За 4 годишните и трудния им характер

Ужас.Опасявам се и много ме е страх, че и при нас ще се получи същото след като се появи бебето.
Ще следя темата.Дано майките с опит дадат някой съвет.

Определено има връзка между появата на бебето и поведението на баткото.
Колкото и да е "трудно" едно дете, става още повече такова, когато се появи "конкуренцията".
Моята племенница беше на 5 години, когато се роди братчето й. От мило, тихо, кротко и послушно дете се превърна в едни малък ужас . Правеше всичко възможно да буди, стряска бебето и да ядосва родителите си.
Заради това я спряха и от ДГ, да прекарва деня си с у дома, да се включва в грижите за бебето....Стана още по-зле.
След време, когато брат й проходи и стана едно вече доста по-съзнателно човече, каката изведнъж го прие. Сега,  5 години по-късно двамата са неразделни и не могат един без друг.

А аз си мислех че като стане на 4 и ще се разберем  с него , и като срещам такива теми направо ...се хващам за главата
аз мисля че във вашият слушай е по скоро заради бебето, обикновенно така  става когато децата са породени това е нормален  и много труден период

И аз мисля,че е от появата на бебчето.Защо не опиташ да говориш с него за бебето?Ще следя и аз темата,защото си имаме един момък на 3г и половина,а искаме скоро да имаме второ дете.

А то нали знаеш, че четвъртата година е много подобна на 2-та то си е пак един такъв труден и нестабилен период за мъниците...ако щеш пак го брой към пубертетите....
а явно и това с бебето наистина му засилва емоциите....не му се ядосвай много, повече любов и търпение....казвам го, въпреки че и моето синче точно по същия начин по цял ден ми къса нервите.....а и точно заради този му темперамент нямам никакви желания скоро за второ дете.....знам, че ще му е още по-трудно....
та като цяло съвета ми е - владей се повече...оставяй го да си прави разни магарии и су карайте само за сериозни неща....голяма работа, че 1 час ходил бос....

И според мен е ревност, заради бебето 

София изкара много тежък пубертет м/у 2 и 3 г., сега на 4 г. не, че е много кротка, но направо е цвете, в сравнение с преди  тогава вкъщи дреха на обличаше - гола и боса цяла година, на плочките, вдигнах ръце и я оставих, нищо не й стана   

Лелеее, като четох поста на авторката-все едно аз съм го писала. Същата история е и в къщи. То ми е ясно, че е от ревност, но незнам как да го преодолеем. И аз въпреки огромното ми желание да се разбирам с големия и да му обръщам повече внимание, често не успявам, точно защото почва да ми прави всичко напук, аз го търпя до известно време и като не разбира от дума почвам да му се карам и става чудо. Той почва да реве и да крещи понякога, абе..... Стига толкова, че се отплеснах. Ще следя темата с интерес и ще очаквам тук да намеря полезни съвети.

Леле момичета, тръпки ме побиха....какво ме чака!

И у нас ситуацията е същата.Момчето ни е на 4, а дъщеря ни на 2.Тя се справя по-добре с ревността си, но с него е мнооооооооого трудно.Ни с добро, ни с лошо.Аз още търся верния път.

Моята ситуация е сбсолютно същата. Откакто се появи бебето детето ми се промени коренно. Поатоянно търси близостта на баба си и дядо си  и не иска да си стои вкъщи. Отказва да яде абсолютно всичко и се храни само от ръката на баба си. Адски съм притеснена,защото дори тази вечер не пожела да си остане у нас,а отиде да спи при баба си. Направо незнам дали този период ще премине някога.

Може да е поради бебето, но не мисля че е само това... Освен всичко друго ми се вижда прекалено лесно да се обяснява всичко с появата на нов член от семейството.
Моето 4 годишно е също с 'труден характер' за това не си слагам много-много на сърце разни неща като "ходи боса'- повтарям да се обуе без много ентусиазъм, а тя се кефи /сигурно/, че има нещо, за което не мога да й се наложа; ' отказва да закусва' - Казвам й, че ще стои гладна до обяд или че това е много добре, защото ще спестим някой лев или... честно изобщо не ми дреме когато пропусне някое хранене - няма умряло от глад дете по собствено желание, а 'злоядството' е неопределена категория... Гушкам я само на сила и поради това най-безсрамно търгувам с прегръдките и целувките.

Нормално е децата да се променят. Ако сме спокойни и те ще са спокойни. Правилото за малко правила са в сила и за 4 годишните, но тъй като до сега всичко съм слагала в някакви рамки ми е доста по-лесно да продължа в този дух. 

Имаме 2 деца с малка разлика.
Не вярвам на "ревност, о ужас, хващам се за главата" и пр. Затова сме родители за да го "изиграем" с акъл,постоянна пренагласа и позитивизъм. Като начало бих избягвала да категоризирам детето си като "трудно - неспокоен, ревлив и инатлив от новороден". Слагането на етикети неминуемо кара децата "да влизат"в тях. Има много литература и трикове,но съм 200% убедена че "проблемът"не е у децата,а у нас,ако не успеем да овладеем подобна ситуация.

 

Ох,  Nellie , ние сме в доста подобна ситуация.  Първо си я обяснявах с бебето, после се оказа,че връстниците ни в кварталната градинка, без да има бебе, са станали също толкова раздразнителни, заядливи и неприятни. Минавало ми е през ума, че има връзка и с градината, където ходи. При нас нещата не са толкова изострени, но лятото беше доста зле, а и никога не е късно да се влошат пак...
Що се отнася до ревността, абсолютно ясно е, че е част от проблема, още преди да се роди бебето, сме говорили за това. Тя редовно ме питаше може ли да не обича бебето и аз редовно й отговарях, че дали го обича е лично нейна работа, но че е трябва да се държи внимателно, защото то ще бъде крехко и т.н.  Във връзка с ревността доста разговаряме с нея и подходът ни е такъв: " Да, знаем, че не ти е много приятно, иска ти се мама и тати да обичат само теб, но постепенно ще свикнеш. Това, което изпитваш, се нарича ревност, то е нормално и ти ще го преодолееш. Ти си нашето единствено момиченце, нямаме друго като теб, много те обичаме, обичта ни не става по-малка от това, че има бебе. Бебето иска повече внимание, защото е малко, но не получава повече любов от теб." Като получава тези послания, видимо се успокоява, но после нещата се повтарят и се налага и ние да повтаряме. От друга страна, освен да се "валидизира ревността" / тоест да се каже, че е нормална и приемлива, за да я приеме и самото дете и да се справи с нея, а не да развие чувство за вина към бебето и родителите, да се чувства лошо и да не се научи и в бъдеще да се справя с ревността си към други хора/ , е да не показваш собственото си чувство за вина пред детето, за това, че си го  "изоставил" и вече имаш друго бебе. Колкото повече му играеш по свирката, толкова по-лошо. То усеща вината ти и се възползва от нея, за да "поглъща" още повече внимание и грижи. Смятам, че тези два подхода, прилагани с мярка, са правилни, не че нещата при нас са идеални. При всяко положение е нужно доста търпение, със или без подходи, защото  трябва време , за да премине този период. Аз често губя търпение и ставам лоша
Също ще следя темата. Успех на всички объркани майки!

Благодаря за всички отговори!
Anette1104, целта ми не е да слагам етикети на детето си, а да ви опиша накратко ситуацията, в която се намирам и  за разлика от дъщеря ми, която е много спокойна натура, то синът ми е чист холерик, независимо дали това ми харесва или не. Ако някой има опи във възпитанието на такъв характер ще съм благодарна да даде успешни примери от неговата практика. За това е тази тема.
Isa, съгласна съм, че не бебето е основният проблем, но то подсилва нещата. Благодаря за съветя ти и аз смятам, че колкото по-малко се връзвам на провокациите му, толкова по-редки стават те, но ми е трудно едновременно да кърмя бебе, да се боря със системното недоспиване (бебата е в период на зъбоникнене и не спи), да се опитвам въпреки многото грижи и умората да играя, пея и рисувам с Дими и в същото време да запазвам спокойствие, когато малкият хитрец реши да ми лази целенасочено по ноктите... Но си правя, че начинът е този, трябва само да се стегна и да спра да се поддавам на неговите провокации, пък като спре да има публика сигурно ще спре и с театрите 
Seni, Относно ревността - то той обожава бебето и непрекъснато го гушка, целува и забавлява. Негативизмът му е насочен към мен, предполагам се чувствапредаден, защото вече трябва да дели сърцето ми с още едно дете, защото вече не съм само негова...А дори не мога да говоря с него за тези му чувства, защото той не ги осъзнава, твърде малък е, за да си даде сметка какво точно чувства. Непрекъснато повтарям колко много го обичам и че той е единственото ми момченце и искам да го гушкам, а той все по-малко търси близост, все едно, че иска да ми покаже, че щом съм го предала и той не ме иска вече  Според мъжа ми ме гони параноя и че просто никое момче не се гушка в майка си и не общува с нея, но аз не мися така.

чЕтох , че е на 2 и 4 годинки има нормални криzи на иzрастване . Просто период. 

Нели, има едно нещо между гушкането,игрите и скандалите.
То се нарича сериозен разговор.
Провежда се когато детето е спокойно.
Обясняваш му какво те притеснява и се уговаряте на определени условия, които устройват и двете страни. За чуствата също може да се говори.
При мен и дъщеря ми това действа. Тя също е от по-щурите деца.
А когато започне да ти лази по нервите, му припомняш какво сте си обещали по време на разговора.
Вярвай ми, децата помнят тези разговори.

Всъщност мисля, че това ти е единствения проблем. Знам по себе си, че когато съм нервна реагирам много по-остро на всяка глупост и съм много по-нетолерантна.
Съвет можеш и сама да си дадеш, но задължително да включва почивка САМА! и когато ти е нервно и ядосано, казвай на сина си как се чувстваш. Достатъчно е голям да разбере, когато му кажеш сериозно, че ти е нервно и имаш нужда от почивка.

Да, явно при вас е по-сложно... Наистина е малък, за да си дава сметка какво чувста, понякога дори ние, възрастните, не си даваме сметка за емоциите си. Мисля, че той измества агресията си от бебето към теб, защото е усетил, че не е приемливо да изразява негативни чувства към него. И че не толкова е малък, колкото няма контекст, в който да си приказвате за ревността му. Може би ще откриеш някакъв контекст в някоя рисунка , някоя игра или книжка. От горската поредица има една "Рожден ден" мисля, че се казва, дето на Мечо му се ражда сестричка. Също "Франклин има сестричка" е на такава тема. Аналогията е добър похват /аз казвам нещо такова "Знаеш ли, майката на твоята приятелка Ния се кара  на нея, а на бебето им - не. Ния сигурно си мисли, че майка й обича бебето повече, но не е така, просто Ния е по-голяма, майка й иска да се  държи добре, а бебето е малко и не разбира"/. Той пък е и момче, а те по принцип са си по-потайни. В тази връзка, мъжът ти никак, ама никак, не е прав, че си параноясала

Nellie ,това и сторих-споделих опит и как не бих се държала и говорила,независимо пред кого, и обясних защо. Нито само ново бебе,нито само градина или каквото е причина за поведението на децата ни.Комбинация от една камара ф-ри е,наша работа е да предвидим,подготвим,пренагласим по всяко време и ако може да го правим с малко повече положителност.
*
Един пример-да се спре дете от градина за 1 ден за нас като големи е супер хубаво,ето на време само за нас (на мен ако ми дадат и 2 часа без работа мятам шапка до тавана). За детето обаче това е промяна в рутината к за тях е основополагаща и следов. натоварващо. Ако може всеки петък-ок,но само 1,от нищото,ей така да си обръщаме внимание,според мен,не помага. Дете усеща че ни е важно и си манипулира както си иска
*
Втори-откакто имаме 2 деца пренаредих много приоритети,изобщо не ме вълнува дали са яли ако са здрави (син ни не вечеря 3м от инат),избирам си битките особено внимателно и се карам за 1.агресия 2.поведения к им застрашават живота 3,неуважние съм себе си и околните.
*
Родили 2 деца сме се съгласили с "многото грижи и  умората". Намери си начин да почиваш,децата са си егоисти и си искат своето,ужасно напрежение се създава ако очакваме  4 год дете ще каже "айде мамо легни си,аз ще си поиграя тук на пода без да гъкна 4 часа". Подготовка и мислене предварително според мен много неща спестяват

По-покойни дни ти желая!

Много познато звучи, и моят син беше така, че и по-зле. Такъв стрес беше! Съвет не мога да дам, и аз бях на ръба на нервната криза доста време Но отмина, слава богу. Не по моя заслуга, просто той го преживя най-накрая. За колко време отмина не помня, но когато сестра му стана на годинка, нещата бяха вече що-годе нормализирани. Даже започна да иска да се гушка в мама, няма само сестра му да гушкат, я!
Стискай зъби, ще отмине! И ако можеш, не викай много!

4 годишните не са песен и да, сигурно е фаза, а и доза ревност или по-скоро адаптация към новата ситуация е възможна.

Исках и да кажа, че някои деца наистина са по-чуствителни от други, така че разбирам какво искаш да кажеш.  Ами само родител, който не е имал бебе с колики, може да не вярва в ревливи бебета!  Вече се знае, че децата се раждат с темперамент, а и има доказателства за това, че гени също допринасят за черти на характера.  Наблюдавам деца на едни и същи родители, които са безкрайно различни, а пък родителите се държат еднакво с тях.

Някои детски психолози говорят за "spirited деца и има дори книги по въпроса. Те са по-шумните, "по- "   по принцип във всичко. Тези деца са още много "будни" и умни.  Ако искаш, ще ти изпратя заглавие на книга на лични, но предупреждавам, че няма панацея и формула...   

Няколко неща биха помогнали: постоянство (да знаят точно какво да очакват, та дори когато става дума за ядене),  фокусиране на положителното в тях и насърчаване когато добро поведение се наблюдава,  ангажиране в дейности, в които са добри и които им носят удоволствие (спорт за момчета, например).   И много разбиране и търпение!

Ako e ревност, ще отшуми. Желая ти успех и радост с двамата палавника!

Дилянка, абсолютно си права за сериозния разговор, ще се постарая да ползвам тази практика. Аз се опитвам да говоря, когато той се провини, но в тези ситуации и двамата сме разстроени и нервни и не се получва, но ако го правим, когато положението е спокойно, сигурна съм ще има успех. Благодаря за съвета 

Isa, права си, че съм много нервна напоследък и това само налива масло в огъня, но не мога да си позволя да си почина някъде сама...въпреки, че ако продължа да си късам нервите все така , май ще трябва да кажа адиос на всички малки дразнители и взема глътка въздух. Понякога говоря с Дими за това как се чувствам и той наситина разбира. Ще говоря по-често за това. Благодаря ти!

Seni, това за аналогията е отлична идея. Мисля, че е достъпен начин да обсъждам с него някои "емоционални" теми. Ще го пробвам. А относано книжките - имаме ги и се възползваме от тях 

anette1104, права си, че децата не винаги виждат нещата, така както ги виждаме ние, трябва да се опитам да не забравям това. А относно "пренареждане на приоритетите" - евала щом си успяла, само ще колкото и добре да ми звучи съм си неспокойна душа и не мога да махна с лека ръка на факта, че не яде или ходи бос и т.н. така че тов при мен не може да проработи, поне не на този етап. Благодаря за споделеното мнение   

Благодаря ви майчета за споделения опит и изказано мнение  ИЗвадих си няколко ценни съвета, които със сигурност ще са ми от полза   

Pixie,
съветите ти са много на място. Явно говорим за един и същ темперамент дете. Благодаря ти!

Абсолютно същата е ситуацията и при нас,просто все едно си ми написала мислите
Съвет не мога да ти дам,защото и аз зациклих,то затова ме и в криза де
anette1104 ,както винаги-страхотни съвети,благодаря и аз.Тая вечер Ния ще бъде безкрайно изненадана на вечеря
Само не ми стана ясно това с етикетите-според мен Нели просто описва темперамента на сина си,как да го каже другояче?

Момичетата вече са те посъветвали за това да си поговорите с детето. Разговорът е важен и сериозен по своята същност и според мен  би бил по-ефективен, ако успеете да го проведете в някой момент, когато има кой да поеме бебето, да се отпуснете в някакво любимо съвместно занимание с младежа. Така че да стане естествено, непринудено и да е предразположен да сподели. А вярвай ми на 4 не е никак малък да говори за това как се чувства, естествено с негови думи.
До колкото възможностите го позволяват, оставяй от време на време бебчето на грижите на някой от семейството, пък вие с баткото излезте да се поразходите заедно, да се позабавлявате, каквото ви е по вкуса.