Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 3 ноем. 2008, 14:05 ч.
  • Преглеждания  3 358  Мнения  47  Онлайн  1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 473
От доста време имам един проблем за разрешаване и се чудя какво да правя. Със свеки се скарахме жестоко, защото все си премълчавахме нещата, които ни мъчат и накрая се натрупа гняв и избухна като бомба. Аз й казах, че съм обидена от нейните думи, че все казва, че на детето му има нещо - защо си дърпа косата, защо не иска да проходи, и ред други. Сърди се когато давам малкия да го гледа майка, при положение че тя ми е отказала, но можело да го вземе за един ден, който тя реши. Когато я помолих да го гледа, за да си направим ремонта пак ми отказа. Не ни се обадиха на рождения ден на детето, което мен ме обиди. Та след караницата, свекъра постоянно притиска мъжа ми с въпроса: "Кой командва във вашата къща?" Свекървата му казала, че той бил виновен за моето отношение към нея, защото не ме държал изкъсо, не ме стягал и т.н. Хиляди пъти опитвах да се разберем с нея, но нищо не се получи. Та сега се чудя, тъй като не може цял живот да не се поглеждаме как да постъпя. Обидена съм и виждам, че те нямат положително отношение към мен, защото настройват мъжа ми срещу мен постоянно, но въпреки всичко държат аз да ходя у тях. Аз пък отказвам категорично. Мъжа ми е раздвоен, но мисли че трябва да намерим някакво решение. Какво да бъде то обаче аз не мога да преценя?

Реклама
# 1
  • на Зеления път към Стария Светльо
  • Мнения: 1 773
Кажи на мъжа ти(и свекъра ти,ако искаш),че всичко станало няма връзка с "командването вкъщи",а с твоето мнение като личност.Обидена си за това и това ,изразила си го и точка!СМяташ,че не е редно други да се бъркат във вашето семейство толкова настойчиво.

Пази позицията си и я отстоявай!Не бъди груба ,не настройвай целенасочено мъжа си срещу собственото му семейство,но винаги напомняй,че ти имаш собствено мнение,което също трябва да се има впредвид.Не реагирай първосигнално ,поддавайки се на емоциите си,не се нервирай.Пази дистанция и в случаите,в които това е удачно,запазвай мълчание,но прави това,което смяташ за правилно в отглеждането на детето(примерно).

Просто не й обръщай внимание.Затвориш ли вратата на своя дом,тя остава отвън,както физически,така и в мислите ти.Поговори сериозно с мъжа си и оттам нататък не я споменавай изобщо.Игнорация.

# 2
  • Мнения: 25
Здравей! Много пъти съм била на твоето място, но при нас неща за съжаление се развиха в лоша посока. И аз премълчавах много неща, но нямаше никакъв смисъл. Според мен мъжът ти трябва смело да заяви пред свекърва ти, че застава зад вас и, че не иска да се получават такива спорове м/у жените, които обича.

# 3
  • Мнения: 10 005
Не са се обадили за рожденния ден на детето?! А вие не ги ли поканихте? Shocked

# 4
  • София
  • Мнения: 11 054
Не са се обадили за рожденния ден на детето?! А вие не ги ли поканихте? Shocked

А защо трябва да ги канят??? Детският рожден ден се празнува с деца, не с роднини.

# 5
  • Мнения: 10 005
Не са се обадили за рожденния ден на детето?! А вие не ги ли поканихте? Shocked

А защо трябва да ги канят??? Детският рожден ден се празнува с деца, не с роднини.
Първият рожден ден обикновено се възприема като семеен празник.
А другата баба дали не е присъствала?

# 6
  • Варна
  • Мнения: 2 442
Ако съм наистина обидена на някого,му давам червен картон.Каквото иска да си мисли и говори.
Ако мъжа ми е този,за когото съм го мислила преди,ще разбере мотивите ми.
И все пак става въпрос за вашето дете.Само ти ли се засягаш от подмятанките за развитието на детето и за неуважението на рождения му ден.Или Милото е склонен да не вижда и чува,защото става въпрос за мама.
Извинявам се,ама ако е моя мъж и той ще го отнесе,ако не заеме адекватно отношение по въпроса.

# 7
  • Мнения: 4 785
Това, че си обидена и си го казваш, според тях означава, че ти командваш? Т.е. ако мъжът ти командва вкъщи, ти нямаш право да се засягаш ли?

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 473
На първия рожден ден на детето на самия ден бяхме в чужбина с мъжа ми, празнувахме го след като се прибрахме, но свекъра и свекървата изобщо не ни се обадиха единствени от цялата рода. Просто защото свеки е била сърдита за това, че оставих детето да го гледа майка, а не го оставих на нея. Аз й казах ако иска да го гледа през 5-те дни, в които няма да ни има, но тя каза, че от тези 5 дни може да го гледа само 1. След което не са се обадили на майка, чакали са тя да ги потърси, и така. Изобщо всеки си мисли, че е прав и оправия няма. Те са все сърдити и обидени, че не правим каквото искат. Рожденните дни на детето трябва да се празнуват у тях, у нас не искат да дойдат. Аз задължително трябва да им казвам "майко" и "татко", защото другото не е уважение. Когато те кажат, че трябва да се отиде някъде ако откажем пак са сърдити. Изобщо се чувствам под постоянен терор. Това е тормоз, и се чудя изобщо заслужава ли си да продължавам да търпя?

# 9
  • Мнения: 4 785
А мъжът ти с какво мнение е по въпроса?

# 10
  • Мнения: 10 005
А мъжът ти с какво мнение е по въпроса?
И аз това щях да питам.

# 11
  • Мнения: 14
много е лесно да се изразяват мнения,а дали са правилни ????? newsm78

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 473
Мъжът ми смята, че аз съм права, защото аз дълго време се опитвах да се държа мило и да не правя забележки и кавги. Той вместо мен й казваше какво не харесваме да прави. Но тя не обръщаше внимание на нито една негова дума. Докато след няколко години мълчание не можах да изтърпя и й казах абсолютно всичко, което до този момент таих в себе си. И все пак, тъй като той много харесва моята майка и брат ми,  разбират се чудесно, смята, че и аз трябва по някакъв начин да се разбера с неговите родители. Но как и той не знае. Застава зад мен и е категоричен в защитата ми. Но все пак му се иска нещата да се оправят помежду ни. Аз пък си мисля, че ако сега им отстъпя ще ме смачкат. Защото въпроса е принципен. Те трябва да се научат да уважават мнението и решенията ни. А те отказват да го направят. Трудно е, но все трябва да има някакво решение.

# 13
  • Мнения: 10 005
много е лесно да се изразяват мнения,а дали са правилни ????? newsm78
Joy

# 14
  • Мнения: 10 005
Мъжът ми смята, че аз съм права, защото аз дълго време се опитвах да се държа мило и да не правя забележки и кавги. Той вместо мен й казваше какво не харесваме да прави. Но тя не обръщаше внимание на нито една негова дума. Докато след няколко години мълчание не можах да изтърпя и й казах абсолютно всичко, което до този момент таих в себе си. И все пак, тъй като той много харесва моята майка и брат ми,  разбират се чудесно, смята, че и аз трябва по някакъв начин да се разбера с неговите родители. Но как и той не знае. Застава зад мен и е категоричен в защитата ми. Но все пак му се иска нещата да се оправят помежду ни. Аз пък си мисля, че ако сега им отстъпя ще ме смачкат. Защото въпроса е принципен. Те трябва да се научат да уважават мнението и решенията ни. А те отказват да го направят. Трудно е, но все трябва да има някакво решение.
Тогава мъжът ти би трябвало да проведе разговор с майка си.
А ти ако не си толкова безкромпромисна, вероятно отношенията ви няма да са толкова обтегнати.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт