Мамо, аз какво да им кажа другия път?

Т.нар най-добри приятелки на дъщеря ми в ДГ, редовно я наричаха "бебе", "лигла" и пр., за което тя съответно и доста страдаше. И в една друга тема писах, че винаги съм учела детето си да бъде учтиво и на обидите да не отвръща с обиди, но пък ми писна да си я вземам разплакана от ДГ, защото въпросните госпожици пак са я обидили. За това съветът ми беше:"Не играй с тях и не им обръщай внимание, дори и да те обиждат".
В общи линии детето ми ги беше игнорирало с обяснението, че не играе с невъзпитани деца, които обиждат другите.
Та децата все пак трябва да отговорят нещо на нападките и/или обидите срещу тях. Ситуации като тези са доста деликатни.

Ох, и ние сме в подобна ситуация. Дъщеря ми отсъства 2 седмици от детска по болест, и в петък като тръгна се е установило, че е пропуснала доста от учебния материал, и се е наложило учителката да й дава индивидуални уроци. Да ама две деца и казали, че е неинтелигентна! 4 дни плака и обясняваше, че не иска да ходи на градина, за да не я обиждат, впрочем продължава да не иска, на въпроса й какво да им отвърне, ако пак я нападнат и аз й казах нещо от сорта за невъзпитаните деца. Това им е казала и тя.

Лошото обаче е, че те са в смесена възрастова група и големите от време навреме си позволяват незабелязано от учителките да тормозят малките с обиди от сорта на горната, на "ти си грозна", "ти си бебе" , "лигла", "чупката фъстък".

Игнор и реплики от сорта "не ме интересува какво мислиш".
Оплакването на учителките може да има и отрицателен ефект (зависи от госпожата де).
Даже съм си позволявала да съветвам моето дете да отговаря рязко и нападателно.
Пресен пример, с ясното съзнание че той ще изкопира моите реплики и поведение:
На разходка сме, срещаме едно негово приятелче, което ако е с други деца веднага почва да обижда сина ми и "ти повече не си ми приятел" е дежурна реплика. Когато го срещнем и е сам му е пръв приятел. И понеже моя го приема много навътре, един ден се ядосах и казах на въпросното дете, че или си приятел с някого или не, не може днес така, утре иначе......щом не си му приятел, не го закачай, той няма да си играе с теб и престани с обидите. И просто го подминахме.

Ще му обесня, че е невъзпитано да се говори така- следващият път да им го каже. В предишната група имахме дете, което употребяваше камара "лоши" думички. Говорих, говорих, че не са хубави тези думички, че е невъзпитано да се обиждат така децата, в резултат беше започнал да убеждава другото детенце как не е хубаво да говори така.

И аз така я карам да постъпи. Тя вече почна да не се разстройва от обидите, а да не им обръща внимание. Казах й, че има много невъзпитани и лоши деца и не трябва повече да им обръща внимание. Тя почна да говори, че били грозни и лоши, аз й казах, че децата по принцип са добри, но родителите като не ги възпитават стават такива.

Благодаря за мненията! Много ми беше любопитно какво мислят и други майки по въпроса, още повече, че тепърва ще се сблъсквам с проблема с лошите думи. При всички случаи и аз смятам, че не е редно да не отговори нищо на обидата, а намесата на госпожата в такъв случай наистина не е наложителна и би донесла по скоро негативи. Може да започнат да го наричат клюкар или порта или нещо от сорта. Трябва сам да се справи с обидите.

Сложно е с малките деца.
Иска ни се да ги предпазваме от лоши мисли и влияния. Няма как да сме все до тях. Не искаме да стават агресивни, но и да са супер пасивни пак не е добре.
Моят е една душица. На мравката път прави. Оплкакваше ми се доста от един Ерик в детската градина. Ми търпях, говорих, обяснявах и накрая не издържах  и му казах, че е два пъти по-едър от Ерик, и само трябва да му отвърне веднъж на удара, побутването, подритването и да му вземе страха за винаги. А моят син ме изледа с широко отворени очи и каза:"Как бе мамо?!  Учителката казва, че само лошите деца правят така. Нали не искам иа з да съм лош", а баща му изръмжа:"Ми тогава ще те бият и хапят, а ти си трай!" 
Онзи ден излиза на двора и вижда две съседски деца, с които са уж приятели, но по-големи малко от него. Дава им покани за рождения си ден, ама с едно тържествено изражение на грейналото от щастие личице. Все пак цяла година чакаме този момент - Рождения ден! По-голямото дете даже не погледна поканата (играеха с някаква топка) и каза, че за съжаление него ден е на ....някакъв си курс. По-малкото, на около 8, подражавайки му, с още по-пренебрежително безразличие каза:"И аз не мога да дойда. Кво ще правя там?". На моя му се напълниха очите със сълзи и само промълви:"Няма да дойдат, мамо" и въздъхна. Ей, идеше ми да ги смачкам. Погалих го дискретно (нали не е бебе, не може иначе пред по-големите момчета) и му казах :"Е, нищо де, случва се. заети са. Нали и други деца сме поканили. За останалите знаем, че ще дойдат". Съседските тарикатчета взеха да се ослушват, а Томи грейна пак. А аз не пропуснах да им обясня, че културните и възпитани деца биха взели поканата и благодарили, а дали могат да дойдат ще обсъдят по-късно с родителите си.
После разказах на мъжа ми и той каза, че на мое място щял веднага да им каже да връщат поканите и че не ги иска на партито. ама не може така, с рогата напред ... И те са деца, макар и по-големи и по-нахакани от моето.

Много е деликантно. Преди година се справих с лошите думи като й обясних, че който говори така погрознява, дъщеря ми е много суетна, иска да е принцеса и оттогава не съм чула нито една думичка. Но .... приятелките й в градината се забавляват докато говорят забранени думички и се кикотят. Катя им направила забележка, че така не се говори и не е възпитано, а те й казали - недей да идваш при нас тогава. Резултатът е моето дете играе само, защото другите се държат невъзпитано?! Много трудно мога да й обясня, че тя е права и сега страда и не й се ходи на градина, даже мисля да говоря с госпожите, но изчаквам да видя какво ще стане тази седмица.

 При нас глупостите са ежедневие /и то не за играчки/.Какви думи чувам напоследък..   Но това с :"ти си невъзпитан, защото говориш глупости, и аз няма да играя с теб" - и при нас върши работа!
 

Аз смятам, че няма само един правилен начин да реагираме на подобна случка.
Аз (въпреки че аз още не съм стигнала до този момент и нямам преки наблюдения) бих обяснила на дъщеря ми, че има няколко начина да отговори на такава провокация - напр. игнориране, по същия начин, както и съответното дете се е отнесло към нея, да каже на учителката (макар това най да не ми се нрави от всички варианти), да се опита да обясни как се е почувстлала и да попита с какво е предизвикала подобно поведение, да обясни, че еди-какво си поведение е невъзпитано/неприемливо, защото.../не й харесва, защото и т.н.
Бих й предложила да го възприеме като игра и да изпробва различни начини и после да помисли как се е почувствала, както ще й обясня, че няма нито изконно добри, нито изконно лоши хора и това, че някой се е държал лошо сега с нея, не го прави лош по принцип, от което да направя връзката, че понякога не ни харесва как се държим, но имаме определени причини да постъпваме по-рязко, по-грубо (напр. не ми харесва да се карам с/на хората, но когато касиерката в магазина си пили ноктите вместо да ме обслужи, то тогава ще й напомня с по-висок тон, че очаквам да си върши работата), но това не ни прави лоши хора. Така се надявам тя да разбере, че има възможност да избира как да реагира, а пък с времето и опита ще се ошлайфа кога кой начин да избере. Не искам да възпитавам у нея безропотно подчиняване и нещо повече - искам да я науча, че има избор дали да се обижда на обидите или не, защото те са несъстоятелни по... (тук изброявам например причините защо не е лоша/лигла/бебе...), т.е., че детето всъщност не я познава и нямам как да знае каква е тя, следователно защо да се обижда?
Ще ми се дъщеря ми да се научи как да реагира в ситуации, в които тя ще се чувства неприятно, защото такива неминуемо ще има, и не искам да се изненада/шокира..., искам да я науча да разчита на себе си главно, но и да не се притеснява да поиска помощ от някого, а пък така да има един ден добра преценка за себе си какви са й възможностите, кога за колко и какво може да разчита на себе си и кога да потърси подкрепа.

Аз съм казала на дъщеря ми, че възпитаните хора не употребяват някои думи, защото могат да обидят или наранят другите. Не знам дали някой я е обиждал, не е страдала, но от време на време казва "еди кой си каза "пикла", но то не е хубаво да се говори така, нали?". Не знам дали е било насочено към нея, но тя обикновено раздава правосъдие (не силово де ), а и учителките реагират винаги. Доста ми се оплаква обаче, че някой я е бутнал, ощипал, надраскал й картинката и подобни и понякога плаче, не защото са го направили, а защото не са й се извинили!! Сега й наливам в главата, че си е за тяхна сметка и е важно, че тя е добра и възпитана и не трябва да плаче, когато не й се извиняват.

Да ти кажа честно, бих му обяснила защо евентуално се държат по този начин приятелчетата му.
Или на това другото дете не му дават да носи играчка от дома си, или родителите му го унижават с думата "лигльо" от време на време, или...  

Вече не бих му дала отговор на този въпрос, който ти е задал. Казвам "вече" защото, когато бях млада и неопитна майка постъпвах по друг начин. Сега бих го оставила сам да намери отговора на въпроса си.
И както казах по-горе, първо бих му обяснила причините за държанието на децата. Но не от сорта - те са лоши, невъзпитани..., а бих потърсила истинските мотиви. Щях да сведа информацията до нивото на детето си /имайки предвид годините/.
Бих и му обяснила, че е нормално децата да си имат и носят играчки.
Не на последно място бих го попитала: Ако твое приятелче /някое друго/ си носи играчка, ти би ли го сметнал за лигльо?

Ако правилно съм си свършила работата, то само ще намери отговор на въпроса си.  

Дъщеря ми редовно я обиждат 1-2 деца с думите "бебе", "лигла", "не си ми приятелка", "майка ти няма да дойде". Дърпат и опашките и я бутат. Тя много се разтройваше в началото, но мисля че осъзнава вече че някой деца са си просто "такива" и да не им обръща внимание. Аз мисля, че всичко тръгва от семейството, но пък нека децата да свикват от малки, че не всичко което ни заобикаля е розово!

В нашата група всички без изключение си носят по някоя играчка,така че ...
Онзи ден имали рисуване.Едно от децата надраскало рисунката на моя син,а той решил да си върне ,обаче госпожата го видяла и сега той е виновен.Сигурна съм,че ако някой го обиди и моя отвърне със същото пак него ще го хванат

Моя милост беше така навремето! Разсмях се!

Винаги съм се чудела дали семейството насажда жестокостта у децата или те сами се раждат такива.
До ден днешен съм събрала повече аргументи "ЗА" неправилното възпитание!

И двете ми дъщери са  често пъти "жертви" в подобни ситуаци, защото от малки ги уча на добри обноски и уважително отношение към връстниците и не толерирам личните обиди!
Винаги ги карам да се поставят на мястото на обиденото дете и как биха се почувствали?!


В същото положение съм изпадала десетки пъти! И съм съветвала голямата да отговаря по същият начин! Така ще направя и с малката! Това е и съветът ми към теб!
Само, че проблемът е, че някои родители отглеждат съзнателно или не едни "малки тиранчета", които тормозят непрекъснато по емоционалните и раними дечица!

"Щом ми говориш така не си ми никакъв приятел. На тебе хубаво ли щеше да ти стане ако аз ти бях казал 'лигльо', когато Иван те удари и ти се разплака." - ако детето зацепи какво му се казва, хубаво. Ама често то не само не зацепва, ами продължава още по-гадно да се подиграва. и тогава: "Всъщност не само, че не си ми приятел, ами си и груб и невъзпитан. Ако продължаваш така няма да ти останат никакви приятели и ще стоиш сам" Тук да следва фръцване настрани. (Обаче всичко това трябва да е казано със спокоен тон, а не с разплакано-истеричен)

Това бих посъветвала на словесния фронт. Иначе, ако такова поведение е системно бих попитала детето дали наистина мисли, че са му приятели. И защо ги усеща като приятели. Евентуално бих окуражила приятелството му с други деца, за които знам, че не са грубияни.

Бо, хубав пост. Обаче на детето му викат "лигльо" щото не си носи играчка. което си е абсолютна грубиянщина и липса на възпитание у обиждащите.

Без да съм чела отговорите, т.е. с риск да се повторя - аз бих посъветвала детето си да им каже, че не му харесва да го наричат така. Поне така учех сина си, когато ми разказваше, че го блъскали и удряли - да отговаря, че това не му е приятно, а не да отвръща с бой.
Лошото е, че те са доста първосигнални и веднага отвръщат в същия стил. Но все пак, за мен това е правилно - през обяснението. Така, хем не се избягва изцяло от ситуацията, хем не се учи детето да "клевети" на госпожата, т.е. друг да му реши проблема.

Не съм я учила, но забелязах, че ако някой я обиди или се държи грубо с нея /примерно я бута/ дъщеря ми просто го игнорира. В смисъл все едно въпросното дете не съществува. Смятам го за добро решение. 

О, аз съм казала на детето ако го обидят, то от своя страна да ги нарече "хипотенуза" или "паралелепипед" в зависимост от пола. Обясних му кое какво значи и какви са очакваните реакции.
Не искам за всяко нещо да търчи при моля другарката.

Ами ето, детето само си е намерило стратегия!
Колкото и да обясняваме, че не е правилно, децата често се дразнят и обиждат едно друго. На-добре да свикне да не показва, че се засяга, като го дразнят - те точно това целят, и става по-лошо. А ако не им обърне внимание, скоро ще им омръзне.

  Не съм видяла "не"-то.  Но това не обезмисля постта ми, защото отново бих реагирала по този начин.
Примерно: Бих му казала, че някои деца имат нужда да си носят играчки от дома, някои нямат такава нужда. Както големите - някои хора имат талисмани, други не. Първите разчитат на силата на талисмана, че той може да им помогне в трудна ситуация, вторите разчитат на себе си. Дори вторите са по-силини от първите, защото могат да се справят сами. "Явно ти си от групата на силните..." Всичко това бих го казала с думи подходящи за възрастта му. 

И отново няма да му дам отговор на въпроса в прав текст. 




Имахме такова дете в махлата. Тормозеше преди всичко с думи почти всички дечица. Наричаше ги какви ли не. После разбрах, че е било тормозено от по-големия си брат по същия начин.

Аз дори имам една теория, която тук във форума не беше възприета, но ще се отклоня доста от темата и ще ви я спестя.

Само да кажа, че с тази стратегия, това, което ще последва е продължение на обидите и доколкото си познавам момчето накрая ще се сбият. Тази стратегия може и да действа при момичетата, но при повечето момчета ми се струва неприложима.От друга страна ще е трудно да покаже, че не се засяга, а и защо трябва да се натоварва вътрешно, нужен е начин за изхвърляне на напрежението, мисля аз.
Ето този момент също много ме притеснява. Ще ми е интересно да разбера развитието на нещата!

Това много ми хареса!  Мерси! Благодаря и на всички други, дадохте ми много материал за размисъл!

Аз за лошите думички на моите две деца им казах така: "Всеки може да говори лоши и неприлични неща, но умните хора избират да не го правят." Не се е налагало да повтарям - разбраха много добре какво искам да кажа с това.
А що се отнася до това, дали да отвръщат на удара с удар, съм им казала, че сами решават. Но съм ги предупредила какво ги чака, ако разбера, че са посегнали първи.

Имахме такова дете в махлата. Тормозеше преди всичко с думи почти всички дечица. Наричаше ги какви ли не. После разбрах, че е било тормозено от по-големия си брат по същия начин.

Аз дори имам една теория, която тук във форума не беше възприета, но ще се отклоня доста от темата и ще ви я спестя.
[/quote]
За голямо съжаление навсякъде има от модела  деца,  описан по-горе. Поради невъзможност взимам малката от последните. Практика в нашата ДГ (сигурно и в други) е след 17.00 часа да се събират децата от всички групи в една, като ги гледа една дежурна госпожа. Та  преди седмица отивам да я взема, а тя седи в един ъгъл и плаче. Като ме видя започна да пищи, а аз се втрещих. В последната половин година ходи с желание на ДГ и не се е случвало да я взема разплакана. Десет минути не мога да я успокоя. Госпожата (не нашата) не знае: Ей така отведнъж се разплакала, защото искала мама. Питам детето какво е станало, а то ми отогваря - Ми мамо, едно момче от големите ми каза, че ти и татко сте умрели и няма кой да дойде да ме вземе. Е няма такъв филм просто, вдигнах кръвното за секунда. Първото, което ми хрумна е да дръпна на госпожата едно конско, като тя излезе от ситуация с обещание, че докато не си взема детето ще седи до полата на дежурната, която и да е. Час, два след като се поотърсих от случката се опитах да говоря с малката, като включих всичко, което може да й се поднесе за живота и смъртта. Мисля, че ме разбра, защото следващия път казала на същото "малко тиранче", че не познава нейните мама и тати и няма как да знае кой кога ще умре, защото това го знае само бог. Доволна съм, че преодоля случката и тя не се отрази на желанието й да посещава ДГ. А що се отнася до лошите думи мнението ми съвпада с това на veronna:

Казвам на детето да казва на госпожата и никакво разправяне с другите деца. Възпритателите са тези, които познават родителите и на едното дете, и на другото и съответно те трябва да намерят подхода. Работата им е това - да се грижат освен за физическото , и за психичното здраве на децата.
Ако се повтори - отново на госпожата.
Третия път аз говоря с нея.
Не четвъртия бих поискала среща в детското заведение с преставител на същото и с родителите на въпросното дете.
Стигне ли се до четвърти път проблема е решен - в семейството на другото дете, незнам как.
Не контактувам с въпросните деца, както и с родителите им пряко.

Винаги защитавам децата си, няма кой друг да го направи за тях. Когато не са прави им обяснявам и ги карам да стигат сами до извода, че дължат извинение.

И аз уча Иво да не обръща внимание на децата, които го дразнят или обиждат. Това, от една страна, е успешна тактика, но пък не съм сигурна дали успява да се справи винаги с горчивината и обидата, които остават от грубото държание на другите.

Има едно дете от групата му, което колкото и да игнорира, е много грубо, невъзпитано и досадно и го преследва, за да му дудне на главата-наблюдавала съм го много пъти на детската площадка до градината, на която играят почти всеки ден след като ги вземем. Докато не му кажеш нещо, което да го жегне и да му затвориш устата, не престава. За него съм му обяснила, че е много невъзпитано дете и че не го харесвам, за да не взема много навътре какво му говори. Но за да му отговори с нещо, все пак, защото и възрастен човек не би изтърпял някой да върви след него и да ръси простотии, казвам на Иво да му отговаря със "С невъзпитани деца не говоря", или  "Не ме занимавай с твоите глупости", или "Не ти обръщам внимание, защото си ми омръзнал с твоите глупости", или "Сигурно си много глупав, щом не си разбрал че аз не съм....... (каквото там го е нарекъл)".