Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

в очите на двама мъже

Мнения: 1 367
Здравейте!Много мислих как да формулирам темата и проблема и се надявам,че няма да ви се стори маловажно.Накратко.От линийката е видно колко е голям синът ми.Само допълвам,че е доста висок и едър за възрастта си и спокойно може да мине за поне тригодишен.От лятото често го събирам да играе с други деца.Уча го доколкото мога да дава играчките си,с които в момента не играе,на другите,да не дърпа играчки от другите,когато те си играят с тях...Не знам доколко съм права,но не искам да възпитавам у него конфликтна личност.От известно време обаче забелязвам,че става доста свито и като че ли плахо дете.По-големи /по моя преценка,поне на външен вид/ деца,посягат да вземат играчките,с които той играе в момента,и упорито дърпат,докато не му ги вземат.А той изглежда толкова учуден и обиден от това посегателство...Опитват се например да го избутат от пързалката,на която се е качил,от колата,която в момента кара,и други такива неща.Описвам всичко това,за да стане ясно в каква ситуация е поставен.Той само изглежда голям,а всъщност все още не е.Та въпросът ми е-как да реагирам в такава ситуация?Какво да му обяснявам,как да го уча да се държи,за да не бъде третиран така.Научила съм го да не посяга да удря,а понякога го удрят без никаква причина,както стана днес /което ме провокира да потърся съвет от по-опитните майки/.Може би някой ще си помисли,че преекспонирам проблема,но за мен не е така.Нали децата се изграждат като личности още от най-ранна възраст и до голяма степен от мен зависи детето ми да не стане аутсайдер,когото всеки ще тормози както иска.Днес са играчките,утре ще е нещо друго.Моля за съвет и благодаря предварително на тези,които ще вземат молбата ми насериозно.
Цитирай


Мнения: 9 816
По-добре реши проблемът още от сега.
Винаги съм учила моето момиче да бъде отстъпчиво и мило, да дава играчките си на другите, да отстъпва, да не се бие и да не обижда.
Е, то хубаво с това възпитание, но какво постигнах всъщност?! Постоянно отстъпва, преди няколко дни две деца я избутаха от пързалката и тя чака близо половин час до нея  децата да си тръгнат, за да се качи тя. На въпроса ми защо им отстъпи, тя отговори, че я е страх майките на децата да не й се скарат....Така е и в ДГ, така е и когато дойде детето на една приятелка у нас- дава си всички играчки, търпи да я обиждат и плаче.
За това научи детето си, че освен да бъде толерантно да може и да отстоява правата си. Е, първаночално тези права ще се изразяват върху разни кофички и лопатки, но от тях се върви към по-големите неща.
Цитирай

в очите на двама мъже

Мнения: 1 367
И аз така си мислех,Франческа,но как да го постигна?Твоето детенце е по-голямо и имаш повече опит от мен,можеш ли да ме посъветваш как да го науча?Една моя приятелка учеше момиченцето си,че ако някой му поиска играчката,с която в момента играе,и тя не иска да я дава,да му каже,че сега тя си игра е с нея и после ще я даде.Но тези деца са по-големи.А как да науча толкова малко дете,което все още не говори членоразделно и не е ясно какво разбира?
Цитирай


Мнения: 797
Не го приемай чак толкова навътре. Общо взето искаме да си възпитаваме децата, но все пак трябва да имаме едно наум, че в тази възраст първо егоизма се гради, пък алтруизма идва след това.
Не, че аз не правех същото. И на моето дете му взимаха от ръцете играчки. Биеха го в детската, а аз все го учех, да им отговаря с думи, че не му е приятно, че така не е хубаво и незнам какво си още. Докато два месеца след случките - демек през лятото - най-неочаквано ми отговори, че и той ударил детето, което редовно го тормозеше. Попитах го: защо така реши да постъпиш? и той ми вика: Ами, защото той наистина прекали!
Тогава се замислих, че малко или много има и мъжки модел на поведение и това че аз съм диалогична, не значи, че няма да вземе нещо и от баща си  Laughing
За протокола: продължавам да настоявам първо да говори, а после да действа - т.е. "моля, не ми взимай играчката, защото си играя с нея", както и да дава, това с което не си играе, но винаги имам едно наум, че не всички деца така ги възпитават и не мога да му осигуря подреден и съвършен свят...
Цитирай

София

Мнения: 739
Това, за което ти питаш е болна тема за почти всички майки. От една страна се мъчим децата ни да са възпитани, но от друга трябва да ги подготвим да са борбени, а не пасивни и губещи. Според мен не трябва да го караш да отстъпва. Така детето се чувства веднъж объркано, че ти го караш да е пасивно и веднъж предадено от теб, защото ти заемаш страната на другите деца и не го защитаваш. Според мен чак като порасне трябва да му обясняваш как да се държи.
Цитирай


Мнения: 937
Това и на мен ми е голяма дилема.
Хем я възпитавам да споделя всичко, хем като видя как някой я бута, и се чудя защо ?
Имахме няколко проблема в градинката, с тази разлика че дъщеря ми като я бутнат, отива и пак се бута, а големите деца, често са доста груби с малките.
Оплаках се в къщи на майка ми и баща ми, и какво получих за съвет.Майка ми винаги ме е възпитавала да бъда отстъпчива, а баща ми винаги е казвал като те бутат, бутай и ти, като те удрят удряй и ти.
Не знам къде е златната среда, но е факт, че никога не съм се била или удряла безпричинно, но и никога не съм позволявала, да ме бутат, удрят или обиждат. Винаги съм отстоявала себе си.
Според баща ми, това е, защото той така ме е възпитавал, според майка ми е защото тя.
Е как да възпитавам малката?
Като гледам живота на улицата, почвам да си мисля, че по-добре е да си от страната на силата, обаче едно дете не може да се контролира, как да обясня да отстоява себе си, само когато я нападат, да не се окаже в един момент, че съм създала малко побойниче.  newsm78
Цитирай

София

Мнения: 119
Синът ми е вече на 7.Минахме през подобен период.Имаше моменти ,когато го бутаха, после той буташе и така.Възпитаван е да бъде толерантен и да се съобразява с другите, за което не съжалявам.В момента вече преценява ,кога да отстъпи и кога да си отстоява правото.
Всичко е въпрос на баланс.Имай търпение и отстоявай  принципите си.Усилията се връщат с времето.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 550
Аз също имах този проблем.Винаги съм възпитавала детето си да не обижда,да отстъпва,да си споделя играчките с другите деца,да не удря,да не хапе,да се държи прилично и на положение,но какво се получи Questionпо оперените деца го бутаха,избутваха го от камиончетата,пързалката,взимат му играчките,скубеха го,удрят го,а мамите се правят ,че не виждат!!!Налагаше се все аз да се намесвам и да го защитавам,но един ден си дадох сметка,че така му правя мечешка услуга,все пак е момче!Така,че започнах да му казвам"щом те ударят удари и ти!","ако не искаш да слезеш от камиончето не го прави""Оправяй се сам!"Не искам да става отмъстителен,а просто да отстоява себе си!Но винаги добавям,че пръв никога не трябва да посяга. Peace
Цитирай


Мнения: 9 816
И аз така си мислех,Франческа,но как да го постигна?Твоето детенце е по-голямо и имаш повече опит от мен,можеш ли да ме посъветваш как да го науча?Една моя приятелка учеше момиченцето си,че ако някой му поиска играчката,с която в момента играе,и тя не иска да я дава,да му каже,че сега тя си игра е с нея и после ще я даде.Но тези деца са по-големи.А как да науча толкова малко дете,което все още не говори членоразделно и не е ясно какво разбира?

Всъщност не съм научила дъщеря си още как да отстоява правата си без да бъде груба, нагла и арогантна.
Цитирай

Sofia

Мнения: 8 084
И аз я учих да отстъпва, да не се бие, да не обижда и т.н. Обаче се получи нещо много неприятно. Марти в един момент беше постоянно без играчки, защото ги е дала, вечно реве, че я обиждат и бият и т.н. Ами тогава се замислих, че неправилно съм я възпитавала. Всъщност както Франческа казва трябва да я науча да си отстоява правата без да е груба, нагла и арогантна.
Цитирай

Плевен

Мнения: 544
Aз също го учих да бъде добър като всички, които са отговорили, докато не видях лятото на една площадка едно момченце на 2 год. да го дере по бузите до кръв и той дане реагира, а после се разплака. Тогава ми се скъса сърцето и казах: Да не си посмял да му позволиш друг път да го направи. На следващия път (това момченце по прицип така отстоява себе си и посяга да драска всички), в който протегна ръка към сина ми да го одраска, той го удари по ръката и то се махна от него. Тогава му казах: Браво. Така се принудих да го похваля, че е ударил някой, но поне се защити за пръв път. Иначе му обяснявам, че не трябва да посяга пръв.
Цитирай

Плевен

Мнения: 790
Съгласна съм в случая с branimira76.Въпреки,че е доста деликатна работа да учиш детето си да се защитава,а не да отвръща на агресията с агресия.
Цитирай

София

Мнения: 636
Имах абсолютно същата чуденка на абсолютно същата възраст. Доста време не се намесвах, просто гледах, уж да се научи сама... После реших, че тя се научава как да се защитава и държи с другите от мен. С риск да мина за свръхпротективна майка, ще споделя, че не харесвам позицията "Оставете ги да се оправят самички". Започнах да се намесвам, когато някой я избутва от люлката, удря или въобще, се държи лошо с нея. Намесвах се чрез родителя на детето, а ако той не беше наясно със ситуацията, директно със самото дете. Казвах доста меко нещо такова "Не, не разрешавам да удряш моето момиченце". Разбира се, се намесвах и когато тя се запъне на пързалката, и, примерно не пуска никого да мине.  Исках да получи посланието "Ти не заслужаваш лошо отношение и мама няма да позволи да го получиш", защото смятах, че е важно за себеоценката й, която се оформя в много ранна детска възраст. Днес вече не се намесвам, само в изключителни случаи. Според директорката на градината, се брани добре и не си оставя магарето в калта.
Цитирай

в очите на двама мъже

Мнения: 1 367
Имах абсолютно същата чуденка на абсолютно същата възраст. Доста време не се намесвах, просто гледах, уж да се научи сама... После реших, че тя се научава как да се защитава и държи с другите от мен. С риск да мина за свръхпротективна майка, ще споделя, че не харесвам позицията "Оставете ги да се оправят самички". Започнах да се намесвам, когато някой я избутва от люлката, удря или въобще, се държи лошо с нея. Намесвах се чрез родителя на детето, а ако той не беше наясно със ситуацията, директно със самото дете. Казвах доста меко нещо такова "Не, не разрешавам да удряш моето момиченце". Разбира се, се намесвах и когато тя се запъне на пързалката, и, примерно не пуска никого да мине.  Исках да получи посланието "Ти не заслужаваш лошо отношение и мама няма да позволи да го получиш", защото смятах, че е важно за себеоценката й, която се оформя в много ранна детска възраст. Днес вече не се намесвам, само в изключителни случаи. Според директорката на градината, се брани добре и не си оставя магарето в калта.
Аз също си мислех за подобна тактика.Но се притеснявах дали няма да доведе до прекалена зависимост от мен и моята намеса,т.е. винаги да ме търси,когато има проблем,а не да се опита да го разреши самичък.Като се замисля обаче,на такава възраст като неговата е още невъзможно да му се обясни с думи как трябва да се държи,в същото време той в много отношения копира моето поведение и това на баща си.Така че това също е много ценен съвет и ти благодаря за него!Благодаря на всички,които се включиха в темата!   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 190
Имам същия проблем - Симона постоянно ми казва, че някой я е ударил в детската - винаги й казвам просто да не играе със съответното дете, щом си решава нещата с бой. Някакси не мога да й кажа - "Удари го и ти", също не става и да й кажа всеки път да ходи при госпожата, защото така няма да се научи да се справя сама. Не знам - много е трудно - учиш детето си да не отвръща на бой, да отстъпва, но същевременно пък трябва да му покажеш и, че трябва да отстоява себе си, не знам, много е трудно.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора