Винаги съм се учудвала на възрастни хора, които афишират с гордост, че винаги казват всичко, което мислят, точно, както го мислят. Липсата на оптимална цедка- цензура между мисълта и устата е официален диагностичен критерий за интелектуално изоставане или много влошено психично здраве. Това, да не изплескваш всичко, което ти дойде наум (независимо колко ще се гордееш после с това, че "си бил себе си"), е признак на социална зрялост. Учтивостта и умението да пазиш дълга редица от мнения само за себе си не са измислени просто така. Те ни позволяват да живеем, работим и т.н. заедно, без да се избиваме. Ако погледнем изказването на Лабрадор по-глобално, то целият свят си е една фирма и е добре да се мисли за интереса й.
Наистина ли е толкова трудно да се спази баланса между това "да бъдеш себе си" и да функционираш добре социално? Не е риторичен въпрос, питам, щото искам да разбера. Не знам сигурна дали аз се справям с този баланс.