Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора
Здравейте момичета,
Реших да пиша като гост, защото вече писах в Дом и семейство за това което ми се случи, но имам някакво вътрешно усещане че май не съм за там  и не искам да ми четат писанията. Накратко след бурна ученическа любов, прераснала в брак и дете след 20години заедно разбрах, че моят мъж в последните няколко години не е бил само мой. Разбрах го по-доста гаден начин – отидох да се направя профилактични изследвания за планирана бременност, защото той винаги е искал второ дете, а аз така и не бях почуствала сигурността да му го дам за тези години, но както и да е реших се, защото отношенията ни бяха доста поохладнели и си мислех че това би могло да ги оправи донякъде. Както и да е, за моя изненада се оказах с чпв инфекция, в последствие и бактериална /все предавани по полов път/ и така след няколко месеца викове, обвинения – знаете го репертоара предполагам, преди около месец ми каза, че е имал връзка 3 години, но я бил прекратил, защото искали от него неща, който не можел да даде. Шокът ми беше толкова голям и толкова неочакван, че спрях да се храня, да спя, исках да избягам от всички и от всичко, имам чуството че само работатата ми ме крепи. Явно обаче силата на волята си казва своето, защото ето няма и месец вече и аз отново се изправям – винаги съм била силна, май даже прекалено силна – потърсих помощ от психолог, от най-близките ми колеги, които ме подкрепиха, от родителите му, които толкова се шокираха, че даже ме питаха с кой акъл съм още с него след това. Не съм му даже ядосана, по-скоро ме е яд на него, че разби всичко в което вярвах, и напоследък си мисля, защо съм в крайна сметка с него – аз го издържам, аз се грижа за всичко, дадох му всичко каквото можех, а какво получих – само болка. Как разбрахте че е време за раздяла – това искам да ви попитам. Дали все още сме заедно по навик, има ли любов и какво следва от тук нататък. След 20 години заедно ме е страх да бъда сама, да се събудя сама, но ако всичко е било илюзия, заслужава ли си болката да спиш до някой, който в крайна сметка се оказва че не си познавал. Просто като го погледна не виждам този, когото обичах и мисля, че никога няма да го видя. Задавам си въпроса, защо въобще е с мене, ако не е бил щастлив и е търсил щастието си другаде, защото му е по-удобно или защото плаща данък обществено мнение. Е аз не се страхувам вече – просто и аз искам да бъде щастлива и се съмнявам, че ще простя, просто това което се случи е в разрез с всичките ми принципи за добро и лошо. Знам че няма рецепта за щастие, но ако можете да ме посъветвате нещо ще ви бъда благодарна.
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
заслужава ли си болката да спиш до някой, който в крайна сметка се оказва че не си познавал.

Мисля, че вече си взела решение. Защо ти трябва и кому е нужно одобрение?
Гадно е, боли и дълго време ще е така.. Но минава..
Ти ще си решиш, дали си струва да  "преглътнеш"..
Аз не бих могла..
(п.с - не това, че е имал любовница..а това, че ме е изложил на риск заради това..
баси! не ползват ли предпазни средтва/ и според мен не е само една..)
Цитирай
По мои изчисления си около 38 год.нали (+ /–2 -3)
36-38 ми се струва една идеална възраст за ново начало..За нов дом ,за нови приятели.
Казваш ,че имаш 20-год. брак .Значи детето ти е вече голямо и скоро ще поеме по своя път.Ето още една стъпка към свободата ,която не си имала-личната свобода. (казвам не си имала лична свобода,понеже смятам,че докато децата ни са малки ние сме длъжни да ги поставяме на първа позиция) 20-години ти си била вярна и любяща съпруга -от познатата картинка..работа,домакинстване, семейни почивки сегиз -тогиз,отговорности ,проблеми ,грижи с подрастващото дете.компромиси с "благоверния"
Аз съм твърде млада още-но съм била свидел на не един и два такива брака-зародени от първата ученическа любов,затова си позволявам да коментирам.
И ти в твоя подреден живот ...усещайки индикациите ,които ти подсказват ,че има нужда от освежаващ душ вашият брак-се решаваш на второ дете...И тогава се сгромолясва всичко.
Сега ти питаш...дали любовта е навик....Ми да,след описаната от теб и "иронизираната " от мен картинка-ДА ...твоята любов е навик.
Въпросът е ДАЛИ МОЖЕШ ДА ПРОСТИШ.Дали УВАЖАВАШ съпруга си.Изневярата е много болезнена част от една връзка...И на мен са ми изневерявали..но пак казвам аз съм все още много млада..и при мен ставаше дума за връзка на 3 години,а не на 17-20...
Разликата е огромна.
Но както ти казах,че 40 е страхотна възраст за ново начало,така те питам заслужава ли си?
Ако ти си семеен човек,обичащ сигурността и домашният уют-махни с ръка и прости,...
Помисли...ТОЙ Е ПРЕКРАТИЛ ВРЪЗКАТА,защото СА ИЗИСКВАЛИ ТВЪРДЕ МНОГО  от него...
какво са изисквали ..СЕКС??? не ,не мисля ,че е секс...Изисквали са брак или поне съжителство...А щом за него това е твърде много,то значи,че той е неспособен да го даде,понеже чувства и иска САМО ЕДНО СЕМЕЙСТВО-това с ТЕБ
Защо ти е признал....от страх? Или може би от вина...може би е искал прошка...разкаял се е.
Успокой се.Станалото е станало.Помисли какви са ти приоритетите...И се опитай да сложиш ред в желанията си.
Разделите и разводите се изживяват-може би....Но заслужава ли си.ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ???
Казваш ,не виждаш "онзи в който си се влюбила"Ми че и аз не виждам онзи , който се влюбих (макар че втората ми връзка е на само три години).
Може би прекият ми съвет е да се разделите за месец...без да се чувате ...ако можете да си го позволите...Така ще усетиш понае какъв ще е животът ти без него.
Аз се разделих с БНД-понеже той ме малтретираше психически...не исках детето ми да расте във нездрава среда.Аз сложих последната точка две години след раздялата ни,когато той се довлече на колене пред вратата ми ,за да иска прошка.Но фактическата раздяла е провокира той като изчезна безследно .с малката си любовница,след раждането на синът ми...
Аз затова съм самотна майка...Понеже таткото не се интересува от детето си...Сравнявай ,ако ще ти помогне!
 Hug Hug Hug Hug Hug Hug
Цитирай
Благодаря на тези, които отговориха, но честно да си кажа очаквах да сте малко повече - свободни жени без комплекси и които не се страхуват от нищо, но каквото и да е.
Аз съм по-малка само на  33 /не че е малко де/ и съм заедно с този човек от 13 годишна, като 8 години гаджета и останалите до сега семейство, така че не съм съвсем за изхвърляне. Да, напълно осъзнавам, че си е в къщи заради мене и детето, което обожава, но май това не ми стига вече. Просто не това искам - някой в къщи и на всяка цена - та бил той какъвто и да е. Позабравила съм вече какво е личната свобода - толкова време се съобразявах той какво иска, че не знам аз вече коя съм. Защо да го правя, когато може би щастието е нещо просто, в смисъл без страхове, без съмнения, та даже и с цената на това да останеш сам. Загубих тотално самоуважението си в страх, че не съм харесвана, че не съм желана, че не съм обичана и когато ми каза че има връзка някак си просто ми олекна, колкото и да е странно това, но чак сега осъзнавам че това е защото винаги от това съм се страхувала и просто явно, когато го научих и разбрах че най-големия страх се е сбъднал, почуствах някакъв вид облекчение, че няма вече просто от какво да се притеснявам, облекчение че съм на дъното и от тук нататък мога да продължа както и когато поискам.
Цитирай
от 13 годишнаа ooooh!
Божеее,ето защо са тези чуденки в страхове в животът ти?
Виж няма възраст,в която някой да е изхвърляне....
Но искам да се извиня,ако съм те засегнала  bouquet
Все пак помисли струва ли си....
А от друга страна ...ако и той е бил от 13 год. с теб -това обяснява изневерите му...Които са може би чиста форма на любопитство.
Помисли да си дадете тайм аут...Интервал в който да преосмислите живота си и отношенията..  bouquet
Цитирай
И още нещо-
сега по задълбочено прочетох поста ти.
Ми ти наистина си ощетена...Ти имаш само него като пример..като мъж...Наистина си дайте почивка...и се увери,че не си за изхвърляне...Задоволи само егото си-жеснското...Заради това...
Но като помислиш...вие сте заедно цял един живот...Съзрели сте заедно,минали сте през пубертета,през гимназията...Ти си герой...И явно огромна любов ви е свързвала-щом сте просъществували..20 години..
Помисли...струва ли си раздялата-Но само когато си дадеш почивка от него ще знаеш за себе си-извинявай ако се повтарям...
Цитирай


Мнения: 2 646
Може би повечето от вас няма да се съгласят с мен, но моето мнение е, че бракът не бива да се разваля заради една приключила изневяра. По-важното е доколко се подкрепяте, колко те уважава, колко се грижи за теб в ежедневието, колко добър баща е на децата ти... Има и по-лоши неща в един брак. Животът е дълъг, пътища много, любовта и изкушението не са само по веднъж.
Надявам се, че разбираш какво искам да кажа. Гадно е, трудно се гради доверие отново, зависи и от неговото поведение. Но не е безусловна причина за раздяла.
Цитирай


Мнения: 9 963
Ако се абстрахираш от изневярата, отговори си на въпросите: А ти искаш ли да си с него? Бракът повече ти дава или повече ти взима? Какво имаш сега с него, и какво би имала без него?
Той как се държи- мислиш ли, че наистина съжалява? Какво е обяснението му за изневярата- защо го е направил? А защо ти го издържаш- той не работи ли и не мисли ли да работи? В къщи нищо ли не прави?... Отговори си на въпросите и тегли чертата. Поне аз така направих. И си дадох още неопределено време. Аз съм в подобна ситуация- също на 33, с две деца и с мъж (от 16 год. заедно), с който уж се обичаме, но нещата не вървят. Въпреки, че няма изневери, пиянски истории или насилие... понякога хората просто не са един за друг. А ти чувстваш ли го като твоята половинка?
И знай, че и за най-верният мъж идва време, когато прави крачка встрани. Ако решиш да го смениш- не забравяй това.
И моля те, не казвай, че ти е бил единственият мъж в живота!
Цитирай


Мнения: 214
И моля те, не казвай, че ти е бил единственият мъж в живота!

Със сигурност и е бил единствения мъж в живота. След като е с него от 13 годишна и го обвинява че точно той и е пренесъл инфекцията значи няма друг мъж в живота й. Ако имаше други мъже нямаше да е толкова сигурна че той и е пренесъл инфекцията.
Цитирай
И какво лошо има ако и е единствен...Не мога да разбера Thinking

Познавам много такива момичета с дългогодишни връзки...и то с първият им мъж в живота...Не мога да разбера какво лошо има..
Единственото затруднение идва ,че след евентуална раздяла такива жени са много по-уязвими и несигурни...
Иначе нищо лошо няма да само с един партньор...
Така мисля аз!!!!!!!!!!!!!!!
Цитирай


Мнения: 9 963
И какво лошо има ако и е единствен...Не мога да разбера Thinking
Защото не е добра идея да се обвързваш с първия мъж/жена в живота си. Може да е морално, но не е практично. Така по-често стават грешки с избора на партьор в живота, а нараняването е по-болезнено. Човек трябва да се наживее, преди да се обвърже за цял живот- това предполага по-отговорно отношение към брака. А ако се окаже, че не е за цял живот- да не се чувства толкова прекаран като авторката. Така мисля пък аз.
И сори за спама.

Познавам много такива момичета с дългогодишни връзки...и то с първият им мъж в живота...Не мога да разбера какво лошо има..
Изчакай тези момичета да станат възрастни жени и тогава прави заключения.
Цитирай
Рени,познавам ...буквално много такива момичета (изключвам бабите ми Mr. Green)-Някои от тях са ЖЕНИ по на 40-год.
Колко са щастливи те си знаят-с повечето  от тях съм си говорила...и трябва да ти кажа ,че половината не искат и да чуят за друг мъж...
И те пак са се  и наживели, и находели, и натанцували...и налудували. А какво значение има че са били само с един партньор-щом са се чувствали уютно....?И изобщо не става дума за морал ...а за усещане.
Съгласна съм само за това,че има риск в един момент любопитството да надделее...И това по-често се случва при мъжете..според мен...

И знаеш ли, тази тема ме заинтригува именно защото става въпрос за подобна връзка...
И какво предлагаш...двама влюбени,щастливи.окрилени младежи да се разделят просто понеже са си първите. Thinking
Ха ха ха -Извинявай ама е ...нелогично.Щом са се оженили ,значи са имали най-малкото чувства...А това ,че бракът им е в криза не е задължително да е заради това ,че се знаят от 20 години....
В същата криза може да изпаднат и хора с по-3-4-10 връзки зад гърба си.
А това кой колко ще страда пак си е строго индивидуално...Мисля,че за разбитото сърце и счупените мечти няма кантар...


п.п. Не се заяждам с никого-просто си защитавам тезата! Smile

« Последна редакция: нд, 02 ное 2008, 11:39 от ЛОЛО »
Цитирай


Мнения: 1 109
И какво лошо има ако и е единствен...Не мога да разбера Thinking
Защото не е добра идея да се обвързваш с първия мъж/жена в живота си. Може да е морално, но не е практично. Така по-често стават грешки с избора на партьор в живота, а нараняването е по-болезнено. Човек трябва да се наживее, преди да се обвърже за цял живот- това предполага по-отговорно отношение към брака. А ако се окаже, че не е за цял живот- да не се чувства толкова прекаран като авторката. Така мисля пък аз.
И сори за спама.

Това ми е любимото клише (и аз сори за спама). Ех, що не беше толкова лесно. Н наброй партньори и н+1 вече е идеалният, както и ти. Навсякъде цари мир и любов и хората живеят щастливо до старини, само защото в разстояние на примерно 10 години на младини са пробвали и други ...................
Моето мнение е пък, че сексуалният опит няма нищо общо с отговорността, разбирателство, щастието и любовта.
Не омаловажавам секса, но ако само той стигаше ............. Щастливото съвместното съжителство е доста по-трудно от правенето на готин секс.
Цитирай


Мнения: 9 963
А ако искате примери- погледнете статистиката.
Аз си казах мнението, вие не сте съгласни- ок... Не е нуждно да спамим, това едва ли ще помогне на авторката.

Цитирай
От къде да започна - да първия и единствения ми е, не че съм нямала възможност, защото съм хубавка и доста се заглеждат по мене, но никога се съм изпитвала необходимост от това.
Относно мъжа ми - не че не работи, но работи толкова колкото да си сипе бензин в колата, просто от години някак си бавно аз поех инициативата за всичко - за плащане на сметки, за почивки, за пазаруване, той просто някак си сякаш преживява покрай мене. Психоложката ми казва, че просто съм му иззела всички мъжки функции - но определено не е било съзнателно, просто трябва и да се яде, а пък аз си обичам лукса и след като мога и да си го изкарам, защо не. Иначе се грижи за детето, за роднините ми, прибира се в къщи, въобще пред хората изглежда идеален. От както разбрах за случилото се е доста мил, прави неща, които от години не беше правил - например казва ми ,че яденето е вкусно или ме щипе по бузката, но нещо взе да не ми стига. Аз искам сигурност, да мога да се опра на някой, толкова време сама се боря с живота, просто се уморих и искам мъж, не аз да съм в тази роля. Ако това не се беше случило щях да си го влача сигурно години още - не ми е тежало и никога не съм се замисляла, че това не е правилно и че въобще не съм щастлива. Най ме е страх за детето - то го обожава - на 12 години е и за него татко му е всичко, ако нямах дете щях да съм приключила въпроса още на първа база - не си падам по сапунените сериали и дългите и мъчителни драми.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора