Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 92 отговора

Монтана

Мнения: 13
Здравей те на всички.
Преди месец загубих моето безценно ангелче.Бях в 28г.с.
Вече мина месец след загубата ми,родителите и близките ми спряха да говорят за случилото се,с  цел да не ме наранят.Аз имам нужда да кажа на някого колко ме боли,и не мога да забравя моето съкровище,както те се опитват.
Ето и моята история
След година неуспешни опити най накрая забременях.Беше истинско чудо, с мъжа ми бяхме неистово щастливи.Прекарах прекрасна бременност,извеждах си кучето до последно,нямах проблеми с повръщане или с наднормено тегло.За седем те месеца качих само 5кг.През цялото време ходех с усмивка на уста и нищо не можеше да ме натъжи,защото бях БРЕМЕННА Love
И в един прекрасен ден паднах с кучето ми,станах,по изтупах се и бързо мъжа ми ме заведе в бърза помощ.Тогава на смяна беше гинеколог,помислих си прекрасно от такъв имам нужда сега.Прегледа ме на видеозон ,боцна ми две инжекции в дупето за успокоени на матката и каза че няма проблеми,дори ми дадоха документ.Тръгнах ме си щастливи и спокойни.След седем дни плучих леко зацапване по бельото ми с кръв.Бързо отидох ме при наблюдаващия ми лекар.С влизането той ме видя на видиозона и каза че всичко е наред,бебто е добре,но все пак я легни да те видя на "магарето".Когато ме видя каза"Леле ти раждаш,имаш 4-5 см разкритие отивай бързо в болницата".Така и направих,без пижама,без нищо,само с дрехите на гърба ми директно отидох ме и аз останах.3 часа по късно получих силен кръвоизлив.Бягам аз по коридора с една санитарка към родилното,настаниха ме на едно легло точно до врата.Съблякоха ме гола и ми дадоха болнична пижама,която ми дигнаха до под гърдите и ми сложиха подлога.Продължавах да кървя обилно ,а до мен на едно бюро седят и дъвчат дъвки две акушерки.врата отворена до мен,треса се от студ,кървя  и имам контракции през една две минути.И точно когато си мислех че по зле няма на каде,влиза един доктор с едър златен ланец на гушата и също толко едър кръст виси от него.Гледам го аз жално и му задавам въпроси,а той мълчи и докато се опитвах да разбера какво става той взе една мед. ръкавица сложи си я и бръкна в мен.Болката която изпитах беше неповторима.След това последваха още 5-6 бърканията като след всяко кървенето се усливаше а той просто ставаше всеки път и отиваше някаде.Реших ще звъня на моя доктор да идва,обадих му се и разбрах че той е на смяна тази вечер като спешен,каза ми "кажи на доктор Дамянов/този с ланеца/ да прати линейка да ме вземе и му кажи да не ти пука водите"Лежа аз,акушерките седят на бюрото и си говорят за отделни неща,а аз чакам д-ра да дойде за да му предам това което моя лекар каза/само да поясня че моя лекар е началник на отделението/Продължавам да лежа в очакване,кървя и се треса от студ,не отмествах очи от един часовник закачен на стената.Беше 21:30 когато легнах на леглото,а часа в кото се обадих на лекаря ми беше 23:00.Дамянов пристигна,зарадвах се и бързо му предадох разговора ми по телефона.Той видимо ядосано каза "така ли" взе една много дълга ножица и по най грубия начин я пъхна в мен,спука ми водите и каза на акушерките"пратете линейка да вземе  д-р Илиев/моя лекар/ и съберете спешния екип,ще правим секцио.Започнаха да пристигат акушерки и с учудване питаха"таа що кърви така" Накрая пристигна и д-р Илиев,аз бях посинела,не можех да дишам и от мен започнаха да излизат съсиреци.Поех пътя към операционата.Това беше някъде след 23:30.Към 2 часа вече почнах да излизам от пълната упойка ,болките бяха страшни,не можех да мръдна,лежах по гръб с присвити в колената крака и страдах.Повърнах 2-3 пъти върху мен и така напълно излязох от упойка.При всяко влизане на акушерките при мен се молех за болкоуспокояващи.Получих само три течни аналгина в дупето,вярвай те ми,успокоението от тях беше нищожно.Питах какво е станало с бебето ми,никой нищо не ми казваше,е намери се след това една акушерка която каза"почина".От 2 часа през нощта до 7 сутринта,лежех в една стая с друга родилка,тя милваше новороденото си бебенце и гледаше музикалния канал на кабелната телевизия.завих лицето си с одеялото за да не виждам бебенцето,но когато жената излизаше от стаята аз се отвивах и не спирах да го гледам.Беше прекрасно,имаше малки тъмни очички,не можех да спра да го гледам. Ох,нямам думи да ви кажа колко много ме болеше,болките в стомаха от прясната рана бяха нищо в сравнение с това че моето бебе го няма.Цяла нощ не спирах да плача.На сутринта помолих една акушерка да ме изкарат от тази стая просто не издържах вече.Преместиха ме в друго отделение бях сама в стаята и се чудех как да се обадя и да кажа на бъдещия татко какво е станало,как да кажа на родителите ми.Накрая се реших и звъннах на баба ми,като и казах тя се разплака,успокоих е че съм добре и и казах да звънне на всички и да им каже,аз не можех.След малко звънна телефона и мъжа ми със сълзи и треперещ глас  каза "обичам те слънчице"После и двамата замълчах ме и поплаках ме.След няколко час всички бяха при мен.За около 3 дни вече ходех,бях на системи и имах температура.Към петия ден когато трябваше да ме изпишат направените изследвания показаха хемоглобин 86 и температурата пак се беше 37,6-37,8.Не ме изписаха.на другия ден ми преляха кръвна плазма,за да ми се качи хемоглобина,но температурата и до сега месец вече аз я имам.Само че сега е 37,1 денем,а вечер и сутрин нямам.На десетия ден ме изписаха.Затворих се дом и не излизах,нямах желание за живот,чувствах се ограбена.След няколко дни започнах да търся отговор на въпроса,защо почина бебето ми.Мъжа ми отиде до моргата да попита за аутопсията.Някаква жена му казала "тук такова бебе не е идвало".Пристигнала и друга жена която също отрекла.Накрая се появил мъж и извадил ученическа тетрадка в която бил написал името ми и че след падане почива бебето ми,само това.Този същия казал че аутопсионния протокол ще бъде готов след 2 дни.От тук почват и разминаванията,д-р Илиев един път казва че било живо,друг път че било родено мъртво,а акушерки твърдят че било живо и е занесено в детското.в аутопсията пък пише че съм паднала и няколко часа след това съм приета с болки и кръвоизлив,а от падането дроба на бебето било разкъсан,и хиляди други наранявания и кръвоизливи имало то.Само че явни той не е запознат че аз паднах 7 дни преди пристигането ми в болница и че през тези 7 дни аз имам 2 документа че след падането бебето е добре,и не само това аутопсията е установила че то е голямо 36 см и тежи 700г,а в епикризата ми пише 780гр и 26 см,/това доктора го е установил след секциото.Пише също че са ме изписали без температура/36,5/ а аз и до сега я има,че кръвното ми било 120/80,/тежа 47кг и винаги съм имала ниско кръвно 80/60 или 90/70/
И епикризата и документа от аутопсията всичко се разминава,един лекар твърди едно друг друго.Толкова много грешки просто не е нормално в всеки документ пише различна версия,за това и няма да оставим нещата така.Ще говорим с адвокат  и ще подам жалба Срещу Монтанската болница "Д-р Стамен Илиев"Мизерията е голяма,отношението е под всякаква критика,горко и тежко на хората раждали там.
Мили дами ще спра вече да пиша,но това е само кратко описание на случилото ми се.
Простете ми за подробния разказ.Имах нужда да споделя с някого който да може да ме разбере.Благодаря на всички
Цитирай


Мнения: 1
Миличка, много съжалявам за това, което си преживяла.
Просто нямам думи
За малкото ангелче Rose Rose Rose
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
Главата ме заболя от напрежение докато прочета. Силве, ти си минала през истински ад .Това е направо животинско държане от страна този позлатен  доктор .И искат увеличаване на раждаемостта newsm78. Силве, дано успееш да се съвземеш от случилито се по-скоро. Болката ще я има винаги, но сега тя е крещящя ,дълбока с времето ще свикнеш с нея колкото и да не ти се вярва в момента. В началото аз си мислех ,че ще полудея  ,но ето ме днес същата жена ,но  със свито сърце завинаги .



Цитирай

Стара Загора

Мнения: 6 998
Намери сили мила Силве Crying or Very sad Адът през, който си минала е ужасен.
Цитирай

Русе

Мнения: 26
Силве, първо те прегръщам силно. Ние вече си пишем и там мога да ти кажа всичко, което мисля. Знам, че всички които прочетат това, ще усетят минимална част от преживяванията ти. Да, ще се разплачат, да ще им е тъжно. Но миличка най-важното е че ТИ си ужасно силна! Аз те приемам като много близък човек, но съм сигурна че имаш на кого да разчиташ. Част от смисъла на всичко това е, че може да се огледаме... Ще се обърнеш и някъде в стаята ще е съпруга ти или милата ти баба. Дори и да нямаш желание да коментирате станалото винаги можеш да ги прегърнеш. Убедена съм че ще са зад теб в търсенето на истината. И докато търсиш истината, търси своето вътрешно  успокоение. Вярвам че бебенцето ви е някъде на хубаво място. То те обича колкото и ти него и иска да си спокойна. Много си красива, много си умна, много си млада, не е трябвало да става тока, но... понякога не сме ние тези които нареждат нещата. Затова ще бъдем силни, плюс другите си качества и ще вярваме в доброто и в справедливостта. Ако тези лекари са се отнасяли с това пренебрежение към професионалния си дълг (за човешкия не споменах, защото той липсва в случая) аз лично се надявам да бъдат наказани и да не се допуска повече такава болка! Ако съдебната ни система не се задейства, то бъди сигурна че има господ, който знае какво става и рано или късно ще съжаляват за пренебрежението си към 2 същетва имали нужда от тях. Прегръщам те!!! newsm17 spoko
Цитирай

тук

Мнения: 226
Силве,  Hug те много силно!
 Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
просто нямам думи за случилото се с теб,
болката е огромна, но намери сили в себе си Hug
Цитирай

Бургас

Мнения: 3 621
Силве, съжалявам че и ти като всички нас в този подфорум си минала през АДА ... нечовешко е и жестоко
 Rose Rose и за твоето ангелче, дано е добре там където е с всички други наши ангелчета
Цитирай

видин

Мнения: 510
 smile3518Силве,не намирам думи
Цитирай

София

Мнения: 2 140
много съжалявам. Crying or Very sad
Цитирай

на дъното

Мнения: 1 197
 Crying or Very sad silveto_23 Съжалявам че си една от нас
 Rose Rose за твоето ангелче
Цитирай

Айтос

Мнения: 611
Силве, първо те прегръщам силно. Ние вече си пишем и там мога да ти кажа всичко, което мисля. Знам, че всички които прочетат това, ще усетят минимална част от преживяванията ти. Да, ще се разплачат, да ще им е тъжно.

Ето тук не си права , напротив , точно всички ние , които сме преживяли този същия Ад по един или по друг начин , точно ние , загубили най-скъпите си същества на този свят , ще я разберем и ще и съчувстваме искрено , не просто ще се натъжим , не просто ще се разплачем , а ще ни заболи истински , ще усетим мъката на тази изстрадала майчица , защото знаем какво е , само човек преживял това може да я разбере истински , всичко друго за мен е фалш.

Мила Силве , няма да ти казвам че си силана , или да бъдеш такава , мразя ги тези думи , толкова са елементарни в такъв момент , знам че боли , болката ще е винаги там в сърцето ти , тя никога няма да изчезне , но вярвам че един ден ще намериш и ти правилния път и ще срещнеш щастието .
Сега плачи , говори , с който искаш , дори и с нас , този форум и момичетата , които пишат тук са невероятна подкрепа , знам го , и ти ще го усетиш , сигурна съм.
Прегръщам те и плача с теб Crying or Very sad
Цитирай

на най-обичания мъж в сърцето . . .

Мнения: 2 270
Много съжалявам за това което си преживяла Crying or Very sad
загубата ти е огромна Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
ако намериш сили - бори се Hug
Цитирай

Варна(Ст. Оряхово)

Мнения: 298
 Sad Много съжалявам за Ада през който е трябвало да минеш.
 Събери сили(знам ,че ще много трудно),и продължи напред. Hug
Цитирай

Монтана

Мнения: 661
Силве много съжалявам за случилото се. Аз съм изписана от същата болница само преди 3 дни и видях какво е положението.Ако не бях си викнала лекар не знам дали и моето бебе щеше да е добре сега тъй като беше тръгнала с лицето напред и се наложи използването на форцепс.
А този с ланеца предполагам че е доктор Дамянов. Защо всичко трябва да става с пари в тая държава на мен ми стояха на главата 3 -ма доктори , 2 акушерки и 2 санитарки а жените който не бяха викали доктор просто минаха и ги питаха от време на време акушерките ти как си.
Извинявам се за дългия и объркан пост.
Цитирай

София

Мнения: 677
Много съжелявам за загубата ти, докато четях поста ти сърцето ми се свиваше от мъка.   
За епикризата и резултатите от изследванията на плода, мога само да кажа, че моите документи дадени ми от частна болница, в която платих не малко пари за мисед, от друга страна те ще вземат пари и от здравната каса все едно не се отнасят за мен и моята бременност. Май само името ми беше изписано вярно.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 92 отговора