Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 64 отговора


Мнения: 2 361
Неделен следобед. Обичайното мързелуване, преди началото на следващата седмица. Преглеждам разни сайтове, когато ненадейно в скайп се включва една далечна позната, която не съм виждала от години.
Жената - на 28г., семейна от две години. Завърши задочно висше образование в България. Преди 8 години замина със студентска бригада за Англия и остана там.
След обичайната размяна на любезности, тя разказа за годините, през които не сме поддържали връзка.
Омъжила се за българин, с когото се запознала в Лондон. Прибрали са се в родния си град, опитали са да живеят и работят там, не се получило и се прибрали отново в Лондон. През всички години е работила, като домашна помощница, а от скоро била управител на магазин за спортни стоки. Дори и разрешили отпуска по Коледа, въпреки, че "по това време в магазина нещата са много busy".
Попита как са нещата при нас, аз я информирах телеграфно. Последвалият коментар ме накара да се замисля за някой неща.
Тя имала желание...опитала в България....дори и работа в банка си намерила, но не се получило. Вече не искала да има нищо общо с българите, нито с България. Прибирали са се веднъж годишно, за да се видят с родителите и близките си. Не успяла да приеме българският манталитет, нито начина на живот.  Когато се виждала с познати - българи, нямало какво да си кажат...толкова били изостанали, милите... Вече нямали нищо общо, все едно никога не са имали...
И още куп такива приказки - все в тоя дух. После прекъсна връзката, работа имала....

Замислих се....
Имам колежка - рускиня. Чудесен човек. Разговорите с нея са интересни, обогатяват общата ми култура. Та тя винаги е разказвала с гордост за произхода си, за нацията си, за културата им.
Имам други познати, живеещи в чужбина, успели в попрището си. Никога не съм срещала подобно отношение от тяхна страна, нито подобни възгледи.
Баща ми също живее в чужбина, но си е все същият.

Далеч съм от мисълта, че всички българи, живеещи в чужбина, разсъждават, като тази жена. Интересно ми е, обаче, кое поражда подобно отношение? Дали това не е синдромът на неуспелите българи, независимо в кой край на света живеят? Или просто част от нацията ни притежава първичен стремеж да руши всичко из основи, преди да съгради новото? А може би трябваше да озаглавя темата "Пътят от чалгата до чая"....

Такива едни мисли ми се въртят из главата. Сигурна съм, че темата е дъвкана стотици пъти, но все пак ще ми бъде интересно да прочета вашето мнение. Rolling Eyes
« Последна редакция: нд, 09 ное 2008, 18:04 от _Hope_ »
Цитирай


Мнения: 283
Това ли е житейската трагедия за теб - нехаресването на начина на живот в България?! Трябва да се харесва всичко българско и родно ли? Деца се отричат от родните си майки както и обратното...  ето това е ужасяващо, не мислиш ли? И всеки си има причина за да мисли така или иначе. Не разбрах, теб какво те измъчва?
Цитирай


Мнения: 5 623
Е ,значи ти трябва много да се гордееш все пак е разговаряла с теб .
Цитирай


Мнения: 2 161
Деца се отричат от родните си майки както и обратното...  ето това е ужасяващо, не мислиш ли?
А то не е ли едно и също?
Цитирай


Мнения: 2 361

Това ли е житейската трагедия за теб
Със сигурност не е хапливият ти език в тази тема. Wink Не бой се, отдавна пиша в бг-мама, ще го преживея! Laughing

Не става въпрос за харесване, нито за нехаресване на начинът на живот. Направи ми впечатление отричането на всичко българско, от човек, който е получил възпитанието и образованието си тук. Човек, който е прекарал 20 години от съзнателният си живот тук, който е българин по националност, а би следвало - и по дух.
Да не говорим, че човек сам определя начинът си на живот. Има и такива, които успяват и в България, въпреки всичко. И други, на които все българският манталитет им е виновен.  Mr. Green

Мен какво ме измъчва ли? Неща, с които ти надали си наясно изобщо, но те не са предмет на темата.
А иначе, интересуваше ме по-скоро метаморфозата на определена група българи, живеещи в чужбина. Пак подчертавам, определена група, защото аз някак не съм склонна да поставям под общ знаменател когото и каквото да било.  
Цитирай

Варна

Мнения: 1 479
Определено не всички, живеещи в чужбина, разсъждават така.Милата, тя- домашната памощница(бивша вече де) нямала за какво да си говори с бълг. си познати....Е такива немога да ги разбера!!!И брат ми и снаха ми са в Лондон от 10години.Имат и детенце вече.Нямат търпение да се приберат в БГ за постоянно.Тук ще си кръстят и детето.Добре, че  не се забравиха и те Peace
Цитирай


Мнения: 283
Това може да е една обикновена неблагодарност. Към родители, по-широк семеен кръг, приятелска среда, социална среда... Например.
Може да е горчив опит. Например.
Може да е временно умопомрачение. Например.
Евентуално лична неудовлетвореност от множество странични фактори... Например.
Не разбрах какво общо тук има успехът зад граница? Успех? Човек има право да се чувства щастлив и успял по свой си начин, нали? Кои сме ние да съдим за успеха на другите?! Един нормален акт за мен може да е заветна мечта за друг, а за трети - да не си заслужава усилията...
Все едно някой да ме съди защо не си харесвах първата ми кола в България. Та аз я ненавиждах!!! Но не можех да си позволя по-добра от нея. Е, ама тя ме возила и благодарение на нея аз не съм мръзнела по спирки и т.н. Но колко сигурна и удовлетворена съм се чувствала? На кой му е пукало?! Дори не си направих и труда да я продавам след време... И сега като карам по-хубава кола ( според мен), си мисля, че никой няма право да ме убеждава дали съм права да си мисля, че старата е била буклук или не, дали разбирам от коли или не, дали съм неблагодарна или дали съм се самозабравила. Ясно, че примерът ми не е съвсем удачен, тъй като разграничавам прекрасно материалното и духовното.
Знам на къде ще се развие темата. Както и всяка друга комплексарска подобна.
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Такова отношение поражда самото отдалечаване. Носталгията има много лица, едно от тях е отричането на обекта й.  Говореното с човек от "вкъщи" не е без причина.
Цитирай


Мнения: 5 623
Anelia11 примерът ти хич не е удачен както сама си написала.
Как може да сравняваш колата си с родината ни?
Цитирай


Мнения: 283
Anelia11 примерът ти хич не е удачен както сама си написала.
Как може да сравняваш колата си с родината ни?

Ето за това говоря...
Ако за теб родината е едно, то за друг може да е друго. Човек има право да чувства родната си майка като мащеха, нали? И със сигурност ще има сериозни основания. Но все ще се намери някой който да го посочи с пръст и да го заклейми. Ама как е възможно?! Какъв ужасен грях!

п.п. Какво е за теб родината ни? Какво включва това понятие?
Цитирай

София /Абсурдистан

Мнения: 2 718
Жената може да си има сериозна причина, която да не иска да споделя. Може да е твърде наранена и разочарована от нещо или някого. Всеки си има дълбоки лични причини да обича или да не обича нещо.
Ако за теб родината е едно, то за друг може да е друго. Човек има право да чувства родната си майка като мащеха, нали? И със сигурност ще има сериозни основания. Но все ще се намери някой който да го посочи с пръст и да го заклейми. Ама как е възможно?! Какъв ужасен грях!
Peace
Цитирай


Мнения: 5 623
Да, тя може да има причина ,но едва ли за нея ще са виновни всички българи нали?И едва ли сте съгласни ,че всички българи са изостанали .
Родината ми е всичко около мен и хубавите и лошите неща и хубавите и лошите хора .Ако плюя или обиждам някого/нещо то ще е конкретно и обективно .Примерно ако нейните познати са" изостанали " и нямат какво да си кажат това говори само за нейното обкръжение не за всички българи нали?
Цитирай


Мнения: 2 361
Anelia11 ,
Съжалявам, че толкова лично приемаш нещата. В тази връзка, дефиницията на "комплекс" нещо ти убягва, струва ми се.

Абсолютно преднамерено не дадох повече подробности за жената. Не исках мнението да е повлияно от факти, целях коментари, които не са насочени към един субект, а към група хора, обединени от конкретни възгледи и възприятия.
Може би трябваше да напиша, че въпросната навремето си връткаше маанета по кръчмите, неумело припявайки чалга парчета, а сега плюе по, забележи, българите, като нация.
Изобщо, нещо ми е непонятен този феномен - българин да коментира и осъжда българския манталитет. Хилоооуууу, ти от къде се пръкна, бе моме? Твоят манталитет какъв е, патагонски ли?  ooooh!

Anelia11 ,
моята " лична неудовлетвореност от множество странични фактори" не ми дава правото да обвинявам някого за неуспехите си! А е толкова лесно....
 Още повече, човек, който има нещо повече, от въздух в междуушието си, би се въздържал, от подобни коментари пред сънародник. Или греша? Може би е нормално някой, когото не познаваш добре, който не ти е близък, да се включи в скайп и, ей така, за спорта, да започне да класифицира българите, като срам за световния напредък. Whistling

За справка - аз не съм идеалист, нито краен националист. Просто обикновен човек, който се жегва от подобни изказвания. Май и това не е нормално, както се оказа. Thinking
Цитирай


Мнения: 3 424
Интересно ми е, обаче, кое поражда подобно отношение?

Жената или те чувства много близка,
или просто е зодия скорпион. Приеми.
И не задълбавай в глупости. Глупаво е
да се засягаш от думите й. Все пак това,
което ти е разказала, е нейното виждане.
Нали не смяташ, че всички сме в еднаква
степен оптимисти или песимисти, или пък
че прагът ни на търпимост е един и същ?!
Отговори си първо на тези въпроси.
Цитирай


Мнения: 3 424
българин по националност, а би следвало - и по дух.

Напротив. Никак не е следователно.
Иска ти се само да е.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 64 отговора