до колко се чувствате интегрирани

  • 6 386
  • 69
  •   1
Отговори
  • Мнения: 18
живеете ли с пулса на мястото където сте или все още се надявате да дойде и този момент... Минавали ли са ви мисли, че този не е истинският ви живот, а онзи който сте оставили в БГ. Аз за себе си да кажа, че съм все още от тези надяващите се  Simple Smile.. Вече трета година сме далеч от България, цялото семейство, мъжа работи, детето учи а аз си чакам разрешителното за работа. Може би се дължи на това че сме още "пресни", може би е това че общуваме само с други българи, може би е това че съм вкъщи и все още не работя..споделете вашия опит със живота в чужбина  Wink

# 1
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 587
Аз съм леко на крастопът. От тази година почнах работа, посвикнах с езика и като че ли не съжалявам. Но винаги се чувствам странно - когато съм си в България, мечтая за живота тук, когато съм тук, мечтая за България и това, което съм оставила.
Ако не работиш е по-трудно и някак си не може да се потопиш напълно в атмосферата. Ще я има винаги носталгията, чувството, че не си се интегрирал...

# 2
  • Мнения: 4 399
живеете ли с пулса на мястото където сте или все още се надявате да дойде и този момент... Минавали ли са ви мисли, че този не е истинският ви живот, а онзи който сте оставили в БГ. Аз за себе си да кажа, че съм все още от тези надяващите се  Simple Smile.. Вече трета година сме далеч от България, цялото семейство, мъжа работи, детето учи а аз си чакам разрешителното за работа. Може би се дължи на това че сме още "пресни", може би е това че общуваме само с други българи, може би е това че съм вкъщи и все още не работя..споделете вашия опит със живота в чужбина  Wink

Да, бих казала Че живея тук, ако това е въпросът.  Wink Интересува ме какво се слуЧва тук, живея с местните проблеми и отдавна не знам какво става в България. Отдавна не мисля къде е животът ми. Той е там където е домът ми и семейството ми. Ако това е да си интегриран, знаЧи съм интегрирана. Много неща не мога да приема, но това по никакъв наЧин не ме кара да изпитвам носталгия към БГ. Всъщност веЧе май запоЧнах да забравям какво е носталгията.  Grinning В последно време дори когато съм в БГ си меЧтая да се прибера вкъщи, защото моето 'у дома' е тук, макар Че за това има някои субективни фактори.

Да те успокоя обаЧе, Че не винаги е било така. Отдавна живея в Чужбина, но още си спомням първите 3 години и не знам дали някога ще ги забравя. Може би това беше преломният момент за мен. Много тъгувах, макар Че винаги съм работила, не ми е липсвало нещо материално и съм имала възможности за доста разнообразие и интересни дейности. И въпреки всиЧко, не ми беше добре, докато не изтекоха тия 3 години. И между другото съм Чувала и от други хора Че най-трудното време са им били първите 3 години.

# 3
  • Мнения: 3 804
за интеграцията-успях да се интегрирам и то доста добре,но все пак съм тук от  доста време,пък и зная езика.но няма какво да се залъгваме-колкото и добре да живее 4овек в друга страна,няма да може да се оттърве изцяло от носталгията-аз си взех бг сателит,и следя по4ти вси4ки програми,а и сега с нета е много по лесно-когато дойдох нямаше нет-пишехме си писма,сателитни канали нямаше,слушах само новините на радио България и то само в 18 4аса за 10 минути-но се свиква-важното е ти с каква нагласа си Peace

# 4
  • Мнения: 59
 Peace да исками се да разбера повече по темата а и да допринеса за избистяне на въпроса! Laughing
Интеграцията е като любовта - нужни са двама Blush
Сериозен въпрос....много сериозен, като се замисля то и в родното си място мойе да не се интегрираш Naughty

Записвам се и.....................обещавам да споделя опит Peace

 Hug Hug Hug

# 5
  • Мнения: 18
Хм, ако погледна цинично на нещата щом сме стигнали до философия, материалната страна на живота е разрешена, нали така..от такава гледна точка въпросът не стои сериозно щот' иначе щях да опъвам врат на работата ако бях в България, по обичаен бг модел и нямаше и да ми хрумне да се питам интегрирана или не съм  Mr. Green
съгласна съм с dtti, колкото и добре да живее човек май няма изцяло отърване от носталгията

# 6
  • Ispania
  • Мнения: 4 482
Много тьжно ми зву4и,4е има хора които никога не се интегрират изцяло Sad,това зна4и 4е цял живот Ще им липсва неЩо.(сигурно и аз сьм от тях).Адски много се радвам на хора които се 4увстват напьлно добре в своя дом който е извьн БГ Peace,това са животи изживяни пьлноценно и в пьлно Щастие.
НИЕ,които все мислим за неЩо в БГ........винаги Ще ни тежи по неЩо Confused...няма спокойствие и пьлен мир Confused.
За себе си мога да кажа ,4е смятам ,4е сьм се интегрирала  newsm78,така аз си смятам,какво смятат другите е друг вьпрос Joy.
На мен ми липсват роднините Confused,и най_ве4е мисьлта 4е един ден няма да ги има Cry......,то май моето не е носталгия.....ами страх от неизбежното.
miglenalight ,много е важно да имаШ познати и приятели от местното население Peace,врьзките с БГ няма да ти помогнат много много да се интегрираШ в 4ужда дьржава.Когато запо4неШ работа Ще видиШ разликата Wink.
Аз пьрвите 4 години Joy(при мен преходният период трая пове4е време Joy)вси4ко което си купувах го праЩах в БГ,вси4ко което не използвах си отиваШе в БГ Shocked hahaha.Така де,за да мога да си го използвам като се прибера hahaha.През следваЩите две години ми носеха вси4ко обратно Joy.Сега......ами май сьм се интегрирала прекалено Joy,заЩото евентуално врьЩане в БГ виждам когато се пенсионирам и децата ми трябва да дойдат и те в БГ Laughing.За сега сьм се поиспан4ила hahaha,както каза една БИВША приятелка Tired.

# 7
  • USA
  • Мнения: 559
Чувствам се достатъчно интегрирана.  Laughing Разбира се, че ми е мъчно за България. Според мен на който не му е мъчно, не е имал хубав живот там. На мен и на двете места ми харесва и се чувствам у дома си. Бих искала да прекарвам повече време там. Понякога си мисля, че имам 2 паралелни живота.

# 8
  • Мнения: 868
Според мен на който не му е мъчно, не е имал хубав живот там.

Mm, аз имах много хубаво детство в България, но не ми е "мъчно"  за нея. Мъчно ми е за няколкото хора, които са там и които ми липсват. Но моят живот е тука. Аз никога не съм работила в България така че съученици и колегите ми са тука. Политическите ми вълнения са свързани с държавата, в която сега живея; тревожи ме икономиката и качеството на училищата тука, не на друго място. Законите ги познавам по-добре тука отколкото в България.  Знам какво е работна етика тука, но не в България.

Какво точно означава интеграция в тоя контекст? Език? Работа? Контакти? Храна? Познаване и практикуване на културни традиции? Интеграция не може да се определи само чрез един фактор. И още, ако ти се мислиш и чустваш за интегриран, как те приемат другите, тези с които се опитваш да се интегрираш?

# 9
  • Мнения: 18
Май, че не е езика, може да знаеш езика много добре и пак да не се чувстваш част от там, от тях тия дето живеят там, местните, може да работиш, може контакти да си създал и пак да не си  от тях. Всичките тези неща безспорно помагат, пък и особеностите на характера, някои са си общителни други не толкова, адаптивни и прочие. Може би и времето си е фактор само по себе си, не само защото свикваш, а и защото трупаш общи преживявания с тамошните, защото започвате да имате общо минало точно както е с нас българите, постепено изграждаш принадлежност...

# 10
  • Мнения: 3 371
10 години - 100% неинтегрирана.

омъжена съм за местен, ако има значение.

живея между два бряга. товае балансът за мен.

# 11
  • Мнения: 3 241
Аз пък съм на фази. Понякога се чувствам спокойна и интегрирана, но има и дни, в които местните ме нервират и се чувствам различна. Важното е, че първите са повече Simple Smile

Определено мисля, че без език, местни приятели и работа трудно се интегрира човек.

А за живота в БГ - не не смятам, че там изпускам нещо Wink

# 12
  • Мнения: 3 521
В момента се чувствам съвсем на място. Реално, обаче и аз съм като Iventse на фази. Има моменти, когато просто ми се ще да възкликана "Хубава работа, ама българска", но просто не става Wink

# 13
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
живея между два бряга. товае балансът за мен.
така е и при мен.

# 14
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Аз се чувствам интегрирана. Първите години все казвах, че съм интегрираща се, но постепенно се потопих доста надълбоко в тукашния живот и вече се чувствам пълноценен член на обществото, така да се каже...

Знанието на език и на обществените порядки е задължително условие за адаптацията, според мен  Peace В този смисъл, моята интеграция беше първо забелязана от външни хора, докато аз все се колебаех дали "не ми личи" твърде много, че не съм местна  Mr. Green По-лесно е, когато и околните те възприемат като един от тях  Peace

Не се разкъсвам между България и Израел, макар че семейството ми липсва, а и винаги с удоволствие се връщам към родния дом  Hug Но чувствам, че животът ми е тук, домът ми, просто моите потребности се задоволяват тук, а не там...  Критична съм към ставащото в "новата" ми държава, но това не е знак на липса на интеграция, напротив - критичността ми е породена от това, че ми пука (и за хората тук, и за държавата като цяло, и за личната ми реализация в тази държава в частност))

Общи условия

Активация на акаунт