Отговори
  • Мнения: 46
 Simple Smile Здравейте бг мами отблизо и отдалеч,   bouquet

Имаме ли време да се замислим по този въпрос в забързаното си и натоварено ежедневие?!  Thinking

Отдавна мислех да постна една темичка, но чак сега ми изкристализира заглавието, пък и си мисля, че с наближаването на Рождество Христово би било добре да се замислим и да си дадем равносметка какви сме ние, защо сме тук или там, където и да сме, как искаме да възпитаме децата си, как се развиваме духовно, намираме ли повечето отговори на въпросите от житейския ни път.

Да се замислим, също така, да дадем прошка на всички, от които сме се почувствали по някакъв начин засегнати или обидени през изминалата година /а и не само/. Ей така, вътрешно да простим на себе си и на другите, да потърсим хармонията във и около нас. Защото това освобождава. Нека не таим яд в душата си.

Хубавото във форумите е, че всички ние сме анонимни, което ни освобождава от предразсъдъците, кой, какво би казал за нас и така можем по- свободно да изкажем мненията си, да излеем душата си...

Пишете, не се чудете!
Естествено, по-късно отново ще се включа с моите житейски опитности.   
И така , очаквам ви  Hug

# 1
  • Мнения: 7 914
не виждам връзката на темата с чужбинският форум,но как да е...


Духовно не знам дали израстна, ама че станах по търпелива, станах....
 Rolling Eyes

Темата е хубава и дано да се развие  Hug Peace

# 2
  • Мнения: X
а на мен ми звучи като тема по литература от преди 1989  Twisted Evil

# 3
  • Мнения: 7 914
а на мен ми звучи като тема по литература от преди 1989  Twisted Evil
какво и пречи да е хубава Flutter Wink Crazy

# 4
  • България
  • Мнения: 1 090
Аз мисля,4е темата е много хубава Peace!
Откакто имам дете си мисля,4е светът е станал прекалено жесток за децата ни  и винаги се страхувам за детето си,много от страховете ми се сбъднаха Sad.Което ме навежда на мисълта,4е ако хората бяха по -духовно израстнали и добри нямаше да има толкова много насилие,престъпления и страхове. Какво ли 4ака децата ни ,когато станат на нашите години Confused?
Помня моето детство и как животът беше по- спокоен и не толкова пошл. Бих искала детето ми да усети малко от онзи старовремен морал и магия. Сега вси4ко е опоро4ено,хората масово са безбожни и бездуховни Tired.

# 5
  • Мнения: 3 423
Духовно израснах и това ме накара
да стана майка. Прощавай, обаче ми
е планирана бременността, не обратно.
Може би говориш за жени, които някак
се изненадват, че ще стават майки и им
се налага тепърва да израстват, така ли?
Или просто ти звучи красиво формулировката?

# 6
  • Мнения: 46
 Simple Smile здравейте мами,

Благодаря ви, че се включвате с мненията си.

Темата я пуснах тук, защото и аз съм бг мама в чужбина и бих искала да прочета мнения на бг мамите в чужбина, защото сме израсли и възпитани в бг и несъмнено живота по света ни дава своя отпечатък от други култури като така разширяваме границите на своя мироглед, както също и чрез майчинството. Духовното израстване в широкия смисъл на думата имам предвид.

а на мен ми звучи като тема по литература от преди 1989  Twisted Evil


Може и да си права, защото точно тогава съм била ученичка и съм изградила такъв стил на изразяване / това тук не е литературен форум и не парадирам за отличност в стила/. Но все пак мисля, че не звучи по комунистически "духовно израстване" и "Рождество Христово" - точно тези неща най-много се наказваха тогава.

Бих искала детето ми да усети малко от онзи старовремен морал и магия. Сега вси4ко е опоро4ено,хората масово са безбожни и бездуховни Tired.

И аз донякъде съм съгласна. Понякога леко се плаша от това "капсулиране" и равнодушие на хората от западния свят /не искам да засегна никоя държава или общество/, където ние сега живеем и децата ни растат. Опитвам се да приема хубавите неща от културите на страните, където съм живяла досега и да го предавам на децата си /е, не съм перфекционистка  Wink/.

Духовно израснах и това ме накара
да стана майка. Прощавай, обаче ми
е планирана бременността, не обратно.
Може би говориш за жени, които някак
се изненадват, че ще стават майки и им
се налага тепърва да израстват, така ли?


Лиска, това е похвално за теб, като зряла жена и майка. Хубаво е обаче, да оставим всички майки да споделят - "израстнали" и "израстващи", жени на различни възрасти, "планирали" и "непланирали" бременността си, нали?!

Който иска, нека сподели, а който има желанието да е само в опозиция на другите мнения, моля да не се включва.

Естествено , в спора се ражда истината и съм далеч от мисълта да се пише еднообразно, но нека всеки изкаже мнение мирно  Peace, а не да се заяжда тенденциозно.

Да напиша накратко и за себе си
Мен майчинстото много ме промени - начин на мислене, възприятия, начин на изказване /защото децата ни гледат и чуват, дори и когато си мислим, че не е така/, поведение, търпение и още ,и още .
Размисъл спрямо живота, спрямо себе си и всичко наоколо, вярата в Първата причина на нещата.

По отношение на децата - първо ние сме живият пример за тях и после обществото.
Опитвам се да ги възпитавам в добродетелите, внимавам как и какво говоря, избягвам да употребявам негативни думи - напр. не казвам "ще паднеш" , а "леко, внимателно", ако кашлят или кихат не казвам "болни сте", а "това е само една кашлица" ще пийнем, сиропче, чайче и ще я изгоним да си върви".
Просто със изрази като " ще паднеш и ще си счупиш напр. ръката, и после ще те боли, и ще трябва да ходим на доктор и там ще те шият или гипсират и..." трябва да се разделим.

Е, не съм перфектна  Sunglasses, но съм много впечатлителна Thinking

Желая ви успешна и хармонична нова седмица и очаквам включване Peace


# 7
  • Мнения: 1 175
Здравейте,

Виждам че не е имало включване отдавна, но все пак ми се искаше и аз да споделя нещо...

Венера, много си е интересна темата даже. Аз реших да пиша, защото много често съм се чудела точно това - как големи събития от живота могат да ни "засилят" израстването. Аз не съм майка, все още, но ми предстои доста голямо събитие в живота - сватба - и въпреки че още не се е случило, от годежа насам (към една година стана) съм се променила и израсла толкова много! Това, според мен, е най-голямата душевна промяна, която съм претърпявала засега. А още не съм станала майка - представям си пък тогава!

Причината за моето скоростно порастване е, че в моя случай сватбата означава няколко неща. Първо, аз преди 6 години дойдох в САЩ като студентка, и никакви конкретни планове нямах за това какво ще правя след университета, къде ще живея, и т.н. За мен това беше просто временно състояние извън дома, и след това уж да се върна и тогава да му мисля. Но в последен курс срещнах сегашния си годеник (американец), и след една година заедно, на завършването, не ми се прибираше веднага... Така че останах да поработя малко тук, за да сме заедно. Нещата задълбаха, той ми предложи, аз приех. По едно време получих зелена карта, имам си хубава работа, сега планираме сватба, търсим къща в Бостън и мислим за деца... Като се спрях да се замисля, изведнъж ми просветна - това не е временно отсъствие от къщи. Аз оставам в САЩ. Мисълта, че няма да живея живота си в родината много ме шокира, може би защото не бях мислила дотогава за такъв вариант, само че си бях тръгнала уж "за малко." Рядко мога да се връщам, че е скъпо, и всеки път се чувствам повече и повече като гостенин.

Второто нещо, което ме шокира, беше факта че на 25 аз още се виждах като "момиче" а не като "жена." Културно БГ и САЩ са много различни по този въпрос. В БГ те третират като дете и ти викат "момиче" докато не станеш на 30; живееш с родителите си докато не се омъжиш, а след това - с родителите на мъжа ти; на 25 никой не те взима насериозно или би ти дал свястна работа без натрупан стаж и опит. За родителите винаги си дете, родата все ти дава акъл, и до много късно не се счита че можеш да се оправяш сам. В САЩ това е коренно различно. На 18 години отиваш в колеж и оттам нататък си самостоятелен - изнасяш се на квартира, издържаш се сам, и ти викат "млада жена" или "млад мъж." Работиш от 15-годишен и хората те уважават. Позор е да живееш с родителите си след 18 годишна възраст, а след дипломирането ако ти кажат "момче" или "момиче" даже е обидно. Много българи смятат това за едва ли не жестоко от страна на американските родители, но поне така децата стават наистина независими и могат да избират сами пътя си! И наистина порастват. Аз хич не се чувствах пораснала, и като ме наречеха "жена" даже се обиждах... Затова такава важна стъпка като брак на 25 години направо ме ужасяваше в началото! Пък деца? Та аз самата още съм дете!

Родителите ми са били на по 30 като са се взели, както и тези на много от приятелите ми. Майка ми все ми казваше да си "поживея" пък като мина 30те, тогава мога да се "закотвя" и да сменям памперси по цял ден. Това много ми повлия докато растях. А и сега, на когото и да съм казала в БГ че ще се женя, всички, ама всички реагират по един и същ начин - ауу, защо толкова бързаш? Ти си още малка! Да не си бременна? Подлудяват ме! Цял живот такова отношение, и разбира се сега се чувствам неподготвена, и не мога искрено да си се зарадвам на годежа, въпреки че много обичам годеника си и искам да се омъжа за него. В САЩ и това е различно. Женят се млади, общо взето, но щом от 18 вече са "жени" то когато и да се оженят, си идва в реда на нещата.

За тази една година на размисъл, израснах най-много, защото за пръв път започнах да се възприемам като възрастен. Прекарах много време в четене на форуми като този, където млади хора се женят и споделят вижданията си. Четох за сватби, бебета, домакинство, професии, семейни отношения и какво ли не, за да притъпя това притеснение, и май вече почти успях. Вчера гледах филм, в който имаше момиченце на 11 години, и просветлението ми дойде - за пръв път мисълта ми не беше както обикновено "преди само няколко години и аз изглеждах така," а беше "и аз искам едно такова!" Има светлина в края на тунела!

Затова мога да кажа, че въпреки че на години раста непрекъснато, само през тази една година след годежа наистина направих стъпката от дете към възрастен.

# 8
  • Мнения: 868
Здравейте,

На 18 години отиваш в колеж и оттам нататък си самостоятелен - изнасяш се на квартира, издържаш се сам, и ти викат "млада жена" или "млад мъж." Работиш от 15-годишен и хората те уважават.

 

Не виждам какво общо има това с майчинството, но аз не съм съгласна с горните генерализации.  Така се създават митовете за други страни. Не е вярно, че автоматично на 18 стават самостоятелни (и дори не винаги е вярно, че автоматично се изнасят на квартира, но това е друга тема). Може би е било така преди 30-40 години. Моите наблюдения са базирани на не един единствен случай. Родителите помагат финансово на децата след 18, поне докато завършат колидж.  В някои случаи и след това. Социално-икономическите условия доста са се променили в последните години. 

# 9
  • Мнения: 1 175
Знам, че няма общо с майчинството, и това го споменах в отговора си. Има много общо с духовното израстване, обаче, и доколкото разбирам от поста на Венера, и нея това я интересува. Майчинството се споменава само в заглавието на темата - в самия пост тя само веднъж споменава възпитаването на децата, иначе покрива какви ли не теми - прощаване на ближния, хармония, "какви сме ние, защо сме тук или там, където и да сме" и т.н. Самият й пост е толкова общ, че много неща биха се вписали в евентуален отговор.

Примерите, които дадох, разбира се са генерализации защото не мога да покрия всяко изключение. Като цяло, обаче, по мое наблюдение са вярни - отношението към младите хора в двете страни, това е вярно. Дали всички са се изнесли след колеж или не - целта е да се изнесат, и се стремят към това; дали им помагат родителите или не, поне им е разрешено да работят от малки и да си изкарват пари, и пак целта е да "отлетят от гнездото." Знам, че има много причини, по които българската младеж не може да живее самостоятелно и т.н. но това което най ме дразни, и това което исках да покажа в отговора си, е че не ни третират като възрастни мъже и жени до много по-късно, отколкото американците. Това ми е проблема.

Моите наблюдения за България са от последните 25 години, а за САЩ - лични от 6 години, а от приятели американци - и повече.

# 10
  • Мнения: 868
Дидитка, не знам как е в България, но за тука имам доста добра представа, и за голяма част от 18-годишните не е вярно, че автоматично започват да "се издържат сами".   Вярно е, че мидъл клас на тая възраст стават студенти, и повечето предпочитат да учат в друг град, но това не означава, че родителите им престават финансово да ги подкрепят. Сигурна съм, че има и родители, които не ги подкрепят по никакъв начин, но това не е нормата.  Има достатъчно стереотипи на форума за Щатите. Нека не ги раздуваме.

И по темата: не знам дали майчинството ми помогна да израстна, но ме научи много неща. Само няколко: Научи ме, че не съм толкова независима, колкото си мисля (и че това ми харесва) и че мога да пея детски песнички с пълен глас на няколко езика. С други думи, научи ме да не се вземам много сериозно Simple Smile  Simple Smile   

# 11
  • Мнения: 1 175
Ох, аз пак ще кажа че отношението към младите хора ме интересува. Богаташчетата никъде не се издържат сами; middle class ги бутат по колежи и я им помагат, я не, но ги окуражават поне да са самостоятелни; пък под middle class още по-рано порастват, щото няма кой да им помага. В България не само че окуражаване няма, но все гледат на тебе като на дете и ти дават акъл отвсякъде. Това поне ясно ли го обяснявам? Например, кога би казала че един българин може да се нарече "възрастен?" Едва ли на 18. На 18 още са деца. Студентите са деца - момчета и момичета. Да забравим за това издържане-неиздържане за момент, и като се замислиш, би ли казала че в България един 18 годишен е смятан за "възрастен" или за "мъж?" А на 20 години? Аз съм на 25, и нито на мен, нито на връстниците ми гледат като на мъже и жени. Където и да се наложи да ходя "по задачи" - сменяне на паспорт, здравна осигуровка, даже резервиране на обредна зала за сватбата - майка ми винаги настоява да дойде с мен, защото мен щели да ме мотаят понеже съм "малка." И наистина, въпреки че аз бях там и се опитвах да взема думата, в обредната зала ни казаха "детето" да седне ей на онова столче, и с майката ще се разберат. Това беше преди един месец. В САЩ се оправям навсякъде сама и ми викат "жена"... и никой не ми прави проблем. Ей за такива работи говоря...

# 12
  • Мнения: 1 436

Много се е променила България последните 4 години значи  Whistling. Аз това упражнение с паспортите, освобождаване от здравни осигуровки и сватбата го правих 2005 на крехката възраст 23 г и нито майка ми е идвала с мен, нито са ме пращали да седя на столче някъде докато възрастните се оправят.

# 13
  • Мнения: 1 175
Да, и аз всяка година като се прибирам по веднъж, всеки път по-различно и по-различно ми се вижда. Но някои неща са си все същите, като това с възрастта. Може би младолика им изглеждам, не знам, но съм имала много случаи на пренебрегване  Sad

# 14
  • Мнения: 28
СУПЕР ТЕМА newsm10

Общи условия

Активация на акаунт