Имам огромна нужда от съвет. Имам апартамент в София достатъчно голям за моите разбирания за нормален живот. Мъжът ми обаче не желае да живее в София било го страх за детето.За протокола сега живеем на 40 км от столицата.Бихте ли заменили жилище в София за такова в близка провинция? И двамата работим в София, мен също ме обзема паника за малкият,но съм склонна да опитам (сега сме при свекърите) за да сме си самостоятелни, но и компромис мога да направя не съм се заинатила точно за там. Обаче не мога да преценя няма ли да сгреша при избора си.Все пак там има и база за развитие на малкият като стане по-голям. Моля посъветвайте ме. Баща ми е против и казва,че ще сбъркам много не дава дума да се издума. Все пак апартамента е на мое име,но той ми го преписа не съм дала лев един и ми трябват аргументи да го убедя.Смятам,че след като не съм плащала аз независимо от док. за собственост не мога да го направя през него. Права ли съм?
- Публикувана: 11 ноем. 2008, 17:54 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2008, 12:53 ч.
Бихте ли сменили жилище в София за такова в близост?
Не, не бих заменила софийското си жилище за такова около София.Но при мен е въпрос на привързаност и навик, защото съм родена и винаги съм живяла тук.За какво точно се паникьосваш относно детето?Всяко място си има плюсове и минуси, решението трябва да вземете сами според вашите си критерии и гледни точки.
Не.
Искам магазини, транспорт, кина и т.н.
Ако искам да живея по селата, ще ида в някое, което наистина ми харесва - балкан, море, нещо такова, но просто да ида в село, само и само да не съм в София - не.
А и не искам детето ми да се чувства ограничено, когато порасне, пък личен шофьор за сега нямаме възможности да й наемем.
Искам магазини, транспорт, кина и т.н.
Ако искам да живея по селата, ще ида в някое, което наистина ми харесва - балкан, море, нещо такова, но просто да ида в село, само и само да не съм в София - не.
А и не искам детето ми да се чувства ограничено, когато порасне, пък личен шофьор за сега нямаме възможности да й наемем.
Не бих, ако не мога да осигуря транспорт и за детето. Това включва и човек, който да го води и взима.
Още е малко, но ще порасне, ще му трябва училище, занимания с езици и т.н.
Не бих разполагала с дарено ми от родителите ми жилище против тяхната воля.
Зависи и какъв е точно и къде се намира въпросният апартамент. Зависи и какво ще се купи в провинцията.
И накрая може и да звучи грозно, но предполагам, че апартаментът е само твой (наследство - дарение). С продажбата му и покупката на друг имот ще го трансформирате в СИО. Да не дава Господ, но после ходи доказвай с какви пари си купила имота и кой ги бил дал.
Още е малко, но ще порасне, ще му трябва училище, занимания с езици и т.н.
Не бих разполагала с дарено ми от родителите ми жилище против тяхната воля.
Зависи и какъв е точно и къде се намира въпросният апартамент. Зависи и какво ще се купи в провинцията.
И накрая може и да звучи грозно, но предполагам, че апартаментът е само твой (наследство - дарение). С продажбата му и покупката на друг имот ще го трансформирате в СИО. Да не дава Господ, но после ходи доказвай с какви пари си купила имота и кой ги бил дал.
Този въпрос с покупката и трансформирането не ме притеснява,защото винаги има решения. Апартаментът не е с дарение не че има значение, защото въпреки всичко не го чувствам моя собственост. Притеснявам се,че не мога да го пусна да играе така спокойно както тук.Не може като порастне,но не достатъчно да речем първи клас пак сам да се придвижва.Тук може сам да си стигне до баба си примерно. Все неща относно сигурността му. Апартаментът е на хубаво място. Не искам обаче да му отнема това,което на мен родителите ми са отнели като са се преместили от София преди време заради същото спокойствие за тях. Аз знам колко съм била ограничена, като се почне от елементарни забавления до учебни заетости. Не съм живяла там от 7-мата си година. На практика съзнателният ми живот е на друго място и просто май неизвестното ме плаши
Щом самата ти си се чувствала ограничена като дете, защо искаш да причиниш същото и на детето си? И в София живеят деца.
Най-големият проблем би бил образованието според мен. Ако наистина не можете да му осигурите личен шофьор и разводач ще го ограничите. Не знам де, може и да не искате да го образовате много (не е обида).
Това с трансформирането го казах да го имаш предвид, не че вашият случай е такъв. И дано не се стига до търсене на такова решение. Няма да те плаша, но сега наблюдавам как една много близка се обвинява, че преди 10 години е била лековерна и е мислима, че това не е проблем.
Най-големият проблем би бил образованието според мен. Ако наистина не можете да му осигурите личен шофьор и разводач ще го ограничите. Не знам де, може и да не искате да го образовате много (не е обида).
Това с трансформирането го казах да го имаш предвид, не че вашият случай е такъв. И дано не се стига до търсене на такова решение. Няма да те плаша, но сега наблюдавам как една много близка се обвинява, че преди 10 години е била лековерна и е мислима, че това не е проблем.
Точно защото не искам да го ограничавам се допитвам до повече мнения. Но си мисля, ако го бутна изведнъж несвикнал с темпото на София за първии клас да речем няма ли да е по-вредно за него.Дали не трябва да свикне по - рано? И как да спра да се страхувам за него като помисля за там? И да искам да се образова 
стига до тогава да сме на едно мнение пу пу
стига до тогава да сме на едно мнение пу пу
Децата често са по-лесно приспособими от възрастните.
Твоите притеснения са повече въображаеми май и продиктувани от собствената ти неувереност.
Решението си е ваше, но аз не бих продала апартамента ако е хубав и на добро място. Ще оставя това за сина ми.
Не се знае като порасне какво ще иска.
Твоите притеснения са повече въображаеми май и продиктувани от собствената ти неувереност.
Решението си е ваше, но аз не бих продала апартамента ако е хубав и на добро място. Ще оставя това за сина ми.
Не се знае като порасне какво ще иска.
Мдаа, аз ипотекирах жилището ми в София, за да направим къща в близост /20 км./ Предимствата на това да живеем спокойно /и без съседи/ са доста повече от неудобството да е необходимо да карам детето ми с кола до училището, поне за мен. Засега така виждам нещата - всъщност не съм решила на 100%, затова и не продадох апартамента, а го ипотекирах. Времето ще покаже - детето също аз свиквам бързо, така че не правя драми от което и да било от двете решения. Не си ли мислила за подобен "среден" вариант?
аз свиквам бързо, така че не правя драми от което и да било от двете решения. Не си ли мислила за подобен "среден" вариант?
И ние искаме да живеем извън София, но ще го направим когато детето ни вземе шофьорска книжка. Защото дори да намериш вариант да го караш на училище, когато стане на 13-14 години това дете ще иска да излиза с приятели, да ходи на кино... Каквото и да си говорим в големия град е по-добре.
Защо вместо да продаваш апартамента не го дадеш под наем? След това с наема си наеми друг апарт. в по-малкия град. Като решите да се върнете в София, прекратявате наема, ремонтирате си апартамента и готово. Винаги може да се продаде апартамент, по-добре първо му вземи малко пари от наеми. Обсъди и това с родата.
