Накратко:женени сме от почти 9 год., имаме син на 8 год.и дъщеря на 1г.и 2 месеца.Съпругът ми ми каза, че събота и неделя той няма да ми бъде детегледачка на мен.Да си викам майка ми да ми помага.При нас няма такова нещо като семейни разходки.И през седмицата и през почивните дни излизам сама с децата.Той е най-често на компютъра или пред ТВ.В резултат на тези му думи не му говоря от неделя.Той прави някакви бегли опити, но не си и помисля да ми се извини или да говорим поне.Мисля си, че децата са си наши, не на майка ми, и той трябва да се включи по-активно в грижите за тях.Права ли съм или нещо бъркам?
- Публикувана: 30 окт. 2008, 11:53 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2008, 11:43 ч.
Каза ми...
Ти децата от къщата на майка си ли си ги взела? Или той активно е участвал в създаването им?
И той теб ли ще детегледа, или общите Ви деца?
Май господинчото има нужда да бъде викната майка му, за да го обгрижва, защото видимо (изхождайки от написаното от теб) не е дорасъл за родител.
Децата имат нужда да им посвещават грижи и време и двамата им родители и е хувабо благоверният ти да започне за отделя време за децата си.
Извинение не ти трябва. Трябват дела. В полза на време и грижи за дечицата.
И той теб ли ще детегледа, или общите Ви деца?
Май господинчото има нужда да бъде викната майка му, за да го обгрижва, защото видимо (изхождайки от написаното от теб) не е дорасъл за родител.
Децата имат нужда да им посвещават грижи и време и двамата им родители и е хувабо благоверният ти да започне за отделя време за децата си.
Извинение не ти трябва. Трябват дела. В полза на време и грижи за дечицата.
Преди не беше такъв ...
Значи има някаква причина, хората не се променят изведнъж.
И аз мисля като теб.
Грижите за възпитанието и отглеждането са задължение на двамата.
Казано с две думи:
- през деня ти работиш като детегледачка, той - неговата си професия
- след работа: всеки си поема неговата попловина от задълженията по деца и домакинство
Просто всеки свиква на по-лесното и удобното, в случая жяната да се занимава с децата нон-стоп, таткото - когато прояви желание. Общи деца - общи грижи! 
Labrador ,обикновено мъжете бъркат,като си мислят ,че щом носят парите в къщи,нищо друго не е тяхно задължение.
Децата да не би да вървят с чеиза?!И си ги е донесла заедно с дрехите и обувките...???
Много "обичам " такива арогантни простаци /да ме извини авторката за обидната дума,но.../, дето мислят,че целия свят им е длъжен...Познавам 2-3 такива,ей,по-големи боклуци светът не е срещал.
ricare , много си права и да се сърдиш,и да изискваш.Аз лично бих му изкарала през носа съботно-неделните почивки.
Децата да не би да вървят с чеиза?!И си ги е донесла заедно с дрехите и обувките...???
Много "обичам " такива арогантни простаци /да ме извини авторката за обидната дума,но.../, дето мислят,че целия свят им е длъжен...Познавам 2-3 такива,ей,по-големи боклуци светът не е срещал.
ricare , много си права и да се сърдиш,и да изискваш.Аз лично бих му изкарала през носа съботно-неделните почивки.
не си го изкарва на децата, да е писала някъде че ги тормози например? или че през седмицата не помага?
Ако аз съм дете, ще искам да бъда с баща си и майка си в събота/неделя, ако той каже пред мен на майка ми "Няма да се занимавам с тях, да не съм им детегледачка" и седне да си гледа телевизия или иде на бира с приятели, определено ще ме заболи и ще бъда много нещастно дете.
Може и да има някакъв проблем, но да си го решава с майката, това няма нищо общо със задълженията му към децата.
През седмицата е още по-зле.Прибира се в 18,30 винаги изморен, гладен.Слушам лекцията за задръстванията, изморителната му работа и т.н.Освен това 2 дни в седмицата ходи на курсове по Английски и се прибира след 21ч.
За него е достатъчно, че носи парите вкъщи.
Проблемът настана, когато поисках и аз малко почивка.Ако се примирявам и мълча сме идеалното семейство.
За него е достатъчно, че носи парите вкъщи.
Проблемът настана, когато поисках и аз малко почивка.Ако се примирявам и мълча сме идеалното семейство.
Няма лошо човек да има нужда от лично време.
Единственото лошо тук е, че на разходките с децата и на времето, прекарано с тях се гледа като на неприятно задължение.
Би трябвало да е удоволствие и радост, а не да се превръща в досада, която да се прехвърля от единия родител на другия.
Имате сериозен проблем, макар повечето вероятно да не споделят това мое мнение.
Единственото лошо тук е, че на разходките с децата и на времето, прекарано с тях се гледа като на неприятно задължение.
Би трябвало да е удоволствие и радост, а не да се превръща в досада, която да се прехвърля от единия родител на другия.
Имате сериозен проблем, макар повечето вероятно да не споделят това мое мнение.
А защо не опиташ директно да му представиш нещата в прав текст: еди кога си излизам за еди колко си часа. Да се оправя както реши. Много са ми интересни такива взаимоотношения, в които единия е "длъжен" да гледа децата и куп други неща. Аз не бих се съгласила. В къщи никога не е имало такова нещо, независимо кой колко пари носи (в повечето случаи неговите са повече, но е имало и обратно положение).
Между другото промяната не може да настъпи ей така изведнъж. Явно наистина има нещо друго, Лабрадор е прав.
Между другото промяната не може да настъпи ей така изведнъж. Явно наистина има нещо друго, Лабрадор е прав.