Публикувана: 1 ноем. 2008, 14:50 ч.
Последно мнение: 20 фев. 2009, 14:40 ч.

Длъжни ли сме на родителите ни?

9 063
111
1

Гост

# 15 1 ноем. 2008, 20:18 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Esscape в сб, 01 ное 2008, 15:07

Едва ли, казвайки им, че заминавате за чужбина, си мислят, че няма кой да се грижи за тях.Нормално е да се притесняват за вас.

Да, много съм задължена на моята майка и винаги помагам с каквото мога, но никога не забравям, че вече имам друго семейство.
Трябва да се намери баланс между старото и новото семейство, /ако могат така да се нарекат/.

Оо, бъркаш според мен! Определено си мислят точно това. Ако само се страхуват, ще изкажат някакви конкретни тревоги и опасения. Повярвай ми, много добре знам за какво говори авторката Wink

# 16 1 ноем. 2008, 20:23 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: schr в сб, 01 ное 2008, 15:07

Аз те разбрах! Laughing

Длъжни не ми харесва като дума, не трябва да се чувстваме длъжни, а трябва сърцето да ни подтиква към това да сме до тях когато имат нужда, както са били те, когато ние сме били малки. Благодарение на тях сме това, което сме в крайна сметка.
Аз лично не бих се решила да оставя майка ми и баща ми сами знаейки, че нямам брат или сестра и няма на кого да разчитам, че ще им обърне внимание когато им потрябва.
Просто няма да имам и миг спокойствие ако съм далеч от близките си хора!

Аз искам да те питам нещо. Ако имаш брат или сестра какво променя това ситуацията. Аз имам двама братя. И двамата живеят в чужбина. И сега какво.. който превари, той завари, така ли? Това означава ли, че аз няма да замина ако го желая, защото съм се решила последна. Майка ми непрекъснато ме подтиква да се изнасям от БГ, но аз не искам. Имам едно дете. Ако то реши да живее в чужбина ще го подкрепя и няма да очаквам да остане тук заради мен или заради баща си. Сменянето на наср..и памперси не му вменява цял живот ангажимента да сменя моите памперси. Ако е тук и има желание да го прави ОК, но смятам, че всеки трябва да уреди живота си. Има начин да се помага на родителите и отдалеч. Аз лично смятам да не обременявам детето си, а когато не мога сама да се грижа за себе си, има си специализирани заведения за целта. Дори смятам да й го кажа, за да не се чувства гузна или виновна взимайки подобно решение... Wink

# 17 1 ноем. 2008, 20:27 ч.

Мнения: 2 448

Когато се чувстват обичани, всички деца са благодарни на родителите си. Кой доколко ще съобрази живота си с този на родителите зависи само от него и от това как чувства нещата.

# 18 1 ноем. 2008, 20:29 ч.

София
Мнения: 13 206

А пък и ще добавя една приказка на майка ми, във връзка с това

Цитат

Родителите както обичат децата си безусловно, така трябва и да се жертват за тях безусловно и да не търсят след време отплата за делата си

Тя казва "Децата ВИНАГИ са неблагодарни към родителите си!"
Не го разбирайте буквално, защото не е казано така. Така както майка ми е била "неблагодарна" към родителите си, така ние сме към нея и така нашите деца ще са към нас. Wink

П.С. И разбира се, че имам морални задължения към родителите си, но те ми идват от сърцето, а не по силата на някакви вменени задължения. И да, бих заминала за чужбина ако те са здрави и прави, т.е. няма някаква извънредна ситуация, която налага да остана.

# 19 1 ноем. 2008, 20:56 ч.

София
Мнения: 7 097

Не се чувствам длъжна.

# 20 1 ноем. 2008, 21:41 ч.

Нека все пак уточня - имаме прекрасни взаимоотношения с родителите ми, харесват много съпруга ми, но когато кажа, че вече сме две отделни семейства не им става приятно. Аз се гордея с това и в същото време се радвам, че не съм им в тежест. Но за да бъдем напълно задоволени със съпруга ми ни трябва още малко и това малко не го виждаме тук в България. Намеренията ми са това да бъде само до постигане на целта.... С това до тук. По някога се подмятат някои реплики от страна на майка ми, че както сега те помагат, така ще помагам и аз след време. Помоща е взаимна-кой с колкото и когато може, не искам да лъжа, а и никой няма да ми повярва, че на този етап те подават по-често ръката си за помощ от колкото ние на тях, но това не е поради нежелание, а поради стечение на обстоятелствата. Никога и за миг не съм помислила, че ще ги изоставя и няма да ги погледна на старини, но защо те смятат, че ние децата сме създадени за тази цел... или може би аз грешно съм разбрала... Имам дъщеря и за миг не съм си помислила да не я пускам далеч от мен поради тази причина - да ме гледа. Не знам къде бях чела, че в япония се радвали на дъщери, защото щели да се грижат за тях след време. Май пак доста объркано стана...

# 21 1 ноем. 2008, 21:47 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: РениKD в сб, 01 ное 2008, 21:41

но защо те смятат, че ние децата сме създадени за тази цел... или може би аз грешно съм разбрала... Имам дъщеря и за миг не съм си помислила да не я пускам далеч от мен поради тази причина - да ме гледа.

Защото си млада. Колкото повече човек остарява, толкова по малко сили вижда в себе си, че може да се грижи без помощ от друг и е нормално да се страхува. И ние ще станем така, не се заблуждавай. Няма начин възрастен човек, виждайки изоставени негови връстници, изнемогващи, да не го обхване страха "ами ако и на мен ми се случи така".
Грозно е единствено, ако родителите ти кажат, че са те родили с цел да им робуваш и изпълняваш желанията. Защото аз съм свидетел на такива хора. Няма да конкретизирам, но бях и все още съм отвратена от такива "родители". Sick

# 22 1 ноем. 2008, 22:08 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 687

Не е нужно човек цял живот да се чувства длъжен да бъде до родителите си. Винаги има компромисни варианти, които биха устройвали и двете страни.

# 23 1 ноем. 2008, 22:46 ч.

София
Мнения: 1 825

Цитат на: schr в сб, 01 ное 2008, 15:07

Аз те разбрах! Laughing

По-точно не можех и да го напиша. Peace

Човек винаги има избор.

# 24 1 ноем. 2008, 23:08 ч.

Мнения: 157

И се чувствам и го искам, защото те са ме направили такава каквато съм, те са ми дали всичко и са се лишавали в 90% от случаите за мен и сестра ми.Винаги ние сме били на първо място за всичко. Така сега се чувствам и аз спрямо детето си. За мен по това как някой се държи с родителите си си личи какъв човек е.

# 25 2 ноем. 2008, 00:22 ч.

Мнения: 2 032

Да. Разбира се.

# 26 2 ноем. 2008, 01:36 ч.

Мнения: 3 674

Дали сме длъжни на родителите си? Аз не знам, дали някога ще мога да им се отблагодаря както трябва за това , което са направили за мен. Много ги обичам за всичко което са направили като родители и се опитвам да им го казвам и показвам...! Но дали това е достатъчно...

# 27 2 ноем. 2008, 01:47 ч.

София
Мнения: 13 206

РениKD, според мен е от поколението. Въпреки, че имам колежка, от която съм чувала изказвания стил... еди коя си остана сама и дете няма да я гледа на старини. Или.. детето трябва да ми е благодарно. Е, това последното ми бърка в здравето като го чуя. Значи аз съм родила дете, за да ми бъде благодарно. Сякаш това дете не дава на мен толкова колкото аз на него.. Ами не съм съгласна! Всичко е взаимно. Дано да разсъждавам така и на старини, щото знае ли човек като му се промени съзнанието какви ще ги върши Tired

Мисля, че родителите ти постъпват до известна степен егоистично, макар че съм сигурна, че не го съзнават. Ми нали те "са се взели" на младини, за да остареят заедно. А какво ще стане с твоя живот? Един ден тях няма да ги има, дано този ден да е много далеч. Тогава ти ще бъдеш неудовлетворена. А това да бъдеш родител означава да правиш нещата в името на детето си. Да си замълчиш в името на детето си, да застанеш зад гърба му, дори когато греши. Колкото и да те боли. Сигурна съм, че ако детето ми реши да бъде далеч от мен, ще ми се скъса сърцето от мъка, но ако нейния живот ще бъде по-добър нямам право дори да го показвам. Дори и да не преценява нещата правилно аз мога да дам мнение и съвет, а не да определям живота й.

А за дъщерите и синовете... В България уж се смята, че синът води снахата при родителите си, респективно тя ги гледа, ама има една приказка "Женско чедо, под език ще пренесе, на майка ще занесе!" Абе свят шарен... Grinning

# 28 2 ноем. 2008, 03:08 ч.

Мнения: 12 662

Доколкото разбирам от думите ти, май повечко се грижат за вас. Обсебващо ми звучи.

# 29 2 ноем. 2008, 08:42 ч.

Неудобно се чувствам, че споделям това тук, но нямам нито брат нито сестра, а на съпруга ми не смея да му кажа цялата истина за да не си промени отношението към тях, защото той е "чужд" човек, колкото и да разбира ситуациите и може би ще изтълкува по друг начин думите им. Започнах темата защото вчера се скарахме с майка ми-чаках я да дойде и да излезем с бебка. Времето с 4 месечно бебе ти е разчертано до секундата, а тя се забави за да отиде до магазина и да ми купи ... дори не видях какво, стори ми се кашкавал... обидно ми стана... и то най-вече от факта, че съм ги молела да не ми купуват нищо и да си гледат старините... Обидно ми стана, че аз не мога да помогна, защото съм на квартира и разходите са големи... Не искам материална помощ без да съм молела никого... Искам аз да помагам, но на този етап не мога...

Препоръчани теми

До кога крихте за бебчо?

356
Бъдещи майки

кога започва да се вижда бебето?

пиете ли кафе по време на бременност ?

Бременност след аборт

Причина:

Причина: