Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 1 ноем. 2008, 14:50 ч.
  • Преглеждания  6 372  Мнения  111  Онлайн  1
Отговори
Здравейте, не знам точно как да сформирам въпроса ми, но чувствате ли се задължени по някакъв начин на своите родители в името на своите интереси. Ще дам пример - Имам семейство и дъщеря. Едно дете съм, родителите ми дават всичко за мен, колкото могат... Но... ако спомена нещо от сорта - "Решихме да заминем за чужбина със съпруга и дъщеря ми да спечелим някой лев", отношението е негативно и сигурно на родителите ми им минава през ума - кой ще се грижи за нас... Обичам ги много, но трябва ли да се чувствам длъжна за това, че са ми помагали с каквото могат? Естествено никога няма да ги оставя и ще им помагам винаги когато и с каквото мога. Много объркано се изразих, дано ме разберете. Моля за вашите мнения!

Реклама
# 1
  • Мнения: 4 202
Не, не се чувствам длъжна. И моите деца не са ми длъжни.

# 2
  • В сигурни ръце
  • Мнения: 824
Едва ли, казвайки им, че заминавате за чужбина, си мислят, че няма кой да се грижи за тях.Нормално е да се притесняват за вас.

Да, много съм задължена на моята майка и винаги помагам с каквото мога, но никога не забравям, че вече имам друго семейство.
Трябва да се намери баланс между старото и новото семейство, /ако могат така да се нарекат/.

# 3
  • Мнения: 423
Аз те разбрах! Laughing

Длъжни не ми харесва като дума, не трябва да се чувстваме длъжни, а трябва сърцето да ни подтиква към това да сме до тях когато имат нужда, както са били те, когато ние сме били малки. Благодарение на тях сме това, което сме в крайна сметка.
Аз лично не бих се решила да оставя майка ми и баща ми сами знаейки, че нямам брат или сестра и няма на кого да разчитам, че ще им обърне внимание когато им потрябва.
Просто няма да имам и миг спокойствие ако съм далеч от близките си хора!

# 4
  • Мнения: 423
Не, не се чувствам длъжна. И моите деца не са ми длъжни.
Абе друга песен ще запееш ако недай боже останеш сама и си на 80год. и няма кой една вода да ти подаде.

Неискам да ме разбирате погрешно аз не смятам, че дъщеря ми трябва да ми е длъжна затова, че съм и майка и че съм я гледала, но ще ми е мъчно ако не я виждам и смятам, че поне с това децата са ни длъжни да ги виждаме честичко, дори и да имат вече семейство едното няма общо с другото, не говорим за пренебрегване. Просто всеки родител има нужда да вижда децата си, това е!

Последна редакция: сб, 01 ное 2008, 15:15 от schr

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 342
Живеем на квартира. Въпреки, че се разбираме, приемат съпруга ми отлично, но всички сме на мнение, че "Младите трябва да са самостоятелно". Искаме свое жилище

# 6
  • Мнения: 4 202
Не, не се чувствам длъжна. И моите деца не са ми длъжни.
Абе друга песен ще запееш ако недай боже останеш сама и си на 80год. и няма кой една вода да ти подаде.
Ако обичаш, не изпадай в крайности. Не казвам, че не си поглеждам родителите!

# 7
  • София
  • Мнения: 2 160
ами длъжна небих казала.Аз просто съм ужасно привързана.Сега страшно ми тежи,че вече почти година съм в чужбина и съм ги виждала 3 пъти от тогава.Чуваме се всеки ден,но не е същото.Най ми е криво,че пропускат как расте внучето им.Баха до мен в ужасно трудни моменти,а сега не можем да споделим заедно хубавите.И на тях им е много криво,но гледат да не го показват и да не ме товарят.Никога не са казали да не заминем.
Е аз немога без тях и февруари се прибираме окончателно.

# 8
  • София
  • Мнения: 3 090
Не съм им длъжна ...много ги обичам.Сега покрай грижите и тревогите за малката ги разбирам още по - добре.
Те са прекрасни хора , който винаги са ме оставяли свободна да вземам всички важни решения в живота ми и са ме научили на много неща Simple Smile
 Мисля че не биха искали да им се чувствам длъжна ,определено.
Обаждам им се всеки ден и много ми липсват  Hug

# 9
  • София
  • Мнения: 580
 Не се чувствам длъжна на никой.Бих помагала на родителите ми единствено от обич и уважение.Но не се съобразявам с техните желания относно личния ми живот и само ги информирам за намеренията си.Отдавна си знаят, че не могат да ме спрат реша ли да направя нещо, не се и опитват.
 

# 10
  • в дупката
  • Мнения: 38
Едва ли, казвайки им, че заминавате за чужбина, си мислят, че няма кой да се грижи за тях.Нормално е да се притесняват за вас.
 


и аз така си мисля  Rolling Eyes

иначе аз незнам дали ще съм им длъжна на родиелите ми,но никога няма да мога да им се отблагодаря като дете на родител!

но понякога чувството на дълг към тях се засилва...

# 11
  • Под тепетата
  • Мнения: 331
Да ви кажа честно и моето мнение,някак си винаги ни карат поне така да се чувстваме. Rolling EyesМоже би от време на време изискват по-голямо внимание от наша страна,а ние не го даваме често.Но заради огромната ни обич към тях го преживяваме.Да са ни живи и здрави! newsm51

# 12
  • София
  • Мнения: 11 678
Да, чувствам се морално задължена да им помагам, с каквото мога, така както те са го правили за мен години наред и продължават да го правят. Това е то семейството - да си помагаме.

# 13
  • pak tam
  • Мнения: 247
Едва ли, казвайки им, че заминавате за чужбина, си мислят, че няма кой да се грижи за тях.Нормално е да се притесняват за вас.

Да, много съм задължена на моята майка и винаги помагам с каквото мога, но никога не забравям, че вече имам друго семейство.
Трябва да се намери баланс между старото и новото семейство, /ако могат така да се нарекат/.

Да, балансът се нарича синовен дълг.
 Едва ли има родител, който би попречил детето му да си устрои личното щастие.
Обратният вариант за  несиновен дълг е безскрупулност и егоизъм от страна на деца към родители.
Въпрос на ценностна система е какво и колко внимание ще отделиш на родителите си.
По принцип проблемите за дълга на децата към родителите е в тиин възрастта. На по-късен етап да питаш трябва ли не трябва ли, говори за едно друго нещо....


# 14
Не ми харесва понякога факта, че някои родители съзнателно или не, карат децата си да им се чувстват длъжни.
Това си е един вид емоционален рекет, лично за мен.
Аз ако имам достатъчно ъкъл в главата си, задължително бих оценила всичко, което те са направили или жертвали заради мен. Родителите както обичат децата си безусловно, така трябва и да се жертват за тях безусловно и да не търсят след време отплата за делата си. А и от възпитанието, което са дали на тези деца, зависи дали те ще са благодарни или въпреки всичко вечно ще са недоволни.
Лично аз ужасно се дразня, когато понякога моята майка ми подметне ей така - "невинно" - че ако не била тя, нямало да имам това или пък онова. Ами да не го е правила тогава. Точно за нещата, за които никога не съм я молила и не съм изисквала от нея, само за тях се изтъква, защото по този начин е направила нещо, което тя е искала и по този начин е задоволила освен моя и нейна нужда. Т

Ей от такива неща в комуникацията си с родителите си се дразня и ужасно се надявам след време да не допускам тези "малки" грешки при възпитанието на децата си.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт