Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 83 отговора
Здравейте,
и аз не знам защо пиша тук, може би защото имам нужда да споделя, да получа съвет. С близките си приятелки не мога – не знам защо но с времето уж сме близки, а в същото време лицемерничим, опитваме се да представим брака си и живота си като най, най, най. Сравняваме материални ценности, заплати и сякаш дори си завиждаме. С родителите си не мога да споделя, защото аз съм добрата дъщеря – не ги тревожа, помагам ако имат нужда, успялата в живота, с кариера, брак, дете. Уж всичко ми е на 6, а не е.
Затова ми оставате Вие, напълно непознати – дано ме изслушате и раберете. А ако някой ми помогне със съвет ще съм безкрайно благодарна.
И така всичко започна през 2004 година – запознанство по Интернет, среща, заживяхме заедно от първия ден. Съпругът ми беше първия мъж в живота ми(тогава бях на 23 години). Бях дебела, и сега съм. Имам богата обща култура и умея лесно да завързвам контакти. И с него стана така – сякаш обаче ме харесаха неговите близки и под техния напор заживяхме заедно. Родителите му се радваха, че е намерил “свястно” момиче(до тогава беше попадал само на използвачки), при това с кариера и високи доходи. Не, не ме разбирайте погрешно. Те не са бедни – баща му има успешен бизнес. Обаче за всички тях е супер важно като се видят с приятели да си похвалят децата – колко са успели, какви къщи имат, какви коли карат. Моите родители пък бяха щастливи, че си имам някого. И така цветя и рози.
На 03.01.2005 година разбрах, че съм бременна. Изтръпнах, още тогава не бях сигурна, че искам да прекарам живота си с този човек. Записах си час за аборт. Обаче стана дълга и широка – родителите му разбраха и край – никакъв аборт, напротив сватба. Моите родители също пощуряха от радост. И така в суматохата родителите ни и Той празнуваха, а аз плачех. Никой не ме попита какво искам аз, искам ли да се омъжа, искам ли това дете.
След 3 месеца загубих детето и досега страдам за това. Беше ужасен аборт – в 16 ГС.
Поисках да отменим сватбата – отново никой не ме чу. Мислеха, че е шок заради аборта.
И така оженихме се, забременях отново и родих една приказна малка принцеса. Тя се е превърнала в смисъла на моя живот. Много бързо се върнах на работа, гледаха я майка ми и свекърва ми. Върнах се на работа – доходите ми са много над средните за страната, получавам около 3-4 пъти повече от съпруга си. Не ми тежи това, а факта че усещам, че той не ме обича, не ме уважава, а само ме използва. И по-лошото не обича и не се грижи за детето си. Ние не сме истинско семейство – той взема малката от ясла и толкова. След като се прибера около 30 минути след това детето, домът ни и всичко е моя грижа. Той е изморен, цепи го глава, или има изпити/започна второ висше, защото нали разбирате родителите му трябва да се хвалят и за това/. И така ние играем с малката – пеем песни, четем книги, рисуваме, а той отмаря пред телевизора.
Да Ви кажа сега за него – не излиза с приятели, или по-точно чува се с тях по телефона, ама тайно от мен, защото те са ергени и ние не излизаме с тях. Или може би защото неговите приятели имат гаджета – фини сервитьорки(не ме разбирайте погрешно, нищо против тази професия), а аз съм дебела и представи си инженер. Не закъснява от работа. Носи цялата си заплата у дома, не харчи много. Обаче е супер безчувствен или поне към мен и детето е такъв. Преживял е голяма любовна драма и уж затова вече не се палел лесно. Когато го питам обича ли ме ми го казва без проблем. Ама в мен остава горчилката, че не е така. Защото аз го изслушвам, помагам за изпитите, помагам за работата му, правя секс с него, готвя, пера, гладя, чистя дома ни. А той ни веднъж не ме е попитал как съм, имам ли проблеми, как е минал денят ми, защо съм кисела и не говоря. Нито веднъж не ми е подарил подарък, нито веднъж не е отишъл до супермаркета и ей така спонтанно да ми донесе нещо за мен. В началото избухвах, крещях, че искам уважение, че искам да ме обича, че искам взаимност. Изтърпях да чуя, че съм се омъжила за него, за да имам красиво дете. Простих и други обиди. Сега вече живея ден за ден, не викам, не вдигам скандали, живея заради детето си. Давам 100% за нея.
Сексът е ужасен, напоследък го правя с погнуса, и то за да не мърмори.
И седя и се чудя защо съм с него видно е, че не ме обича, секса е гаден, аз не го обичам, нямаме общи интереси или приятели. Да сложа ли край на всичко това?! Но ще се справя ли с всичките психо атаки, коитo ще последват. Ще съумея ли да обясня на дъщеря ми, че се чувствам като мебел в дома ни, че правя всичко за уюта в него и ден след ден се чувствам все по-изхабена и по-изхабена. И тъй днес се събудих с нова мисъл, че освен всичко трябва да намеря начин да бъда щастлива и аз. И днес е началото от остатъка от живота ми. И трябва да намеря начин да бъда щастлива през този остатък. Трябва да се променя, трябва да успея да съм щастлива. Нима съм лош човек и не го заслужавам.
Започнах диета, ще стана по привлекателна, по-слаба.
Но какво друго? Как да бъда по-щастлива? Моля кажете ми как.
Извинете, че стана толкова дълго, а сигурно и объркано.
Благодаря Ви.
Цитирай


Мнения: 2 415
Ще напиша нещо, дано не го сметнеш за обида, защото не е. просто с такова впечатление останах от написаното.
Според мен ти си имала комплекс, че не си желана още преди да срещнеш съпруга си, заради проблем с килограмите. Самата ти не си се чувствала добре в кожата си и от там и другите не са те приемали така. защото има и дебеланки, които добре се пласират сред мъжете, но те са рядкост, не само заради факта, че в по голямата си част мъжете харесват по слаби жени, но и защото самите възпълнички жени нямат самочувствието на желани и някак дори подсъзнателно тикат този си комплекс в очите на мъжете , а мъжете харесват по самоуверени жени. Не надути, но сигурни в качествата които имат.
Не знам дали някога мъжът ти ще те обикне след всичко случило се между вас, дори и да се опиташ да станеш "привлекателна според неговите представи", не знам и дали ти самата би могла да простиш такива обиди < че си едва ли не грозотия в сравнение с него, но за твое добро е да се постараеш наистина да постигнеш форма,в която ти самата да се чувстваш добре и да имаш увереността, че си желана жена. Когато мъжът ти види, че други си падат по теб (не е лошо и да му покажеш нещо от което да ревнува) може пък да го жегне.
Цитирай


Мнения: 1 845
принципно съм многословна,но в твоя случаи трябва да се каже само едно:
мила,спри да живееш за другите.животът е твърде кратък,за да чакаш да дойде най-сетне твоето време.започни да живееш истински точно днес,точно сега,не оставяй решенията и промените за утре,или за когато дойде "по-подходящо"време..
не си щастлива с този брак..каква друга причина е нужна,за да го прекратиш?!та това е най-важното,ако то липсва,къде е смисълът?!
повярвай си,че си достатъчно силна,за да поемеш нещата в свой ръце-не се съобразявай с ничие мнение и не се тревожи от ничии упрек-това е ТВОЯТ живот и ти сама си си господар.
желая ти успех!
Цитирай
Ти изобщо не се нуждаеш от съвет защото вече знаеш отговора в себе си /нали?/. Оценила си нещата. Личи си, че си интелигентен човек, не дребнав и не мнителен. Разбрала си, че всеки има нужда от щастие. Наистина е чудесно да го преоткриваш всеки ден със своята брачна "половинка", но уви не всекиму е дадено това. Факта, че си добре осигурана материално и си ценен професионалист ти дава добри шансове да продължиш напред. Това е твое абсолютно право. На твое мусто аз бих се възползвала от него.
И да - отслабни - но не заради него или някой друг, а заради себе си.
За мен - разбрала съм, че жената, която се е осъзнала като такава трябва да умее на управлява собствения си живот, ако иска да бъде уважавана.
Цитирай


Мнения: 770
Щом днес си се събудила с мисълта да започнеш да бъдеш щастлива, значи ще го постигнеш. Ако имаш комплекс от външния си вид и не се чувстваш комфортно, отслабни. Всичко е в твоите ръце. Звучи тривиално но е така.
Ако ще си щастлива без мъжа си, напусни го И търси този, с когото няма да се чувствашо мебел в дома си.
Успех и вяра  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 8 292
Ох, миличка  Hug
До такава степен се разпознах в историята ти, че тръпки ме побиха!
Аз - дебелка, изкарваща парите вкъщи, грижеща се за всичко, домакинство, дете, кариерата да си гледам ... Комплекси, нещастие. И аз бях започнала да живея като теб - ден да мине, друг да дойде. С тая разлика, че мъжа ми си имаше приятели, среда, не обичаше много да се прибира или ако се прибереше - беше на компютъра.
Как не намерих сили да спра това навреме - още ме тормози. Трябваше да стана гадна, дребнава, заядлива лелка, а той - волната душа неразбрана, да разбера най-накрая за Н-тата любовница, за да реша да сложа точката.
И повярвай ми, когато мина първоначалния шок и стрес и ужас (връзката ни беше 10-годишна, детето ни - 6) се почувствах толкова щастлива, все едно политнах!
И в момента, в който пак станах себе си, възвърнах самочувствието си (а от лентичката долу можеш да видиш, че не съм отслабнала и наполовина на това, което искам, самочувствието идва от главата, не от фигурата) - тогава срещах човека. Който ме обича такава, каквато съм, който се бори да ме заслужи и който прави всяка минутка от деня ми щастлива.
И като гледам назад, се чудя ЗАЩО??? Защо пропилях толкова много време в страх?
Искам да ти дам кураж, това, че не сме срещнали мъжа на живота си първия път, не означава, че трябва да се примирим с живот в нещастие.
Прегръщам те, мила, и кураж  Hug
Цитирай


Мнения: 11 185
Първото което прави впечатление в разказа ти е - "Бях дебела. И сега съм.".
Аз бих попитала защо? Здравословен проблем, нежелание за промяна? Или донякъде оправдание, че не получаваш нужната обича, взаимност защото си дебела. Не искам да се захващам за това точно, знам е какво е да си дебел, да се оправдаваш и т.н.
Следващото нещо - защо си се съгласявала някой друг да управлява живота ти - твоите и неговите родители да те принуждават за детето, за сватбата? Ако не желаеш нещо просто не го правиш, макар и понякога родителите да са твърде властни.
И последно, не позволявай повече някой да ти диктува как да постъпваш. Ако усещаш, че няма взаимност между вас, няма любов и това за теб е проблем - седнете, разговаряйте. Ако могат нещата да се променят към по-добро - ок, чудесно, опитайте се. Ако съпругът ти няма желание за това не е нужно да го търпиш цял живот. Имаш работата, детето, винаги можеш да намериш човек който истински да обича и теб и детето.
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 449
знаеш какво да правиш, действай.
Цитирай

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops

Мнения: 992
Не мога да кажа нищо по-смислено от нещо като комбиниран постинг от тези на pasinet и Бърди.
А и се замислих нещо друго - дали той просто не си е такъв темерут?
Не, че това е причина ти да продължиш да живееш този живот, който те прави така нещастна.
Цитирай

Sf

Мнения: 974
Малко с метлата трябва да поиграеш около теб - веднага ще ти стане леко около врата.
Цитирай
Ох миличка - толкова ми е познато за съжаление и на мен, но това едва ли ще ти помогне. Значи всичко си е вътре в нас - от тебе зависи как да се чустваш и как изглеждаш в очите на другите. Аз доскоро се мислех за свиня /а пък имам няколко килограма само отгоре/ и все чаках одобрението и възхищението на Мъжа с главно М. Е не го получих - беше го дал другаде, може би точно за това, защото аз не се усещах достатъчно сигурна в себе си, в очарованието си - вътрешно и външно. Сега е много, много различно - чуствам се добре и изглеждам добре, не ми трябва одобрението на голямото М . Много е просто - намери мир със себе си и ако наистина тези килограми ти тежат - няма невъзможни неща - свали малко, но казвам ти щастието не е в това дали си дебел или слаб, а в това как се усещаш и какво излъчваш. Успех ти желая Peace
Цитирай
Не е лесно, никак, ама никак не е лесно да се разделя със съпруга ми. Правила съм опити за това два пъти. И сега става още по-трудно, защото колкото и малка да е дъщеря ми ако баща й отсъства тя пита "Къде е тати"? Имаме 3 недвижими имота, 2 коли придобити след брака. Склонна съм да ги оставя, но защо да не ги оставя на детето си вместо на неговия баща. Понякога се чувствам така сякаш отглеждам две деца у дома си, само дето едното дете го обичам безумно, а другото го ненавиждам.
Защо съм дебела?! Нещата са на приливи и отливи - ту отслабвам бързо и драстично, ту също толкова бързо качвам. Проблема ми напоследък е, че нямам и 5 минути за себе си. Храня се на крак, защото нямам време. Обикновено лягам към 11:30 след като съм оправила и сготвила за другия ден. Ставам в 6:00 и нямам време за нищо. Прибера ли се и малката се лепва за мен, защото баща й не я занимава и се храня като гъсок за 5 минути с всевъзможни глупости. Май прозвуча като оправдание?! Напоследък съм ограничила храната. Но проблемът е в душата ми, как да излекувам нея от насъбралата се горчилка. Съпругът ми си прави устата за ново бебе. Но как като аз ненавиждам този човек? Да се разделя със съпруга ми? Това ли е най-доброто за мен? Не знам?! Опитвам се да разбера как да постигна щастието и има ли го въобще.
Цитирай

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops

Мнения: 992
След като го ненавиждаш, и мислиш, че това чувство не е плод на временно огорчение - най-тъпото нещо ще е да останеш с него. За второто дете, няма въобще да го коментирам. И малко ми се струва странно, ако той е с такова отношение към теб, защо иска второ дете? Дали не пречупваш някои неща през призмата на собствената си липса на самочувствие, наистина?
Можеш да отслабнеш, без значение дали имаш време.
Стига да нямаш здраввословни проблеми, има много подходящи режими - не говоря за диети, които ще ти помогнат.
Бързото отслабване не е препоръчително.
Цитирай


Мнения: 2 161
А защо нямаш време за себе си?Казваш,че той има добър семеен бизнес,само дето не ми е ясно,защо като е добър,печели по-малко от теб.Но за сметка на това ти печелиш добре.Какъв е проблемът да си наемеш помощник в домакинството и да разпускаш по-често тук и там?Ето това не разбирам.
Цитирай

Бургас

Мнения: 2 744
Аз малко се обърках от онзи момент с фините сервитьорки и дебелите инженери, ама както и да е. Проблема е кофти. Някои мъже цял живот са такива и не защото жените им са или не са нещо. Просто са такива. Моят е един от тях. Той дори не взима детето от градината. И това правя аз. О, снощи му изми зъбите   bouquet.
Но...знам, че ни обича и двамата и се грижи за нас, както той може. Работи много - няма време. Аз също работя, чистя, готвя... ама явно имам време. Или моето време не е така ценно.
Ето аз съм магистър и съм слаба, но мъжът ми прави същите неща като твоя. Не се коси. Ако ти се харесваш, всичко е наред. Не виждам смисъл в това - слаб/дебел. Въпрос на вкус и възприятие.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 83 отговора