Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Влизам като гост по лични причини.Реших че хора мислещи трезво биха ми дали съвет-защото лично аз вече не мога да мисля.На 33 години съм.Живея с мъжа когото обичам от 9 години.Той е на 50г.През всичките години който живеехме имахме лоши и хубави моменти.Много искахме и двамата да имаме дете но проблема е при него.За това направихме Инвитро процедурата-която за съжаление беше неуспешна.От този момент изминаха две години.Усетих че мъжа когото обичам така силно се промени.Така желаното дете което и той искаше не го споменава в нашият диалог.Чуствам се употребена.За мен това чуство да имам дете става с всеки изминал ден по желано.Необеснимо е.Мисля само за това.А мъжът ми вече не споменава.Имам усещането че се примерява с това/животът му да мине без дете/.Не знам какво да правя.Годините минават.Искам да имам дете но да бъде от него.Знам че ако започна нова връзка мечтата ми ще стане реалност.Но не искам това.Дайте съвет как бихте постъпили на мое място?Да се примеря ли с това?Да живея с човека когото много обичам Но без дете?Трудно ми е да взема каквото и да е било решение?Пиша с надежда да ми дадете съвет.
Цитирай

София

Мнения: 604
Ани,разбирам отчаянието ти,но мой съвет е да не се отказваш.След като има любов по- между ви,то значи има защо да сте заедно!Смисъла на живота не е само в това да създадете дете.Хората сме сложно устроени,всеки със своята съдба.Важното е да се обичате и да държите един на друг,всичко останало се подрежда.Казваш,че в него е причината да не можете да имате дете?!Според мен ,след като той вече не говори не трябва да го притискаш.Аз бих споменала само веднъж без да натяквам,че ще опитам още веднъж с инвитро.А той сам по себе си няма как да не изкаже мнението си...макар и с леко закъснение.Кажи му,че ще опиташ за последно и,че ако не се получи значи така ви е писано,а именно да изживеете щастливо живота си само двамата.Не сте ли се замисляли за осиновяване на дете?Не всеки може да направи подобно нещо,но е някакъв вариант!
Цитирай

Berlin

Мнения: 270
Тук едва ли някой може да ти даде точно съвет, това не би било етично.Изборите в живота взимаме сами. Ти сама си правила избора си да си точно с този мъж, точно на тази възраст.Всички ние имаме право да обичаме и да се обичаме, но много често се отказваме от това право при първите сериозни спънки. Това се получава поради неразбирането ни,че посвещението ни, отдадеността ни на друг струват хиляди  пъти повече от егоистичното - на нас ни е добре. Понякога, обаче избираме нас си. Всеки има право и на това както казах, друг е въпроса какво разрушение оставяме след себе си. Мъжа ти не говори. Ами помисли - той страда, че не може да има дете толкова, колкото и ти. Мъжете, обаче по друг начин изразяват болката си - нерядко с мълчание и отдръпване. Мислили ли сте за осиновяване? Ако толкова се обичате можете да превъзмогнете болката и да направите някой малък човек щастлив? Дали вие ще сте щастливи?

Както беше казал един човек любовта се изразява не в изпитото вино, а в разлятото в чуждите чаши.

А на заглавието на темата ти не вярвам.Ти не си в апатия, щом търсиш изход и пишеш тук. Това е добро начало. Наплачи се, стегни се и направи изборите на живота. Желая ти успех и скоро щастливо родителство. Това, което е невъзможно за човеците е възможно за Бога.   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 387
най-добре е първо да говорите...решението сами ще го намерите, но като ни питаш нас отговор няма да получиш...пък може и да си осиновите...но без диалог едва ли ще се получи нещо
Цитирай
И аз мисля че трябва да опитате още веднъж. Нали знаеш че хубавите неща бавно стават.  Знам че това не е успокоение, но не се отчайвай и не се предавай. Няма нищо лошо в това да си осиновите дете не е важно дали е "ваше"  а е важно да е обичано и искано.
Цитирай
Благодаря за отговорите.Виждам че сте на едно мнение.Но проблема е там че човека когото обичам не желае да си осиновяваме.На него му е все едно дали ще има дете.Характера му е много силен.И ми казва че ако не съм аз да искам -той не му е хикс идея.А аз много го обичам и съм готова на всичко.
Цитирай

София

Мнения: 2 140
а той не е ли съгласен да направите още поне една процедура.Все пак от първият опит много рядко се получават нещата.
Аз съвет немога да дам,освен да поговориш с него и да продължите борбата напред.
Лично за мен детето е много важно и бих се борила за него .
Знам ,какво да е много да го желаеш ,да нямаш желание за нищо друго и друго да не те интересува,защото съм минала през това.Само че мъжът ми беше до мен и той го искаше.
Цитирай

на майната си

Мнения: 388
Е как да нямаш желание - имаш.
Бори се до край за него, заради любимия не бих загърбила мечтата си.
На 33, мисля, че е редно ако държи на теб да е пристрастен в такава ситуация - детето е естествено продължение на връзката.

ПП А той има ли деца? Чисто любопитство  Embarassed, сори.
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 449
твърде е стар за деца да мисли на 50 ... голяма кушия си е .
Цитирай


Мнения: 2 415
А аз много го обичам и съм готова на всичко.

Противоречиш си. Казваш, че си готова на всичко, но искаш да го накараш да иска дете. Не всички хора имат това желание, още повече, ако са на 50. Нормално е да мисли, че по трудно би се справил на тези години, както и е нормално някои хора да не искат осиновено дете.
В случая трябва да избираш между любовта си и желанието ти да имаш дете.
Обикновено хората като обичаме някой ни се иска и той да вижда света по нашия начин, да има нашите желания, но не винаги е така. И мисля, че никой няма правото да изнудва друг, чрез любов, ако ме искаш, значи ще се промениш.
Не е редно. Ако твърдим, че обичаме приемаме човека такъв какъвто е, ако не можем, търсим друг. Не е честно за такова основно нещо да караме друг да си променя възгледите заради нас самите.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.