Как да го напусна?

  • 4 155
  • 48
  •   1
Отговори
# 30
Ох...сега като се замисля последно изказалите се девойки са много прави.Чак ме досрамя,че мисля пораженчески...
Може би ,той пък те манипулира ,особено ако ти си по-слабохарактерна и нерешителна.
На твое място и мен щеше да ме е страх...понеже и аз не съм "силна и отракана мадама"
Но на страха очите са големи...
Прави са девойките..мда.

Особено Луда-чудесен  и мотивиращ пост  bouquet

# 31
Благодаря. Ще говоря още веднъж с него и после ще обмисля бъдещите си действия.

# 32
  • Мнения: 3 423
Ако се уважавате и не си пречите,
просто си завъди любовник и не се
занимавай с излишно харчене на пари.
Нито ще си първата, нито последната.

# 33
  • София
  • Мнения: 3 390
Да,Лиска е права, просто ще си поредната. Нямаш представа колко жени са в това положение.

# 34
  • София
  • Мнения: 397
И по повод на съвета да си живеят като съквартиранти, колко време смятате че ще издържи една жена така, без любов у дома - 5 години, 10, 15. Докато стигне до 40-те и мъжа й не я изгони заради по-млада, детето вече ще е голямо а за Самотна ще е късно да започва всичко отначало.
Това ли е модела на съвременното семейство - да живеят като съквартиранти?
Пет са достатъчни, то ще е на 8г и достатъчно ясно може да изрази мнение пред социалните, а тя няма да е престаряла. Никой не казва, че трябва да е модел за семейство.

# 35
  • Пловдив
  • Мнения: 21
Аз бях в подобно положение като теб. Не вървеше някакси между нас, а детето си растеше и годините минаваха. И мен много ме беше страх, че ще направи всичко възможно за да ми вземе детето (макар че то не е само мое, а и негово , но...). Беше способен на всичко, имаше и достатъчно "приятели", които можеха да ме направят най черната. А и заплахите бяха големи, беше способен на всичко и аз търях и стоях. До един момент , в който ми кипна чайника. Опълчих му се, аз съм силен характер и той го знаеше. Противопоставих му се и му казах твърдо, че тая дето си я мисли няма да стане. Твърдо и упорито настоявах и държах на моето. И на мен ми се казваше " От тук излизаш само сама" обаче не падах духом.Това продължи доста време, но накрая явно видя , че с мен на глава няма да излезе. Подадох молба за развод и пак се страхувах какво ще стане на делото. И знаете ли какво стана - НИЩО. Не реагира по никакъв начин. Две дела и край. Така че много мъже заплашват, все пак са мъже. Не се предавай. И все пак само ти можеш да решиш как искаш да живееш живота си. Каквото и да ти говорим ние ти най добре си знаеш.

# 36
  • Мнения: 4 733
Всички заплашват. Намери си добър адвокат и ако си обмислила добре решението си, действай.
Успех!

# 37
  • Мнения: 2 005
Не си струва да се измъчвате така и двамата , та и детето макар , че все още не осъзнава какво става ... newsm78 Така преди време 6 години го напуснах , но при мен не беше толкова сложно , защото нямахме дете  Praynig От опит знам , че не се издържа на такъв съквартирантски живот за съжаление , така че щом си решила го направи , това съжителство според мен е губене на време  Rolling Eyes Раздялата е неизбежна , но така се отлага във времето и това е лошо и за двама ви . Моят съвет е да наемеш здрав адвокат , а за останалото родителите смятам , че ще ти помогнат  Thinking
Успех, миличка  Peace

# 38
  • Мнения: 592
Напускането става с мерак! Куче което лае не хапе! Да продължавам ли да споделям опит? Най-разумно и реалистично ми звучи Azzy, но проблема си е в авторката. Просто ако се появи извънземен и прочете темата дотук, ще си каже: Какво искат жените всъщност?

# 39
  • София
  • Мнения: 619
Самотна лястовичка-айде не говори глупости само,а! #2gunfire Оф, ядоса ме.Тръгвай си мила и не го жали.Наемай адвокат и се бори.Детето няма да отиде при него,освен ако не те изкара тежко болна или а морална.Кво ще правиш с мъж който не те обича или ти него?!Я не си погубвай живота........... #Cussing out Живота е борба и не е нужно да търпиш дадени ситуации и да ставаш жертва я на дете я на мъж!

# 40
  • София
  • Мнения: 62 595
А подкрепа от родителите и близките си имаш ли? Ако имаш и за теб вече е нетърпимо по-лесно ще напуснеш мъжа си. Просто отиди на гости на вашите с детето и повече не се връщай.

# 41
  • Мнения: 139
Да напуснеш човек, който е отговорен и загрижен баща на детето Ви и с добро финансово състояние, само защото не изгаряте от любов един към друг ми се струва глупаво и много егоистично. Детето ти също ли не обича баща си и съпругът ти не обича детето Ви ли? Това е лично мнение, разбира се, но при така описаната от теб ситуация, това ми е гледната точка. Ако има някакъв друг фактор - ревност, насилие, безпаричие, зависимост - бих ти казала да си плюеш на петите на секундата и хич да не му мислиш, но случаят не е такъв и е хубаво да се замислиш, преди заради глупава прищавка да лишиш детето си от любящ баща.

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
Всичко хубаво, но как се живее с празно сърце? Дори да е така година-две-три... и цял живот ли ще живее с нелюбим човек? Възможно е да се окаже временно и да си оправят отношенията, но ако дойде критичната точка на пречупване какъв е смисълът да се продължава? За да започне да си го изкарва на детето, ли? Все отнякъде ще избие.

# 43
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Всичко хубаво, но как се живее с празно сърце? Дори да е така година-две-три... и цял живот ли ще живее с нелюбим човек? Възможно е да се окаже временно и да си оправят отношенията, но ако дойде критичната точка на пречупване какъв е смисълът да се продължава? За да започне да си го изкарва на детето, ли? Все отнякъде ще избие.

напълно съм съгласна

# 44
  • София
  • Мнения: 2 840
Аз наистина не разбирам дали е възможно с  пари и кошаревски свидетели да се окаже, че жена,  която си гледа съвестно и с любов детето, не е способна да бъде майка?
Вероятно във вашия случай би могло да се стигне до взаимно попечителство, все пак, казваш, че бащата е читав.
Аз лично не съм много за тези неща, защото не е нормално детето да се разпокъсва между двамата, а и в един момент най-вероятно ще си заформите нови семейства, а то ще снове между вас като някакъв бездомник.
Затова си мисля, че ако наистина някой се решава на развод, добре е детето да остане при единия родител, поне ще си има място.

И отново се връщам на първия си въпрос - как е възможно една майка да бъде обявена за неспособна да отглежда детето си, ако това не е истина?
Как става това?

Общи условия

Активация на акаунт