Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора

София

Мнения: 4 556
Здравейте, имам един такъв проблем с приучаването към дисциплина.
Дъщеря ми става все по-голяма и все по-често се стига до ситуации, в които не може да стане това, което тя иска. Проблемът ми е, че не знам как да подходя.
Аз не умея да издържам на манипулации тип отчаян рев и много, ама много се притеснявам, че скоро тя ще го разбере и това ще ни създаде доста трудности.
За момента съм предприела тактика по избягване на всякакви конфронтации, защото така ми е по-лесно  Embarassed Вместо да и се противопоставям и да се карам, аз я забаламосвам нещо, така че да не се усети, че съм я накарала да направи каквото аз искам. Единствен проблем имахме с прибирането от площадката, когато на нея все още и се играе, но и там и намерих цаката. Измислих и една игра, която да играем по пътя, не я качвам в количката и по метода на свободното придвижване, за около 2-3 пъти по-дълго време, успяваме да се приберем с усмивка.
Споделих това с мъжа ми и той каза, че според него не е правилно. Той смята, че трябва да и се налагам и да я качвам в количката, въпреки, че реве отчаяно, но трябвало да разбере, че не може винаги да става на нейната, че има правила и че аз ще казвам какво ще става, а не тя... С това забаламосване съм я оставяла с впечатлението, че винаги тя решава и че може да си прави каквото си поиска. С качването в количката съм щяла да и покажа, че играта има край и следва прибиране вкъщи, а не да си играем до пред входната врата.
Струва ми се малко крайно, но има известна доза истина, защото ако един ден няма с какво да я забаламосам, не знам как ще мога да се наложа. Тя е страшен инат и е много трудно да я накара човек да направи нещо ако не иска, а ако взема да настоявам - губя всички шансове.
Знам, че децата не са кучета, подлежащи на дресировка и затова не искам да я "дресирам", но все някакъв начин трябва да има, за да я науча на дисциплина.

Ще се радвам да споделите какъв подход помогна при вас.
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
Аз лично лошо в "забаламосване-то" на дете на 1 год не виждам. Налагането не води до нищо смислено според моя опит. Има ред който спазваме всички безкомпромисно (ядене,спане и пр),понеже никога не е било друго и не знаяр алтернатива - нямам проблеми.
Инак измисляме какво ли не ,това си е методика и в общуването при възрастни (чакаш шефа да е на кеф за да поискаш увеличение),лошо няма (освен ако не се лъже,това не правим и не намираме за редно)
Цитирай


Мнения: 6 328
Аз имах същите притеснения като теб около годинката на моя син,но после изчезнаха сами.
Забаламосвахме се,когато искаше да пипа нещо,което не трябва,му показвах друго,което може и т.н.,но преди около месец този номер се изтърка и минава много,много трудно.
Така,че според мен за възрастта този номер си е идеален. Peace
Цитирай

В заешката дупка

Мнения: 2 829
За възрастта е идеално, това което правиш.  Конфликтът е решен мирно и тихо; и двете сте доволни. Какво по-хубаво от това. Налагането и насилването от позицията на по-силния до нищо хубаво не води - детето само може да се озлоби.
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
И аз смятам, че за възрастта на детето това е начина. С времето обаче този номер ще се изтърка и тогава ще мислиш за дисциплина  Wink.
Цитирай

Дубай, ОАЕ

Мнения: 934
И аз мисля, че е идеално.
Като порасне малко, ще разбира повече и ще можеш да и обясняваш. Директната конфронтация върви само ако всички други средства са изчерпани.
Цитирай

София

Мнения: 385
Препоръчвам книгата "Как да приучим децата си към дисциплина" на д-р Додсън, авторът на "Изкуството да бъдеш родител" Peace
Мисля , че постъпваш правилно, разбира се не винаги търпението ни е голямо, а и понякога се налагаме да бързаме и прибягваме до по-агресивния метод, което също си е разбираемо! Тези две книги ми помогнаха много в такива ситуации, горещо ги препоръчвам!!!
« Последна редакция: пт, 31 окт 2008, 21:50 от chochka_nadik »
Цитирай

София

Мнения: 4 556
chochka_nadik, благодаря Smile
Не знаех, че има такава книга, но явно засяга точно моите въпроси, ще я потърся непремено!
Цитирай

гр Варна

Мнения: 65
"За възрастта е идеално, това което правиш.  Конфликтът е решен мирно и тихо; и двете сте доволни. Какво по-хубаво от това. Налагането и насилването от позицията на по-силния до нищо хубаво не води - детето само може да се озлоби.  '
 подкрепям на 1-2 години това е единственият правилен подход и най-удачния да се справиш с детето , да дисциплинираш и да му обяснаваш че се налага да се правят някои неща точно така е и да те разбере е възможно след 3 години , дотогава си е бебе и си схваща света по бебешки. Мъжа ти нищо не разбира както и повечето мъже просто ако не си 24 часа с детето няма как да го познаваш достатъчно за да имаш и правиланата преценка за нещата
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
Според мен ти най-добре си усещаш детето.Както и всяка майка.Още е малка за такива генерални забрани (освен,ако не става дума за неща,които са опасни).
И моето дете е с характер и обича да се налага,но аз намирам тази черта от характера му за положителна.Това,че още няма реална представа докъде се простират границите на възможностите му са подробности, на които времето ще го научи.
Аз също ти препоръчвам книгите "Как да приучим детето към дисциплина"и "Изкуството да бъдеш родител".На мен ми бяха полезни.

П.С.Искам да споделя,че спореде мен татковците,които имат някаква отговорна ,началническа длъжност и дават нареждания на подчинени понякога несъзнателно използват същия подход за общуване с бебетата, а това не дава резултат.
Днес детето гледа филмче.Тъкмо беше свършило и видях,че е разсипал някакви стари бонбони и казах на мъжа ми да ми донесе лопатка и метла,за да ги измета.Останах с детето,за да не налапа някой бонбон.Таткото ми донесе каквото искам,обаче реши,че наказанието за разсипаните бонбони е лягане в леглото ( което според мен не бива да е наказание).Хвана детето,което се разпищя за филмчето, и го занесе в детската стая.Аз го успокоих с млякото,обаче дръпнах едно поучително слово на мъжа ми,че това е все едно да му взема десерта малко след като го е опитал,понеже е капнал капка на покривката.
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Не постъпвам по различен начин. Доверявам се на инстинктите си, искам спокойно и ведро дете.
Цитирай

Outside the Matrix

Мнения: 1 581
Изключително ми е неприятен метода "баламосване". Не ми харесва, не вярвам в добрите му резултати и съответно, не го прилагам. Това е лично мнение, нека да е ясно. При моите деца дисциплината е важен момент от самите първи дни. Само че не под формата на дресировка и забрани, а под постепенното приучване кое кога е позволено. Тоест не казвам "няма да се люлееш повече на тази люлка", ами "ще се люлеем отново утре". И това е, без опция за отстъпване. Този начин на определяне на граници е комфортен за детето, защото на практика позволява всичко, но при определени обстоятелства, и за родителите, защото не им се налага да лъжат или да се правят на палячовци. /например да кажат на детето, че отиват до тоалетната и да бягат през задния вход/
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Мили мами, аз само да вметна - даже и кучетата не се дресират, а възпитават с любов и търпение, ако искате да имате добър домашен любимец! А за дресиране на детето ми?! newsm78 Та моя тестови вариант за родител - преди 10 години взех куче и репетирах възпитателни методи, показа едно - любов и търпение! Като беше по-малка моята госпожица винаги измислях някаква игра и забава, когато трябва да се прави нещо не особено приятно.....На 2 годишно дете не можеш да обяснавш кой знае колко сложно.... Тя прозря с времето уловката и сега директно казвам - Време е да свършим нещо друго колкото и да ти е интересно сегашното занимание.....Е, вече е във възрасттта на лекото опониране. Но отново - търпение, любов и постоянство.....Никак не е лесно (аз и затова се ограничавам до едно дете, за повече няма да имам сили Wink)
Цитирай


Мнения: 3 231
Трябва да ти кажа, че мъжете, които са на работа и не прекарват времето, което майката прекарваш с детето не винаги са в час за нещата. Те нямат нито инстинкта, нито наблюдението, което има майката върху детето. Доверявай се на инстинкта си.
Цитирай

София

Мнения: 26 022
Нито съм ги баламосвала, нито съм ги "дисциплинирала" - нито на годинка, нито на 5, нито сега. Говорене, обясняване и съобразяване с тях.  Но това не означава, че съм им ходила по гайдата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора