Всъщност да кажам мога да разбера, ако се страхуват, че ще вземе да иска някой нещо от тях... Уф знам ли и аз от какво се страхуват... или че искат да говорят повече чуждия език за да не се главоблъскат между два езика... Ама не мога да проумея желанието да се скрие, че е българка 
. Отврат! Мен пък в такива случаи ме хваща голяма агресия 
и много искам да заяждам с някой такъв...ааааааауу!
. Отврат! Мен пък в такива случаи ме хваща голяма агресия и много искам да заяждам с някой такъв...ааааааауу!може не да искат да се крият а просто да не могат да възприемат чужд човек пък макар и сънародник от първия момент. и на мен ми сее случвало да срещна някой българин и да не се сприятелим веднага, но като се срещнем случайно пак да се поздравим доста радушно и вече да завържем някой разговор.
Днес сутринта в поликлиниката срещнах едно момиче от българия и се заговорихме малко какво що кои къде, обсъдихме болницата, но не се задълбочихме на лични теми веднага и не обменихме тел. и адреси - и ми се вижда много нормално. Може би ако пак се срещнем на някой преглед обстановката вече ще е по-разчупена.
Но и аз не разбирам такива хора каквито фиданката описа в тяхното градче и каквито биба описа на слънчев бряг
....
теzи пък са ми най смешни.... 
И аz имам един такъв подобен случай от нашето море с българка, женена zа германец. Явно иzбиват някакви комплекси, zа да се надуват по тоzи начин. Тя дори не говореше правилен немски, zатова пък със силен акцент. 
) ) и като разбра кой какво ще пие се обръща към мен и ми дава поръчката на НЕМСКИ 
. Аз сигурно доста съм се облещила от изненада, защото родителите й сведоха поглед и взеха да се правят, че се занимават с други работи и не чуват какви ги плещи дъщеря ми. Майка ми горката ако присъства на подобна надувка от моя страна сигурно ще се навре под масата, а и накрая едно конско ще изям сигурно. Та тази госпожа до края на почивката продължаваше най-демонстративно да ми говори на немски, ама аз си предашех на български де, че и на другите колеги я "издадох" 
. 
. Дори мога да кажа, че съм разочарована много, защото най-добрата ми приятелка от ученическите ми години, която полчуи виза за тук благодарение на баща ми, живее на 10 мин. с кола от нас, но-дори не се чуваме с месеци! Всичко се забравя! На мъжа ми най-добрия му /бивш/ приятел е също недалеч оттук /може би, 20 мин/, но- положението е подобно. Когато бях бременна, живеехме в къща с още 7 българи /тогава така се налагаше 
Така мадамата индикира кой клиент ще създава проблеми 
и логично станаха няколко груби иzдънки 
и сега секретарките много внимават с българите. Не мога да се спирам с всеки на улицата(че аz няма да мога да се прибера 
иначе). Имам си моята малка групичка и това е. Много ми е странно като ме поzдравяват хора на бг а аz не се сеЩам откъде се zнаем и по какъв повод сме се zапоzнали. 
ама прикаzвам, усмихвам се и накрая "айде до следваЩото бг_парти". толкоz 
и аз дотам, не и писах повече, защото с българин на друг език да комуникирам хич не ми е лесно....