Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора

София

Мнения: 75
Едни емоционални вълни на отчаяние и бизпомощност ме заливат и тъкмо реша че съм се измъкнала от това море и съм си върнала еравновесието и всичко се повтаря. Нямам с кого са говоря за тези неща, затова  искам да споделя с вас. Накратко, имам чуството че няма смисъл да живея ако не мога да дам живот на едно дете. Сигурно съм се побъркала, но имам чуството че хората около мен ме обичат само заради детето, което искат да им родя (това не се отнася за съпруга ми, мисля че той ме обича заради мен самата). Та ако се окаже че съм "дефектна"  ще бъда и никому ненужна, такива мисли ме налягат. Сега си давам сметка колко уязвими са двойките, които имат проблеми със забременяването и колко жестоки и егоистични могат да бъдат "близките". Самата аз приемам болезнено емоционално всяка реплика от сорта "хейде, раждайте си детенце че ние вече сме стари, не можем да чакаме". И присъствието на бебе във всеки тост на всеки празник просто ме вади от равновесие. За мен проблема със забременяването е много личен и искам сама да реша как ще се справя с него. Не искам "близките" да ме мъкнат по лекари, които те са намерили. Искам самма да реша при кой лекар да отида. Не искам непрекъснато да ме разпитват и така да бъркат с пръст в раната ми.Страхувам се дали ще успея да се справя и да изпълня мисията си в този живот, ужасно много се страхувам. Дълго търсих човек, с когото да споделя живота си, намерих го едва когато бях на 32, мислех че детето ще дойде веднага, но уви...Сега съм вече на 33, на тези години е по-трудно, но просто така се стекоха нещата в моя живот, даже и заради това се чуствам виновна. Простете ако съм ви отегчила  newsm51
Цитирай


Мнения: 4 320
При всяка от нас има подобни моменти в които се чувстваме безполезни, неразбрани и смотни ((а сигурно и още куп неща). Надявам се това скоро да мине при теб.
НЯМА БЕЗПОЛЕЗНИ ХОРА. Не слушаи какво ти говорят близките, не се поддавай на нападките им и провокациите. Усмихни им се и им завяи че си достатъчно пораснала да се оправяш сама (със съпруга ти де) и че бебето ще дойде рано или късно (а ти повярвай в това с цялото си сърце - бебето ще дойде по един или друг начин).
Не забравй че в момента си полезна на съпуга си и единствено той е от значение, всички останали които не разбират и не искат да разберат как се чувстваш и какво изпитваш не заслужават вниманието ти.

Горе главата мила. И над нас слънцето ще изгрее все някой ден.
УСПЕХ !!!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 8 383
Миличка,не си отегчила никого Wink Виж,нормално е понякога да се чувстваме така,всеки минава през този гаден етап,но е важно да разбереш че не си права и това не е вярно Very Happy Единственото важно в цялата работа е да се обичате с човека до теб,да се разбирате,да осъзнавате че едно дете не е най-важното в този живот...това не трябва да става фикс идея,защото тогава вече става сложно...А хората около вас-с риск да прозучи грубо-да си гледат работата Crazy В крайна сметка,ти не искаш бебе заради другите или защото някой те припира да стане по-бързо-искаш го заради себе си и половинката.Така че научи се някой да те дразни така,да го слагаш на мястото му културно Wink И остави това черногледство,мисли позитивно,защото съм се убедила че притесненията и тези негативни мисли само могат да ти навредят...когато се отпуснеш,всичко ще си дойде на мястото. И забрави за другите-те не са важни.
Цитирай

София

Мнения: 75
Срашно много ви благодаря за топлите думи. Толкова е хубаво че има място където да си излееш мъката на хора, които МОГАТ да те разберат. Желая успех и на вас! Love
Цитирай

Пловдив Белащица

Мнения: 1 444
Мила, какъвто и метод за борба с "вредителите" да предприемеш, все ще има някой да те подсеща да си раждаш дете /сякаш ти си забравила, ама това е положението/ Така че научи се да стискаш зъби - намери си начин да се справяш с положението - аз на едни казвам истината, на други, че още не сме се решили. Е на мойто мъж баба му изпраска страшна реплика минала седмица - Вика на дъщерия си, т.е. на мойто свеки, оф айде да ни раждат едно бебе, че ние както ги обичаме децата /а какво си мисли, че аз не ги обичам ли?!/
Стискаш зъби и тва е.
Намираш си свестен доктор за теб и правите едно изследване на мъж ти. Не позволявай на роднини и приятели да те водят по лекари. В един момент ще осъзнаеш, че половината доктори знаят, че вие имате проблем, защото всеки решава за нужно да пита неговия доктор. Пис ми вече!
Цитирай

Варна

Мнения: 727
Миличка, недей така! Изгони тези черни мисли и гледай по-ведро на нещата. А пък в крайна сметка не си длъжна да обясняваш на никого каквото и да било. Няма да плащаме данък обществено мнение, я!
Искам да ти кажа, че НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО БЕЗПОЛЕЗЕН ЧОВЕК. Съпругът  ти те обича и има нужда от теб. И още нещо - не мисли за годините си толкова. Та ти си в такава хубава възраст. Има толкова жени, родили и след 40!!!
Вярвай в себе си и мъжа си и ............ /ще ме извинявате Embarassed/, ама майната им на другите!!!
Целувам те и ти желая в най-скоро време да загърбиш черните мисли и да се наслаждаваш на живота във всичките му аспекти.
Цитирай

Хамбург

Мнения: 382
Сълзичке, как може даже да си мислиш, че си ни отегчила! А още по-малко да ти мине през ума да се извиняваш?
Сигурна съм, че много от нас го познават твойто чувство и страх. Аз самата се разпалаках, имах чувството, че "четях" себе си.
Но едно знам - страховете винаги ги има и не можем да ги подминем или пренебрегнем. Важно, обаче да не оставаме в тях. А всичко друго идва.
Съгласна съм с тебе в егоизма на много от роднините, но не можем да ги променим. Те така разбират нещата, така ги и вербализират. Аз лично избеснявам на реплики от близки, които години са чакали бебче, страдали по същия начин и когато си в тяхното положение, започват да ти обясняват колко страшно и отговорно било и как "не си била готова", та трябва да почакаш докато стане...  bash Може и да е така, но аз не искам да го чувам!
Няма начин да ти кажа да не мислиш за това - знам, че е невъзможно. Но пък знам, че не си безполезна! Такова нещо няма! Нещо повече - нужна си на себе си, на човекът до тебе и на бъдещето ви! И на малкия дребосък, дето скоро ще дойде! И на толкова много хора, за които сигурно изобщо не знаеш Smile!
Цитирай

София

Мнения: 75
Не мога да намеря думи, с които да ви кажа колко ви обичам и колко съм благодарна че ви има и че ми давате кураж и вяра! Намерих съпруга си в Интернет, а вие сте още едно доказателство, че нет-а може е място, където МОЖЕШ да намериш истински приятели. kiss
Цитирай

Варна

Мнения: 1 607
И аз бях в подобно положение преди няколко месеца - черната дупка.
Но миличка недей да се самообвиняваш. За тези неща никой няма вина.
Важното е да не се предаваш и да продължиш да се бориш!
Желая ти успех!
Цитирай
Сигурно всички в този форум периодично /или по-скоро постоянно  Confused/ страдаме от този проблем, но какво да се прави - нетактичността на хората граници няма. Аз съм на 30 г. и на мен също най-любезно ми обясняват, че по-млади родители било по-добре, вече ни било крайно време и т.н. Изработила съм си система като на някои казвам, че в момента имам важни професионални въпроси за решаване, но веднага след това ще помисля за дете. Други директно ги питам дали са чували термина семейно планиране и дали държат да планират делата на моето семейство. Най-тежко ми беше, когато уж добър приятел на мъжа ми му каза "Какво става с бебето, ако има проблем аз с удоволствие ще помогна...", обаче, намерих сили да се усмихна и да заява, че ако имам проблем ще направя по-прецизен избор на помощниците.
Сълзичке, не се предавай и не позволявай на никого да те мачка психически. Тежко е, но все пак мисля, че ние, жените, сме по силни и трябва да даваме кураж и на мъжа до нас. Измисли си някакви варианти за отговор, за да не те хващат неподготвена, давай тези отговори с усмивка, когато те закачат и си "пускай покрай ушите" злите забележки. Съхрани нервите си здрави за времето, когато ще дойде бебо....
Цитирай

Манчестър

Мнения: 1 200
Нека и аз да се изкажа. Изобщо не им обръщаи внимание какво то говорят и гледаи себе си и мъжо. Каквото има да става ,ще става. Според мен повечето случаи на проблемно забременяване са на психическа основа,освен случаите с медицински причини. Избии си от главата мисли от сорта кои какво казал,не се разочароваи че и този път не е станало....ще стане - ще видиш. За вазрастта не се притесняваи.......няма толкова значение,колкото и отдават..
Цитирай

София

Мнения: 75
Мина лятната почивка и сега отново съм изправена пред жестокага действителност Crying or Very sad Ще трябва да ходя на доктор, въпреки надеждите ми нещо да се случи на морето, нищо не се случи-сега се почва ходенето по мъките. Ужасно ме е страх, объркана съм и нямам с кой да си говоря за това. Дойде ми преди няколко дни и първия ден просто не можех да спра да плача - болеше ме и тялото, и душата - с физическата болка мога да се справя, но душата когато те боли е най-лошо. Трябва да се взема в ръце и да си запиша час за преглед, а от там нататък какво ще стане просто не ми се мисли. И с мъжа ми не смея да говоря за товал. Почти ми се отщя да живея
Цитирай

София

Мнения: 4 264
Миличка Сълзичке, не се отчайвай, моля те! И аз изпадам в твоите настроения, защото от дълго време чакам да се случи чудото. И не само роднините ме подпитват, но имам и син, който редовно ми казва: Хайде, няма ли да го раждаш това бебе!
Знам, че много боли. И на мен от есента ми предстоят нови изследвания, а така се надявах през лятото да стане нещо! Напълно те разбирам! Споделяй тук с нас, защото всички чакаме отдавна, но не губим надежда и се подкрепяме една друга! Кураж и прегръдки Hug
Цитирай

varna

Мнения: 177
Дойде ми преди няколко дни и първия ден просто не можех да спра да плача - болеше ме и тялото, и душата - с физическата болка мога да се справя, но душата когато те боли е най-лошо.
Миличка знам как се чувстваш, защото всеки месец при идването на гадната лелка се чувствам така че все едно е свършил живота , но не е и трябва да се живее такъв какъвто е, може би трябва да се примирим че това е някакво изпитание пред нас което трябва да преодолеем, защото в противен случай вредим сами на себе си както и на хората до нас. Нищо друго не ни остава освен да не губим вяра в това бе и на нас ще ни се усмихне щастието. Горе главата  newsm51
Цитирай
Мина лятната почивка и сега отново съм изправена пред жестокага действителност Crying or Very sad Ще трябва да ходя на доктор, въпреки надеждите ми нещо да се случи на морето, нищо не се случи-сега се почва ходенето по мъките.

Това все едно аз съм го писала Confused Very Happy Но горе главата Hug
И на мен ми дойде в неделя, но днес слънчевото време ме кара да мисля позитивно и да си казвам - този път ще се получи.
И аз като теб няма с кой да споделям терзанията си, но съм много благодарна на момичетата във форума, защото тук наистина откриваме приятелско рамо на което да поплачем, разбиране, подкрепа и съвет  bouquet
Аз сега съм изправена и пред дилемата кой лекар да избера, въпреки че почти съм решила, само го чакам да се върне от отпуск в средата на месеца.
Виждам, че си от София - ако искаш пиши ми на лични и можем някой ден да излезем да пием Coffee
Не се предавай newsm51
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора