Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 174
Здравейте! Момчето ми е на 2 год.(октомври ги навърши) От септември аз тръгнах на работа, той на ясла- вече привикна. До това време съм го гледала главно аз. Понякога бабите са го разхождали или еспал обеден сън при тях, общо-взето- гостувал им е, даже е спал няколко пъти у баба си. Лятото отидохме на море без него за 5 дни и от завръщането ни настъпи някакъв прелом- не иска никого освен мен/ баща му, не иска при никого другиго- визирам бабите. Не влиза в домовете им, камо ли да остане там за няколко часа или пък да спи. Не можем да си вземем дъх, да се наспим, да се нахраним на спокойствие, да отидем някъде. Изморени сме физически и психически. Искаме да се отделим за няколко часа, да се наспим една вечер... Кажете ми имали ли сте такъв проблем? Период ли е? Грешим ли някъде, как да подходим? Моля за мнения! Благодаря!
Цитирай


Мнения: 174
Преди малко като писах едва завърших поста си , защото ме дърпаше и крещеше, но ми се щеше да добавя мисълта ми откога тръгна всичко. Първо- кратката раздяла от морето и второ- тръгването на ясла. Може би това отделяне е катализирало истеричното му прилепяне за мен, защото той наистина не ме оставя за миг, когато следобед вече се вземем от ясла. Чудя се ще има ли край този кошмарен мериод? Водя го у баба му и му казвам, че излизам съвсем за кратко, да ме почака и идвам, но той започва да крещи да седна и аз там да стоя или хуква след мен да тръгваме. Првя периодично такива опити, но засега са безуспешни.
Цитирай


Мнения: 9 816
Сама си си отговорила- раздялата по време на морете, тръгването на ясла....Все неща, които предизвикват в малките човечета подобно поведение.
Цялостно се е нарушил досегашният му свят- вече не е с мама по цял ден.
Нормално е да реагира така и да седи залепен за теб.
Моето дете е същото. Peace
Цитирай


Мнения: 26 251
Период е, но е доста дълъг Tired
При нас е насочен към баща й (въпреки, че съм я гладала само аз до 3г. и 1м., нямаме баби, нито някой друг около нас).
После тръгна на градина, но това беше по-скоро за добро, единственото място, на което искаше да ходи и най-важното - не ревеше за него.

Преди време и аз пусках тема, ако искаш я прегледай.
Цитирай
giusi , твърде вероятно е да е период .Много му е дошло последните месеци...И сега се чувства несигурно,явно..Въпреки ,че малките деца много бързо се адаптират ...Дали не се е уплашило от нещо когато е гостувало при някоя от бабите?
Казваш,че е свикнало с яслата...Под това да разбираме ли,че не плаче когато го оставяш там?
Защо не се консултираш с педиатъра ви ако считаш ,че проблемът е сериозен?
Цитирай

София

Мнения: 479
Период е, ще премине. Но наистина е дълъг, както каза Никол.

Боби го преживя в по-късна възраст. Ситуацията при нас е идентична на вашата - на 1г и 1месец го оставих във Варна при майка ми за лятото. После го взехме (септември) и - хайде на ясла. Нямахме проблеми.

Но като стана на около 2г - 2г и половина - наистина залепна за мен като паяче. Не разбрах защо, но просто го приех. Обръщахме му много внимание, много му говорихме, много играехме с него. И той в един момент разбра, че няма да избягаме, че го обичаме и че имаме време за него. Няма да ти обяснявам колко изнервящо ми беше, но няма как.  Hug

Сега пак нещо е започнал само в мен да се гушка. Мисля, че е заради бебето......
Цитирай


Мнения: 174
 Благодаря ви за мненията!
 Успокоявате ме, че не сме единствени (защото аз около нас не виждам такива деца, майките имат и личен живот, бабите ги отглеждат активно).
 А колко дълго продължава този период горе-долу? Много съм преуморена и на работа ми е трудно, и тази липса на почивка...
 Да, на яслата ходи спокойно вече, с желание влиза, изпълнява и т.н. Слава Богу! Иначе
нямаше да мога да ходя на работа, той не иска никого друг. Ако не ме вижда, изпада в истерия
 И аз си мисля, че трябва да се консултирам с някого, затова се обръщам и към вас, може би психолог, педиатърът- не знам
Цитирай


Мнения: 9 816
 Laughing И аз редовно се засилвам към консултация с детски психолози.
Добре че, имам приятелка с такава професия, която честно казано редовно ми се смее на притесненията.
Цитирай


Мнения: 5 516
не виждам проблем, какво по нормално от дете да иска да е при майка си? ако не искаше друг въпрос ... и моя е прилепнал и въпреки всичко като го погледна понякога се ша8кам как се променя ... и после като zаспи ми се иска да ида , да го събудя и да го погледам и погушкам още малко, zащото ми става мъчно ...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.