Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

ВАРНА

Мнения: 542
Эдравейте!аэ съм майка на две прекрасни деца-Дарина на 5 години и Анастасия на1 год.и 4 месеца!Но всеки энае че понякога е трудно когато се налага да ги въэпитаваш,особенно когато едното е доведено!Нашата кака ми е доведена дъщеря ,нейната майка е починала скоро след раждането!когато се эапоэнахме тя ми викаше како,но когато се оженихме с баща й я подтикнахме да ми каэва мамо,тя го прие добре!Грешка ли беше че ние я накарахме?тя много ревнува от по-малката си сестра и неэнам как да се справим!Няколко пъти я видях да бърка в кошарата,когато бебето спи и да я натиса!при което аэ иэтръпвах и и се скарвах!неэнам,эащо го е правила,эащото когато я питаме тя каэва винаги неэнам.винаги когато и се скараме эа нещо и я питаме эащо е направила дадена беля тя отговаря с неэнам-а това може да бъде доста иэнервящо!трябва ли да не обръщам внимание на белите и да не и се карам само и само эа да не се превръщам в лошата?
Цитирай


Мнения: 750
Ситуацията е много специфична. Според мен трябва да седнеш и да и обясниш на спокойствие, че обичаш и двете еднакво и това, че има сестричка не променя нищо. Когато направи беля не бива да и се караш, а спокойно да обясняваш, че направеното е лошо и  ще доведе до еди-какви си последствия...но НИКОГА не трябва да и казваш, че тя е лоша. Постъпката е лоша.
« Последна редакция: нд, 02 ное 2008, 17:39 от a.velcheva »
Цитирай


Мнения: 7 473
Повечето деца ревнуват от братята и сестрите си,
според мен е нормално. И дъщеря ми отговаря ,
че не знае защо е направила нещо
като я питам, предполагам и другите деца са така.
Не виждам причина за безпокойство и
промяна в отношението към нея. Rolling Eyes
По скоро се опитай да ги сближиш и да и объясниш, че
ги обичате еднакво.
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 542
АЭ И КАЭВАМ ЧЕ МНОГО ГИ ОБИЧАМ И ДВЕТЕ!тя е много любвеобвилна и обича да се гушкаме но все пак само с гушкане не става да се въэпитава.аэ энам че не трябва да и сакарам и беэ това после се чувствам гуэна,но понякога човек си иэпуска нервите
Цитирай


Мнения: 750
Какво означава "да възпитавам" - бъди сугурна, че с бой и караници не става.
Възпитанието се гради на подражание, на "посочване" на правилния път за вършене на дадено нещо....

И всичко се прави с любов, спокойствие и усмивка Smile

Защо не измислиш игри, в които да се включват и двете дечица, правете нещата заедно, така ще обръщаш еднакво внимание и на двете...
Цитирай

Варна

Мнения: 3 941
Не гледай на детето ,като на доведено... нали е твое дете вече?! Как би се държала с нея, ако беше твоя плът и кръв? Претесненията ,като цяло са същите  Thinking Внимение и търпение му е майката  Cool
Цитирай


Мнения: 9 816
Не гледай на детето ,като на доведено... нали е твое дете вече?! Как би се държала с нея, ако беше твоя плът и кръв? Претесненията ,като цяло са същите  Thinking Внимение и търпение му е майката  Cool

И аз съм на това мнение Peace
Но като гледам и в темата ти присъства това определение "доведено дете".
Щом то живее с теб, щом ти се грижиш за него и твърдиш, че го обичаш, тогава не виждам защо въобще си задаваш въпроса :"Как да постъпя с доведеното дете?". Постъпи с него като с твое- каквото и всъщност е.
Ревност между децата винаги има.
Не си мисли, че ако ти беше майка на въпросното дете, то нямаше да ревнува от бебето.
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 542
Аэ энам че не ме раэбирате аэ се отнасям с нея както ми идва от вътре беэ да мисля эа това че не съм я родила аэ.има и друго Дари е отглеждана до 3 год и половина от баба си и от дядо си!эа което аэ съм им благодарна!Все пак те са я съжалявали и неса я лишавали от нищо,не и е эабранявано нищо!опитва ли са се да компенсират эагубата на майка й със сладки работи и с свобода !когато се эапоэнах с нея тя беше на 2 год и половина 26 килограма,нощно време пиеше по 1 литър мляко и спеше и продължава да спи с баба и дядо!и носеше памперси!
след като почнайме да я вэимаме при нас махнахме памперсите,спряхме нощното хранене.Аэ эапочнах да я обличам като кукла,эащото те все я обличаха като момче!Пробихме и ушите и т.н. всичко,което правя и эа малката ми дъщеря!Эапочнах да я водя по площадки эа да си играе с други деца,но на нея и беше трудно,эащото не энаеше как да общува с тях,эащото не беше играла с деца!тя живееше в едно село където няма други деца!Сега я эаписах на градина,въпреки,че дядо и беше против!А тя е много щаслива че си има приятелки! Wink
аэ не съм лоша майка,просто понякога реагирам импулсивно и не вярвам,че има майка която да не се е карала на детето си или да не го е удряла ,когато се е наложило!
Цитирай


Мнения: 9 816
Направила си много за това дете, приела си го като свое.
Продължавай и не се терзай, че понякога трябва да й се скараш, всеки се кара на децата си.
Ти си нейната майка и знаеш най-добре как да се отнасяш с нея.
Цитирай

Sofia

Мнения: 493
Направила си много за това дете, приела си го като свое.
Продължавай и не се терзай, че понякога трябва да й се скараш, всеки се кара на децата си.
Ти си нейната майка и знаеш най-добре как да се отнасяш с нея.
Подкрепям напълно. Peace
Цитирай

гр. София ОК 2

Мнения: 349
Ситуацията е много специфична. Според мен трябва да седнеш и да и обясниш на спокойствие, че обичаш и двете еднакво и това, че има сестричка не променя нищо. Когато направи беля не бива да и се караш, а спокойно да обясняваш, че направеното е лошо и  ще доведе до еди-какви си последствия...но НИКОГА не трябва да и казваш, че тя е лоша. Постъпката е лоша.
И аз мисля така  Peace
Цитирай


Мнения: 99
Привет и от мен! Малко по-различна е при мен ситуацията, но само малко Smile Мъжът ми е биологичен баща само на едно от децата ни. Нашият батко е на 9 г. и ние почти имахме очакването, че той е голям, че кризи и ревност няма да има ... Да бе! Ревнува си човечето и още как! Веднъж дори оскуба бебето (тя е на 6 месеца), за което си го наказах на минутата. Доста внимавах в началото да не ги оставям заедно двамата; след това много му повтарях в моментите, в които бебето му се радва, че тя го обича много, че си го харесва, защото е нейният батко. Това представяне на нещата сработи доста добре. Сега много  си я обича и се съобразява с нея (колкото може, разбира се, един човек на 9 години!). Това, което открих, беше, че баткото много откликва на похвали. Веднага, щом направеше нещо хубаво за бебето, го хвалех колко е добър, щедър, грижовен. Така постепенно той си намери мястото в семейството ни.
Така че дали децата са малки или големи, няма значение - ревността си е ревност и нашата грижа като възрастни е да им помогнем да научат как да превърнат ревността в обич към новият човек в семейството.
А що се отнася до израза "лоша майка" - да го зачертаеш веднага от ума си! Много харесвам идеята на Уиникът за "достатъчно добрата майка" - т.е. че няма перфектна майка, а достатъчно добра за децата си. Убедена съм, че всички сме грешили и ще продължаваме да грешим, важното е да търсим начин да обичаме повече децата си и да сме до тях, когато имат нужда от нас!
Цитирай

София

Мнения: 743
За мъжът ми това е втори брак. От първият има 2 дъщери. След развода едната е присъдена за отглеждане на него, а другата на майката. Но и двете момичета са останали с майката, защото не са искали да се разделят. След като се запознах със съпруга ми, след 2 месеца заживяхме заедно. Почти от тогава едната му дъщеря дойде да живее при нас. По моя инициатива. От този момент аз влязох в ролята на приятел, съветник, по-голяма сестра и на моменти майка. Започнах да се грижа за нея така както моята майка се грижи за мен. Не исках да виждам страдание в очите й, нито отношение, за което да съжалявам. Стана млада жена пред очите ми, и с моя помощ. Гордея се с това. Гордея се с нея. Обичам я. Така както обичам родната си дъщеря. И ревност няма. Вниманието ми към нея не се е променило, а и все пак сме доста близки като възраст - аз на 31, а тя на 21. Това до известна степен доста повлия на отношенията ни.
Малко се увлякох в разказа, но исках да покажа моят начин да покажа любовта си към голямата си дъщеря!
Цитирай
Моята дъщеря е доведена за съпруга ми. Тя не му казва тати и само Джеси/ от Джейсън/ но въпреки това го обича и много го слуша и съм забелязала, че когато той се радва на Вай тя се цупи, когато аз и се радвам при Вики няма никакво реакция обаче. Обикновено в такива моменти тича на телефона да се обажза на баща си. Не му се жалва, но явно ревнува и иска да покаже, че има някой който се интересува само от нея и аз винаги я хващам и я намачквам в такира ситуации. Мисля, че и при вас е ревност. А и то при повечето братя и сестри е така. Ще отмине, но внимавай сега докато още е малка и не разбира да не направи нещо на малката Анастасия /и аз така се казвам/.
Цитирай

варна

Мнения: 69
Нямам опит с доведени деца,но имам две и от опит ти казвам всички деца ревнуват.Това е период който отминава с времето,просто имай търпение с дететои му показвай,че го обичаш.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора