Тежък избор

  • 3 253
  • 44
  •   1
Отговори
  • Мнения: 197
Не знам дали темата е за тук или за здравословния, ако преценят модераторите да я преместят.
Ако детето ви е болно от неизлечима болест с предопределен изход и е на възраст, на която може да го разбере (18-25 год.), бихте ли му казали истината или  бихте предпочели да  го лъжете до последно? Бихте ли му дали възможност за избор, например за експериментално лечение ако има такова?

# 1
  • Мнения: 22 343
На 18г въпросното дете е пълнолетен гражданин на Република България и съответно цялата информация за лечението си и т.н. е длъжно да получава от лекуващият лекар.

# 2
  • София
  • Мнения: 900
Да ме пази Бог от такава дилема!!!  Praynig Praynig Praynig

Но имам опит с братовчедка ни - Бог да я прости!

ЛЪГАХ до последно!!!
И пак ще лъжа, ако ми се наложи!

Аз лично предпочитам да зная истината,
да зная какво ме чака, за да се изправя пред "врага".
но има по-лабилни хора и при летален край, по добре е да са спокойни.


Бихте ли му дали възможност за избор, например за експериментално лечение ако има такова?

Бих е слаба дума ...
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се опита всичко!

Последна редакция: нд, 16 ное 2008, 18:02 от Минa

# 3
  • Мнения: 2 374
Естествено,че ще му я кажа,та що за въпрос?Още повече,че "детето" е пълнолетно и е в пълното си право да знае.

# 4
  • Мнения: 275
Честно казано - не знам.
Баща ми е неизлечимо болен. Криехме до скоро, по съвет на лекарите. Цялата болка беше за нас. После му казахме истината - така решихме, защото е глупаво интелигентен човек да задава логични въпроси относно състоянието си и да получава идиотски отговори. Глупаво, но дали е справедливо? Сега притесненията се прехвърлиха върху баща ми. Някак ни олекна, че казахме истината. Но той как се чувства наистина? Дали ще може да живее възможно най-пълноценно?
За дете проблемът е хиляди пъти по-болезнен, предполагам.
Бих споделила сериозността на заболяването, но не бих отнела надеждата за изцеление. Нали точно надеждата ни крепи до последно?! Дори не бих и мислила по този начин - за предопределеността.

# 5
  • Мнения: 835
Гласувах с Да, но въпросът не е зададен правилно, защото хората по различен начин приемат нещата.
Ако за едни истината е добра, за други не.
Аз бих понесла истината, но моята приятелка например - не.За хора като нея е по-добре да живеят без да се притесняват, защото и най-малкия здравословен проблем би я изкарал извън релси.И тя е така от дете.

Така, че зависи си от самия индивид.Хората не приемат еднакво нещата.

# 6
  • Мнения: 9 814
Дано никога не ми се налага да трябва да казвам такова нещо на детето си.
Не бих го лъгала за нищо, дори и за това.
А пък и когато детето ми навърши 18 години освен мен може за тежката диагноза да бъде информиран и от лекарите.
Бих направила всичко за да се излекува детето ми.

# 7
  • Мнения: 2 792
 Тежките избори в живота ще си ги правя сама и не бих ги споделяла под формата на гласуване в анкета.
 Има теми, които не са за лафче между приятелки.

# 8
  • Мнения: 948
Трудна дилема...
Определено бих казала истината, обаче.

# 9
  • Мнения: 2 448
Не знам как бих постъпила и се надявам никога да не ми се наложи да разбера,  Praynig но доколкото се познавам бих се опитала да лъжа до последно, но не съм сигурна ако детето е толкова голямо дали няма да се усети само по моето поведение.  Confused

# 10
  • Мнения: 1 335
Въопросът теоритичен ли е или е провокиран от дейсвителността?

# 11
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
На 18г въпросното дете е пълнолетен гражданин на Република България и съответно цялата информация за лечението си и т.н. е длъжно да получава от лекуващият лекар.

така е, да.
Обаче в белите държави има и психолог (понякога и свещеник), а тук - просто един човек с простата истина.
Ама освен чов. тяло и душата страда и умира... Кой мисли за нея?

# 12
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Не, не бих казала. И основанието ми не е, че няма да може да го понесе. Основанието ми е, че никой не знае какво го чака. Лекарите знаят малко и винаги очакват най-лошото. Човешките същества имат неподозирани възможности. Но за да се проявят, трябва и психиката да е оптимистично настроена. Кажи на човек, че скоро ще умре и веднага ще се почувства по-зле.
Кажи му, че ще живее и поне малко надежда и позитивизъм ще го задвижат в положителна посока.
Мразя предварително оповестените присъди и не искам да им вярвам. Много е трудно, след съобщена присъда да вярваш в хубавото.

# 13
  • Мнения: 5 710
На 18г въпросното дете е пълнолетен гражданин на Република България и съответно цялата информация за лечението си и т.н. е длъжно да получава от лекуващият лекар.

така е, да.
Обаче в белите държави има и психолог (понякога и свещеник), а тук - просто един човек с простата истина.


Eто това е отговора! Браво!
Когато съобщиха на баща ми новината за най-страшното, нямаше кой да му подаде една усмивка в болницата, какво говорим за  брошура къде може да отиде да получи психологическа подкрепа. Не говоря за Космоса - да дойде психолог да му окаже подкрепа веднага. Знаеше за състоянието си, лъгахме само в самия край. 

Не знам дали бих казала, зависи много от болестта ( онкоболни е едно, а живеещи с ХИВ или МС друго), от напредъка на медицината, от средата, която съществува ( или не) за подкрепа и разбира се, от човека.

# 14
  • Мнения: 2 229
Зависи от човека и как би приел истината.

...но има по-лабилни хора и при летален край, по добре е да са спокойни....

Общи условия

Активация на акаунт