Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама

Притеснявате ли се?

  • 13 юли 2005, 22:48 ч.
  • Преглеждания  502  Мнения  10  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 550
Мили майчета, аз май нещо откачам! Усещам, че съм напрегната и разтревожена постоянно. Слава Богу детенцето ни е здраво. Притеснявам се от съвсем делнични неща: Дали ще опищи улиците и парка по време на разходка? Как ще стигна до там, ще има ли по пътя паркирали коли, които да ми пречат? Ще заспи ли без проблем довечера или ще има изпълнения? Като се събуди какво ще правим? Защо плаче сега? и много др.
Вие как се чувствате и как се справяте с делниците?

Реклама
# 1
  • Sofia
  • Мнения: 1 254
Споко,ще ти мине:-))Нормално е:-)

# 2
  • Мнения: 10 719
Както ти е казала есприт, не се притеснявай.Всяко нещо с времето си.Ти ако си задаваш постоянно тези въпроси, ще откачиш.Не го мисли изобщо.

# 3
  • на езерото
  • Мнения: 263
  Аз също имам подобни претиснения Wink,но смятам че е напълнно нормално.Предполагам ,че е така защото ни е първо бебе ThinkingМожеби при второто ще сме   Hug

# 4
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 597
В началото на майчинството е нормално да се чувстваш така, но аз бих ти препоръчала да започнеш да гледаш по-спокойно и ведро на отглеждането на детето. Все пак твоето напрежение се усеща от бебето и това го прави нервно. Можеш да избягаш от стреса като се събираш с други мами, но от по-спокойните или четеш книги , които нямат нищо общо с отглеждането на детето. Така ще се разтоварваш и храниш емоционално. Освен това, ако имаш някоя близка леля или баба или съседка, но по-възрастна, вече отгледала здрави и умни деца, можеш да я ползваш като психотерапевт, който да те успокоява и внушава сигурност, а не да те обсипва със съвети как да бъдеш съвършената майка. И ето, че стигам до кулминацията: Няма съвършени майки. Приеми го. Ако ще на челна стойка да застанеш, пак няма да си 100% перфектна. Така че изпусни парата, свиркай си и гледай ведро на нещата.


Споко бе човек, много се шашкаш

# 5
  • София
  • Мнения: 523
мило:)
това го изживявам от време на време, но се боря с това чувство, мъжът ми го нарича "хронична тревожност".  ама това адски много ми пречи, когато по-малко се тревожа, се справям много по-добре с ежедневието.
аз ползвам няколко трика - 1-во противопоставям мисълта, логиката на емоцията и тревожността. Когато мисля как да наравя нещо, стъпка по стъпка, или действам, нямам време да "си губя времето" в притеснения Simple Smile
2-ро - избягвам да се тревожа за неща, които още не са се случили, ще ги мисля когато се случат, иначе означава въобще да не изпитвам радостта от живота и майченството. Поне открих, че със сина ми всеки ден, всеки миг е различен:) демек няма какво да се притеснявам предварително,, просто реагирам когато трябва. Ух имаше много хубава приказка на Делай Лама... ако я намеря тояно ще ти я напиша, за да ти стане лозунг, когато си в криза на тревожността.
3-то една книжка "Емоционална интелигнетност" поне на мен много ми помогна:)
има и още, ама мъжът ми се прибра от работа:)
горе главата,бъди по-търпелива и добра към себе си!  Радвай се на живота - всичко лошо е временно, стига да не зациклиш:) страхът е най-лошия съветник, той не позволява на хората да са щастливи!
прочети малко за следродилната депредсия, там също ще намериш отговори... а да въпреки,

# 6
  • Canada
  • Мнения: 456
Да, имала съм такива моменти в началото, но от доста време съм по-спокойна. Явно си е нормално... Wink

# 7
  • Spain
  • Мнения: 3 423
това е първона4алнпото привикване ..на6ия тати например ..понеже не се разхождаме 4есто с него все още изпада в паника при мисълта 4е мога да ги оставя двамата .има страх 4е ше се разпла4е , 4е ще я изпусне от поглед такива неща ..като свикне6 с проблемите ,разходките ще станат лесни и проблемите ше отпадата един по един

# 8
  • USA
  • Мнения: 4 630
От това което си изброила аз се притеснявам, ако незнам защо плаче и като не мога до го успокоя. Но като цяло съм много спокойна около отглеждането на бебчо

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 397
Ами нормално е при малко бебе. И аз се чувствах така Сашко като беше съвсем мъничък. Не се притеснявай, по-полека и нещата сами ще си дойдат на мястото Grinning Поздрави! Ала

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 2 648
Имах такива притеснения в първите 1-2 месеца, след което "влязох в релси".  Wink

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт