастието ще отиде другаде.

Научих..., че бих дал всичко да можех да кажа на онези,
които обичам, че ги обичам още.

Научих..., че любовта, а не времето лекува всички рани.

Добро утро 
Ние днес с моето голямо момче ще си изкараме да се надяваме един приятен ден  Той днес и утре е във ваканция /само за първолаците/ и сме си вкъщи. Мисля сега да излизаме да се разходим, да го почерпя нещо и така. Времето е доста противно, но се надявам да си изкараме добре.
Мини, моята баба също я оперираха от рак на дебелото черво. Вече 5 години минаха оттогава и да ни е жива и здрава още неможем да я спрем да се разправя с двора на село. Все по-трудно й е заради годинките, но не се отказва, на едно място неможе да стои  Дядо ми пък /съпругът й/ е починал от рак на стомаха, месец след като съм се родила  Всички казват, че е бил разкошен човек, за съжаление го познавам само от снимки. Коварна и за жалост често срещана болест 
Хубав ден въпреки гадното време на всички 

Муцуна, много е тежко да губим близки хора заради тази гадна болест. Децата, обаче, са голяма утеха и много добре лекуват такива болки.
Знам какво ти е с Ал. Мен треска ме тресе като си помисля какво ще става от понеделник. Забелязала съм, обаче, че точно когато си мислим, че положението никога няма да се оправи, то ни изненадва и ненадейно рязко се подобрява. Полежавам ни го по-скоро това подобрение. 
Спирам вече, че почнах много глупости да говоря 

Мини, трябва по-често да си пускаме и препрочитаме тези мисли. Полезни са за всички ни. Пуснах една сълза, докато четях (а и предвид предишните разговори), ама съм си такава - ревла и много сантиментална.
poohcho, дано изкарате прекрасен ден с твоето голямо момче - първолаче.   

Добро утро момичета!!!
Дано днешният ден успее да ви зареди само с приятни мисли,хубави емоции и КЪШ на лошите спомени и преживявания.

Ето една смехория  на която попаднах ...ама направо случайно Няма как да не ви направя съпричастни...ей така за малко усмивки Пък и малко по различно звучи от иначе изисканите рими ,които струят от нашите"редици".

Пък и щото Мила  пуснала сълзичка-ето тъпничка за"анти-сълзичка"

Днес се ударих в шкафа и реших да ти драсна 2-3 лафа.
Исках да ти пиша, че главата ти издиша,
че имаш похотка на смазана котка
 и усмивка на спукана мивка.
 И че си ангел небесен от кенефа изнесен.
Тежиш ми на сърцето, като свиня на шосето.
Обичам те страстно, магаре прекрасно
П.П.Забранява се да се ползва като честитка на собствения мъжЖЖЖ
По късно/ако не сте ме отлюспили заради току що написаната тъпничко/ще се включа по актуалните бебешки теми  

daninka, благодаря ти! С риск и аз да бъда "забранена" не мога да се сдържа да не пусна едно стихотворение, чиито автор не ми е известен. Голяма простотия е, но е написано с класа:

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по-добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...

Не бях аз   

В рамките на 15 минути успяхте да ме натъжите и да ме развеселите.
Да са живи и здрави всички преборили се с коварната болест.Възхищавам им се.За това трябват много сили и вяра.Нашата къща както съм писала също е опарена от нея и дълбока в себе си доста се страхувам, но и вярвам в силата на положителното мислене и нагласа.
Зайо, радвам се,че така добре преминава адаптирането ви в Германия.Аз съм убедена, че и ти ще се справиш с работата и ще те харесат.
Мини, много красиви и силни думи.Дано наистина намерят място в сърцето не само на Амели, но и на всички, които имат нужда да ги чуят.
Муци, дай време на Ал.Ще видиш,че постепено нещата ще се подредят.Мити в началото не плачеше, но пък беше много тъжен.Искаше да го нося и не се отделяше от мен, а и самият той изглеждаше много стресиран, ноооо... това само първите две седмици.Ела го виж сега.Все едно от как се е родил все там е седял.
Я да ви издам една тайна.Ми то и на моето момче любимата му играчка е една детска количка.Просто няма оправия.Все с нея и я влачим навсякъде.Даде му я една съседка от нейните деца.От количката всъщност е останал само скелета, но той не се отказва.Дори въпросната съседка за Димитровден му  купи нова  /да не се излагал с онази / ама той си иска старата.
Преди малко разгледах снимките.Малката Мони е голям бонбон.